Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Закон за тенденцията на нормата на печалбата
към спадане

Глава петнадесета
Развитие на вътрешните противоречия на закона

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

В първия отдел на тази книга видяхме, че нормата на принадената стойност, изразена във вид на норма на печалбата, всякога изглежда по-ниска, отколкото е в действителност. Сега видяхме, че дори повишаващата се норма на принадената стойност има тенденция да се изразява в спадаща норма на печалбата. Нормата на печалбата би била равна на нормата на принадената стойност само ако с = 0, т.е. ако целият капитал би се изразходвал за работна заплата. Спадаща норма на печалбата изразява спадаща норма на принадената стойност само когато отношението между стойността на постоянния капитал и масата на работната сила, която го привежда в движение, остава неизменно или когато последната се увеличава по отношение на стойността на постоянния капитал.

Рикардо, изследвайки, както той мислеше, нормата на печалбата, в действителност изследваше само нормата на принадената стойност, и то само при предпоставката, че работният ден по интензивност и продължителност е постоянна величина.

Спадане на нормата на печалбата и ускорено натрупване са само дотолкова различни изрази на един и същ процес, доколкото едното и другото са израз на развитието на производителната сила. На свой ред натрупването ускорява спадането на нормата на печалбата, доколкото то поражда концентрация на работите в голям мащаб и заедно с това по-висок състав на капитала. От друга страна, спадането на нормата на печалбата при това ускорява концентрацията на капитала и неговата централизация чрез отнемане собствеността на дребните капиталисти, чрез експроприация на последните остатъци от непосредствени производители, у които има още нещо за експроприиране. По-нататък, вследствие на това се ускорява натрупването, разглеждано по отношение на масата, макар че със спадането на нормата на печалбата се понижава и нормата на натрупването.

От друга страна, доколкото нормата на нарастване на стойността на целия капитал, нормата на печалбата, е стимул на капиталистическото производство (както нарастването на стойността на капитала с негова единствена цел), спадането на нормата на печалбата забавя образуването на нови самостоятелни капитали и така се явява като заплаха за развитието на капиталистическия процес на производството; то подпомага свръхпроизводството, спекулацията, кризите, появата на излишен капитал наред с излишно население. Затова икономистите, които като Рикардо считат капиталистическия начин на производство за абсолютен, чувстват тук, че този начин на производство сам си създава граници, и затова приписват тези граници не на производството, а на природата (в учението за рентата). Но важното в страха, който им внушава спадането на нормата на печалбата, е чувството, че капиталистическият начин на производство среща в развитието на производителните сили предел, който не стои в никаква връзка с производството на богатството като такова; и този своеобразен предел свидетелства за ограничеността и за само историческия, преходен характер на капиталистическия начин на производство; свидетелства за това, че капиталистическият начин на производство не е абсолютен начин на производство на богатството и че, напротив, на известно стъпало той влиза в конфликт със своето по-нататъшно развитие.

Наистина Рикардо и неговата школа изследват само промишлената печалба, в която се съдържа и лихвата. Но и нормата на поземлената рента има също тенденция да спада, макар че нейната абсолютна маса расте и макар че тя може да расте и относително, в сравнение с промишлената печалба (виж Ед. Уест,^[78] който преди Рикардо разви закона на поземлената рента). Ако разглеждаме целия обществен капитал K и означим с р₁ промишлената печалба, която остава след спадането на лихвата и поземлената рента, означим лихвата със z и поземлената рента с r, то m/K = p/L = p₁+z+r)/K = p₁/K + z/K + r/K.

Ние видяхме, че макар в хода на развитието на капиталистическото производство общата сума на принадената стойност m постоянно да расте, обаче m/K също тъй постоянно се намалява, защото K расте още по-бързо от m. Следователно няма никакво противоречие в това, че p₁, z и r всяко само по себе си може постоянно да расте, докато m/K=p/K, както p₁/K, z/K и r/K всяко само по себе си може да става все по-малко, или че р₁ в сравнение с z или r в сравнение с р₁, или пък в сравнение с p₁ и със z относително расте. При увеличаване съвкупната принадена стойност или печалбата m=p, но при едновременно спадане на нормата на печалбата m/K=p/K отношението на величината на частите р₁, z и r, на които се разпада m=р, може да се изменя всякак в границите, определяни от общата сума m, без да се засяга величината на m или m/K. Изменението на р₁, z и r по отношение едно към друго е само друго разпределение на m по различни рубрики. Затова p₁/K, z/K или r/K, или нормата на индивидуалната промишлена печалба, нормата на лихвата и отношението на рентата към целия капитал, могат да нарастват едно по отношение към друго, макар общата норма на печалбата да спада; остава само условието сумата на трите величини да бъде = m/K. Ако нормата на печалбата спадне от 50% на 25%, напр. ако съставът на капитала при норма на принадената стойност 100% от 50_c+50_v, се измени на 75_с+25_v, то в първия случай капитал 1000 ще даде печалба 500, а във втория случай капитал 4000 ще даде печалба 1000. m или р се е удвоило, но р' е спаднало наполовина. И ако по-рано от 50% на печалбата се падаше 20, на лихвата 10 и на рентата 20, то p₁/K = 20%, z/K = 10%, r/K = 20%. Ако при превръщането в 25% отношенията остават предишните, то p₁/K = 10%, z/K = 5% и r/K = 10%. Напротив, ако p₁/K спадне на 8% и z/K на 4%, то r/K ще се повиши на 13%. Относителната величина на r би се повишила в сравнение с р₁ иz, но все пак p' би останало предишното. При двете предпоставки сумата на р₁, z и r би се увеличила, тъй като тя би била произведена посредством четири пъти по-голям капитал. Впрочем, предпоставката на Рикардо, че първоначално промишлената печалба (плюс лихвата) съдържа цялата принадена стойност, е исторически и логически невярна. Напротив, само с прогреса на капиталистическото производство 1) цялата печалба от самото начало попада в ръцете на промишлените и търговските капиталисти за по-нататъшно разпределение и 2) рентата се свежда към излишъка над печалбата. След това върху тази капиталистическа база отново расте рентата, която е само част от печалбата (т.е. от принадената стойност, разглеждана като продукт на целия капитал), но не онази специфична част от продукта, която капиталистът си присвоява.

Ако приемем наличието на необходимите средства за производство, т.е. достатъчно натрупване на капитал, то създаването на принадена стойност при дадена нейна норма, следователно при дадена степен на експлоатация на труда, намира предел само в работническото население, а при дадено работническо население то намира предел само в степента на експлоатацията на труда. И капиталистическият процес на производство по своята същина се състои в производство на принадена стойност, представлявана от принаден продукт, или от съответната част от произведените стоки, в която е въплътен незаплатен труд. Никога не трябва да се забравя, че производството на тази принадена стойност — а обратното превръщане на част от нея в капитал, или натрупването, образува интегрална част от това производство на принадена стойност — е непосредствената цел и определящият мотив на капиталистическото производство. Затова никога не бива да се изобразява капиталистическото производство като такова, каквото то не е всъщност, именно като производство, което има за своя непосредствена цел потреблението или изготвянето на средства за потребление за капиталистите. При това би бил съвсем забравен неговият специфичен характер, който се изразява от цялата негова вътрешна същина.

Добиването на тази принадена стойност образува непосредствения процес на производството, за който, както казахме, няма други предели освен посочените по-горе. Щом количеството принаден труд, което може да се изстиска, се овеществи в стоки, принадената стойност е произведена. Но с това производство на принадена стойност е завършен само първият акт на капиталистическия процес на производство, непосредственият процес на производството. Капиталът е всмукал толкова и толкова незаплатен труд. С развитието на процеса, който се изразява в спадането на нормата на печалбата, масата на така произведената принадена стойност достига чудовищни размери. Сега настъпва вторият акт на процеса. Цялата стокова маса, целият продукт — както онази негова част, която възстановява постоянния и променливия капитал, така и частта, която представлява принадената стойност, — трябва да бъде продадена. Ако това не става или ако то става само отчасти, или ако стоката се продава само по цени, които са по-ниски от производствените цени, то, макар и работникът да е бил експлоатиран, тази експлоатация не се реализира като такава за капиталиста, което може да бъде свързано с липса на реализация на изстисканата принадена стойност или само с частичната й реализация, дори с частична или пълна загуба на капитал. Условията на непосредствената експлоатация и условията на нейната реализация не са тъждествени. Те не само не съвпадат по време и място, но са различни и по същината си. Първите се ограничават само от производителната сила на обществото, вторите се ограничават от пропорционалността на различните отрасли на производството и потребителната сила на обществото. Но тази последната се определя не от абсолютната производителна сила и не от абсолютната потребителна сила, а от потребителната сила въз основа на антагонистичните отношения на разпределение, които свеждат потреблението на огромната маса на обществото до един минимум, който се изменя само в повече или по-малко тесни граници. Тя е ограничена по-нататък от стремежа към натрупване, от стремежа към увеличение на капитала и към производство на принадена стойност в разширен мащаб. Това е законът на капиталистическото производство, диктуван от постоянните революции в самите методи на производство, от обезценяването на наличния капитал, което постоянно съпровожда такива преврати от всеобщата конкурентна борба, от необходимостта да се усъвършенства производството и да се разширява неговият мащаб просто като средство за запазване и под заплаха от гибел. Затова пазарът трябва постоянно да се разширява, така че пазарните връзки и определящите ги условия все повече вземат характер на независим от производителите природен закон, все повече се изплъзват от контрол. Вътрешното противоречие се стреми да си намери разрешение в разширението на външното поле на производството. Но колкото повече се развива производителната сила, толкова повече идва тя в противоречие с тясната база, върху която почиват отношенията на потреблението. Върху тази пълна с противоречия база никак не е противоречие, че излишък от капитал е свързан с растящ излишък от население, защото, макар че при съединението на излишък от капитал с излишък от население масата на произвежданата принадена стойност би нараствала, но именно поради това би нараствало и противоречието между условията, при които тази принадена стойност се произвежда, и условията, при които тя се реализира.

Ако е дадена определена норма на печалбата, то масата на печалбата всякога зависи от величината на авансирания капитал. Натрупването обаче се определя в такъв случай от частта на тази маса, която се превръща в капитал. Но тъй като тази част е равна на печалбата минус потребения от капиталистите доход, то тя ще зависи не само от стойността на тази маса, но и от евтинията на стоките, които капиталистът може да купи с нея; на стоките, които отчасти влизат в неговото потребление — в неговия доход, — отчасти в неговия постоянен капитал (работната заплата се приема тук за дадена).

Масата на капитала, която работникът привежда в движение, стойността на която той запазва със своя труд и я заставя пак да се появи в продукта, е съвсем различна от стойността, която той присъединява. Ако масата на капитала = 1000 и присъединеният труд = 100, то възпроизведеният капитал = 1100. Ако масата = 100 и присъединеният труд = 20, то възпроизведеният капитал = 120. Нормата на печалбата в първия случай = 10%, във втория = 20%. И при все това от 100 може да се натрупа повече, отколкото от 20. И така потокът на капитала нараства по-нататък (обезценяването поради повишаването на производителната сила оставяме настрана) или се натрупва пропорционално на масата, която той вече съставлява, но не пропорционално на височината на нормата на печалбата. Висока норма на печалбата, доколкото тя се основава на висока норма на принадената стойност, е възможна, ако работният ден е твърде продължителен, макар трудът да е бил непроизводителен; тя е възможна въпреки непроизводителността на труда, защото потребностите на работниците са много малки и поради това средната работна заплата е много ниска. Ниската работна заплата ще съответства на липса на енергия у работниците. Въпреки високата норма на печалбата капиталът при това се натрупва бавно. Населението не се увеличава, а работното време, което продуктът струва, е голямо, макар че получаваната от работника работна заплата е малка.

Нормата на печалбата спада не защото работникът е по-малко експлоатиран, а защото изобщо се прилага относително по-малко труд в сравнение с прилагания капитал.

Ако, както показахме, спадането на нормата на печалбата става едновременно с повишаване на масата на печалбата, то по-голямата част от годишния продукт на труда ще се присвоява от капиталиста под категорията капитал (като възстановяване на потребения капитал) и относително по-малката част — под категорията печалба. Оттук произтича фантазията на поп Чалмърс^[79], че колкото по-малка маса от годишния продукт капиталистите изразходвали като капитал, толкова по-голяма печалба те изкарвали, при което държавната църква им идва на помощ, за да се погрижи за потреблението, а не за капитализацията на значителна част от принадения продукт. Попът смесва причината и следствието. Впрочем масата на печалбата дори при по-малка норма расте заедно с величината на изразходвания капитал. Обаче това в същото време обуславя концентрацията на капитала, тъй като сега условията на производството изискват влагане на по-големи капитали. Това обуславя също така централизацията на капитала, т. е. поглъщането на дребните капиталисти от едрите и загубването на капиталите от първите. Това пак е отделяне, макар само от вторичен ред, на условията на труда от производителите, към които все още се отнасят тези дребни капиталисти, тъй като у тях собственият труд още играе известна роля; трудът на капиталиста изобщо е обратно пропорционален на величината на неговия капитал, т. е. на степента, в която той е капиталист. Това е същото отделяне на условията на труда, от една страна, и производителите — от друга, което образува понятието капитал, което започва заедно с първоначалното натрупване („Капиталът“, кн. I, гл. XXIV), проявява се след това като постоянен процес в натрупването и концентрацията на капитала и, накрай, тук се изразява като централизация в малко ръце на вече наличните капитали и загуба на капиталите от мнозина (такава форма приема сега експроприацията). Този процес скоро би довел капиталистическото производство до катастрофа, ако наред с центростремителната сила постоянно не влияеха все отново и отново децентрализиращо противодействащи тенденции.

II. КОНФЛИКТ МЕЖДУ РАЗШИРЕНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
И НАРАСТВАНЕТО НА СТОЙНОСТТА

Развитието на обществената производителна сила на труда се проявява двояко: Първо, във величината на вече произведените производителни сили, в стойностния обем и масата на условията на производството, при които се извършва новото производство, и в абсолютната величина на вече натрупания производителен капитал; второ, в относително малката в сравнение с целия капитал величина на оная негова част, която се изразходва за работна заплата, т.е. в относително малкото количество на живия труд, който се изисква за възпроизводството и увеличението на стойността на даден капитал, за масовото производство. А това предполага в същото време концентрация на капитала.

По отношение на прилаганата работна сила развитието на производителната сила се проявява пак двояко: Първо, в увеличението на принадения труд, т.е. в съкращаването на необходимото работно време, което се изисква за възпроизводството на работната сила. Второ, в намаляването на количеството на работната сила (броя на работниците), която изобщо се употребява, за да се приведе в движение даден капитал.

Двете тези движения не само вървят ръка за ръка, но взаимно се обуславят и представляват явления, в които намира израз един и същ закон. Между това те влияят върху нормата на печалбата в противоположно направление. Общата маса на печалбата е равна на общата маса на принадената стойност, нормата на печалбата = m/K = принадена стойност/целия авансиран капитал. Но принадената стойност, нейната обща сума се определя, първо, от нейната норма, а, второ, от масата на труда, едновременно прилаган при тази норма, или — което е същото — от величината на променливия капитал. От една страна, нараства единият фактор, нормата на принадената стойност, от друга страна, се намалява (относително или абсолютно) другият фактор, броят на работниците. Доколкото развитието на производителната сила съкращава заплащаната част от прилагания труд, то повишава принадената стойност, повишава нейната норма; доколкото пък намалява общата маса на труда, прилаган от даден капитал, то намалява другия фактор, броя на работниците, на който трябва да се умножи нормата на принадената стойност, за да се получи нейната маса. Двама работника, които работят по 12 часа на ден, не могат да дадат същата маса принадена стойност, каквато дават 24 работника, които работят само по 2 часа всеки, дори ако те биха се хранели само с въздух и ако поради това те не би трябвало да работят за самите себе си. Следователно в това отношение има известни непреодолими граници за компенсация на съкращаването на броя на работниците чрез повишаване степента на експлоатацията на труда; затова то може, разбира се, да спъне спадането на нормата на печалбата, но не да го отстрани.

И така, с развитието на капиталистическия начин на производство нормата на печалбата спада, но нейната маса расте с увеличението на масата на влагания капитал. При дадена норма абсолютната маса, на която нараства капиталът, зависи от неговата налична величина. Но, от друга страна, ако е дадена тази величина, то отношението, в което той расте, нормата на неговото нарастване, зависи от нормата на печалбата. Нарастването на производителната сила (което освен това, както споменахме, постоянно върви ръка за ръка с обезценяването на наличния капитал) непосредствено може да повиши величината на стойността на капитала само ако то, като повишава нормата на печалбата, увеличава онази част от стойността на годишния продукт, която отново се превръща в капитал. Колкото се отнася до производителната сила на труда (защото тази производителна сила непосредствено няма никакво отношение към стойността на наличния капитал), това може да стане само доколкото поради това или се увеличава относителната принадена стойност, или се намалява стойността на постоянния капитал, следователно поевтиняват стоките, които влизат или във възпроизводството на работната сила, или в елементите на постоянния капитал. Но и двете включват обезценяване на наличния капитал, двете вървят ръка за ръка с относителното намаление на променливия капитал в сравнение с постоянния. Двете обуславят спадането на нормата на печалбата и двете забавят това спадане. По-нататък, доколкото повишението на нормата на печалбата предизвиква повишено търсене на труд, то влияе върху увеличението на работническото население и заедно с това върху увеличението на годния за експлоатация материал, който тепърва прави капитала капитал.

Но косвено развитието на производителната сила на труда съдейства за увеличение на наличната капиталова стойност, като увеличава масата и разнообразието на потребителните стойности, в които е представена една и съща разменна стойност и които образуват материалния субстрат, вещните елементи на капитала, веществените предмети, от които непосредствено се състои постоянният капитал и поне косвено — променливият. С предишния капитал и предишния труд се произвеждат повече неща, които, независимо от тяхната разменна стойност, могат да бъдат превърнати в капитал — неща, които могат да служат за всмукване на допълнителен труд, следователно и на допълнителен принаден труд, и които по този начин могат да образуват допълнителен капитал. Масата труд, с който капиталът може да се разпорежда, зависи не от стойността на този капитал, а от масата на суровините и спомагателните материали, на машините и елементите на основния капитал, на средствата за живот — от всичко онова, от което капиталът се съставя, каквато и да е неговата стойност. Като расте по този начин масата на прилагания труд, следователно и на принадения труд, расте и стойността на възпроизвеждания капитал и на новоприсъединяваната към нея добавъчна стойност.

Но тези два момента, които влизат в процеса на натрупването, не трябва да се разглеждат само в състоянието на спокойното им съществуване един до друг, в каквото ги изучава Рикардо; те съдържат в себе си противоречие, което се проявява в противоречиви тенденции и явления. Противодействащите един на друг фактори действат едновременно един против друг.

Едновременно с подбудите към действително умножаване на работническото население, произтичащи от увеличението на функциониращата като капитал част от целия обществен продукт, действат фактори, създаващи само относително свръхнаселение.

Едновременно със спадането на нормата на печалбата расте масата на капиталите и ръка за ръка с това става обезценяване на наличния капитал, което спъва спадането на нормата на печалбата и подбужда към ускорено натрупване на капиталова стойност.

Едновременно с развитието на производителната сила се развива по-високият състав на капитала, относителното намаляване на променливата част в сравнение с постоянната.

Тези различни влияния се проявяват ту предимно едно до друго в пространството, ту предимно едно след друго във времето; конфликтът на противодействащите един на друг фактори периодически намира изход в кризите. Кризите всякога са само временно насилствено разрешение на съществуващите противоречия, насилствени взривове, които за миг възстановяват нарушеното равновесие.

Противоречието, изразено най-общо, се състои в това, че на капиталистическия начин на производство е присъща тенденция към абсолютно развитие на производителните сили независимо от стойността и съдържащата се в последната принадена стойност, както и независимо от обществените отношения, при които става капиталистическото производство; докато, от друга страна, неговата цел е запазването на съществуващата капиталова стойност и нейното увеличение във възможно по-голяма степен (т.е. постоянно ускоряващо се нарастване на тая стойност). Специфичната особеност на капиталистическия начин на производство се състои в това, да използва наличната капиталова стойност като средство за възможно по-голямо увеличение на тази стойност. Методите, с които той постига това, водят към намаляване нормата на печалбата, обезценяване на наличния капитал и развитие на производителните сили на труда за сметка на вече произведените производителни сили.

Периодичното обезценяване на наличния капитал — това иманентно средство на капиталистическия начин на производство, което служи да се спъва спадането на нормата на печалбата и да ускорява натрупването на капиталова стойност чрез образуване на нов капитал — нарушава сложилите се отношения, в които се извършва процесът на обръщението и възпроизводството на капитала, и затова се съпровожда с внезапни задръжки и кризи на производствения процес.

Вървящото ръка за ръка с развитието на производителните сили относително намаление на променливия капитал в сравнение с постоянния стимулира растежа на работническото население и в същото време постоянно създава изкуствено свръхнаселение. Натрупването на капитала, разглеждано откъм стойността, се забавя от спадането на нормата на печалбата и в същото време още повече се ускорява натрупването на потребителни стойности, докато последното на свой ред води към ускоряване хода на натрупването, разглеждано откъм стойността.

Капиталистическото производство постоянно се стреми да преодолее тези иманентни предели, но то ги преодолява само чрез средства, които му поставят тези предели отново, и то в по-колосален мащаб.

Истинският предел на капиталистическото производство е самият капитал, това значи: капиталът и самонарастването на неговата стойност се явява като изходен и краен пункт, мотив и цел на производството; производството е само производство за капитала, а не обратно: средствата за производство не са просто средства за постоянно разширяване жизнения процес на обществото на производителите. Пределите, в които само може да се осъществява запазването и увеличаването на стойността на капитала, основаващо се върху експроприацията и обедняването на масата на производителите — тези предели влизат постоянно в противоречие с методите на производство, които капиталът е принуден да прилага за постигане на своята цел и които се стремят към безгранично разширение на производството, към производството като самоцел, към безусловно развитие на обществените производителни сили на труда. Средството — безусловно развитие на обществените производителни сили — влиза в постоянен конфликт с ограничената цел — увеличаване стойността на съществуващия капитал. Затова, ако капиталистическият начин на производство е историческо средство за развитие на материалната производителна сила и за създаване на съответен на тази сила световен пазар, то той в същото време е постоянното противоречие между тази негова историческа задача и свойствените нему обществени производствени отношения.

III. ИЗЛИШЪК НА КАПИТАЛ ПРИ ИЗЛИШЪК НА НАСЕЛЕНИЕ

Със спадането на нормата на печалбата расте минимумът капитал, който е необходим на отделния капиталист за производителното прилагане на труда — необходим както за експлоатацията на труда изобщо, така и за да може употребяваното работно време да бъде необходимо за производството на стоките време, за да не превишава то средното работно време, обществено необходимо за производството на стоките. И едновременно расте концентрацията, защото отвъд известни граници голям капитал с ниска норма на печалбата натрупва по-бързо, отколкото малък капитал с висока норма на печалбата. Тази растяща концентрация, достигнала известно равнище, довежда на свой ред до ново спадане на нормата на печалбата. Масата на дребните раздробени капитали се тика поради това по пътя на авантюрите: спекулация, машинации с кредити и акции, кризи. Под така нареченото изобилие на капитала всякога се подразбира по същество изобилието на такъв капитал, за който спадането на нормата на печалбата не се уравновесява от масата на последната — а това са всякога новообразуващите се свежи издънки на капитала, — или изобилието на такива капитали, които, недостатъчни сами по себе си за самостоятелни действия, се предоставят във форма на кредит в разпореждане на ръководителите на големите предприятия. Това изобилие на капитал възниква поради същите обстоятелства, които предизвикват относителното свръхнаселение, и затова това изобилие е явление, което допълня последното, макар двете те да се намират на противоположни полюси: на едната страна — незает капитал, на другата страна — незаето работническо население.

Свръхпроизводство на капитал, а не на отделни стоки — макар че свръхпроизводството на капитал всякога включва свръхпроизводство на стоки — не означава затова нищо друго освен свръхнатрупване на капитал. За да се разбере какво е това свръхнатрупване (по-подробното му изследване ще бъде дадено по-долу), трябва само да го вземем абсолютно. Кога свръхпроизводството на капитала би било абсолютно? И при това свръхпроизводство, което би се разпростирало не върху тази или онази, или върху няколко значителни сфери на производството, но би било абсолютно в целия свой обем, т.е. би обхващало всички клонове на производството?

Би имало абсолютно свръхпроизводство на капитал, ако допълнителният капитал за целта на капиталистическото производство би бил = 0. Но целта на капиталистическото производство е увеличаване стойността на капитала, т.е. присвояване на принаден труд, производство на принадена стойност, на печалба. Следователно, ако капиталът би нараснал в сравнение с работническото население дотолкова, че не би могло нито да се удължи абсолютното работно време, което това население доставя, нито да се разшири относителното принадено време (последното и без това би било неизпълнимо при обстоятелствата, когато търсенето на труд е толкова значително, следователно, когато има тенденция към повишение на работната заплата), т.е. ако нарасналият капитал би произвеждал само такава или дори по-малка маса принадена стойност, отколкото преди неговото нарастване, то би имало абсолютно свръхпроизводство на капитал, т. е. нарасналият капитал К+ΔК би произвел печалба не повече или дори по-малко, отколкото капиталът K, преди да бъде увеличен с ΔK. И в двата случая би станало силно и внезапно спадане на общата норма на печалбата, но този път поради изменение в състава на капитала, което не би се дължало на развитие на производителната сила, а на повишение на паричната стойност на променливия капитал (поради повишаване на работната заплата) и съответното нему намаление на отношението на принадения труд към необходимия труд.

В действителност работата би взела такъв вид, че част от капитала би лежала изцяло или отчасти неизползвана (защото тя би трябвало изпърво да изтика от неговите позиции вече действащия капитал, за да може изобщо да увеличи своята стойност), а другата част под натиска на незаетия или само наполовина заетия капитал би се влагала при по-ниска норма на печалбата. При това би било безразлично, ако част от допълнителния капитал би заел мястото на стария, а този последният би заел място в допълнителния. Все лак бихме имали от едната страна, предишната капиталова сума, от другата — допълнителната. Спадането на нормата на печалбата би се съпровождало в този случай от абсолютно намаление на масата на печалбата, тъй като при нашите предпоставки масата на прилаганата работна сила не би могла да се увеличи и нормата на принадената стойност не би могла да се повиши, следователно не би могла да се увеличи и масата на принадената стойност. А намалената маса на печалбата би трябвало да се пресмята по отношение на целия нараснал капитал. Но дори ако приемем, че заетият капитал продължаваше да се влага при предишната норма на печалба, следователно масата на печалбата останеше предишната, то все пак тя би се пресмятала върху една нараснала обща сума на капитала, а това пак предполага спадане на нормата на печалбата. Ако един общ капитал 1000 даваше печалба 100, а след увеличението му на 1500 той, както по-рано, дава само 100, то във втория случай 1000 дават вече само 66 2/3. Нарастването на стойността на предишния капитал би се съкратило абсолютно. При новите условия капиталът = 1000 би носел не повече, отколкото по-рано капитал = 666 2/3.

Но ясно е, че това фактическо обезценяване на предишния капитал би се извършило не без борба, че допълнителният капитал ΔK не без борба би получил възможност да функционира като капитал. Нормата на печалбата би спаднала не поради конкуренцията, която произтича от свръхпроизводството на капитал, а, напротив, конкурентната борба би започнала сега, защото спадането на нормата на печалбата и свръхпроизводството на капитал произтичат от едни и същи причини. Старите функциониращи капиталисти, в ръцете на които би се оказала част от ΔK, в по-голяма или по-малка степен биха я оставили да лежи без употреба, за да не обезценят своя първоначален капитал и да не стеснят мястото, заемано от него в областта на производството, или пък те биха я употребили така, че макар с временна загуба да стоварят бездейността на допълнителния капитал върху новите пришълци и изобщо върху своите конкуренти.

Частта ΔK, която би била в нови ръце, би се стремила да заеме място за сметка на стария капитал и това отчасти би ѝ се отдало, доколкото тя би оставила в бездействие част от стария капитал, би го принудила да ѝ очисти старото място и да заеме мястото на допълнителния капитал, зает само отчасти или съвсем незает.

Доколкото капиталът трябва да функционира като капитал и да расте по стойност, известна част от стария капитал при всички обстоятелства трябва да стои незаета, незаета в качеството ѝ на капитал. Каква част трябва да остане незаета, ще реши конкурентната борба. При нормален ход на работата конкуренцията, както се оказа при изравняването на общата норма на печалбата, действа като осъществен на практика братски съюз на класата на капиталистите, така че те дружно делят помежду си общия добив пропорционално на дела, вложен от всекиго. Но доколкото се касае вече до разпределение не на печалбата, а на загубата, всеки се стреми колкото е възможно да намали своя дял от загубата и да я прехвърли на гърба на другиго. Загубата е неизбежна за цялата класа на капиталистите. Но каква част ще се пада на всеки отделен капиталист, доколко трябва да вземе участие в подялбата й всеки отделен капиталист, това става тогава въпрос на сила и хитрост и конкуренцията се превръща в такъв случай в борба на враждуващи събратя. Тогава се проявява противоположността между интереса на всеки отделен капиталист и този на цялата класа на капиталистите също както по-рано тъждествеността на тези интереси практически си прокарваше път чрез конкуренцията.

Как би могъл да се изглади този конфликт и отново да се възстановят отношенията, които съответстват на „здравото“ движение на капиталистическото производство ? Начинът за изглаждане се съдържа вече в самото изявяване на конфликта, за отстраняването на който става дума. Той се състои в това, че капитал, равен по стойност на целия допълнителен капитал ΔK или поне част от него, се оставя без употреба или отчасти дори се унищожава. Макар че както това ясно се вижда от самото изложение на конфликта, тази загуба съвсем не се разпределя равномерно между отделните индивидуални капитали, а това се решава от конкурентната борба, при което загубата се разпределя твърде неравномерно и в твърде различни форми съответно на специфичните предимства или вече завоювани позиции, така че един капитал остава незает, друг се унищожава, трети търпи само относителни загуби или се подхвърля само на временно обезценяване и т.н.

Но при всички обстоятелства равновесието би се възстановило чрез бездействието или дори унищожението на капитал в по-голям или по-малък обем. Това би се разпростряло отчасти върху материалната субстанция на капитала, т.е. част от средствата за производство, основен и оборотен капитал, не би функционирала, не би действала като капитал; част от предприятията, вече започнали производство, биха спрели работата. Макар в това отношение времето нищо да не щади и да влошава всички средства за производство (с изключение на земята), тук поради спиране на функционирането в действителност би станало много по-значително разрушение на средствата за производство. Но главният резултат в това отношение би бил, че тези средства за производство биха престанали да действат като средства за производство, за повече или по-малко време биха преустановили функционирането си като средства за производство.

Но главното разрушение, при това от най-остър характер, би засегнало капитала, а доколкото той има свойството на стойност — капиталовите стойности. Частта от капиталовата стойност, която се намира само във форма на свидетелства за получаване в бъдеще на част от принадената стойност, от печалбата, в действителност представляваща само различни форми на кредитни книжа срещу производството, се обезценява веднага с намаляване на доходите, на които е разчетена тая част. Част от наличното злато и сребро лежи без употреба, не функционира като капитал. Част от намиращите се на пазара стоки могат да извършват своя процес на обръщение и възпроизводство само при извънредно понижение на техните цени, следователно чрез обезценяване на капитала, който представлява тази част. Също тъй се обезценяват повече или по-малко елементите на основния капитал. Към това се прибавя обстоятелството, че определени, взети като предпоставка отношения на цените обуславят процеса на възпроизводството, затова последният поради общото спадане на цените идва в застой и разстройство. Това разстройство и спиране парализира функцията на парите като платежно средство, която се развива с развитието на капитала и се основава на споменатите приети отношения на цените, разкъсва на сто места веригата на платежните задължения в определени срокове, още повече се изостря от възникващото поради това сътресение на кредитната система, която се развива заедно с капитала, и по тоя начин довежда до силни и остри кризи, до внезапни насилствени обезценявания, до действително спиране и нарушаване на процеса на възпроизводството и заедно с това до действително съкращаване на възпроизводството.

Но едновременно биха действали други фактори. Спирането на производството би лишило от работа част от работническата класа и поради това би поставило другата, заетата й част в условия, при които тя би трябвало да се мири с понижение на работната заплата дори под средното равнище — операция, която оказва върху капитала съвсем същото действие, както ако при средната работна заплата би се повишила относителната или абсолютната принадена стойност. Периодът на разцвет би благоприятствал браковете сред работниците и би намалил смъртността на техните деца — обстоятелства, които, каквото и да е действителното увеличение на населението, свързано с тях, съвсем не предполагат увеличение на действително работещото население, но върху отношението на работниците към капитала влияят също така, както ако би се увеличил броят на действително функциониращите работници. От друга страна, спадането на цените и конкурентната борба биха подбуждали всеки капиталист да повишава индивидуалната стойност на целия свой продукт изцяло по-високо от общата стойност на този продукт чрез прилагане на нови машини, нови усъвършенствания на методите на труда, нови комбинации, т.е. да повишава производителната сила на дадено количество труд, да понижава отношението на променливия капитал към постоянния и по тоя начин да освобождава работници — накратко казано, да създава изкуствено свръхнаселение. По-нататък, самото обезценяване на елементите на постоянния капитал би станало елемент, който влече след себе си повишаване на нормата на печалбата. Масата на влагания постоянен капитал би нараснала в сравнение с променливия, но стойността на тази маса би могла да се намали. Настъпилото спиране на производството би подготвило — в капиталистическите граници — едно по-късно разширение на производството.

И по такъв начин кръгът би бил отново изминат. Част от капитала, обезценила се поради преустановяване на функционирането, би придобила отново своята предишна стойност. Впрочем при разширени условия на производството, при разширен пазар и при повишена производителна сила пак би бил извършен същият порочен кръгооборот.

Но дори при приетата от нас крайна предпоставка абсолютното свръхпроизводство на капитал не е абсолютно свръхпроизводство изобщо, абсолютно свръхпроизводство на средства за производство. То е свръхпроизводство на средства за производство само доколкото последните функционират като капитал и следователно предполагат съответно на увеличението на своята маса увеличение на стойността, самонарастване на тази стойност, трябва да произвеждат допълнителна стойност.

Но въпреки това, то би било все пак свръхпроизводство, защото капиталът би се оказал неспособен да експлоатира труда в онази степен, която се обуславя от „здравото“, „нормалното“ развитие на капиталистическия процес на производство, в онази степен, при която с нарастването на масата на влагания капитал се увеличава поне масата на печалбата и която следователно изключва възможността нормата на печалбата да спада в същата степен, в каквато расте капиталът, и особено нормата на печалбата да спада по- бърже, отколкото расте капиталът.

Свръхпроизводство на капитал никога не означава нещо друго освен свръхпроизводство на средства за производство — средства на труда и средства за живот, — които могат да функционират като капитал, т.е. могат да се влагат за експлоатация на труда при дадена степен на експлоатация; спадането пък на тази степен на експлоатация под даден пункт предизвиква нарушения на капиталистическия процес на производство, неговото спиране, кризи, разрушение на капитал. Няма никакво противоречие в това, че това свръхпроизводство на капитал се съпровожда с повече или по-малко значително относително свръхнаселение. Същите обстоятелства, които са повишили производителната сила на труда, увеличили са масата на стоковите продукти, разширили са пазарите, ускорили са натрупването на капитала както по маса, така и по стойност и са понижили нормата на печалбата — същите тези обстоятелства са създали и постоянно създават относително свръхнаселение, свръхнаселение на работници, които не се използват от излишния капитал поради ниската степен на експлоатация на труда, при която те само биха могли да намерят приложение, или поне поради ниската норма на печалбата, която те биха давали при дадена степен на експлоатация.

Ако капитал се изпраща извън страната, то това става не защото той абсолютно не би могъл да намери приложение вътре в страната. Това става, защото извън страната той може да бъде пласиран при по-висока норма на печалбата. Но този капитал е абсолютно излишен капитал за заетото работническо население и за дадената страна изобщо. Той съществува като такъв наред с относително излишното население и това служи за пример как излишният капитал и излишното население съществуват едно до друго и взаимно се обуславят.

От друга страна, свързаното с натрупването спадане на нормата на печалбата необходимо предизвиква конкурентна борба. Компенсацията за спадането на нормата на печалбата чрез увеличение на масата на печалбата важи само за целия капитал на обществото и за едрите капиталисти, собственици на вече съществуващи предприятия. Новият, самостоятелно функциониращ допълнителен капитал не намира условия, които дават възможност за такава компенсация; той трябва тепърва да си извоюва тези условия и затова спадането на нормата на печалбата предизвиква конкурентна борба между капиталите, а не обратно. Тази конкурентна борба се съпровожда, разбира се, с преходно повишение на работната заплата и с произтичащо от това по-нататъшно спадане на нормата на печалбата. Същото се проявява в свръхпроизводството на стоки, в препълването на пазарите. Тъй като целта на капитала е не задоволяване на потребностите, а производство на печалба, и тъй като тази цел се постига само чрез методи, при които масата на продуктите се определя от мащаба на производството, а не обратно, то постоянно трябва да възниква несъответствие между ограничените размери на потреблението върху капиталистическа основа и производството, което постоянно се стреми да излезе извън този свой иманентен предел. Впрочем, понеже капиталът се състои от стоки, свръхпроизводството на капитал включва свръхпроизводството на стоки. Оттук странното явление, че същите икономисти, които отричат свръхпроизводството на стоки, признават свръхпроизводството на капитал. Когато казват, че става не общо свръхпроизводство, а само нарушение на пропорцията между различните отрасли на производството, това не означава нищо друго, освен че при капиталистическото производство пропорционалността на отделните отрасли на производството произлиза от диспропорционалността като постоянен процес, тъй като тук взаимната връзка на производството като цяло се натрапва на лицата, действащи в производството, като сляп закон, а не като схванат от техния колективен разум и затова подвластен нему закон, който подчинява процеса на производството на техния общ контрол. По-нататък, с това изискват в страните, в които капиталистическият начин на производство не е развит, потреблението и производството да стоят на такава степен, каквато е свойствена на страните с развит капиталистически начин на производство. Когато казват, че свръхпроизводството е само относително, това е съвсем вярно; но целият капиталистически начин на производство е само относителен начин на производство, границите на който не са абсолютни, но са абсолютни за него, на негова основа. Инак как би могло да няма търсене на същите стоки, от които се нуждае масата на народа, и как би било възможно да е необходимо да се дири това търсене извън страната, на далечни пазари, за да може да се плаща на работниците в родината средното количество необходими средства за живот? Защото само в тези специфични, капиталистически взаимоотношения излишният продукт получава такава форма, в която неговият притежател може да го предостави за потребление само ако той се превърне за него пак в капитал. Накрая, когато казват, че капиталистите може само помежду си да разменят и потребяват своите стоки, то при това се забравя целият характер на капиталистическото производство, забравя се, че се касае до нарастване на стойността на капитала, а не до неговото потребление. Накратко, всички възражения против очевидните явления на свръхпроизводството (които не се интересуват от тези възражения) се свеждат към това, че границите на капиталистическото производство не са граници на производството въобще, а затова не са граници и за този специфичен, капиталистически начин на производство. Но противоречието на този капиталистически начин на производство се състои тъкмо в неговата тенденция към абсолютно развитие на производителните сили, което постоянно встъпва в конфликт със специфичните условия на производството, в които се движи и единствено може да се движи капиталът.

Не се произвеждат твърде много средства за живот в сравнение със съществуващото население. Наопаки. Тяхното производство е твърде малко, за да може масата на населението да живее прилично и човешки.

Не се произвеждат повече средства за производство, отколкото е нужно, за да се даде работа на работоспособното население. Наопаки. Първо, произвежда се твърде значителна част население, което фактически е неработоспособно, което е принудено от обстоятелствата да експлоатира труда на други или да се занимава с работи, които могат да се смятат такива само при един жалък начин на производство. Второ, средства за производство се произвеждат недостатъчно, за да може цялото трудоспособно население да работи при най-производителни условия, следователно за да се съкращава неговото абсолютно работно време чрез масата и ефективността на постоянния капитал, прилаган в продължение на работното време.

Но периодически средства на труда и средства за живот се произвеждат твърде много, за да функционират те като средство за експлоатация на работниците, която дава известна норма на печалбата. Стоки се произвеждат твърде много, за да може заключената в тях стойност и съдържащата се в нея принадена стойност да се реализират и да се превърнат в нов капитал при условията на разпределение и отношенията на потребление, които са дадени от капиталистическото производство, т. е. за да може този процес да се извършва без постоянно възобновяващи се взривове.

Не се произвежда твърде много богатство. Но периодически се произвежда твърде много богатство в неговите капиталистически, противоречиви форми.

Пределът на капиталистическия начин на производство се проявява:

1) В това, че развитието на производителната сила на труда поражда със спадане на нормата на печалбата един закон, който на известен пункт най-рязко влиза в стълкновение със собственото развитие на производителната сила на труда и затова всякога трябва да се преодолява чрез кризи.

2) В това, че разширяването или съкращаването на производството се определя не от отношението на производството към обществените потребности, към потребностите на обществено развитите хора, а от присвояването на незаплатения труд и от отношението на този незаплатен труд към овеществения труд изобщо, или, казано капиталистически, се определя от печалбата и от отношението на тази печалба към прилагания капитал, следователно от известна височина на нормата на печалбата. Затова за капиталистическото производство възникват предели при такава степен на разширение, която при други предпоставки би се оказала, напротив, във висша степен недостатъчна. То се преустановява, когато това се повелява не от задоволяването на потребностите, а от производството и реализацията на печалба.

Ако нормата на печалбата спада, то, от една страна, силите на капитала се насочват към това, отделният капиталист чрез усъвършенствани методи и пр. да понижи индивидуалната стойност на единицата свои стоки под тяхната средна обществена стойност и така при дадена пазарна цена да получи добавъчна печалба; от друга страна, възниква спекулация, която среща благоприятстващи условия в страстните търсения на нови производствени методи, нови приложения на капитала, нови авантюри, за да се осигури каква и да е добавъчна печалба, която би била независима от нейното общо средно равнище и би се издигала над него.

Нормата на печалбата, т.е. относителният прираст на капитала, е важна преди всичко за всички нови, самостоятелно групиращи се разклонения на капитала. И ако капиталообразуването би се паднало изключително на малко, готови едри капитали, за които масата на печалбата превишава нейната норма, то изобщо би угаснал огънят, който оживява производството. То би потънало в сън. Нормата на печалбата е движещата сила на капиталистическото производство; произвежда се само това и дотолкова, каквото и доколкото може да се произведе с печалба. Оттук страхът на английските икономисти от спадането на нормата на печалбата. Че дори само възможността за това тревожи Рикардо, свидетелства за неговото дълбоко разбиране на условията на капиталистическото производство. Най-значителното у Рикардо е тъкмо това, в каквото го упрекват: че при изследването на капиталистическото производство, без да се грижи за съдбата на „хората“, той обръща внимание само на развитието на производителните сили, с цената на каквито и да е човешки жертви и жертви на капиталови стойности да се изкупува то. Развитието на производителните сили на обществения труд е историческата задача и историческото оправдание на капитала. Тъкмо с това той безсъзнателно създава материалните условия на една по-висока форма на производство. Онова, което безпокои Рикардо, е обстоятелството, че нормата на печалбата, стимулът на капиталистическото производство, а заедно с това условие и двигател на натрупването, е застрашена от опасност поради развитието на самото производство. А количественото отношение тук е всичко. И наистина в основата лежи нещо по-дълбоко, което той само смътно чувства. В това се проявява по чисто икономически начин, т.е. от буржоазна гледна точка, в границите на капиталистическото разбиране, от гледна точка на самото капиталистическо производство, неговият предел, неговата относителност, че то не е абсолютен, а само исторически начин на производство, който съответства на известна ограничена епоха от развитието на материалните условия на производството.

IV. ДОБАВКИ

Тъй като развитието на производителната сила на труда е твърде различно в различните отрасли на промишлеността и при това не само неравномерно по степен, но често в противоположна посока, то оттук следва, че средната маса на печалбата (= на принадената стойност) трябва да стои много под равнището, което би могло да се очаква, като се съди по развитието на производителната сила в най-напредналите отрасли на промишлеността. Обстоятелството, че развитието на производителната сила в различните отрасли на промишлеността се извършва не само в твърде различни пропорции, но често в противоположна посока, произтича не само от анархията на конкуренцията и от своеобразието на буржоазния начин на производство. Производителността на труда е свързана и с природни условия, които често стават по-малко плодотворни в същата пропорция, в която производителността — доколкото тя зависи от обществени условия — се повишава. Оттук противоположно движение в тези различни сфери, прогрес тук, регрес там. Нека си спомним напр. за влиянието на самите годишни времена, от което зависи количеството на по-голямата част от суровините, за изсичането на горите, за изчерпването на каменовъглените мини, железните рудници и т.н.

Докато оборотната част на постоянния капитал, суровините и т.н. постоянно расте по своята маса пропорционално на производителната сила на труда, иначе стои работата с основния капитал, зданията, машините, приспособленията за осветление, отопление и пр. Макар машините с увеличението на техните размери абсолютно да стават по-скъпи, относително те поевтиняват. Ако пет работника произвеждат десет пъти повече стоки, отколкото по-рано, то изразходването на основен капитал поради това не се удесеторява; макар стойността на тази част от постоянния капитал да расте с развитието на производителната сила, тя расте далеч не в същата пропорция. Не един път вече изтъквахме различието между отношението на постоянния капитал към променливия, както то се изразява в спадането на нормата на печалбата, и същото отношение, както то с развитието на производителността на труда се изразява в единицата стока и нейната цена.

{Стойността на стоката се определя от цялото работно време, минало и живо, което влиза в нея. Повишението на производителността на труда се състои тъкмо в това, че частта на живия труд се намалява, а частта на миналия труд се увеличава, но се увеличава така, че общата сума на труда, която се съдържа в стоката, се намалява; следователно така, че количеството на живия труд се намалява повече, отколкото се увеличава количеството на миналия труд. Миналият труд, въплътен в стойността на стоката — постоянната част на капитала, — се състои отчасти от изхабяването на основния капитал, отчасти от влезлия в стоката изцяло оборотен постоянен капитал, суровини и спомагателни материали. Частта от стойността, която произлиза от суровините и спомагателните материали, с повишението на производителността на труда трябва да намалява, защото производителността на труда по отношение на тези материали се проявява именно в това, че тяхната стойност се намалява. Напротив, характерното за повишението на производителната сила на труда е, че основната част на постоянния капитал твърде силно се увеличава, а заедно с това се увеличава и онази част от неговата стойност, която поради изхабяване се пренася върху стоките. Един нов метод на производство, за да се потвърди като метод за действително повишение на производителността, трябва да пренася върху отделната стока по-малка допълнителна стойностна част, за изхабяването на основен капитал, отколкото онази част от стойността, която се спада, спестява поради намаляване на жив труд; с една дума, този метод трябва да намали стойността на стоката. От само себе си се разбира, че той трябва да повлияе така дори ако, както става в отделни случаи, в образуването на стойността на стоката влиза освен допълнително изхабената част от основния капитал една допълнителна стойностна част, която съответства на увеличилите се по количество или на по-скъпите суровини и спомагателни материали. Всички стойностни надбавки трябва да бъдат повече от уравновесени от намалението на стойността, което произтича от намалението на живия труд.

Ето защо това намаление на общото количество труд, което влиза в стоката, изглежда да е същественият признак на повишена производителност на труда, при каквито и обществени условия да се извършва производството. В общество, в което производителите регулират своето производство според предварително начертан план, дори и при простото стоково производство производителността на труда безусловно би се измервала с този мащаб. Но как стои работата при капиталистическото производство?

Да приемем, че определен отрасъл от капиталистическото производство произвежда нормалната единица на съответната стока при следните условия: изхабяването на основния капитал на единица е 1/2 шил. или марка; от суровините и спомагателните материали влизат във всеки къс 17 1/2 шил.; за работна заплата 2 шил. и при норма на принадената стойност 100% принадена стойност е 2 шил. Цялата стойност = 22 шил. или марки. За простота ще приемем, че съставът на капитала в този отрасъл на производството е средният състав на обществения капитал, следователно, че производствената цена на стоката съвпада с нейната стойност, а печалбата на капиталиста съвпада с произведената принадена стойност. В такъв случай производствените разходи на стоката = 1/2 + 17 1/2+2 = 20 шил., средната норма на печалбата = 2/20 = 10%, а производствената цена на единица стока е равна на нейната стойност, = 20 шил. или марки.

Да приемем, че се изнамери машина, която съкращава наполовина живия труд, необходим за всяка единица стока, но затова пък утроява частта на стойността, която се образува от изхабяването на основния капитал. Тогава работата се представя в следния вид: изхабяване = 1 1/2 шил., суровини и спомагателен материал, както и по-рано, 17 1/2 шил., работна заплата 1 шил., принадена стойност 1 шил., всичко 21 шил. — или 21 марки. Стойността на стоката е спаднала сега с 1 шил.; новата машина, явно е, е повишила производителността на труда. Но за капиталиста работата се представя в следния вид: неговите производствени разноски са сега: 1 1/2 шил. изхабяване, 17 1/2 шил. суровини и спомагателен материал, 1 шил. работна заплата — всичко 20 шил., както и по-рано. Тъй като нормата на печалбата непосредствено не се изменя от въвеждането на новата машина, той трябва да получи 10% над производствените разходи, което прави 2 шил.; следователно производствената цена е останала без изменение = 22 шил., но тя превишава стойността с 1 шил. За общество, което произвежда при капиталистически условия, стоката не е поевтиняла, новата машина не представлява никакво усъвършенстване. Следователно капиталистът никак не е заинтересован да въведе новата машина. А понеже, като я въвежда в производството, той само би лишил от всяка стойност предишната, още неизхабена машина, и би я превърнал просто в старо желязо, следователно би претърпял пряка загуба, той всякак се въздържа от тази за него утопична глупост.

Така за капитала законът на повишаващата се производителна сила на труда важи не безусловно. За капитала тази производителна сила се повишава не когато с това изобщо се спестява жив труд, а само ако от заплащаната част на живия труд се спестява повече, отколкото се прибавя минал труд, както това накратко беше вече споменато в „Капиталът“, кн. I, гл. XIII, 2, стр. 356—357^[80]. В този случай капиталистическият начин на производство изпада в ново противоречие. Неговото историческо призвание е безогледното, тикано напред в геометрическа прогресия развитие на производителността на човешкия труд. Той изменя на това призвание, щом той, както в този случай, спъва развитието на производителността. С това той за лишен път доказва, че старее и все повече и повече изживява времето си}.³⁷⁾

***

Увеличението на минимума капитал, който с повишаването на производителната сила става необходим за успешното водене на самостоятелно промишлено предприятие, се проявява в конкуренцията така: Щом новото по-скъпо производствено оборудване влезе във всеобща употреба, по-малките капитали в бъдеще нямат достъп в съответното производство. Само в началото на механическите изобретения в различните области на производството дребните капитали могат да функционират в тях самостоятелно. От друга страна, твърде едри предприятия с извънредно голям дял на постоянния капитал, като железните пътища, дават не средната норма на печалбата, а само част от нея, лихва. Иначе общата норма на печалбата би спаднала още по-ниско. Напротив, едно крупно съединение на капитали във формата на акции намира тук непосредствено поле на приложение.

Нарастването на капитала, следователно натрупването на капитала, включва намаление на нормата на печалбата само доколкото поради това нарастване настъпват разгледаните от нас по-горе изменения в отношението на органическите съставни части на капитала. Обаче въпреки постоянните, всекидневни преврати в начина на производството ту една, ту друга по-голяма или по-малка част от целия капитал в течение на известен промеждутък време продължава да се натрупва въз основа на дадено средно отношение на тия съставни части, така че с растежа на тая част не се обуславя никаква органическа промяна, следователно и никакви причини за спадането на нормата на печалбата. Това постоянно увеличение на капитала, а затова и разширение на производството въз основа на старите методи на производство, което спокойно протича, докато наред с тях се въвеждат вече нови методи, на свой ред е причина за това, че нормата на печалбата спада не в такава степен, в каквато расте целият капитал на обществото.

Увеличението на абсолютния брой на работниците, въпреки относителното намаление на променливия капитал, изразходван за работна заплата, става не във всички клонове на производството и не във всички равномерно. В земеделието намалението на елемента на живия труд може да бъде абсолютно.

Впрочем абсолютното увеличение на броя на наемните работници, въпреки относителното му намаление, е само потребност на капиталистическия начин на производство. За него работните сили стават вече излишни, щом изчезне необходимостта да бъдат заставяни да работят в течение на 12—15 часа ежедневно. Развитие на производителните сили, което би намалило абсолютния брой на работниците, т. е. в действителност би давало на цялата нация възможност да извършва цялото свое производство за по-кратко време, би предизвикало революция, защото би извадило от строя мнозинството от населението. В това пак се проявява специфичният предел на капиталистическото производство, както и че то съвсем не е абсолютна форма за развитието на производителните сили и на производството на богатството, че, напротив, на известен пункт то влиза в колизия с това развитие. Частично тази колизия се проявява в периодически кризи, които настъпват, защото ту една, ту друга част от работническото население става излишна в своята стара професия. Пределът на капиталистическото производство е излишното време на работниците. Абсолютното излишно време, което обществото печели, не интересува капиталистическото производство. Развитието на производителната сила е важно за него само доколкото то увеличава принаденото работно време на работническата класа, но не доколкото то изобщо съкращава работното време за материалното производство; така капиталистическото производство се движи в противоречие.

Ние видяхме, че растящото натрупване на капитала включва неговата растяща концентрация. Така расте властта на капитала, персонифицираното в капиталиста обособяване на обществени условия на производството от действителните производители. Капиталът все повече се проявява като обществена сила, чийто функционер е капиталистът и която не се намира вече решително в никакво съответствие с това, което може да създаде трудът на отделния индивид — а като отчуждена, получила самостоятелно съществуване обществена сила, която противостои на обществото като вещ и като власт на капиталиста чрез тая вещ. Противоречието между всеобщата обществена сила, в която се превръща капиталът, и частната власт на отделните капиталисти над тези обществени условия за производството все повече се развива в крещящо противоречие и носи в себе си разрешението на това отношение, тъй като то заедно с това предполага преобразуването на условията на производството във всеобщи, колективни, обществени условия на производство. Това преобразуване произтича от развитието на производителните сили при капиталистическото производство и от начина, по който се извършва това развитие.

***

Никой капиталист не прилага нов производствен метод доброволно, колкото и по-производителен да е и колкото и да увеличава той нормата на принадената стойност, ако намалява нормата на печалбата. Но всеки такъв нов производствен метод поевтинява стоките. Затова изпърво капиталистът ги продава по цена над тяхната производствена цена, може дори по цена над тяхната стойност. Той туря в джоба си разликата между техните производствени разходи и пазарната цена на останалите стоки, произведени при по-високи производствени разноски. Той може да прави това, защото средното работно време, обществено необходимо за производството на тези стоки, е по-голямо от работното време, което се изисква за това при новия производствен метод. Неговият производствен метод стои над средния обществен метод. Но конкуренцията ги прави всеобщи и ги подчинява на общия закон. Тогава настъпва спадане на нормата на печалбата — може най-напред в тази сфера на производството, а след това тя се изравнява с другите, — което по този начин става съвсем независимо от волята на капиталистите.

Към този пункт трябва още да се забележи, че същият този закон господства и в онези сфери на производството, чийто продукт не влиза нито пряко, нито косвено в потреблението на работника или в производствените условия на неговите средства за живот; т.е. и в онези сфери на производството, в които никакво поевтиняване на стоките не може да увеличи относителната принадена стойност, да поевтини работната сила. (Наистина във всички тези отрасли поевтиняването на постоянния капитал може да повиши нормата на печалбата при неизменяща се експлоатация на работника.) Щом новият производствен метод започне да се разпространява — и с това се дава фактическо доказателство, че тези стоки могат да се произвеждат по-евтино, — капиталистите, които работят при старите условия на производство, трябва да продават своя продукт под своята пълна производствена цена, защото стойността на тази стока е спаднала, работното време, което се изисква от тях за производството на тази стока, стои над общественото. С една дума — и това се представя като следствие на конкуренцията, — те трябва също да въведат новия метод на производство, при който отношението на променливия капитал към постоянния се намалява.

Всички обстоятелства, които предизвикват въвеждането на машините да поевтинява цената на произвежданите с тях стоки, неизменно се свеждат до намаляване количеството труд, поглъщано от единица стока; а второ — до намаляване частта на изхабяването на машините, стойността на която влиза в единица стока. Колкото по- бавно е изхабяването на машините, толкова то се разпределя върху повече стоки, толкова повече жив труд заместват те до момента на тяхното възпроизводство. И в двата случая количеството и стойността на основния постоянен капитал се увеличават по отношение на променливия.

„При равни други условия способността на една нация да прави спестявания от своята печалба се изменя с нормата на печалбата — тя е по-висока, когато нормата на печалбата е висока, по-ниска, когато последната е ниска; но когато нормата на печалбата спадне, всички други условия не остават равни... Ниска норма на печалбата обикновено се съпровожда с бърз темп на натрупване в сравнение с броя на населението, както в Англия... висока норма на печалбата — с по-бавен в сравнение с броя на населението темп на натрупването.“ Примери: Полша, Русия, Индия и т.н. (Richard Jones. „Аn Introductory Lecture on Political Economy“. London, 1833, p. 50—51).

Джонс вярно посочва, че въпреки спадането на нормата на печалбата, поводите и възможностите за последното се увеличават. Първо, поради растящото относително свръхнаселение. Второ, защото с растящата производителност на труда се увеличава масата на потребителните стойности, представлявани от една и съща разменна стойност, т.е. увеличава се масата на веществените елементи на капитала. Трето, защото възникват нови и разнообразни отрасли на производството. Четвърто, поради развитието на кредитната система, акционерните дружества и пр. и свързаната с това леснота да се превръщат парите в капитал, без да става човек лично промишлен капиталист. Пето, поради растежа на потребностите и стремежа към обогатяване. Шесто, поради увеличението на масата на вложения основен капитал и т.н.

Трите главни факта на капиталистическото производство са следните:

1) Концентрация на средствата за производство в малко ръце, поради което те престават да бъдат собственост на непосредствените работници, а, напротив, се превръщат в обществени сили на производството. Макар отначало да са такива като частна собственост на капиталистите. Последните са довереници на буржоазното общество, но те турят в своя джоб всички плодове на това дружество на доверие.

2) Организация на самия труд като обществен труд: чрез кооперация, разделение на труда и съчетание на труда с природните науки.

И в двете посоки капиталистическият начин на производство ликвидира частната собственост и частния труд, макар и в противоречиви форми.

3) Създаване на световен пазар.

Огромната по отношение на населението производителна сила, която се развива в рамките на капиталистическия начин на производство, и нарастването, макар и не в същата пропорция, на капиталовите стойности (не само на техния материален субстрат), които растат значително по-бързо от населението, противоречат на все повече стесняващата се в сравнение с растящото богатство основа, за която действа тази огромна производителна сила, и на условията за нарастване на стойността на този все повече разрастващ се капитал. Оттук кризите.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

37) Гореприведените редове са поставени в скоби, защото, макар да представляват прередактиране на една забележка от оригинала на ръкописа, в изложението на някои пунктове те излизат извън материала, който се намира в оригинала. — Ф. Е.

БЕЛЕЖКИ

[78] [E. West.] „Essay on the Application of Capital to Land, with Observations shewing the Impolicy of any Great Restriction of the Importation of Corn“. By a Fellow of University College of Oxford. London, 1815.

[79] Th. Chalmers. „On Political Economy in connexion with the Moral State and Moral Prospects of Society.“ Second edition, Glasgow, 1832, p. 88—89 and sqq.

[80] Виж настоящото издание, том 23, стр. 404.