Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Превръщането на печалбата в средна печалбаГлава девета
Образуване на обща норма на печалбата
(средна норма на печалбата)
и превръщане стойностите на стоките
в производствени цениОрганическият състав на капитала зависи във всеки даден момент от две обстоятелства: първо, от техническото съотношение между прилаганата работна сила и масата на прилаганите средства за производство; второ, от цената на тези средства за производство. Той трябва, както видяхме, да се разглежда в неговото процентно съотношение. Органическият състав на капитал, състоящ се 4/5 от постоянен и 1/5 от променлив капитал, изразяваме с формулата 80с+20v. Освен това при сравняването се приема неизменна норма на принадената стойност, и то някаква произволна норма, напр. 100%. По такъв начин капитал, който се състои от 80c+20v, създава принадена стойност 20m, което дава норма на печалбата 20% върху целия капитал. Величината на действителната стойност на неговия продукт зависи от това, колко е голяма основната част на постоянния капитал и колко от нея влиза в стойността на продукта вследствие на изхабяването — а колко не. Но тъй като това обстоятелство няма значение за нормата на печалбата, а следователно и за настоящото изследване, то за опростяване приемаме, че постоянният капитал навсякъде еднакво влиза изцяло в годишния продукт на разглежданите капитали. Освен това приемаме, че капиталите от различните сфери на производството реализират годишно еднакво количество принадена стойност пропорционално на величината на своята променлива част; следователно оставяме засега настрана разликата, която може да произлезе в това отношение от различието във времето на оборота. Този пункт ще разгледаме по-късно.
Да вземем пет различни сфери на производството с различен органически състав на вложените в тях капитали. Нека имаме:
Капитали Норма на
принадената стойностПринадена стойност Стойност на продукта Норма на печалбата I. 80с+20v II. 70с+30v III. 60с+40v IV. 85с+15v V. 95с+ 5v Ние получаваме тук за различните сфери на производството при еднаква експлоатация на труда твърде различни норми на печалбата, съответно на различния органически състав на капиталите.
Общата сума на капиталите, вложени в петте сфери, е=500; общата сума на произведената от тях принадена стойност е = 110; общата стойност на произведените от тях стоки е =610. Да разгледаме тези 500 като един единствен капитал, по отношение на който подразделенията I—V са само отделни части (както напр. това става в една памучна фабрика, в различните отделения на която — дарачно, подготвително, предачно, тъкачно — съществува различно отношение между постоянния и променливия капитал и средното отношение за цялата фабрика се получава само чрез изчисляване). В този случай средният състав на капитала 500 би бил = на 390с+110v, или в проценти 78с+22v. Съставът на всеки един от капиталите от по 100, разглеждан само като 1/5 от целия капитал, би бил този среден състав от 78с+22v; по същия начин на всеки 100 би се паднала средна принадена стойност 22; затова средната норма на печалбата би била = 22% и, най-сетне, цената на всяка 1/5 от общия продукт, произведен от капитала 500, би се равнявала на 122. Продуктът на всяка една пета част от целия авансиран капитал би трябвало следователно да се продава за 122.
Обаче ако не искаме да дойдем до съвсем погрешни изводи, ние не трябва да приравняваме всички производствени разходи към 100.
При 80c+20v и при норма на печалбата = 100% цялата стойност на стоката, произведена от капитал I = 100, би била = 80с+20v+20m = 120, ако целият постоянен капитал влезеше в годишния продукт. При известни условия това, разбира се, може да се случи в някои сфери на производството. Обаче това едва ли е възможно там, където отношението на е = 4:1. Следователно, когато се изследват стойностите на стоките, произвеждани от всеки 100 единици на различни капитали, трябва да се вземе под внимание, че тези стойности могат да бъдат различни в зависимост от различното делене на с на основна и оборотна съставни части и че основните съставни части на различните капитали могат на свой ред да се изхабяват по-бавно или по-бързо, следователно в равни промеждутъци от време да прибавят към продукта неравни количества стойност. Обаче на нормата на печалбата това не оказва влияние. Предават ли тези 80с на годишния продукт стойност, равна на 80 или на 50, или на 5, и ще бъде ли поради това годишният продукт = 80c+20v+20m = 120, или 50с+20v+20m = 90, или 5c+20v+20m = 45, това е безразлично; във всички тези случаи стойностният излишък на продукта над неговите производствени разходи е = 20 и във всички тези случаи при установяване нормата на печалбата тези 20 се изчисляват върху капитал, равен на 100; нормата на печалбата за капитал I е по такъв начин във всеки случай = 20%. За да представим това по-ясно, в следващата таблица, отнасяща се до същите пет капитала, ние приемаме, че в стойността на техния продукт влизат различни части от постоянния капитал.
Капитали Норма на
принадената стойностПринадена стойност Норма на печалбата Изхабяване на с Стойност на стоките Производствени разходи Ако разгледаме капиталите I—V отново като един единствен съвкупен капитал, ще видим, че и в този случай съставът на сумата на петте капитала = 500 е = 390с + 110v, следователно средният състав си остава същият = 78с + 22v, а и средната принадена стойност е = 22%. Като разпределим тази принадена стойност равномерно между капиталите 1—V, бихме получили следните стокови цени:
Капитали Принадена стойност Стойност на стоките Производствени разходи на стоките Цена на стоките Норма на печалбата Отклонение на цената от стойността Общо взето, стоките се продават с 2+7+17 = 26 над и с 8+18 = 26 под стойността, така че отклоненията на цените взаимно се унищожават благодарение на равномерното разпределение на принадената стойност, т. е. благодарение на това, че към съответните производствени разходи на стоките се прибавя средната печалба от 22 за всеки сто единици от авансирания капитал; в същото съотношение, в което една част от стоките се продава по-високо, другата част се продава по-ниско от нейната стойност. И само продажбата им по тези цени прави възможно нормата на печалбата във всички подразделения от I—V да е еднаква и да е равна на 22% въпреки различния органически състав на капиталите I—V. Цените, които възникват по такъв начин, че от различните норми на печалбата в различните сфери на производството се взема средната и тази средна се прибавя към производствените разходи в различните сфери на производството, са производствените цени. Предпоставка за тях е съществуването на една обща норма на печалбата, а тази последната предполага от своя страна, че нормите на печалбата във всяка отделна сфера на производството сами по себе си са вече сведени до същото количество средни норми. Тези отделни норми на печалбата във всяка сфера на производството са = m/K и трябва да бъдат изведени, както това е и направено в първия отдел на настоящата книга, от стойността на стоката. Без такова извеждане общата норма на печалбата (а следователно и производствената цена на стоката) би била представа, лишена от смисъл и съдържание. Производствената цена на стоката е следователно равна на нейните производствени разходи плюс прибавената към тях печалба, изчислена в проценти съответно на общата норма на печалбата, или със други думи: производствената цена на стоката е равна на нейните производствени разходи плюс средната печалба.
Поради различния органически състав на капиталите, вложени в различните отрасли на производството, а следователно и поради обстоятелството, че капитали от еднаква величина привеждат в движение твърде различни количества труд, равни по величина капитали си присвояват твърде различни количества принаден труд или произвеждат твърде различни маси принадена стойност в зависимост от различното процентно отношение на променливата част към целия капитал от дадена величина. Съответно на това нормите на печалбата, които господстват в различните отрасли на производството, са първоначално твърде различни. Тези различни норми на печалбата се изравняват по пътя на конкуренцията в една обща норма на печалбата, която представлява средната от тези различни норми на печалбата. Печалбата, която се пада съгласно тази обща норма на капитал от дадена величина, независимо какъв е неговият органически състав, се нарича средна печалба. Цената на една стока, която е равна на нейните производствени разходи плюс припадащата ѝ се съответно с условията на нейния оборот част от годишната средна печалба за целия капитал, прилаган за производството на стоката (а не само действително употребен за нейното производство), е нейна производствена цена. Да вземем за пример един капитал от 500, в това число 100 основен капитал, 10% от който се изхабява в течение на един оборотен период на оборотния капитал от 400. Нека средната печалба в продължение на този оборотен период да бъде 10%. Тогава производствените разходи на продукта, произведен през времето на този оборот, ще бъдат: 10с за изхабяване плюс 400(c+v) оборотен капитал = 410, а неговата производствена цена: 410 производствени разходи плюс (10% печалба за 500) 50 = 460.
Ето защо, макар че капиталистите от различните отрасли на производството получават при продажбата на своите стоки обратно капиталовите стойности, изразходвани за производството на тези. стоки, те реализират не онази принадена стойност, а следователно и не онази печалба, която е произведена в техния собствен отрасъл при производството на тези стоки, а само толкова принадена стойност, а следователно и толкова печалба, колкото при равномерно разпределение се пада на всяка съответна част от съвкупния обществен капитал от цялата принадена стойност, или от цялата печалба, произведена в течение на даден промеждутък от време от целия този обществен капитал във всички сфери на производството, взети заедно. Всеки авансиран капитал, какъвто и да е неговият състав, носи за една година или за друг промеждутък от време толкова печалба на 100, колкото се пада за същия промеждутък от време на всеки сто единици от общия капитал. Що се касае до печалбата, различните капиталисти се отнасят тук един към друг само като акционери от едно акционерно дружество, в което дяловете от печалбата се разпределят равномерно на всеки 100 единици от общия капитал; затова за различните капиталисти тези дялове се различават само в зависимост от величината на капитала, който всеки от тях е вложил в общото предприятие, в зависимост от относителния размер на участието на всеки един в общото предприятие, в зависимост от броя на принадлежащите на всеки един от тях акции. И така, докато тази част от стоковата цена, която възстановява изразходваните в производството на стоката части от капиталовата стойност, с която следователно трябва да бъдат наново закупени тези изразходвани капиталови стойности, докато тази част, производствените разходи, се определя изцяло от размера на разходите, извършени в рамките на съответната сфера на производството, другата съставна част от стоковата цена, която се прибавя към тези производствени разходи, печалбата, се определя не от масата на печалбата, произведена от този определен капитал в тази определена сфера на производството в течение на дадено време, а от масата на печалбата, която за даден промеждутък от време се пада средно на всеки вложен в производството капитал, като определена част от целия обществен капитал, който е вложен в общото производство, взето като цяло22).
По такъв начин, ако капиталистът продава своята стока по нейната производствена цена, той изтегля обратно пари, съответстващи на стойността на капитала, изразходван от него в производството, и извлича печалба, пропорционална на своя авансиран капитал, взет само като определена част от целия обществен капитал. Производствените разходи във всяка дадена сфера на производството са специфични. Печалбата, която се прибавя към тези производствени разходи, не зависи от условията на отделната сфера на производството и е проста средна печалба на всеки сто единици от авансирания капитал.
Да приемем, че в предидущия пример петте различни капитала I—V принадлежат на едно лице. Количеството на променливия и постоянния капитал, изразходвано в производството на стоките на всеки 100 единици от целия вложен в производството капитал, да е дадено за всяко подразделение от I—V и тази част от стойността на стоките I—V, естествено, ще съставлява част от тяхната цена, тъй като поне тази цена е необходима за възстановяване авансираната и консумирана част от капитала. Така че тези производствени разходи са различни за всеки вид стока от I—V и като такива ще да бъдат различно фиксирани от собственика. А що се отнася до различните маси принадена стойност, или печалба, произведени в подразделенията I—V, капиталистът би имал всички основания да ги счита като печалба на целия свой авансиран капитал, така че на всеки 100 единици от капитала би се паднала съответна част от цялата тази печалба. По такъв начин производствените разходи на стоките, изработени в отделните подразделения I—V, биха били различни; но у всички тези стоки би била еднаква оная част от продажната цена, която се състои от прибавената към производствените разходи печалба за всеки 100 единици от капитала. Общата цена на стоките I—V би се равнявала по такъв начин на тяхната обща стойност, т. е. на сумата на производствените разходи на I—V плюс сумата на принадената стойност, или печалбата, произведена в I—V; следователно тяхната обща цена би била всъщност паричен израз на съвкупното количество труд, както минал, така и новоприбавен, което се съдържа в стоките I—V. И така, в самото общество — ако се разглеждат всички производствени отрасли като едно цяло — сумата на производствените цени на произведените стоки е равна на сумата на техните стойности.
Изглежда, като че ли на това положение противоречи фактът, че в капиталистическото производство елементите на производителния капитал се купуват обикновено на пазара, следователно техните цени съдържат вече реализирана печалба, т. е. производствената цена на даден отрасъл на промишлеността заедно с включената в нея печалба, така че печалбата на един отрасъл на промишлеността влиза в производствените разходи на друг. Но ако поставим на едната страна сумата на производствените разходи на стоките в цялата страна, а на другата страна — сумата на произвежданата в нея печалба, или принадена стойност, сметката очевидно ще излезе. Да вземем напр. стока А; нека в нейните производствени разходи да влизат печалбите от В, С, D а в производствените разходи В, С, D да влиза на свой ред печалбата от А. Правейки горната сметка, ние няма да прибавяме печалбата А към нейните собствени производствени разходи, също както и печалбите от В, С, D и т.н. не ще влязат в техните собствени производствени разходи. Никой не причислява своята собствена печалба към разходите на своето производство. И следователно, ако имаме напр. всичко п отрасли на производството и ако във всеки от тях печалбата е равна на р, то производствените разходи на всички, взети заедно, ще бъдат = k - np.Разглеждайки по такъв начин общата сметка изцяло, ние намираме, че печалбите от една сфера на производството, доколкото те влизат в производствените разходи на друга сфера, се смятат вече тук като съставна част на общата цена на окончателния продукт и не могат наново да се появят в графата на печалбите. Ако пък те се появяват в тази графа, то е само защото самата дадена стока е окончателен продукт и следователно нейната производствена цена не влиза в производствените разходи на някоя друга стока.
Ако в производствените разходи на стоката влиза сума = р, съставляваща печалбата на производителите на средствата за производство, и ако към тези производствени разходи се прибавя печалба, равна на р1, то общата печалба ще бъде Р = р+р1. Общата сума на производствените разходи на стоката, ако изключим всички елементи на цената, които влизат в печалбата, се равнява на нейните собствени производствени разходи в дадената сфера на производството минус Р. Ако означим тези производствени разходи с k, то очевидно е, че k+Р=кр+р1. При изследването на принадената стойност в „Капиталът“, кн. I, гл. VII, 2, стр. 182 и сл.[55] ние видяхме, че продуктът на всеки капитал може да се разглежда така — като че ли една част от него само възстановява капитала, докато другата изразява само принадената стойност. Прилагайки този метод към целия продукт на обществото, необходимо е да се направят съответни поправки, тъй като по отношение на цялото общество печалбата, която се съдържа напр. в цената на лена, не може да фигурира два пъти: веднъж — като част от цената на платното, и втори път — като печалба на производителя на лен.
Между печалбата и принадената стойност няма разлика, доколкото напр. принадената стойност на капиталиста А влиза в постоянния капитал на В. Защото за стойността на стоката е съвсем безразлично дали съдържащият се в нея труд се състои от заплатен или незаплатен труд. Това показва само, че В заплаща принадената стойност на А. В общия резултат принадената стойност на А не трябва да се смята два пъти.
Но разликата се състои в следното: освен че цената на продукта напр. на капитал В се отклонява от неговата стойност, тъй като принадената стойност, реализирана в В, може да бъде по- голяма или по-малка от печалбата, прибавена към цената на продуктите на В, но същото това обстоятелство важи и по отношение на стоките, които образуват постоянната част на капитал В, а косвено — като средства за живот на работниците — и неговата променлива част. Що се отнася до постоянната част, самата тя е равна на производствените разходи плюс принадената стойност, т. е. в дадения случай равна на производствените разходи плюс печалбата, а тази печалба може от своя страна да бъде по-голяма или по-малка от принадената стойност, чието място тя заема. Що се отнася дo променливия капитал, средната еднодневна работна заплата наистина винаги е равна на новата стойност, създадена през часове, които работникът трябва да работи, за да произведе необходимите средства за живот, но самият този брой часове се фалшифицира на свой ред поради отклонението на производствените цени на необходимите средства за живот от техните стойности. Обаче всичко това се разрешава благодарение на обстоятелството, че в една стока влиза в повече такова количество принадена стойност, каквото количество не достига в друга стока, така че отклоненията от стойността, които се съдържат в производствените цени на стоките, взаимно се унищожават. Изобщо при капиталистическото производство всеки общ закон се осъществява по един много заплетен и приблизителен начин само като господстваща тенденция, като неустановима точно средна на постоянните колебания.
Тъй като общата норма на печалбата се образува от средната на различните норми на печалбата за всеки 100 единици от авансирания капитал за определен период от време, да кажем, една година, то в нея изчезва и оная разлика, която се създава от различието във времето на оборота на различните капитали. Но тези различия са Определящ момент за различните норми на печалба на разните сфери на производството, от чиято средна се образува общата норма на печалбата.
В предидущата илюстрация за образуването на общата норма на печалбата всеки капитал във всяка сфера на производството беше приет за = 100 и това беше направено, за да се изясни процентната разлика в нормите на печалбата, а следователно и разликата в стойността на стоките, произвеждани от капитали с еднаква величина. Но, разбира се, действителните маси на принадената стойност, създавани във всяка отделна сфера на производството, зависят, щом веднъж е даден съставът на капитала във всяка от тези дадени сфери на производството, от величината на вложените в производството капитали. Впрочем, отделната норма на печалбата на една отделна сфера на производството не се изменя от това, дали в дадения случай се използва капитал, равен на 100, на mX100 или на xmX100. Нормата на печалбата си остава 10%, както когато цялата печалба е 10:100, така и когато тя е 1000:10000.
Но тъй като нормите на печалбата в различните сфери на производството са различни, тъй като в тези последните се произвеждат в зависимост от процентното отношение на променливия капитал към целия капитал твърде различни маси принадена стойност и следователно твърде различни маси печалба, очевидно е, че средната печалба на сто единици от обществения капитал, т. е. средната норма на печалбата, или общата норма на печалбата, ще се изменя твърде значително в зависимост от съответната величина на капиталите, вложени в различните сфери на производството. Да вземем четири капитала А, В, С, D. Нека нормата на принадената стойност да бъде за всички = 100%. Нека, най-сетне, на всеки сто единици от целия капитал променливият капитал да бъде при A=25, при В=40, при С=15, при D=10. Тогава принадената стойност, или печалбата, на всеки сто единици от целия капитал би съставлявала за А=25, за В=40, за С=15, за D=10, или всичко = 90; следователно, ако всичките четири капитала са равни по величина, средната норма на печалбата ще бъде = 90/4 = 22 1/2%.
Но ако общите величини на капиталите бъдат: A=200, B=300, С=1000, D=4000, то произведените печалби ще бъдат съответно 50, 120, 150 и 400. За целия капитал от 5500 се пада 720 печалба, т. е. една средна норма на печалбата от 13 1/11%.
Масите на цялата произведена стойност са различни в зависимост от различието в общите величини на съответните капитали, авансирани в А, В, С и D. При образуването на общата норма на печалбата работата се касае следователно не само до различието на нормите на печалбата в различните сфери на производството, от които би трябвало просто да се изведе средна аритметична, но и до относителното тегло, с което тези различни норми на печалбата влизат в образуването на средната норма. Но това зависи от относителната величина на капитала, вложен във всяка отделна сфера, т. е. от това, каква част от целия обществен капитал съставлява капиталът, вложен във всяка отделна сфера на производството. Няма съмнение, че ще се получи твърде голяма разлика в зависимост от това, дали по-голяма или по-малка част от целия капитал дава по-голяма или по-малка норма на печалбата. А това зависи пак от размера на капитала, вложен в ония отрасли на производството, в които отношението на променливия капитал към целия капитал е сравнително по- високо или по-ниско. Тук работата стои съвсем така, както при средния лихвен процент, получаван от лихвар, който дава в заем различни части от своя капитал срещу различни лихви, напр. срещу 4, 5, 6, 7% и т. н. Средният процент зависи изцяло от това, каква част от своя капитал лихварят е дал в заем срещу всяка от тези различни лихвени проценти.
По такъв начин общата норма на печалбата се определя от два фактора:
1) от органическия състав на капиталите в разните сфери на производството, следователно от различните норми на печалбата в отделните сфери;
2) от разпределението на целия обществен капитал между тези различни сфери, следователно от относителната величина на капитала, вложен във всяка отделна сфера и имащ поради това отделна норма на печалбата, т. е. от онази относителна част от масата на целия обществен капитал, която се поглъща от всяка отделна сфера на производството.
В книги I и II имахме работа само със стойностите на стоките. Сега се обособиха, от една страна, производствените разходи като една част от тази стойност, а, от друга страна, се разви производствената цена като превърната форма на стоковата стойност.
Нека средният състав на обществения капитал е 80с+20v и нормата на годишната принадена стойност е m'=100%, тогава средната годишна печалба за капитал от 100 ще бъде = 20 и общата годишна норма на печалбата ще бъде = 20%. Каквито и да са били k, производствените разходи на стоките, произведени в течение на годината от един капитал 100, тяхната производствена цена би била във всеки случай = k+20. В сферите на производството, където съставът на капитала е = (80-x)c + (20+α)v, действително произведената принадена стойност, или годишната печалба, произведена в дадена сфера на производството, би била = 20 + x, т. е. повече от 20, и произведената стокова стойност би била = k + 20 + x, т. е. повече, отколкото k + 20, или повече, отколкото е производствената цена. В сферите, където съставът на капитала е = (80+х)с + (20-х)v, произведената в течение на годината принадена стойност, или печалба, би била = 20-х, т. е. по-малка от 20, и затова стойността на стоката k+20-х би била по-малка от производствената цена, която е = k+20. Ако оставим настрана възможните разлики във времето на оборота, производствената цена на стоките би била равна на тяхната стойност само в онези сфери, където съставът на капитала е случайно = 80c + 20v.
Специфичното развитие на обществената производителна сила на труда е различно по степен във всяка отделна сфера на производството — по-високо или по-ниско — в зависимост от това, колко голямо е количеството на средствата за производство, привеждани в движение от определено количество труд, или — при даден работен ден — от определен брой работници; с други думи, то е по- високо или по-ниско в зависимост от това, колко малко е количеството на труда, което се изисква от определено количество средства за производство. Затова ние наричаме капитали с висок състав онези капитали, които съдържат по-голям процент постоянен и следователно по-малък процент променлив капитал, отколкото средният обществен капитал. И обратното, ние наричаме капитали с нисък състав онези капитали, в които постоянният капитал заема относително по-малко, а променливият относително по-голямо място, отколкото в средния обществен капитал. Най-сетне, ние наричаме капитали със среден състав такива капитали, чийто състав съвпада със състава на средния обществен капитал. Ако средният обществен капитал се състои в проценти от 80c+20v, то един капитал 90c+10v стои по-високо, а капиталът 70с+30v по-ниско от обществената средна. Изобщо при състав на средния обществен капитал, равен на mc+nv където m и n са постоянни величини и m+n = 100, (m+х)с + (n—α)v представлява по-висок, а (m-х)с+(n+х)v — по-нисък състав на отделния капитал или група от капитали. По такъв начин функционират тези капитали, след като е установена средната норма на печалбата, при предпоставката, че се обръщат веднъж в годината, се вижда от следната таблица, където I означава средният състав, а средната норма на печалбата е следователно =20%.
I. 80c+20v+20m. Норма на печалбата = 20%
Цена на продукта = 120. Стойност = 120.
II. 90с+10v+10m. Норма на печалбата = 20%.
Цена на продукта = 120. Стойност = 110.
III. 70c+30v+30m. Норма на печалбата = 20%.
Цена на продукта = 120. Стойност = 130.
По такъв начин за стоките, произведени от капитал II, стойността е по-малка от производствената цена; за стоките, произведени от капитал III, производствената цена е по-малка от стойността и само за капитал I от отрасъла на производството, в който съставът на капитала случайно съвпада със средния обществен състав, стойността и производствената цена са равни. Впрочем, при прилагането на тези означения към определени случаи е необходимо, разбира се, да се взема под внимание до каква степен отклонението на отношението между с и v от средното равнище се дължи не на разлика в техническия състав, а на простото изменение на стойността на елементите на постоянния капитал.
Развитите по-горе разсъждения несъмнено модифицират определението на производствените разходи на стоките. Първоначално приемахме, че производствените разходи на стоката са равни на стойността на стоките, употребени за нейното производство. Но производствената цена на дадена стока представлява за нейния купувач негови производствени разходи и тя може по този начин да влезе като производствени разходи в образуването на цената на друга стока. Тъй като производствената цена на една стока може да се Отклонява от нейната стойност, то и производствените разходи на стоката, в които е включена тази производствена цена на другата стока, могат да бъдат по-високи или по-ниски от онази част от общата нейна стойност, която се образува от стойността на влизащите в нея средства за производство. Не трябва да се забравя това модифицирано значение на производствените разходи и следователно не трябва да се забравя, че може винаги да се направи грешка, ако се приравняват в която и да е отделна сфера на производството производствените разходи на стоките със стойността на употребените за тяхното производство средства за производство. За настоящото наше изследване не е необходимо да влизаме в по-подробно разглеждане на този пункт. При това положението, че производствените разходи на стоките са винаги по-малки от тяхната стойност, си остава във всеки случай правилно. И наистина, както и да се отклоняват производствените разходи на стоката от стойността на изразходваните за нея средства за производство, за капиталиста тези минали неточности нямат никакво значение. Производствените разходи на стоката са дадена предпоставка, която е независима от неговото, на капиталиста, производство, докато резултатът от неговото производство е стока, която съдържа принадена стойност, т. е. известен стойностен излишък над нейните производствени разходи. Впрочем положението, че производствените разходи са по- малки от стойността на стоката, практически се е превърнало сега в положение, че производствените разходи са по-малки от производствената цена. По отношение на целия обществен капитал, за който производствената цена е равна на стойността, това положение е тъждествено с предидущото, че производствените разходи са по-малки от стойността. Макар че то има различен смисъл за отделните сфери на производството, все пак в основата му винаги си остава фактът, че при разглеждане на целия обществен капитал производствените разходи на произведените от него стоки са по- ниски от стойността, или от производствената цена, която в дадения случай за цялата маса произведени стоки е тъждествена с тази стойност. Производствените разходи на стоката съответстват само на количеството на съдържащия се в нея заплатен труд, стойността — на цялото количество на съдържащия се в стоката заплатен и незаплатен труд, а производствената цена — на сумата на заплатения труд плюс определено количество незаплатен труд, което е независимо от условията на самата дадена сфера на производството.
Формулата, според която производствената цена на една стока е = k+p, т. е. е равна на производствените разходи плюс печалбата, сега се определи по-точно в смисъл, че р= кр' (където р' е общата норма на печалбата) и следователно производствената цена е = k+kp'. Ако k = 300 и р' = 15%, то производствената цена k+kp' =300 + 300Х15/100 = 345.
Производствената цена на стоките във всеки отделен отрасъл на производството може да изменя своята величина:
1) при неизменна стойност на стоките (т. е. при условие, че преди и след изменението на производствената цена в производството на стоката влиза едно и също количество мъртъв и жив труд) — вследствие на такова изменение на общата норма на печалбата, което не зависи от дадената сфера на производството;
2) при неизменна обща норма на печалбата — вследствие на изменение на стойността както в самата дадена сфера на производството в резултат на технически промени, така и вследствие на изменение на стойността на стоките, които влизат в постоянния капитал на дадена сфера на производството като образуващи елементи;
3) най-сетне — вследствие на съвместното влияние на двете тези обстоятелства.
Въпреки големите изменения, на които — както ще бъде показано по-нататък — постоянно са подложени фактическите норми на печалбата в отделните сфери на производството, действителното изменение на общата норма на печалбата, доколкото то не произтича от някакви изключителни извънредни икономически събития, се явява като твърде късен резултат на цял ред колебания, обхващащи твърде продължителни периоди, т. е, на колебания, изискващи много време, за да се консолидират и изравнят, предизвиквайки с това изменение в общата норма на печалбата. Ето защо при разглеждане на сравнително кратки периоди (оставяме съвсем настрана колебанията в пазарните цени) измененията на производствените цени винаги трябва да се обясняват prima facie*1 с действително изменение на стойността на стоките, т. е. с изменение на общата сума на работното време, необходимо за тяхното производство. Простото изменение на паричния израз на едни и същи стойности тук, разбира се, не се взема под внимание23).
От друга страна, очевидно е, че ако се разглежда целият обществен капитал, то стойностната сума на произведените от него стоки (или, парично изразено, тяхната цена) ще бъде = на стойността на постоянния капитал + стойността на променливия капитал + принадената стойност. Ако се приеме степента на експлоатацията на труда за постоянна величина, то при неизменна маса на принадената стойност нормата на печалбата може да се изменя тук само при условие че се изменя или стойността на постоянния капитал, или стойността на променливия капитал, или че и двете се изменят така, че се изменя K, а следователно и m/K, т. е. общата норма на печалбата. Следователно изменението на общата норма на печалбата предполага във всеки случай изменение в стойността на стоките, които влизат като образуващи елементи в постоянния капитал, променливия капитал или едновременно и в единия, и в другия.
По-нататък, общата норма на печалбата може да се изменя при неизменна стойност на стоките, щом се изменя степента на експлоатацията на труда.
Най-сетне, при неизменна степен на експлоатацията на труда общата норма на печалбата може да се изменя, ако сумата на прилагания труд се изменя относително в сравнение с постоянния капитал вследствие на технически промени в процеса на труда. Но такива технически промени винаги трябва да се проявяват в изменението на стойността на стоките, а затова трябва винаги да се съпровождат от изменение на стойността на стоките, за производството на които сега се изисква повече или по-малко труд, отколкото се е изисквало по-рано.
В първия отдел видяхме: Принадената стойност и печалбата са тъждествени, доколкото ги разглеждаме откъм тяхната маса. Напротив, нормата на печалбата още от самото начало е различна от нормата на принадената стойност, при което това различие първоначално се явява само като друга форма на изчисляване; но тъй като нормата на печалбата може да се повишава или понижава при неизменна норма на принадената стойност и обратно, и тъй като капиталистът практически се интересува изключително от нормата на печалбата, то това обстоятелство пак от самото начало съвсем затъмнява и мистифицира произхода на принадената стойност. Все пак количествена разлика имаше само между нормата на принадената стойност н нормата на печалбата, а не между самата принадена стойност и печалбата. Тъй като в нормата на печалбата принадената стойност се изчислява върху целия капитал и се отнася към последния като към своя мярка, то поради това изглежда, че самата принадена стойност е възникнала от целия капитал, и при това равномерно от всичките негови части, и по такъв начин органическата разлика между постоянния и променливия капитал изчезва в понятието печалба; действително тук, в този свой превърнат вид, като печалба, принадената стойност сама отрича своя произход, губи своя характер, става неузнаваема. Обаче до този момент разликата между печалбата и принадената стойност се свеждаше само до качествено изменение, до изменение на формата, докато действителна количествена разлика има на това първо стъпало на превръщането само между нормата на печалбата и нормата на принадената стойност, но още не и между печалбата и принадената стойност.
Иначе стои работата, когато е установена обща норма на печалбата и — чрез нея — средна печалба, съответстваща на величината на прилагания капитал, дадена за различните отрасли на производството.
Сега само случайно принадената стойност, а следователно и печалбата, действително произведена в някой отделен отрасъл на производството, може да съвпадне с печалбата, съдържаща се в продажната цена на стоката. Като общо правило печалбата и принадената стойност, а не само техните норми са действително различни величини. Сега, при дадена степен на експлоатация на труда, масата на принадената стойност, произведена в някоя отделна сфера на производството, е по-важна за съвкупната средна печалба на обществения капитал, т. е. за класата на капиталистите въобще, отколкото непосредствено за капиталиста в пределите на всеки отделен отрасъл на производството. За него24) тя е важна само доколкото количеството на принадената стойност, произведена в неговия отрасъл на производството, участва като един от определящите моменти в регулирането на средната печалба. Но това е процес, който протича зад гърба на капиталиста, процес, който капиталистът не вижда, не разбира и от който фактически той не се интересува. Действителната разлика между величината на печалбата и на принадената стойност — а не само между нормите на печалбата и на принадената стойност — в отделните сфери на производството сега съвсем скрива истинската природа и истинския произход на печалбата, и то не само за капиталиста, който в дадения случай има особен интерес да се самозалъгва, но и за работниците. С превръщането на стойността в производствена цена се скрива от очите самата основа на определението на стойността. Най-сетне, още при простото превръщане на принадената стойност в печалба тази част от стойността на стоката, която образува печалбата, се противопоставя на другата част от стойността като производствени разходи, така че още тук понятието за стойност се изплъзва от капиталиста, защото последният има пред себе си не общото количество труд, което струва производството на стоката, а само онази част от този труд, която той е заплатил във формата на живи или мъртви средства за производство, и по този начин за капиталиста печалбата се представя като нещо, стоящо вън от иманентната стойност на стоката; при образуването на производствените цени тази представа окончателно се утвърждава, заздравява се и закостенява, тъй като сега, ако се разглежда отделната сфера на производството, печалбата, която се прибавя към производствените разходи, действително се определя не от границите на процеса на образуване стойността, който се извършва в даден отрасъл, а от условия, лежащи съвсем извън.
Обстоятелството, че тази вътрешна зависимост е разкрита тук за първи път; че както ще се види в по-нататъшното изложение и в книга IV[56], политическата икономия досега или произволно е игнорирала разликата между принадена стойност и печалба, между нормата на принадената стойност и нормата на печалбата, за да има възможност да запази определението на стойността като свой основен принцип, или пък се е отказвала от това определение на стойността, а заедно с него и от всяка почва за научно отношение към въпроса, за да се улови за различията, които се виждат на повърхността на явленията и веднага бият на очи — тази обърканост, която цари сред теоретиците, показва най-добре от всичко друго как капиталистът, всецяло обзет от конкурентната борба и съвсем непроникващ зад нейните външни прояви, как такъв капиталист-практик е неспособен зад привидността да разпознае вътрешната същност и вътрешния облик на този процес.
Всички закони относно покачването и спадането на нормата на печалбата, които са развити в първия отдел, в действителност имат следното двояко значение:
1) От една страна, това са закони на общата норма на печалбата. При многото различни причини, които съгласно гореизложеното заставят нормата на печалбата да се покачва или спада, би могло да се мисли, че общата норма на печалбата трябва всекидневно да се изменя. Но движението в една сфера на производството се снема от движението в другите сфери на производството, отделните влияния се кръстосват и взаимно парализират. По-нататък ще изследваме в каква посока се стремят в последна сметка тези колебания; но те се извършват бавно; внезапността, многостранността и различната продължителност на колебанията в отделните сфери на производството довеждат до това, че колебанията отчасти се компенсират в своето редуване по време, така че след повишаване на цените следва понижаване и обратно; следователно колебанията си остават местни, т. е. ограничени в отделна сфера на производството; най-сетне, по същите причини различните местни колебания взаимно се неутрализират. В пределите на всяка отделна сфера на производството се извършват изменения, отклонения от общата норма на печалбата, които, от една страна, се изравняват в течение на определен период от време и затова не влияят върху общата норма на печалбата, и, от друга страна, не могат да й влияят, понеже се снемат от други едновременно извършващи се местни колебания. Тъй като общата норма на печалбата се определя не само от средната норма на печалбата във всяка сфера, но и от разпределението на целия капитал между отделните сфери и тъй като това разпределение постоянно се изменя, тук пак имаме една постоянно действаща причина за изменение на общата норма на печалбата, но такава причина за изменение, която при непрекъснатостта*2 и всестранността на това движение все пак в значителна степен парализира сама себе си.
2) В рамките на всяка сфера нормата на печалбата на тази сфера има възможност да се колебае в течение на по-дълъг или по-къс период от време, докато това колебание след ред повишения и понижения не се консолидира дотам, че да има достатъчно време за въздействие върху общата норма на печалбата и следователно да придобие повече от местно значение. Ето защо законите на нормата на печалбата, развити в първия отдел на тази книга, все пак запазват своята сила и в рамките на такива пространствени и временни граници.
Теоретическият възглед — относно първото превръщане на принадената стойност в печалба, — че всяка част от капитала в еднаква степен произвежда печалба25), изразява един практически факт. Промишленият капитал дава еднаква печалба, какъвто и да бъде неговият състав: привежда ли той в движение една четвърт мъртъв труд и три четвърти жив или три четвърти мъртъв и само една четвърт жив, поглъща ли той в единия случай тройно повече принаден труд, или произвежда тройно повече принадена стойност, отколкото в другия — и в двата случая печалбата ще бъде еднаква, щом степента на експлоатацията си остава неизменна и щом се абстрахираме от индивидуалните различия, които впрочем сами по себе си изчезват, тъй като и в единия, и в другия случай имаме само средния състав за цялата сфера на производството. Отделният капиталист (или всички капиталисти от всяка отделна сфера на производството), чийто поглед е ограничен, правилно предполага, че неговата печалба не произлиза само от труда, прилаган от него или в неговия производствен отрасъл. Това е съвсем вярно, доколкото се има предвид средната печалба на отделния капиталист. Но доколко тази печалба се обуславя от общата експлоатация на труда от съвкупния капитал, т. е. от всичките негови колеги капиталисти, това е за него абсолютна мистерия, още повече че самите буржоазни теоретици, икономистите, и досега не са разкрили тази мистерия. Пестенето на труд — не само на труда, необходим за производството на определен продукт, но и на броя на заетите работници — и разширяването на прилагането на мъртъв труд (постоянен капитал) се представя като икономически напълно рационална операция и съвсем незасягаща общата норма на печалбата и средната печалба. Но по какъв начин живият труд може да бъде изключителен източник на печалбата, щом намалението на необходимото за производството количество труд очевидно не само не понижава печалбата, но, напротив, при известни условия дори се явява като най-близък източник за увеличаване на печалбата, поне за отделния капиталист?
Ако в дадена сфера на производството се увеличава или намалява онази част от производствените разходи, която представлява стойността на постоянния капитал, тази част излиза от сферата на обръщението и още от самото начало влиза увеличена или намалена в производствения процес на стоката. Ако, от друга страна, приложените работници започнат да произвеждат за същото време по- малко или повече продукти, следователно, ако при неизменен брой на работниците се изменя количеството труд, необходимо за производството на определено количество стоки, то частта от производствените разходи, която представлява стойността на променливия капитал, може да остане неизменна, т. е. да влезе със същия размер в производствените разходи на целия продукт. Но на всяка единица стоки, чиято сума съставлява целият продукт, се пада сега повече или по-малко труд (заплатен, а значи и незаплатен), следователно и повече или по-малко разходи за този труд, т. е. по-голям или по-малък дял работна заплата. Общата сума на изплатената от капиталиста работна заплата е останала същата, но тя се е изменила, пресметнато за единица стока. По такъв начин тук настъпва изменение в тази част на производствените разходи на стоката. Независимо от това, дали производствените разходи на отделната стока ще се повишат или понижат вследствие на такива изменения на нейната стойност или стойности на нейните елементи (или лък се изменят също и производствените разходи на сумата от стоките, произвеждани от един капитал от дадена величина) — средната печалба, ако е била 10%, ще си остане във всеки случай пак 10%, макар че по отношение на отделната стока 10% представляват твърде различна величина в зависимост от това, доколко се е изменила величината на производствените разходи на тази отделна стока вследствие на приетото от нас изменение на стойността.26)
Що се отнася до променливия капитал — а това е именно най-важното, тъй като той е източникът на принадената стойност и тъй като всичко, което скрива неговата действителна роля при обогатяването на капиталиста, мистифицира цялата система, — за капиталиста работата се представя в грубо опростен вид, а именно: нека един променлив капитал от 100 ф. ст. да представлява седмичната работна заплата на 100 работника. Ако тези 100 работника при даден работен ден произвеждат в седмицата продукт от 200 броя стока = на 200С, то, абстрахирайки се от онази част на производствените разходи, която прибавя постоянният капитал, 1С = 100 ф.ст./200 = 10 шилинга, тъй като 100 ф. ст. са=200С. Да приемем сега, че е настъпило изменение в производителната сила на труда; нека тя да се е удвоила, така че същият брой работници да произвеждат сега два пъти по 200С в течение на същото това време, в течение на което по-рано са произвеждали само 200С. В такъв случай (доколкото производствените разходи се състоят само от работна заплата) 1 С = 10 ф.ст. / 400 = 5 шилинга, тъй като 100 ф.ст. са = 400С. Обратно, ако производителната сила се намалява наполовина, то същият този труд би произвел само 200С/2; и тъй като 100 ф. ст. са = 200С/2, то 1С сега е = 200 ф.ст. / 200 = 1 ф.ст. Изменението в работното време, необходимо за производството на стоките, а следователно и изменението на стойността на стоките, се явява сега по отношение на производствените разходи, а следователно и на производствените цени, като различно разпределение на една и съща работна заплата върху по-голямо или по-малко количество стоки в зависимост от това, дали ще се произведат повече или по-малко стоки в течение на същото работно време и за същата тази работна заплата. Капиталистът, а следователно и икономистът, вижда само едно — че с изменението на производителността на труда се изменя онази част от заплатения труд, която се пада на единица стока, че заедно с това се изменя и стойността на всяка отделна единица стока; но той не вижда, че същото става и по отношение на незаплатения труд, който се съдържа във всяка единица стока, и той още по-малко може да види това, защото средната печалба действително само случайно се определя от незаплатения труд, погълнат в нейната собствена сфера. Само в такава груба и безсъдържателна форма се проявява сега фактът, че стойността на стоките се определя от съдържащия се в тях труд.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 — преди всичко. Ред.
*2 В оригинала е писано „прекъснатостта“; Поправено въз основа на Марксовия ръкопис. Ред.
22) Cherbuliez („Richesse ou pauvreté“). Paris, 1841, p. 71—72)[54].
23) Corbet [„An Inquiry Into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals“. London 1841], p. 174.
24) От само себе си се разбира, че тук съвсем се абстрахираме от възможността да се получи временна добавъчна печалба чрез намаление на работната заплата, чрез монополни цени и др. [Ф. Е.]
25) Malthas [„Principles of political Economy“, 2nd ed., London 1836, p. 268].
26) Corbet „An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals“. London, 1841, p. 20
БЕЛЕЖКИ
[54] Възгледите на Шербюлие за образуването на общата норма на печалбата се разглеждат специално от Маркс в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част III, стр. 376).
[55] Виж настоящото издание, том 23, стр. 233 и сл.
[56] Става дума за произведението на К. Маркс „Теории за принадената стойност (IV том на „Капиталът“)“. Виж бележка 4.