Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Закон за тенденцията на нормата на печалбата
към спадане

Глава четиринадесета
Противодействащи причини

Ако се вземе под внимание извънредното в сравнение с всички предходни периоди развитие на производителните сили на обществения труд дори само през последните 30 години, особено ако се вземе под внимание огромната маса на основния капитал, който освен самите машини влиза в съвкупността на целия обществен процес на производството, то вместо затруднението, което досега занимаваше икономистите, а именно как да се обясни спадането на нормата на печалбата, възниква друго, противоположно затруднение, именно как да се обясни защо това спадане не е било по-значително или по-бързо. Трябва да има противодействащи влияния, които отслабват и парализират влиянието на общия закон и му придават характер само на тенденция, поради което и ние нарекохме спадането на общата норма на печалбата тенденция към спадане. Най-общите от тези причини са следните:

I. ПОВИШАВАНЕ СТЕПЕНТА НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ТРУДА

Степента на експлоатацията на труда, присвояването на принаден труд и принадена стойност, се повишава по-специално чрез удължаване на работния ден и интензификация на труда. Тези два пункта са подробно изследвани в книга I, когато ставаше дума за производството на абсолютната и относителната принадена стойност. Има много моменти на интензификация на труда, които предполагат увеличение на постоянния капитал в сравнение с променливия, следователно спадане на нормата на печалбата, както ако работникът трябва да наблюдава по-голям брой машини. При това — както и при повечето начини, които служат за производство на относителна принадена стойност — същите причини, които предизвикват нарастване на нормата на принадената стойност, могат да обуславят намаление на масата на принадената стойност, която се пада на дадена величина от целия вложен капитал. Но има други моменти на интензификация на труда като напр. ускоряване бързината на машините, които за същото време преработват наистина повече суров материал, но що се отнася до основния капитал, то макар машините да се износват по-бързо, от това никак не се изменя отношението на тяхната стойност към цената на труда, който ги привежда в движение. Но особено удължаването на работния ден, това изобретение на съвременната промишленост, увеличава масата на присвоявания принаден труд, без да изменя съществено отношението на прилаганата работна сила към привеждания от нея в движение постоянен капитал и фактически по-скоро относително намалява последния. Впрочем ние показахме вече — и в това се заключава тайната на тенденцията на нормата на печалбата към спадане, — че методите на производство на относителна принадена стойност изобщо се свеждат към следното: от една страна, възможно по-голяма част от дадена маса труд да се превръща в принадена стойност, от друга страна, въобще да се прилага колкото може по-малко труд в сравнение с авансирания капитал; така че същите причини, които позволяват да се повишава степента на експлоатацията на труда, не допускат капитал от същата обща величина да експлоатира също толкова труд, колкото и преди. Такива са противодействащите тенденции, които, като повишават нормата на принадената стойност, в същото време предизвикват намаляване на масата на принадената стойност, произвеждана от даден капитал, а следователно и спадане на нормата на печалбата. Тук трябва да се спомене и за масовото прилагане на женски и детски труд, защото при това цялото семейство трябва да доставя на капитала по-голяма маса принаден труд, отколкото по-рано, дори ако расте общата маса на работната заплата, получавана от това семейство, макар че подобен случай съвсем не представлява общо явление. Същото влияние има всичко онова, което подпомага при неизменяща се величина на прилагания капитал производството на относителна принадена стойност просто чрез подобряване на методите, както в земеделието. Макар тук прилаганият постоянен капитал да не нараства в сравнение с променливия, доколкото разглеждаме последния като показател на заетата работна сила, масата на продуктите нараства по отношение на приложената работна сила. Същото става, ако производителната сила на труда (безразлично дали влиза нейният продукт в потреблението на работниците или в елементите на постоянния капитал) се освобождава от препятствия, които затрудняват сношенията, от произволни ограничения или от ограничения, които са станали притеснителни с течение на времето, и въобще от всякакъв вид спънки, при което с това на първо време не се засяга отношението на променливия капитал към постоянния.

Когато капиталистите се ползват от изобретения и т.н., които още не са влезли във всеобща употреба, у тях стават временни повишения на принадената стойност над нейното общо равнище; може да възникне въпросът, влизат ли тези временни, но постоянно повтарящи се повишения на принадената стойност над общото равнище, които се проявяват ту в този, ту в онзи отрасъл на производството, в числото на ония причини, които задържат спадането на нормата на печалбата, но в последна сметка постоянно го ускоряват. На тоя въпрос трябва да се отговори утвърдително.

Масата на принадената стойност, произведена от капитал от дадена величина, е произведение от два множителя, от нормата на принадената стойност, умножена на броя на работниците, заети при дадена норма. Следователно при дадена норма на принадената стойност тя зависи от броя на работниците, а при даден брой на работниците — от нормата на принадената стойност, т.е. въобще от сложното отношение на абсолютната величина на променливия капитал и нормата на принадената стойност. Обаче ние показахме, че същите причини, които повишават нормата на относителната принадена стойност, средно намаляват масата на прилаганата работна сила. Но ясно е, че увеличението или намалението става при това в зависимост от определеното отношение между тези две противоположни движения и че тенденцията към спадане на нормата на печалбата се отслабва по-специално от повишението на нормата на абсолютната принадена стойност, която произтича от удължаването на работния ден.

При изследването на нормата на печалбата ние изобщо намерихме, че на спадането на нормата поради нарастването на масата на целия прилаган капитал съответства увеличението на масата на печалбата. Ако разглеждаме целия променлив капитал на обществото, то произведената от него принадена стойност е равна на произведената печалба. Заедно с абсолютната маса на принадената стойност е нараснала и нормата на принадената стойност; първата е нараснала, защото се е увеличила прилаганата от обществото маса на работната сила, втората — защото се е повишила степента на експлоатацията на този труд. Но по отношение на един капитал от дадена величина, напр. 100, нормата на принадената стойност може да нарасне, докато нейната маса средно се понижава, защото нормата се определя от отношението, в което променливата част на капитала увеличава своята стойност; масата, напротив, се определя от относителната част, която променливият капитал съставлява от целия капитал.

Покачването на нормата на принадената стойност — тъй като то става между впрочем и при условия, когато, както е посочено по-горе, постоянният капитал съвсем не се увеличава или се увеличава не в пропорцията, в която се увеличава променливият — е фактор, който взема участие в определянето на масата на принадената стойност, а следователно и на нормата на печалбата. Тоя фактор не анулира общия закон. Но той прави това, че този закон действа по-скоро като тенденция, т.е. като закон, абсолютното осъществяване на който се спъва, забавя, отслабва от противодействащи обстоятелства. Но тъй като същите причини, които повишават нормата на принадената стойност (дори удължаването на работното време е резултат на едрата промишленост), имат тенденция да намаляват количеството на работната сила, прилагана от даден капитал, то едни и същи причини имат тенденцията и да намаляват нормата на печалбата, и да забавят процеса на това намаление. Ако на един работник е възложена работа, която могат рационално да изпълнят само двама работника, и ако това става при условия, когато този работник може да замести трима, то единият работник ще доставя сега толкова принаден труд, колкото по-рано са доставяли двама, и дотолкова нормата на принадената стойност ще се повиши. Но той не ще достави толкова, колкото по-рано са доставяли трима, и по такъв начин масата на принадената стойност ще спадне. Обаче това спадане се компенсира или ограничава от повишението на нормата на принадената стойност. Ако цялото население ще работи при повишена норма на принадената стойност, то масата на принадената стойност ще се увеличи, макар населението да остане същото. Тя ще се увеличи още повече при нарастване на населението; и макар че това е свързано с относително намаление на броя на заетите работници в сравнение с величината на целия капитал, това намаление се забавя или спъва поради повишението на нормата на принадената стойност.

Преди да изоставим този пункт, трябва още веднъж да подчертаем, че при дадена величина на капитала нормата на принадената стойност може да расте, макар нейната маса да се намалява, и обратно. Масата на принадената стойност е равна на нейната норма, умножена на броя на работниците; но тази норма никога не се изчислява върху целия капитал, а само върху променливия капитал, в действителност само върху един работен ден. Напротив, при дадена величина на капиталовата стойност нормата на печалбата никога не може да се повиши или спадне, ако не се е увеличила или намалила масата на принадената стойност.

II. СПАДАНЕ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА ПОД СТОЙНОСТТА НА РАБОТНАТА СИЛА

Ние тук само емпирически посочваме това обстоятелство, тъй като в действителност, както и много друго, което тук би могло да се приведе, то не се отнася към общия анализ на капитала, а се отнася към изследването на конкуренцията, което не влиза в задачата на този труд. Обаче то е една от най-значителните причини, които спъват тенденцията на нормата на печалбата към спадане.

III. ПОЕВТИНЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПОСТОЯННИЯ КАПИТАЛ

Тук се отнася всичко, което бе казано в първия отдел на тази книга, за причините, които повишават нормата на печалбата при неизменяща се норма на принадената стойност или независимо от нормата на принадената стойност, следователно и случаят, когато — ако разглеждаме целия капитал — стойността на постоянния капитал нараства не в същата пропорция, в каквато нараства неговият материален обем. Например количеството памук, което преработва един отделен предач в съвременна европейска фабрика, в колосална степен е нараснало в сравнение с количеството, което един европейски предач е преработвал по-рано с помощта на чекрък. Но стойността на преработвания памук се е увеличила не в същата пропорция, в каквато се е увеличило неговото количество. Същото може да се каже за машините и другия основен капитал. Накратко, същото развитие, което увеличава масата на постоянния капитал по отношение на променливия, намалява стойността на неговите елементи поради повишението на производителната сила на труда и следователно пречи, щото стойността на постоянния капитал, макар и постоянно нарастваща, да расте в същата пропорция, в каквато расте неговият материален обем, т. е. материалният обем на средствата за производство, привеждани в движение от същото количество работна сила. В отделни случаи масата на елементите на постоянния капитал може дори да се увеличи, докато неговата стойност остава предишната и дори намалява.

С току-що казаното е свързано извършващото се с развитието на промишлеността обезценяване на наличния капитал (т.е. на неговите веществени елементи). То също представлява една от постоянно действащите причини, които задържат понижаването на нормата на печалбата, макар че при някои обстоятелства то може да намалява масата на печалбата — ако намалява масата на капитала, който носи печалба. Тук отново се оказва, че същите причини, които пораждат тенденцията на нормата на печалбата към спадане, в същото време ограничават осъществяването на тази тенденция.

IV. ОТНОСИТЕЛНОТО СВРЪХНАСЕЛЕНИЕ

Създаването на относително свръхнаселение е неотделимо от развитието на производителната сила на труда и се ускорява от това развитие, което се изразява в намаляване на нормата на печалбата. Относителното свръхнаселение толкова по-очевидно се проявява в една страна, колкото по-развит е в нея капиталистическият начин на производство. На свой ред то е причина за това, че, от една страна, в много отрасли на производството продължава да съществува повече или по-малко непълно подчинение на труда от капитала — и при това продължава да съществува по-дълго, отколкото това на пръв поглед съответства на общото равнище на развитието; това е следствие на поевтиняването и голямата маса намиращи се на пазара или уволнени наемни работници, както и на по- упоритата съпротива, която в известни отрасли на производството, в зависимост от тяхната природа, среща превръщането на ръчния труд в машинен. От друга страна, откриват се нови отрасли на производството, особено на производството на луксозни предмети — отрасли, база за които служи именно такова излишно население, освобождаващо се често поради преобладаването на постоянния капитал в други отрасли на производството, и които на свой ред почиват върху преобладаването в тях на елементите на живия труд и само малко по малко преминават същия път на развитие, както другите отрасли на производството. И в двата случая променливият капитал съставлява значителна част от целия капитал, а работната заплата стои под средната, така че в тези отрасли на производството и нормата на принадената стойност, и масата на принадената стойност са необикновено високи. А тъй като общата норма на печалбата се образува чрез уравняване нормата на печалбата на отделните отрасли на производството, то същата причина, която поражда тенденцията на нормата на печалбата към спадане, предизвиква тук противодействие на тази тенденция, което повече или по-малко парализира нейното влияние.

V. ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ

Доколкото външната търговия поевтинява отчасти елементите на постоянния капитал, отчасти необходимите средства за живот, в които се превръща променливият капитал, тя съдейства за повишаване на нормата на печалбата, тъй като повишава нормата на принадената стойност и понижава стойността на постоянния капитал. Тя изобщо влияе в това направление, като открива възможност да се разширят размерите на производството. По такъв начин тя ускорява, от една страна, натрупването, а, от друга страна, съкращаването на променливия капитал в сравнение с постоянния, а затова ускорява и понижението на нормата на печалбата. Също така разширението на външната търговия, макар и да е служило в детството на капиталистическия начин на производство за негова база, обаче с неговото развитие поради присъщата на този начин на производство вътрешна необходимост, поради неговата потребност от постоянно разширяващ се пазар разширението на външната търговия е станало негов собствен резултат. Тук пак се проявява същото двояко влияние (Рикардо съвсем не забеляза тази страна на външната търговия).

Друг въпрос — който поради своя специален характер лежи собствено извън границите на нашето изследване — е следният: повишава ли се общата норма на печалбата поради по-високата норма, на печалбата, която дава капиталът, вложен във външната, особено в колониалната търговия?

Капитали, вложени във външната търговия, могат да дават по- висока норма на печалбата, тъй като, първо, тук става конкуренция със стоки, които се произвеждат от други страни при по-малко благоприятни условия на производство, така че по-напредналата страна продава своите стоки над тяхната стойност, макар по-евтино от конкуриращите страни. Доколкото трудът на по-напредналата страна се оценява при това като труд с по-високо относително тегло, нормата на печалбата се повишава, защото трудът, който не се заплаща като труд от по-високо качество, се продава като такъв. Едно и също отношение може да се сложи и за страната, в която се отправят стоките, и за онази, от която стоките се получават, а именно може да се окаже, че такава страна дава овеществен труд in natura повече, отколкото получава, и че все пак получава при това стоки по-евтино, отколкото би могла сама да ги произвежда.

Съвсем както фабрикантът, който прилага ново изобретение, преди то да е влязло във всеобща употреба, продава по-евтино от своите конкуренти и все пак над индивидуалната стойност на своите стоки, т.е. той превръща сравнително по-високата производителна сила на прилагания от него труд в принаден труд. Той реализира по такъв начин добавъчна печалба. От друга страна, що се отнася до капиталите, вложени в колониите и т.н., те могат да дават по-високи норми на печалба, тъй като там поради ниското развитие нормата на печалбата изобщо стои по-високо, а ако се използват роби, кули и др. т., стои по-високо и експлоатацията на труда. Съвсем не може да се разбере защо тези сравнително високи норми на печалбата, донасяни по такъв начин от капиталите, вложени в известни отрасли, и отправяни в родината, не би трябвало да участват тук в изравняването на общата норма на печалбата, ако при това на пътя на това изравняване не стоят монополи, и защо те не трябва по такъв начин pro tanto да я повишават³⁶⁾. Това е невъзможно да се разбере, особено в случая, когато отраслите, в които е вложен капиталът, са подчинени на законите на свободната конкуренция. А на Рикардо, напротив, работата се представя в следния вид: с парите, получени в чужбина от продажбата по по-висока цена, се закупуват там стоки и се отправят като компенсация назад в родината; следователно тези стоки се продават вътре в страната и това обстоятелство може затова да представлява поне временно особена изгода за тези най-привилегировани сфери на производството. Тази илюзия веднага отпада, щом се абстрахираме от паричната форма. Страната, която се намира в благоприятни условия, при обмена получава повече труд за по-малко количество труд, макар че тази разлика, този излишък, както въобще при обмена между труда и капитала, се присвоява от една известна класа. Следователно, доколкото нормата на печалбата е по-висока, защото тя изобщо е по- висока в колониалната страна, това при благоприятни природни условия може да върви ръка за ръка с ниски стокови цени. Изравняване става, но не изравняване по старото ниво, както мисли Рикардо.

Но същата външна търговия развива вътре в страната капиталистическия начин на производство и следователно води към намаляване на променливия капитал по отношение на постоянния; от друга страна, тя създава свръхпроизводство по отношение на чужбина и затова по-нататък оказва пак противодействащо влияние.

И така общо се оказва, че същите причини, които водят към спадане на общата норма на печалбата, предизвикват противодействия, които спъват това спадане, забавят го и отчасти го парализират. Те не анулират закона, но отслабват неговото действие. Без това би било неразбираемо не спадането на общата норма на печалбата, а, напротив, относителната бавност на това спадане. По такъв начин законът действа само като тенденция, чието влияние се проявява очебийно само при определени обстоятелства и в течение на продължителни периоди време.

Преди да отидем по-нататък, за избягване на възможни недоразумения ще повторим още един път двете многократно развивани положения.

Първо: Същият процес, който с хода на развитието на капиталистическия начин на производство поражда поевтиняване на стоките, предизвиква и изменение в органическия състав на обществения капитал, прилаган за производството на стоките, а поради това предизвиква и спадане на нормата на печалбата. По такъв начин намаляването на относителните разходи за отделната стока, както и на онази част от тези разходи, която се получава от изхабяването на машините, не трябва да се отъждествява с нарастването на стойността на постоянния капитал по отношение на променливия, макар че, наопаки, всяко намаляване в относителните разходи за постоянния капитал, при неизменяща се или нарастваща маса на неговите веществени елементи, оказва влияние върху повишаването на нормата на печалбата, т. е. върху намаляването pro tanto на стойността на постоянния капитал в сравнение с променливия капитал, който се изразходва във все по-малка пропорция.

Второ: Обстоятелството, че в отделните стоки, от съвкупността на които се образува продуктът на капитала, съдържащият се в тях новоприсъединен жив труд се оказва във все повече намаляваща се пропорция към съдържащите се в тях суровини и употребените за тяхното изготвяне средства на труда; това значи, че в отделните стоки се овеществява постоянно намаляващо се количество новоприсъединяван жив труд, тъй като с развитието на обществената производителна сила за тяхното производство се изисква по-малко труд — това обстоятелство не засяга отношението, в което живият труд, съдържащ се в стоката, се разпада на заплатен и незаплатен. Напротив. Макар общото количество на съдържащия се в стоката новоприсъединен жив труд да се намалява, незаплатената част расте в сравнение със заплатената част или поради абсолютното, или поради относителното съкращение на заплатената част, защото същият метод на производство, който намалява общата сума на новоприсъединения жив труд във всяка единица стока, се съпровожда с повишение на абсолютната и относителната принадена стойност. Тенденцията на нормата на печалбата към спадане е свързана с тенденция към повишаване на нормата на принадената стойност, следователно с тенденция към повишаване степента на експлоатацията на труда. Затова във висша степен нелепо е да се обяснява спадането на нормата на печалбата с повишаване на нормата на работната заплата, макар че като изключение и това може да се среща. Само като разбере отношенията, които действат при образуването на нормата на печалбата, статистиката придобива способността да предприеме действителен анализ на нормата на работната заплата в различни епохи и различни страни. Нормата на печалбата спада не защото трудът става по-малко производителен, а защото той става по-производителен. Едното и другото, повишението на нормата на принадената стойност и спадането на нормата на печалбата, са само специфични форми, в които растящата производителност на труда получава капиталистически израз.

VI. УВЕЛИЧЕНИЕ НА АКЦИОНЕРНИЯ КАПИТАЛ

Към гореприведените пет пункта може да се прибави и следният, на който обаче ние засега не можем да се спираме по-подробно. С прогреса на капиталистическото производство, който върви ръка за ръка с ускоряващото се натрупване, част от капитала се има предвид и се прилага само като лихвоносен капитал. Не в смисъл, че всеки капиталист, който дава в заем капитал, се задоволява с лихвата, докато промишленият капиталист получава предприемаческа печалба. Това няма никакво отношение към височината на общата норма на печалбата, защото за нея печалбата = лихва + всякакъв вид печалба + поземлена рента, при което разпределението между тези отделни категории няма значение за общата норма на печалбата. Но в смисъл, че тези капитали, макар и вложени в едри производителни предприятия, донасят, като се спаднат всички разноски, само високи или ниски лихви, така наречени дивиденди, напр. в железопътното дело. Следователно те не участват в изравняването на общата норма на печалбата, защото донасяната от тях норма на печалбата е по-ниска от средната. Ако те участваха в това, то последната би спаднала много по-ниско. Разглеждайки въпроса теоретически, те могат да се вземат под внимание и в такъв случай ще се получи по-малка норма на печалбата от привидно съществуващата и действително имаща определящо значение за капиталистите, тъй като именно в тези предприятия постоянният капитал е най-голям по отношение на променливия.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

36) В тоя случай е прав А. Смит, а не Рикардо, който казва: „Те твърдят, че равенството на печалбите става по силата на общото повишение на печалбите, а аз съм на мнение, че печалбата, получавана в облагоприятствания отрасъл на търговията, бързо ще спадне до общото равнище“ ([D. Ricardo. „Principles of Political economy“]. Works ed. by Mac Culloch [London 1852], p. 73).