Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Превръщане на стоковия капитал
и паричния капитал
в стоково-търговски капитал
и парично-търговски капитал

Глава шестнадесета
Стоково-търговски капитал

Търговският капитал се разпада на две форми или подвида: стоково-търговски капитал и парично-търговски капитал, които сега ще характеризираме по-подробно, доколкото това е необходимо за анализа на капитала в неговата основна структура. А това е толкова по-необходимо, защото съвременната политическа икономия дори в лицето на своите най-добри представители безразборно смесва търговския с промишления капитал и фактически съвсем не вижда неговите характерни особености.

Движението на стоковия капитал беше анализирано в „Капиталът“, кн. II.^[81] Ако се разглежда целият капитал на обществото, то част от него, макар постоянно да се състои от нови елементи и да се изменя дори по величина, постоянно се намира на пазара като стока, за да се превърне в пари; друга част се намира на пазара като пари, за да се превърнат в стока. Той постоянно се намира в процес на това превръщане, на тази метаморфоза по форма. Доколкото тази функция на капитала, който се намира в процеса на обръщението, изобщо се обособява като специална функция на специален капитал, фиксира се като функция, която поради разделението на труда принадлежи на специална разновидност капиталисти, дотолкова стоковият капитал става стоково-търговски, или комерчески капитал.

Ние вече изяснихме („Капиталът“, кн. II, гл. VI, „Разходите по обръщението“, II и 3) доколко може да се гледа на транспортната промишленост, на запазването и разпределението на стоките в годна за потребление форма като на производствени процеси, които продължават в пределите на процеса на обръщението. Тези моменти в процеса на обръщението на стоковия капитал отчасти се смесват със специфичните функции на търговския или стоково-търговския капитал; те отчасти и на практика се съединяват с неговите своеобразни специфични функции, макар с развитието на общественото разделение на труда функцията на търговския капитал да се оформява и в чист вид, т. е. обособено от посочените реални функции, самостоятелно по отношение на тях. За нашата цел е важно да се определи специфичното отличие на тази отделна форма на капитала и следователно можем да се абстрахираме от споменатите функции. Доколкото капиталът, който функционира само в процеса на обръщението, по-специално стоково-търговският капитал, отчасти съединява тези функции със своите, той се проявява не в своята чиста форма. Като отхвърлим, отстраним тези функции, получаваме чистата форма на стоково-търговския капитал.

Ние видяхме, че съществуването на капитала като стоков капитал и метаморфозата, която той като стоков капитал извършва в сферата на обръщението, на пазара — метаморфоза, която се свежда до покупка и продажба, до превръщане на стоковия капитал в паричен капитал и на паричния капитал в стоков капитал, — образуват една фаза от процеса на възпроизводството на промишления капитал, следователно една фаза от неговия цялостен производствен процес; но ние видяхме също така, че в тази своя форма на капитал на обръщението той се различава от самия себе си като производителен капитал. Това са две отделни, различни форми на съществуване на един и същ капитал. Част от целия обществен капитал постоянно се намира на пазара в тази форма на съществуване като капитал на обръщението, постоянно се намира в процеса на тази метаморфоза, макар за всеки отделен капитал това пребиваване като стоков капитал и неговата метаморфоза като такъв да съставляват само постоянно изчезващ и постоянно отново настъпващ преходен момент, преходен стадий от непрекъснатия процес на производството, и макар поради това елементите на намиращия се на пазара стоков капитал постоянно да се изменят, тъй като те постоянно се извличат от стоковия пазар и също така постоянно се връщат на него като нов продукт на производствения процес.

Стоково-търговският капитал не е нищо друго освен превърнатата форма на част от този капитал на обръщението, постоянно намиращ се на пазара, постоянно намиращ се в процеса на метаморфозата, постоянно обхващан от сферата на обръщението. Ние казваме част, защото част от покупко-продажбата на стоките постоянно протича непосредствено между самите промишлени капиталисти. В нашето изследване оставяме тази част съвсем настрана, тъй като тя никак не допринася за определяне на понятието, за разбиране на специфичната природа на търговския капитал, а, от друга страна, в книга II вече я изследвахме изчерпателно за нашата цел.

Търговецът на стоки, като капиталист изобщо, се явява на пазара преди всичко като представител на известна парична сума, която авансира като капиталист, т. е. която той желае да превърне от х (първоначалната стойност на сумата) в х+Δх (тази сума плюс печалбата от нея). Но за него, не само като за капиталист изобщо, а именно като за търговец на стоки, от само себе си е очевидно, че неговият капитал първоначално трябва да се яви на пазара във формата на паричен капитал, защото той не произвежда никакви стоки, а само търгува с тях, посредничи при тяхното придвижване; а за да търгува с тях, той трябва най-напред да ги купи, следователно трябва да бъде притежател на паричен капитал.

Да приемем, че един търговец на стоки притежава 3000 ф. ст., които той използва като търговски капитал. С тези 3000 ф. ст. той купува от фабриканта, който произвежда платно, напр. 30 000 аршина платно по 2 шил. аршина. Той продава тези 30 000 арш. Ако средната годишна норма на печалбата = 10% и ако той след спадането на всички добавъчни разноски получава 10% годишна печалба, то в края на годината той ще е превърнал тези 3000 ф. ст. в 3300 ф. ст. Как той получава тази печалба, е въпрос, който ще изследваме по-късно. Тук преди всичко ще разгледаме само формата на движението на неговия капитал. С трите хиляди ф. ст. той постоянно купува платно и постоянно продава това платно; той постоянно повтаря тази операция на покупка за продажба, П—С—П'. простата форма на капитала, в която той е обречен да пребивава в процеса на обръщението, без да бъде прекъсван този процес от промеждутъците на производствения процес, който лежи вън от неговото собствено движение и функция.

А какво е отношението на този стоково-търговски капитал към стоковия капитал като проста форма на съществуване на промишления капитал? Що се отнася до фабриканта, който произвежда платно, то с парите на търговеца той е реализирал стойността на своето платно, извършил е първата фаза на метаморфозата на своя стоков капитал, превръщането му в пари, и може сега при равни други условия отново да превърне парите в прежда, въглища, работна заплата и пр., от друга страна — в средства за живот и т.н. за потребление на своя доход; следователно, ако оставим настрана изразходването на дохода, той може да продължава процеса на възпроизводството.

Но макар за него, за производителя на платното, вече да е станала метаморфозата на платното в пари, да се е извършила продажбата на последното, тя още не се е извършила за самото платно. Както и по-рано, платното се намира сега на пазара като стоков капитал с предназначението да извърши своята първа метаморфоза — да бъде продадено. С това платно не се е случило нищо освен промяната на личността на неговия притежател. По своето предназначение, по своето положение в процеса то, както и по-рано, си остава стоков капитал, стока за продан; само че сега то е в ръцете на търговеца, докато по-рано беше в ръцете на производителя. Функцията да го продаде, обслужването на първата фаза на неговата метаморфоза, е преминала от производителя върху търговеца и се е превърнала в специално занятие на последния, докато по-рано тази функция трябваше да се изпълнява от производителя, след като той е свършил с функцията да го произведе.

Да приемем, че търговецът не е успял да продаде тези 30 000 арш. за времето, което е необходимо на производителя на платно, за да хвърли отново на пазара 30 000 арш. на стойност 3000 ф. ст. Търговецът не може отново да ги купи, защото у него още са на склад непродадените 30 000 арш., още непревърнали се за него в паричен капитал. В такъв случай настъпва спиране, прекъсване на възпроизводството. Разбира се, производителят на платно би могъл да има на разположение допълнителен паричен капитал, който той би могъл да превърне в производителен капитал независимо от продажбата на 30-те хиляди аршина, и по този начин да продължи процеса на производството. Но такава предпоставка никак не изменя работата. Доколкото се касае до капитала, авансиран за производството на тези 30 000 арш., процесът на неговото възпроизводство е бил и остава прекъснат. Следователно тук на дело става осезаемо ясно, че операциите на търговеца не са нищо друго освен операции, които изобщо трябва да бъдат изпълнени, за да се превърне стоковият капитал на производителя в пари; че това са операции, които обслужват функциите на стоковия капитал в процеса на обръщението и възпроизводството. Ако вместо независимия търговец с тази продажба, както и с купуването се занимаваше изключително един агент на производителя, то тази връзка нито за момент не би оставала скрита.

Следователно стоково-търговският капитал решително не е нищо друго освен стоковия капитал на производителя, който капитал трябва да извърши процеса на своето превръщане в пари, да изпълни на пазара своята функция на стоков капитал, с тази само разлика, че тая функция е сега не странична операция на производителя, а изключителна операция на особен вид капиталисти, търговци на стоки, придобива самостоятелност като сфера на особени вложения на капитала.

Впрочем това се проявява и в специфичната форма на обръщението на стоково-търговския капитал. Търговецът купува стоки и след това ги продава: П—С—П'. При простото стоково обръщение или дори при обръщението на стоки, каквото то е като процес на обръщението на промишления капитал, С'—П—С, обръщението се обслужва по такъв начин, че всяка единица пари два пъти преминава от ръце в ръце. Производителят на платно продава своята стока, платното, превръща я в пари; парите на купувача преминават в неговите ръце. Със същите пари той купува прежда, въглища, труд и пр., отново изразходва същите пари, за да превърне стойността на платното обратно в стоки, които образуват производствените елементи на платното. Стоката, която той купува, не е същата стока, не е стока от същия вид, каквато той продава. Той е продал продукти, а е купил средства за производство. Инак е в движението на търговския капитал. Търговецът на платно купува за 3000 ф. ст. 30 000 арш. платно; той продава тези 30 000 арш. платно, за да извлече обратно от обръщението паричния капитал (3000 ф. ст. и печалба). Следователно тук два пъти се преместват не едни и същи пари, а една и съща стока; тя преминава от ръцете на продавача в ръцете на купувача, станал сега продавач, в ръцете на друг купувач. Тя се продава два пъти и може да бъде продадена, ако в промеждутъка се явят редица търговци, още много пъти; и тъкмо чрез повторението на тази продажба, чрез двукратното преместване на една и съща стока, първият купувач извлича обратно парите, авансирани за купуването на стоката, и следователно с това преместване се обслужва връщането на парите при него. В единия случай С'—П—С опосредства двукратното преместване на едни и същи пари, тъй като стоката се отчуждава в един вид и се придобива в друг вид. В другия случай П—С—П' опосредства двукратното преместване на една и съща стока, така че авансираните пари отново се изтеглят от обръщението. При това тъкмо тук се оказва, че стоката, когато е преминала от ръцете на производителя в ръцете на търговеца, още не е окончателно продадена, че последният само продължава операцията на продажбата, или изпълнението на функцията на стоковия капитал. Но заедно с това се оказва, че онова, което за производителния капитал е С—П, проста функция на неговия капитал в преходния му вид на стоков капитал, за търговеца е П—С—П', особен процес на увеличаване стойността на авансирания от него паричен капитал. Една фаза от метаморфозата на стоката се представя тук за търговеца като П—С—П', следователно като еволюция на капитал от особен вид.

Търговецът окончателно продава стоката, в дадения случай платното, на потребителя, безразлично дали това е производителен потребител (напр. избелвач) или индивидуален, който използва платното за свое лично потребление. Поради това при търговеца се връща обратно авансираният от него капитал (заедно с печалбата) и той може отново да започне операцията. Ако при покупката на платното парите бяха функционирали само като платежно средство, тъй че търговецът би трябвало да плати чак след шест седмици от получаването, и ако той го продаде по-рано от това време, той би се разплатил с производителя на платното, без да авансира лично никакъв паричен капитал. Ако не би го продал, той би трябвало да авансира 3000 ф. ст. при настъпването на срока на платежа, вместо незабавно да ги авансира при получаването на платното от него; а ако поради спадане на пазарната цена той го е продал под покупната цена, той би трябвало да попълни недостигащата част от своя собствен капитал.

Какво придава на стоково-търговския капитал характер на самостоятелно функциониращ капитал, докато в ръцете на производителя, който сам продава своята стока, той очевидно е само отделна форма на неговия капитал, която съответства на една отделна фаза от процеса на неговото възпроизводство, когато той пребивава в сферата на обръщението?

Първо, обстоятелството, че стоковият капитал извършва на пазара своето окончателно превръщане в пари — следователно своята първа метаморфоза, присъщата си функция като стоков капитал — в ръцете на един различен от неговия производител агент и че тази функция на стоковия капитал се обслужва от операциите на търговеца, от неговото купуване и продаване, така че тази операция става особена, отделна от останалите функции на промишления капитал и затова самостоятелна дейност. Това е особена форма на общественото разделение на труда, поради което част от функцията, която трябва да бъде изпълнена в отделна фаза на възпроизводството на капитала, в дадения случай във фазата на обръщението, е изключителна функция на специален, различен от производителя агент на обръщението. Обаче това специално занятие поради това още съвсем не е функция на специален капитал, който е различен от намиращия се в процеса на своето възпроизводство промишлен капитал и самостоятелен по отношение на последния; това занятие и в действителност не е такова там, където търговията със стоки се води само чрез търговски пътници или други непосредствени агенти на промишления капиталист. Следователно трябва да се добави и един втори момент.

Второ, това става, защото самостоятелният агент на обръщението, търговецът, авансира в това свое положение паричен капитал (собствен или взет в заем). Онова, което за намиращия се в процеса на своето възпроизводство промишлен капитал се представя просто като С—П, като превръщане на стоковия капитал в паричен капитал, или проста продажба, за търговеца се представя като П-С-П', като покупка и продажба на една и съща стока, следователно като връщане при него чрез продажбата на отдалечилия се от него при покупката паричен капитал.

Това, което за търговеца, доколкото той авансира капитал за покупка на стока от производителя, се представя като П—С—П е всякога С—П, превръщане на стоков капитал в паричен капитал, е първата метаморфоза на стоковия капитал, макар че същият акт се представя за производителя или за промишления капитал, който се намира в процеса на своето възпроизводство, като П—С, като обратно превръщане на парите в стока (в средства за производство), или като втора фаза на метаморфозата. За производителя на платно С—П, превръщането на стоковия капитал в паричен капитал, беше първата метаморфоза. Този акт се представя за търговеца като П—С, като превръщане на неговия паричен капитал в стоков капитал. Ако той продаде платното на избелвача, то за последния това представлява П—С, превръщане на паричен капитал в производителен капитал, или втората метаморфоза на неговия стоков капитал; но за търговеца това представлява С—П, продажба на купеното от него платно. Обаче в действителност стоковият капитал, произведен от фабриканта на платно, едва сега е продаден окончателно, или П—С—П на търговеца представлява само посредстващ процес за извършването на С—П между двамата производители. Или да приемем, че фабрикантът, който произвежда платно, с част от стойността на продаденото платно купува прежда от търговеца на прежда. Така за него това е П—С. Но за търговеца, който продава преждата, това ще бъде С—П, препродажба на прежда; а по отношение на самата прежда като към стоков капитал това е само нейната окончателна продажба, с която тя преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението, С—П, окончателно завършване на нейната първа метаморфоза. И така, дали търговецът купува от промишления капиталист или му продава, неговото П—С—П, кръгообръщението на търговския капитал, всякога изразява само това, което за самия стоков капитал, като преходна форма на възпроизвеждащия се промишлен капитал, е просто С—П, просто изпълнение на неговата първа метаморфоза. Актът П—С на търговския капитал е в същото време акт С—П само за промишления капиталист, но не за произведения от него стоков капитал: това е само преминаване на стоковия капитал от ръцете на промишленика в ръцете на агента на обръщението; и само С—П на търговския капитал е окончателно С—П за функциониращия стоков капитал. П—С—П представлява само два акта С—П на един и същ стоков капитал, две последователни негови продажби, които само опосредстват неговата последна и окончателна продажба.

Следователно стоковият капитал, превръщайки се в стоково- търговски капитал, приема образ на самостоятелен вид капитал поради това, че търговецът авансира паричен капитал, който нараства по стойност като капитал, функционира като капитал, само доколкото той се употребява изключително за опосредстване на метаморфозата на стоковия капитал, опосредстване на неговата функция на стоков капитал, т. е. на превръщането му в пари, и той осъществява това чрез постоянна покупка и продажба на стоки. Това е неговата изключителна операция; само тази дейност, която обслужва процеса на обръщението на промишления капитал, е функцията на паричния капитал, с който оперира търговецът. Чрез тази функция той превръща своите пари в паричен капитал, така че неговото П представлява П—С—П' и чрез същия процес той превръща стоковия капитал в стоково-търговски капитал.

Стоково-търговският капитал, доколкото и докато той съществува във формата на стоков капитал — от гледна точка на процеса на възпроизводството на целия обществен капитал, — очевидно не е нищо друго освен още намиращата се на пазара, преминаваща процеса на своите метаморфози част на промишления капитал, която сега съществува и функционира като стоков капитал. Следователно сега като паричен капитал по отношение на процеса на възпроизводството на капитала изцяло ние трябва да разглеждаме само онзи авансиран от търговеца паричен капитал, който е предназначен изключително за покупка и продажба и затова никога не приема друга форма освен формата на стоков капитал и паричен капитал, никога не приема формата на производителен капитал и винаги остава в сферата на обръщението на капитала.

Щом производителят, фабрикантът на платно, продаде своите 30 000 арш. на търговеца за 3000 ф. ст., той с придобитите по този начин пари купува необходимите средства за производство и неговият капитал отново влиза в процеса на производството; неговият процес на производство продължава, върви непрекъснато. Превръщането на стоката му в пари за него се е извършило. Но както видяхме, за самото платно това превръщане още не се е извършило. То още не се е превърнало окончателно в пари, още не е влязло в потреблението, производително или лично, като потребителна стойност. Търговецът на платно представлява сега на пазара същия стоков капитал, който първоначално беше представляван на него от производителя на платното. За последния процесът на метаморфозата е съкратен, но само за да продължи в ръцете на търговеца.

Ако производителят на платно трябваше да чака, докато неговото платно действително престане да бъде стока, докато то премине до последния купувач, производителен или индивидуален потребител, неговият процес на възпроизводство би бил прекъснат. Или пък, за да не го прекъсва, производителят би трябвало да ограничи своите операции, да превърне в прежда, въглища, труд и пр., накратко казано, в елементи на производителния капитал, по-малка част от своето платно, а по-голямата му част би трябвало да запази у себе си като паричен резерв, за да може, докато една част от неговия капитал като стока се намира на пазара, друга част да продължава процеса на производството, така че ако една част отива на пазара като стока, друга да се връща обратно в парична форма Това -деление на неговия капитал не се отстранява от намесата на търговеца. Но без последния частта от капитала на обръщението, която остава във форма на паричен резерв, би трябвало винаги да бъде по-голяма в сравнение с онази част, която е заета във форма на производителен капитал, и съответно на това би се съкратил мащабът на възпроизводството. Вместо това производителят може сега постоянно да употребява по-голяма част от своя капитал за същинския процес на производството и по-малка част — като паричен резерв.

Но затова пък друга част от обществения капитал във формата на търговски капитал постоянно се намира в сферата на обръщението. Тя постоянно се употребява само за покупка и продажба на стоки. Така изглежда да става само една промяна на лицата, в ръцете на които се намира този капитал.

Ако търговецът, вместо да купува платно за 3000 ф. ст. с намерение отново да го продаде, сам производително употребеше тези 3000 ф. ст., то производителният капитал на обществото би се увеличил. Разбира се, в такъв случай производителят на платно и търговецът, превърнал се сега в промишлен капиталист, би трябвало да задържат по-значителна част от своя капитал като паричен резерв. От друга страна, ако търговецът си остане търговец, то производителят пести време, което се изисква за продажбата; той може да го използва за наблюдаване на производствения процес, докато търговецът трябва всичкото свое време да употребява за продажбата.

Ако търговският капитал не превишава своята необходима пропорция, то трябва да се признае:

1) че поради разделението на труда капиталът, зает изключително с покупка и продажба (а освен парите, употребявани за покупка на стоките, тук се отнасят парите, които са изразходвани за заплащане на труда, необходим за водене на търговията, за постоянния капитал на търговеца, здания за складовете, транспорт и т.н.), е по-малък, отколкото би бил, ако промишленият капитал трябваше сам да води цялата търговска част на своето предприятие;

2) че тъй като търговецът се занимава изключително с тази работа, то не само за производителя неговата стока по-рано се превръща в пари, но и самият стоков капитал извършва своята метаморфоза по-бързо, отколкото той би могъл да я извърши в ръцете на производителя;

3) че ако разглеждаме целия търговски капитал по отношение на промишления капитал, един оборот на търговския капитал може да представлява не само обороти на много капитали в една сфера на производството, но обороти на няколко капитала в различни сфери на производството. Първото става, когато напр. търговецът на платно, който е купил за своите 3000 ф. ст. продукта на един производител на платно и отново го е продал, преди този производител да хвърли на пазара отново същото количество стока, купи и отново продаде продукта на друг или няколко други производители на платно, като по такъв начин опосредства оборотите на различни капитали в една и съща сфера на производството. Второто става, когато напр. търговецът, като продаде платното, купи коприна, следователно опосредства оборота на капитал в друга сфера на производството.

Общо необходимо е да се отбележи следното: Оборотът на промишления капитал се ограничава не само от времето на обръщението, но и от времето на производството. Оборотът на търговския капитал, доколкото той търгува само със стоки от определен вид, се ограничава не от оборота на един промишлен капитал, а от оборота на всички промишлени капитали от един и същ клон на производството. Търговецът, купил и продал платното на едного, може след това да купи платното на другиго и да го продаде, преди първият отново да хвърли стока на пазара. И така, един и същ търговски капитал може последователно да обслужи различните обороти на капиталите, вложени в някой отрасъл на производството, така че неговият оборот не е тъждествен с оборотите на някой отделен промишлен капитал и затова замества не само онзи паричен резерв, който този отделен промишлен капиталист би трябвало да има in petto^*1. Естествено, оборотът на търговския капитал в известна сфера на производството е ограничен от общото производство в тая сфера. Но той не е ограничен от пределите на производството или от времето на оборота на отделния капитал от тази сфера, доколкото това време на оборота се определя от времето на производството. Да приемем, че А доставя стока, за производството на която са необходими три месеца. След като търговецът я купи и продаде, да кажем за един месец, той може да купи също такъв продукт от друг производител и да го продаде. Или напр., след като е продал житото на един фермер, той може със същите пари да купи и да продаде житото на друг и т.н. Оборотът на неговия капитал е ограничен от количеството на житото, което той последователно може да купи и продаде в течение на дадено време, напр. в течение на една година, докато оборотът на капитала на фермера, независимо от времето на обръщението, е ограничен от времето на производството, което продължава една година.

Но оборотът на един и същ търговски капитал може със същия успех да обслужва оборотите на капитали от различни отрасли на производството.

Доколкото един и същ търговски капитал в различни обороти служи за последователно превръщане в пари на различни стокови капитали, следователно по ред да ги купува и продава, той като паричен капитал изпълнява спрямо стоковия капитал същата функция, каквато изобщо парите с броя на своите обороти в определен период изпълняват спрямо стоките.

Оборотът на търговския капитал не е тъждествен с оборота, или с еднократното възпроизводство на един промишлен капитал от еднаква величина; напротив, той е равен на сумата на оборотите на няколко такива капитала в една и съща или в различни сфери на производството. Колкото по-бързо се обръща търговският капитал, толкова по-малка е частта на целия паричен капитал, която фигурира като търговски капитал, а колкото по-бавно той се обръща, толкова тая част е по-голяма. Колкото по-малко е развито производството, толкова по-голяма е сумата на търговския капитал в сравнение със сумата на хвърляните изобщо в обръщението стоки; но толкова по-малка е тя абсолютно или сравнително със сумата на търговския капитал при по-развито производство. И обратно. Затова при такова неразвито състояние на производството по-голямата част от същинския паричен капитал се намира в ръцете на търговците, чието имущество по този начин противостои на другите като парично имущество.

Бързината на обръщението на паричния капитал, авансиран от търговеца, зависи: 1) от бързината, с която се възобновява процесът на производството и различните процеси на производството се преплитат един с друг; 2) от бързината на потреблението.

Не е необходимо търговският капитал да извършва само разгледания по-горе оборот, най-напред да купува стока за цялата величина на своята стойност, а след това да я продаде. Търговецът едновременно извършва и двете движения. Неговият капитал се разделя в такъв случай на две части. Едната се състои от стоков капитал, а другата — от паричен капитал. Той купува на едно място, като превръща с това своите пари в стока. Той продава на друго място, като превръща с това друга част на стоковия капитал в пари. На едната страна към него се връща капиталът му като паричен капитал, докато на другата страна към него приижда стоков капитал. Колкото по-голяма е частта, която съществува в едната форма, толкова по-малка е частта, която съществува в другата форма. Това се сменя и изравнява. Ако с употребата на парите като средство за обръщение се съчетае тяхната употреба като платежно средство и израстващата оттук кредитна система, то паричната част на търговския капитал още повече се намалява в сравнение с размера на сделките, извършвани от този търговски капитал. Ако аз купувам вино за 3000 ф. ст. със срок на плащането 3 месеца и продам това вино в брой преди изтичането на 3-те месеца, то за тази сделка не ще стане нужда да авансирам нито стотинка. В този случай е очевидно също, че паричният капитал, който фигурира тук като търговски капитал, не е нищо друго освен самия промишлен капитал в своята форма на паричен капитал, в процеса на своето връщане към самия себе си във форма на пари. (Обстоятелството, че производителят, който е продал стока за 3000 ф. ст. със срок на плащането 3 месеца, може да сконтира у банкера получената при това полица, т. е. документа за дълг, никак не изменя работата и няма никакво отношение към капитала на търговеца на стоката.) Ако в този промеждутък време пазарните цени на стоката спаднат, да кажем, с 1/10, то търговецът не само не ще получи никаква печалба, но изобщо ще получи само 2700 ф. ст. вместо 3000 ф. ст. За да се разплати, той трябва да добави 300 ф. ст. Тези 300 ф. ст. биха функционирали само като резерв за изравняване на разликата в цената. Но същото това се отнася и за производителя. Ако продаваше сам, то при спадане на цените той също така би загубил 300 ф. ст. и без резервен капитал не би могъл отново да почне производството в предишния мащаб.

Търговецът на платно купува от фабриканта платно за 3000 ф. ст.; фабрикантът от тези 3000 ф. ст. заплаща напр. 2000 при покупката на прежда; той купува тази прежда от търговеца на прежда; парите, с които фабрикантът плаща на търговеца на прежда, не са парите на търговеца на платно, защото последният е получил за тях стока на същата сума. Това е парична форма на неговия собствен капитал. В ръцете пък на търговеца на прежда тези 2000 ф. ст. се явяват като върнал се към него паричен капитал; но в каква степен те са такъв, ако са различни от онези 2000 ф. ст., които служат като парична форма, оставена от платното и приета от преждата? Ако търговецът на прежда е купил на кредит и продал в брой преди изтичането на платежния срок, то в тези 2000 ф. ст. не се съдържа нито стотинка търговски капитал, различен от паричната форма, която приема сам промишленият капитал в процеса на своето кръгообръщение. Стоково-търговският капитал, доколкото не е само форма на промишления капитал, намиращ се като стоков капитал или паричен капитал в ръцете на търговеца, не е нищо друго освен част от паричния капитал, която принадлежи на самия търговец и действа в областта на покупката и продажбата на стоки. Тази част в намален мащаб представлява частта на капитала, авансиран за производството, която би трябвало да се намира постоянно в ръцете на промишлениците като паричен резерв, като покупателно средство, и би трябвало постоянно да се обръща като техен паричен капитал. Тази част в намален вид се намира сега в ръцете на капиталистите търговци, като постоянно функционира като такава в процеса на обръщението. Това е частта на съвкупния капитал, която, като оставим настрана частта, изразходвана като доход, трябва постоянно да се обръща на пазара като покупателно средство, за да се поддържа непрекъснатостта на процеса на възпроизводството. По отношение на съвкупния капитал тя е толкова по-малка, колкото по-бързо се извършва процесът на възпроизводството и колкото е по-развита функцията на парите като платежно средство, т. е. колкото повече е развита кредитната система.³⁸⁾

Търговският капитал не е нищо друго освен капитал, който функционира в сферата на обръщението. Процесът на обръщението е една фаза от целия процес на възпроизводството. Но в процеса на обръщението не се произвежда стойност, следователно не се произвежда и принадена стойност. В него става само изменение на формата на една и съща маса стойност. В действителност тук не се извършва нищо друго освен метаморфозата на стоките, която като такава няма никакво отношение към създаването на стойността или към изменението на стойността. Ако при продажбата на произведената стока се реализира принадена стойност, то това е, защото тя вече съществува в нея; затова при втория акт, при обратната размяна на паричен капитал срещу стока (срещу елементи на производството) и от купувача не се реализира никаква принадена стойност, но чрез размяна на пари срещу средства за производство и работна сила само се подготвя производството на принадена стойност. Напротив. Доколкото тези метаморфози изискват време за обръщение — време, в течение на което капиталът изобщо не произвежда, а следователно не произвежда и принадена стойност, — това време ограничава създаването на стойността и принадената стойност, изразена като норма на печалбата, и ще е тъкмо обратно пропорционално на продължителността на времето на обръщението. Следователно търговският капитал не създава нито стойност, нито принадена стойност, т. е. не непосредствено. Доколкото съдейства за скъсяване на времето на обръщението, той косвено може да съдейства за увеличаване на принадената стойност, произвеждана от промишления капиталист. Доколкото той съдейства за разширяване на пазара и опосредства разделението на труда между капиталите, следователно дава на капитала възможност да работи в по-голям мащаб, неговата функция повишава производителността на промишления капитал и подпомага неговото натрупване. Доколкото скъсява времето на обръщението, той повишава отношението на принадената стойност към авансирания капитал, следователно нормата на печалбата. Доколкото намалява онази част на капитала, която трябва постоянно да остава в сферата на обръщението като паричен капитал, той увеличава частта на капитала, употребявана пряко в производството.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — в наличност. Ред.

38) За да може да класифицира търговския капитал като производителен капитал Рамзей го смесва с транспортната промишленост и нарича търговията „the transport of commodities from one place to another“ [„превозване на стоки от едно място на друго“] („An Essay on the Distribution of Wealth“ [Edinburgh 1836]. p. 19). Същото смесване се среща още у Вери („Meditazioni sulla Economía Política“ [в Custodi ; „Scrittori Classici Italiani di Economía Política“. Parte moderna, т. XV, p. 32], § 4) и Сей („Traité d'Economie Politique“ [I, Paris, 1817, p. 14—15]). В своите „Elements of Political Economy“ (Andover and New York 1835) C. Ф. Нюман казва: „При съществуващото икономическо устройство на обществото актът, който извършва търговецът, стоящ между производителя и потребителя, като авансира на първия капитал, като получава в размяна срещу него продукти и предава тия продукти на последния, при което той получава обратно капитал — тоя акт е сделка, която облекчава икономическия процес на обществото и присъединява стойност към продукта, с който е извършен тоя акт“ (стр. 174). Така чрез посредничеството на търговеца производителят и потребителят спестяват пари и време. Изпълнението на тая услуга изисква авансиране на капитал и труд и трябва да бъде заплатено, „защото това присъединява стойност към продуктите, тъй като едни и същи продукти, намирайки се в ръцете на потребителите, имат по-голяма стойност, отколкото в ръцете на производителите“. И така, търговията му се струва също такава, каквато тя се вижда на г. Сей, „strictly an act of production“ [„в буквален смисъл на думата акт на производството“] (стр. 175). Тоя възглед на Нюман е съвсем погрешен. Потребителната стойност на стоката в ръцете на потребителя е по-голяма, отколкото в ръцете на производителя, защото тя въобще само тук се реализира. Защото потребителната стойност на стоката се реализира, започва да изпълнява своята функция, едва след като стоката премине в сферата на потреблението. В ръцете на производителя тя съществува само в потенциална форма. Но една и съща стока не се заплаща два пъти: веднъж нейната разменна стойност, а след това и свръх това нейната потребителна стойност. Като заплащам нейната разменна стойност, аз с това присвоявам нейната потребителна стойност. И от това, че стоката преминава от ръцете на производителя или посредника в ръцете на потребителя, не става ни най-малък прираст на разменната стойност.

БЕЛЕЖКИ

[81] Виж настоящото издание, том 24, стр. 94—108.