Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Превръщането на печалбата в средна печалба

Глава осма
Различният състав на капиталите
в разните отрасли на производството
и произтичащите оттук различия
на нормите на печалбата

В предидущия отдел беше между другото показано как нормата на печалбата може да се изменя — да се повишава или понижава — при неизменна норма на принадената стойност. В тази глава се приема, че степента на експлоатацията на труда, а следователно нормата на принадената стойност и продължителността на работния ден, е еднакво голяма, стои на еднакво равнище във всички сфери на производството, на които се разпада общественият труд в дадена страна. Що се отнася до значителните различия в експлоатацията на труда в различните сфери на производството, то още А. Смит беше показал обстойно^[52], че те се изравняват от всевъзможни действителни или основани на предразсъдъци компенсиращи обстоятелства, и следователно тези различия като само привидни и преходни не трябва да се вземат под внимание при изследването на общите съотношения. Други различия, напр. различията в размера на работната заплата, се дължат главно на посоченото в началото на „Капиталът“, кн. I, стр. II^[53], различие между простия и сложния труд, при което обаче те никак не засягат степента на експлоатацията на труда в различните сфери на производството, макар че правят съдбата на работниците в тези сфери на производството далеч не еднаква. Ако напр. трудът на златаря се заплаща по-скъпо, отколкото трудът на надничаря, то и принаденият труд на златаря произвежда пропорционално повече принадена стойност в сравнение с принадения труд на надничаря. И ако изравняването на работните заплати и на работните дни, а следователно и на нормата на принадената стойност в различните сфери на производството и дори между различните капиталовложения в една и съща сфера на производството, се спъва от многобройни местни препятствия, то с прогреса на капиталистическото производство и успоредно с подчиняването на всички икономически отношения на този начин на производство това изравняване се осъществява все по-пълно и по-пълно. Колкото и да е важно изучаването на такива триения за всеки специален труд върху работната заплата, в общото изследване на капиталистическото производство можем да ги пренебрегнем като случайни и несъществени. В такова общо изследване изобщо винаги се приема, че действителните отношения отговарят на своето понятие, или, което е същото, действителните отношения се представят само доколкото те изразяват своя собствен общ тип.

Различията на нормите на принадената стойност в различните страни, т. е. националните различия в степента на експлоатацията на труда, нямат значение за настоящото изследване. Защото в този отдел ние искаме именно да покажем по какъв начин се образува известна обща норма на печалбата в границите на всяка отделна страна. Всъщност очевидно е, че при сравняването на различните национални норми на печалбата ще трябва само да се съпостави онова, което сме изследвали по-рано, с това, което предстои да изследваме сега. Най-напред да разгледаме различието в националните норми на принадената стойност, а след това въз основа на тези дадени норми на принадената стойност да сравним различните национални норми на печалбата. Доколкото тяхното различие не произтича от различието на националните норми на принадената стойност, то очевидно произтича от такива условия, при които, както и в нашето изследване в настоящата глава, принадената стойност се приема навсякъде еднаква, постоянна.

В предидущата глава беше показано, че при неизменна норма на принадената стойност нормата на печалбата, която се получава от определен капитал, може да се повишава или понижава в зависимост от обстоятелства, които повишават или понижават стойността на една или друга част от постоянния капитал и следователно изобщо изменят съотношението между постоянната и променливата съставни части на капитала. По-нататък беше отбелязано, че обстоятелствата, които удължават или съкращават времето на оборота на капитала, могат да оказват аналогично влияние върху нормата на печалбата. Тъй като масата на печалбата е тъждествена с масата на принадената стойност, със самата принадена стойност, то ние също така показахме, че масата на печалбата — за разлика от нормата на печалбата — не се засяга от по-горе споменатите колебания на стойността. Те модифицират само нормата, в която се изразява дадена принадена стойност, а следователно и печалба от дадена величина, т. е. модифицират само относителната величина на печалбата, нейната величина в сравнение с величината на авансирания капитал. Доколкото вследствие на тези колебания на стойността става свързване или освобождаване на капитал, по този косвен начин можеше да бъде засегната не само нормата на печалбата, но и самата печалба. Обаче това се отнася, както видяхме, само до капитала, който вече функционира, а не до нови капиталовложения; и освен това увеличаването или намаляването на самата печалба винаги зависеше от това, доколко с един и същ капитал може да се приведе в движение по-голямо или по-малко количество труд вследствие на посочените колебания на стойността; с други думи, от това, доколко един и същ капитал можеше да произведе — при неизменна норма на принадената стойност — по-голяма или по-малка маса принадена стойност. Така че това привидно изключение в действителност съвсем не противоречеше на общия закон, не беше изключение от него, а, напротив, представляваше само отделен случай на прилагането на общия закон.

В предидущия отдел видяхме, че при неизменна степен на експлоатация на труда изменението на стойността на съставните части на постоянния капитал, както и изменението на оборотния период на капитала изменя нормата на печалбата. Оттук произтича от само себе си, че нормите на печалбата в различни, едновременно съществуващи една до друга сфери на производството ще бъдат различни, ако капиталите, прилагани в различните отрасли на производството, имат при равни други условия различни оборотни периоди или различни по стойност отношения между своите органически съставни части. Онова, което по-рано разглеждахме като изменения, които се извършват последователно по време с един и същ капитал, сега го разглеждаме като едновременно съществуващи различия между капиталовложения, направени едното редом с другото в различни сфери на производството.

Тук ни предстои да изследваме: 1) различието в органическия състав на капиталите, 2) различието във времето на техния оборот.

От само себе си се разбира, че ако в това изследване говорим за състав или за време на оборота на капитала в един определен отрасъл на производството, винаги имаме предвид средните, нормалните отношения на капитала, вложен в дадения отрасъл на производството; изобщо тук става дума за средните отношения на целия капитал от дадена сфера на производството, а не за случайните различия между отделните капитали, вложени в тази сфера.

Тъй като, по-нататък, се приема, че нормата на принадената стойност и работният ден остават неизменни, а тази предпоставка включва и неизменност на работната заплата, то при тези условия определено количество променлив капитал изразява определено количество приведена в движение работна сила, а следователно определено количество овеществен труд. Ако напр. 100 ф. ст. изразяват седмичната работна заплата на 100 работници, т. е. на практика 100 работни сили, то 100 ф. ст. X n изразяват работната заплата на 100 X n работници, а 100 ф. ст./n работната заплата на 100/n работници. По-такъв начин променливият капитал служи тук (както и винаги при дадена величина на работната заплата) като показател на масата на труда, привеждан в движение от целия капитал от определена величина; следователно различията във величината на прилагания променлив капитал служат като показатели на различието в масата на прилаганата работна сила. Ако 100 ф. ст. представляват 100 работници в течение на седмицата и следователно при 60 часа седмичен труд 6000 работни часа, то 200 ф. ст. съответстват на 12 000, а 50 ф. ст. само на 3000 работни часа.

Под състав на капитала разбираме, както вече е посочено в „Капиталът“, кн. I, отношението между неговата активна и пасивна съставна част, между променливия и постоянния капитал. При това на нашето разглеждане подлежат две отношения, които нямат еднаква важност, макар че при известни обстоятелства извършват еднакво действие.

Първото отношение почива на техническата база и може на известно стъпало от развитието на производителните сили да се разглежда като дадено. Изисква се определена маса работна сила, представена от определен брой работници, за да произведе определена маса продукт, напр. за един ден, и следователно — което вече от само себе си се разбира — да приведе в движение, да консумира производително определена маса средства за производство, машини, суровини и т.н. Определен брой работници се пада на определено количество средства за производство, следователно определено количество жив труд се пада на определено количество вече овеществен в средства за производство труд. Това отношение е твърде различно в различните сфери на производството, често дори в различните разклонения на един и същ отрасъл на промишлеността, макар че, от друга страна, в твърде отдалечени един от друг отрасли на промишлеността то може случайно да бъде съвсем или почти еднакво.

Това отношение образува техническия състав на капитала и е действителната основа на неговия органически състав.

Обаче възможно е посоченото отношение да бъде еднакво в различни отрасли на промишлеността, доколкото променливият капитал е само показател на работната сила, а постоянният капитал — само показател на масата на средствата за производство, привеждани в движение от тази работна сила. Напр. известни работи от мед и желязо могат да изискват еднакво отношение между работната сила и масата на средствата за производство. Но тъй като медта е по-скъпа от желязото, то отношението между стойностна на променливия и постоянния капитал в двата случая ще бъде различно, а заедно с това ще бъде различен и стойностният състав на двата капитала, взети всеки като цяло. Разликата между техническия състав и стойностния състав се проявява във всеки отрасъл на промишлеността в това, че при неизменен технически състав отношението на стойността на двете части на капитала може да се изменя, и, обратно, при изменение на техническия състав отношението на тяхната стойност може да остава неизменно; последното става, разбира се, само когато изменението на отношението между вложената в производството маса на средствата за производство и работната сила се компенсира чрез противоположно изменение на техните стойности.

Стойностният състав на капитала, доколкото се определя от неговия технически състав и отразява този последния, наричаме органически състав на капитала²⁰⁾.

И така, по отношение на променливия капитал приемаме, че той е показател на определено количество работна сила, на определен брой работници или на определена маса привеждан в движение жив труд. В предидущия отдел ние видяхме, че при известни условия изменението на величината на стойността на променливия капитал може да изразява само увеличение или намаление на цената на същата тази маса труд; но тук, където нормата на принадената стойност и работният ден се разглеждат като постоянни величини, а работната заплата за определено работно време — като дадена величина, този случай отпада. Напротив, наистина разликата във величината на постоянния капитал може да бъде и показател на изменение на масата на средствата за производство, привеждани в движение от определено количество работна сила; но тя може да произлиза и от различието в стойността на средствата за производство, привеждани в движение в една от сферите на производството, в сравнение с други сфери на производството. Така че и двете тези гледища подлежат тук на разглеждане.

Необходимо е, най-сетне, да се отбележи следното съществено обстоятелство:

Нека 100 ф. ст. да представляват седмичната работна заплата на 100 работници. Нека седмичното работно време да е = 60 часа. Нека, по-нататък, нормата на принадената стойност да е = 100%. В такъв случай от 60-те часа работниците работят 30 часа за себе си и 30 даром за капиталиста. В 100-те ф. ст. работна заплата са въплътени всъщност само 30 работни часа на 100-те работници, или всичко 3 000 работни часа, докато останалите 3000 часа, прекарвани в работа от тях, са въплътени в 100-те ф. ст. принадена стойност, съответно печалба, която капиталистът прибира. По този начин, макар че работната заплата от 100 ф. ст. не изразява оная стойност, в която се овеществява седмичният труд на 100-те работника, все пак тя показва (тъй като дължината на работния ден и нормата на принадената стойност са дадени), че даденият капитал привежда в движение 100 работника в продължение общо на 6000 работни часа. Капиталът от 100 ф. ст. показва това, тъй като, първо, той показва броя на приведените в движение работници, защото 1 ф. ст. = 1 работник в седмицата, следователно 100 ф. ст. = 100 работника; тъй като, второ, всеки привеждан в движение работник при дадена норма на принадената стойност от 100% изразходва двойно повече труд, отколкото се съдържа в неговата работна заплата; следователно 1 ф. ст., т. е. неговата заплата, която изразява полуседмичен труд, привежда в движение труд в течение на цяла седмица и по същия начин 100-те ф. ст., макар че съдържат в себе си само труда на 50 седмици, привеждат в движение труд в течение на 100 работни седмици. Ето защо трябва да се прави твърде съществена разлика между променливия, вложения в работна заплата капитал, доколкото неговата стойност — сумата на работните заплати — представлява определено количество овеществен труд, и същия променлив капитал, доколкото неговата стойност е само показател на масата жив труд, привеждана в движение от него. Тази последната е винаги по-голяма, отколкото количеството на труда, който се съдържа в променливия капитал, и се изразява поради това в по-голяма стойност, отколкото е стойността на променливия капитал, в стойност, която се определя, от една страна, от броя на работниците, привеждани в движение от променливия капитал, а, от друга страна, от количеството принаден труд, което те дават.

От този начин на разглеждане на променливия капитал произтича следното:

Нека при дадено капиталовложение в сферата на производството А на всеки 700 единици от целия капитал да се изразходват само 100 единици за променлив и 600 единици за постоянен капитал, а в сферата на производството В 600 за променлив и 100 за постоянен капитал. Тогава целият капитал А в размер на 700 ще привежда в движение работна сила, равна само на 100, което при предишните наши предпоставки дава само 100 работни седмици, или 6000 часа жив труд, докато равният по величина цял капитал В привежда в движение труд за 600 седмици и следователно 36 000 часа жив труд. Ето защо капиталът в сфера А би могъл да си присвои само 50 работни седмици, или 3000 часа принаден труд, докато равният по величина капитал в сфера В би могъл да си присвои 300 работни седмици, или 18 000 часа. Променливият капитал е показател не само на труда, който се съдържа в самия него, но заедно с това при дадена норма на принадената стойност е и показател на привеждания от него в движение свръх тази мярка труд в повече, или принаден труд. При еднаква степен на експлоатация на труда печалбата в първия случай би била = 100/700 = 1/7 = 14 2/7%, а във втория случай = 600/700 = 85 5/7%, т. е. шест пъти по-голяма норма на печалбата. Но и в действителност в този случай самата печалба би била шест пъти по-голяма, 600 за В срещу 100 за А, защото със също такъв капитал се привежда в движение шест пъти повече жив труд, следователно при еднаква степен на експлоатация на труда се произвежда шест пъти повече принадена стойност, а значи и шест пъти повече печалба.

Ако в сфера А биха се приложили не 700, а 7000 ф. ст., а в сфера В само 700 ф. ст. капитал, то при неизменен органически състав от 7000 ф. ст. на капитала А биха били употребени като променлив капитал 1000 ф. ст., т. е. 1000 души работници седмично = 60 000 часа жив труд, в това число 30 000 часа принаден труд. Но и сега, както и по-преди, А в сравнение с В би привеждало в движение с помощта на всеки 700 ф. ст. шест пъти по-малко жив труд и следователно шест пъти по-малко принаден труд, а затова и печалбата би била шест пъти по-малка. Ако разгледаме нормата на печалбата, ще получим за А 1000/7000 = 100/700 = 14 2/7% в сравнениес 600/700 или 85 5/7% за капитала В. За еднакви по величина капитали тук нормите на печалбата са различни, тъй като при равна норма на принадената стойност са различни масите на произведената принадена стойност, а значи и на печалбата, вследствие на това, че са приведени в движение нееднакви маси жив труд.

Фактически същият резултат се получава и когато техническите отношения в едната сфера на производството са същите, както и в другата, обаче стойността на прилаганите елементи на постоянния капитал е по-голяма или по-малка. Да приемем, че и двете сфери работят с по 100 ф. ст. променлив капитал, следователно и в двата случая са нужни 100 работника в седмицата, за да приведат в движение едно и също количество машини и суровини, но последните са по-скъпи в В, отколкото в А. Тогава на 100 ф. ст. променлив капитал в сфера А се падат напр. 200 ф. ст., а в сфера В — 400 ф. ст. постоянен. При норма на принадената стойност 100% произведената принадена стойност и в двата случая е равна на 100 ф. ст., следователно и печалбата в двата случая е равна на 100 ф. ст. Но в сфера А имаме 100/(200_c+100_v) = 1/3 = 33 1/3%, докато в сфера B 100/(400_c+100_v) = 1/5 = 20%.

Всъщност, ако и в двата случая вземем определени кратни части от целия капитал, то в сфера В от всеки 100 ф. ст. променливият капитал ще бъде 20 ф. ст., или 1/5, докато в А от всеки 100 ф. ст. променливият капитал ще бъде 331/3 ф. ст., или 1/3. В произвеждана всеки 100 ф. ст. по-малко печалба, тъй като привежда в движение по-малко жив труд, отколкото А. По този начин разликата в нормите на печалбата се свежда тук отново до разликата между масите на принадената стойност, а следователно и между масите на печалбата, произвеждани на всеки 100 единици от вложения капитал.

Разликата между този втори пример и предидущия се състои само в следното: във втория случай за изравняване на А и В би било необходимо само да се измени стойността на постоянния капитал в А или В при неизменна техническа база; напротив, в първия случай и в двете сфери на производството е различен самият технически състав на капитала и за да се получи изравняване, той би трябвало да претърпи преобразование.

Следователно различният органически състав на капиталите е независим от тяхната абсолютна величина. Въпросът е винаги само колко от всеки 100 единици на капитала се пада на променливия и колко на постоянния капитал.

И така, капитали от различна величина, изчислени процентно — или, което в дадения случай се свежда до същото, капитали от еднаква величина, — произвеждат при равен работен ден и при равна степен на експлоатация на труда твърде различни количества печалба, тъй като те произвеждат различни количества принадена стойност; и то защото съобразно с различния органически състав на капиталите в различните сфери на производството са различни и техните променливи части, следователно различни са количествата на привеждания от тях в движение жив труд, а затова са различни и количествата на присвоявания от тях принаден труд — субстанцията на принадената стойност, а следователно и на печалбата.

Еднакво големи части от целия капитал в различните сфери на производството включват нееднакво големи източници на принадената стойност, а единственият източник на принадената стойност е живият труд. При равна степен на експлоатация на труда масата на труда, привеждан в движение от капитал = 100, а следователно и масата на присвоявания от него принаден труд зависи от величината на неговата променлива съставна част. Ако капитал, състоящ се процентно от 90_c + 10_v, при равна степен на експлоатация на труда би произвеждал също толкова принадена стойност, или печалба, както и капитал, който се състои от 10_c + 90_v, то би било ясно като бял ден, че принадената стойност, а следователно и стойността изобщо, би трябвало да се дължи на източник, съвсем различен от труда, а заедно с това би отпаднала всяка рационална основа на политическата икономия. Да приемем, както вече правихме това по-преди, че 1 ф. ст. е седмичната работна заплата на един работник за 60 работни часа и че нормата на принадената стойност е = 100%. В такъв случай очевидно е, че всяка новопроизведена стойност, която един работник може да достави в течение на една седмица, е = 2 ф. ст.; следователно 10 работници не биха могли при това условие да доставят повече от 20 ф. ст.; но от тези 20 ф. ст. 10 ф. ст. възстановяват работната заплата; следователно 10 души работници не могат да създадат принадена стойност по-голяма от 10 ф. ст.; докато 90 души работници, общият продукт на които е = 180 ф. ст., а работната заплата = 90 ф. ст., биха създали принадена стойност 90 ф. ст. По такъв начин нормата на печалбата би била в единия случай 10%, а в другия случай 90%. Ако работата стоеше иначе, то стойността и принадената стойност би трябвало да бъдат не овеществен труд, а нещо друго. Следователно, тъй като в различните сфери на производството капиталите, разгледани процентно — или еднакво големи капитали, — се разделят нееднакво на постоянни и променливи елементи, привеждат в движение нееднакво количество жив труд и следователно произвеждат нееднакво количество принадена стойност, а оттам и печалба, то нормата на печалбата, която се състои именно в процентното отношение на принадената стойност към целия капитал, е у тях различна.

Но ако в различните сфери на производството капиталите, изчислени процентно, или еднакво големи капитали, произвеждат неравни печалби вследствие на различията на своя органически състав, то оттук следва, че печалбите на неравните капитали от различни сфери на производството не могат да бъдат пропорционални на съответните величини на тези капитали, че следователно печалбите в различните сфери на производството не са пропорционални на съответните величини на вложените в тях капитали. Защото нарастването на печалбата pro rata^*1 на величината на вложения капитал би предполагало, че изразена в проценти, печалбата се оказва навсякъде еднаква, че следователно равни по величина капитали в различните сфери на производството имат еднаква норма на печалбата независимо от техния различен органически състав. Само в границите на една и съща сфера на производството, следователно там, където органическият състав на капитала е даден — или в различни сфери на производството с еднакъв органически състав на капитала масите на печалбата са право пропорционални на масите на вложения капитал. Че печалбите на неравни капитали са пропорционални на техните величини, не означава нищо друго, освен че еднакво големи капитали дават еднакво големи печалби, или, че нормите на печалбата са равни за всички капитали, каквато и да е тяхната големина или техният органически състав.

Всички предидущи разсъждения излизат от предпоставката, че стоките се продават по техните стойности. Стойността на една стока е равна на стойността на съдържащия се в нея постоянен капитал плюс стойността на възпроизведения в нея променлив капитал, плюс прираста към този променлив капитал, произведената принадена стойност. При неизменна норма на принадената стойност нейната маса зависи очевидно от масата на променливия капитал. Нека стойността на продукта, произведен от капитал 100, в един случай = 90_с+10_v+10_m = 110, в друг случай = 10_c+90_v+90_m = 190. Ако стоките се продават по тяхната стойност, то първият продукт се продава за 110, от които 10 представляват принадена стойност, или незаплатен труд, а вторият продукт се продава за 190, от които 90 са принадена стойност, или незаплатен труд.

Този случай е особено важен, когато се сравняват една с друга нормите на печалбата в различни страни. Нека в някоя европейска страна нормата на принадената стойност да е = 100%, т. е. работникът да работи половин ден за себе си и половин ден за своя работодател; нека в някоя азиатска страна нормата на принадената стойност да е = 25%, т. е. работникът работи 4/5 от деня за себе си и 1/5 за работодателя. Но нека в европейската страна съставът на националния капитал да е 84_c + 16_v, докато в азиатската страна, където се прилагат малко машини и пр. и където в течение на дадения период се употребяват производително от дадено количество работна сила сравнително малко суровини, съставът да бъде 16_c + 84_v. Тогава получаваме следната сметка:

В европейската страна стойността на продукта е = 84_с + 16_v + 16_m = 116; нормата на печалбата е = 16/100 = 16%.

В азиатската страна стойността на продукта е = 16_c + 84_v + 21_m = 121; нормата на печалбата е = 21/100 = 21%.

По такъв начин нормата на печалбата в азиатската страна е с повече от 25% по-голяма, отколкото в европейската, макар че нормата на принадената стойност е в нея четири пъти по-малка. Кери, Бастиа и tutti quanti^*2 биха направили, разбира се, тъкмо противоположния извод.

Това между другото. Различните национални норми на печалбата в повечето случаи произтичат от различните национални норми на принадената стойност; но ние сравняваме в тази глава нееднакви норми на печалбата само доколкото те произтичат от една и съща норма на принадената стойност.

Освен различния органически състав на капиталите, следователно освен различията в масите на труда, а значи при равни други условия и на принадения труд, привеждан в движение от равни по величина капитали в различните сфери на производството, съществува още един източник на неравенството на нормите на печалбата. Този друг източник е различната продължителност на оборота на капитала в различните сфери на производството. В глава IV ние видяхме, че при еднакъв състав на капиталите и при равни други условия нормите на печалбата са обратно пропорционални на периодите на оборота; видяхме също, че един и същ променлив капитал, ако се обръща в периоди с различна продължителност, създава неравни маси годишна принадена стойност. И така, разликата във времето на оборота — ето другата причина, вследствие на която в разните сфери на производството равни капитали в равни промеждутъци от време произвеждат неравна печалба и вследствие на която нормите на печалбата в тези различни сфери са различни.

Що се отнася до пропорцията, в която капиталът се разпада на основен и оборотен, то това съотношение само по себе си съвсем не засяга нормата на печалбата. То може да влияе на нормата на печалбата само в два случая: или когато това различие в съотношението между основния и оборотния капитал съвпада с различието в съотношението между променливата и постоянната част, следователно, когато на това последното различие, а не на различието в съотношението между оборотната и основната части, се дължи произходът на разликата в нормата на печалбата; или пък когато различието в съотношението между основната и оборотната съставни части обуславя различие във времето на оборота, в течение на което се реализира определена печалба. Ако капиталите се разпадат в различна пропорция на основен и оборотен, то това обстоятелство наистина винаги ще оказва влияние върху времето на техния оборот и ще предизвиква различия в последното; обаче оттук още не следва, че ще бъде различно времето на оборота, в течение на което едни и същи капитали реализират дадена печалба. Нека напр. А постоянно да превръща по-голямата част от продукта в суровини и пр., докато В по-продължително време прилага едни и същи машини и пр. при по-малко количество суровини; във всеки случай и у двамата, доколкото те произвеждат, е постоянно заета част от капитала; у единия тя е вложена в суровини, т. е. в оборотен капитал, у другия — в машини и т.н., т. е. в основен капитал. А постоянно превръща част от своя капитал от стокова в парична форма и от тази последната обратно във форма на суровини, докато В използва за повече или по-малко продължително време част от своя капитал като оръдие на труда без такова превръщане. Ако и двамата прилагат еднакво количество труд, то макар че те в течение на годината ще предадат маса продукти с нееднаква стойност, двете маси от продукти ще съдържат в себе си еднакви количества принадена стойност и техните норми на печалбата, изчислявани върху целия авансиран капитал, ще бъдат еднакви, макар че в двата случая е различна пропорцията, в която всеки от тези капитали се разпада на основна и оборотна част, тъй както е различно и времето на техния оборот. И двата капитала реализират в равно време равни печалби, макар че се обръщат за различно време²¹⁾. Разликата във времето на оборота сама по себе си има значение само доколкото тя влияе върху масата на принадения труд, която за дадено време може да бъде присвоена и реализирана от един и същ капитал. Следователно, щом нееднаквото делене на капитала на оборотен и основен не довежда по необходимост до различие във времето на оборота, което от своя страна обуславя неравенство на нормите на печалбата, то очевидно е, че доколкото такова неравенство съществува, то се обуславя не от различното делене на капитала на оборотен и основен само по себе си, а, напротив, от обстоятелството, че това делене на капитала е тук само показател на влияещото върху нормата на печалбата различие във времето на оборота.

И така, различното делене на постоянния капитал на оборотен и основен в разните отрасли на промишлеността само по себе си няма значение за нормата на печалбата, тъй като решаващо влияние оказва отношението на променливия капитал към постоянния, като при това стойността на постоянния капитал, а следователно и неговата относителна величина в сравнение с променливия, не се намира в никаква зависимост от основния или оборотен характер на неговите съставни части. Обаче съвсем правилно е — и това често пъти довежда до погрешни изводи, — че там, където е значително развит основният капитал, това обстоятелство изразява само факта, че производството се извършва в голям мащаб и следователно постоянният капитал силно преобладава над променливия, с други думи, че прилаганата жива работна сила е незначителна в сравнение с масата на средствата за производство, които тя привежда в движение. По такъв начин показахме, че в разните отрасли на промишлеността господстват различни норми на печалбата, съответстващи на различния органически състав на капиталите и в известни граници — на различията във времето на оборота, и че затова дори при равна норма на принадената стойност законът (в своята обща тенденция), според който печалбите се отнасят помежду си, както величините на капиталите, и следователно равни капитали в равни промеждутъци от време дават равни печалби, запазва своята сила само по отношение на капитали с еднакъв органически състав при предпоставка, че оборотните периоди са равни. Развитото от нас важи на базата, която изобщо беше досега базата на нашето изследване: че стоките се продават по техните стойности. От друга страна, не подлежи на никакво съмнение, че в действителност, ако оставим настрана несъществените случайни и взаимно унищожаващи се различия, в разните отрасли на промишлеността не съществува различие между средните норми на печалбата, пък и не може да съществува без снемане на цялата система на капиталистическото производство. Изглежда, следователно, че тук теорията на стойността е несъвместима с действителния процес, несъвместима с фактическите явления на производството и че затова изобщо трябва да се откажем от опита да разберем тези последните.

От първия отдел на тази книга произтича, че производствените разходи са еднакви за продуктите от различни сфери на производството, в производството на които са авансирани еднакво големи части от капитала, колкото различен и да е органическият състав на тези капитали. В производствените разходи разликата между променливия и постоянния капитал изчезва за капиталиста. За него стоката, за производството на която той трябва да вложи 100 ф. ст., струва еднакво скъпо, безразлично дали той трябва да вложи 90_c + 10_v, или 10_c + 90_v. При всеки случай стоката му струва 100 ф. ст., не повече и не по-малко. Производствените разходи са едни и същи в различните сфери на производството при еднакво големи капиталовложения, колкото и да са различни помежду си произведените стойности и принадените стойности. Тази еднаквост на производствените разходи образува базата за конкуренцията на капиталовложенията, чрез която се установява средната печалба.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — съответно. Ред.

*2 — тем подобни. Ред.

20) Изложеното по-горе беше вече накратко развито в третото издание на „Капиталът“, кн. 1, стр. 628, в началото на гл. XXIII (виж настоящото издание, том 23, стр. 621). Тъй като в първите две издания това място липсва, неговото повторение тук е толкова по-основателно. — Ф. Е.

21) {Както произтича от глава IV, горното е правилно само в случай че капиталите А и В имат различен стойностен състав и че техните процентни променливи съставни части са право пропорционални на времето на техния оборот, съответно обратно пропорционални на броя на оборотите за дадено време. Нека процентният състав на капитала А да е = 20_с основен + 70_с оборотен, следователно 90_с + 10_v = 100. При норма на принадената стойност 100% тези 10_v произвеждат за един оборот 10m. Нормата на печалбата за един оборот е = 10%. Нека, от друга страна, капиталът В да е = 60_с основен + 20_с оборотен, следователно 80_с + 20_v = 100. Тези 20v при същата норма на принадената стойност ще произведат за един оборот 20m; нормата на печалбата за един оборот е равна на 20%, т. е. двойно по-голяма в сравнение с А. Но ако А се обръща два пъти в годината, а В само веднъж, то за една година получаваме и за А също така 10х2 = 20_m; по такъв начин годишната норма на печалбата се оказва и в двата случая еднаква, а именно 20%. — Ф. Е.)

БЕЛЕЖКИ

[52] Става дума за десета глава на книгата: А. Smith. „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. Vol. I, London, 1776.

[53] Виж настоящото издание, том 23, стр. 57.