Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбата

Глава седма
Добавки

Да приемем, както това правим изобщо в настоящия отдел, че масата на печалбата, която се присвоява във всяка отделна сфера на производството, е равна на сумата на принадената стойност, произведена от целия капитал, вложен в тази сфера. Дори и в такъв случай буржоата не ще си представя печалбата като нещо тъждествено с принадената стойност, т. е. с незаплатения принаден труд, и то по следните причини:

1) В процеса на обръщението той забравя процеса на производството. Реализацията на стойността на стоките — която включва и реализацията на съдържащата се в тях принадена стойност — му се представя като създаване на принадената стойност. {Тук в ръкописа е оставено празно място, от което се вижда, че Маркс е възнамерявал да развие по-подробно тази точка. — Ф. Е.}

2) Ако приемем, че степента на експлоатацията на труда остава неизменна, то, както вече видяхме, независимо от всички модификации, предизвиквани от кредитната система, независимо от взаимната измама и взаимното мошеничество между капиталистите и от усилията на всеки от тях да спечели за сметка на другия, независимо, по-нататък, от всякакъв сполучлив избор на пазара, нормата на печалбата може да бъде твърде различна в зависимост от по- голямото или по-малко поевтиняване на суровините, от по-голямото или по-малко умение да бъдат и те закупени; в зависимост от това, доколко са производителни, целесъобразни и евтини използваните машини; в зависимост от това, дали има повече или по-малко съвършена обща организация на различните стъпала на производствения процес, доколко е отстранено разточителството на суровини, доколко е просто и целесъобразно организирано управлението и надзорът и т. н. Накратко казано, ако е дадена принадената стойност за определен променлив капитал, то една и съща принадена стойност може да се изразява в по-висока или по-ниска норма на печалбата, следователно може да донася по-голяма или по-малка маса печалба в зависимост от индивидуалните делови качества на самия капиталист или на неговите надзиратели и продавачи. Нека една и съща принадена стойност от 1000 ф. ст., продукт на 1000 ф. ст. работна заплата, се пада в предприятието А на 9000 ф. ст., а в друго предприятие В на 11 000 ф. ст. постоянен капитал. В случая А имаме p' = 1000/10000 = 10%. В случая В имаме р' = 1000/12000 = 8 1/3%. Целият капитал произвежда в А сравнително повече печалба, отколкото в В тъй като тук нормата на печалбата е по-висока, отколкото там, макар че и в двата случая авансираният променлив капитал е = 1000 и извлечената от него принадена стойност е също така = 1000, следователно и в двата случая имаме еднаква експлоатация на еднакъв брой работници. Това различно изразяване на една и съща маса принадена стойност, или това различие в нормите на печалбата, а следователно и във величината на самата печалба при еднаква експлоатация на труда, може да произтича и от други източници; но то може също така да произтича напълно и изключително от различното умение, с което се ръководят двете предприятия. И това обстоятелство създава у капиталиста илюзията, убеждава го в това, че неговата печалба се дължи не на експлоатацията на труда, а поне отчасти и на други, независими от това обстоятелства, особено на неговата индивидуална дейност.

***

От всичко изложено в този първи отдел се вижда погрешността на възгледа (Родбертус^[51]), според който (за разлика от поземлената рента, където напр. площта на земята си остава неизменна, докато рентата расте) изменението на величината на капитала не оказва влияние на отношението между печалбата и капитала, а следователно и на нормата на печалбата, тъй като в случая, когато расте масата на печалбата, расте и масата на капитала, върху който тя се изчислява, и обратно.

Това е правилно само в два случая. Първо, когато при равенство на всички други обстоятелства, а следователно преди всичко на нормата на принадената стойност, настъпва изменение в стойността на стоката, която е парична стока. (Същото става при изключително номинално изменение на стойността, при покачване или спадане на стойностните знаци при равни други условия.) Нека целият капитал да е равен на 100 ф. ст., печалбата = 20 ф. ст., следователно нормата на печалбата = 20%. Ако стойността на златото се повишава или понижава двойно, то в първия случай същият този капитал, който струваше по-рано 100 ф. ст., сега струва 200 ф. ст., а печалбата ще има стойност 40 ф. ст., т. е. ще се изразява в тази парична сума вместо в предишните 20 ф. ст. Във втория случай стойността на капитала спада на 50 ф. ст. и печалбата се изразява в продукт на стойност, равна на 10 ф. ст. Но и в двата случая 200:40 = 50:10 = 100:20 = 20%. В действителност обаче във всичките тези случаи величината на капиталовата стойност съвсем не се изменя, изменя се само паричният израз на една и съща стойност и на една и съща принадена стойност. Това не оказва никакво влияние и на отношението m/K, или на нормата на печалбата.

Другият случай е този, когато става действително изменение на величината на стойността, но това изменение не се съпровожда от изменение в отношението v:c, т. е. когато при постоянна норма на принадената стойност отношението на капитала, изразходван за работна сила (при което променливият капитал се разглежда като показател на приведената в движение работна сила), към капитала, изразходван за средства за производство, си остава предишното. При тези условия, ако имаме K или nK, или напр. 1000, или 2000, или 500, то печалбата при норма на печалбата от 20% ще бъде в първия случай = 200, във втория = 400, в третия = 100, но 200/1000 = 400/2000 = 100/500 = 20%. С други думи, нормата на печалбата си остава тук неизменна, тъй като съставът на капитала си остава предишният и не се засяга от изменението на неговата величина. Затова увеличаването или намаляването на масата на печалбата показва тук само увеличаването или намаляването на величината на прилагания капитал.

И така, в първия случай има само привидно изменение на величината на прилагания капитал, а във втория случай става действително изменение на величината, но при неизменен органически състав на капитала, при неизменно отношение на неговата променлива част към постоянната. Но с изключение на тези два случая изменението на величината на прилагания капитал е или следствие от предшестващо го изменение на стойността на една от неговите съставни части — и поради това (доколкото изменението на променливия капитал не се съпровожда от изменение на самата принадена стойност) е следствие от изменение на относителната величина на неговите съставни части, — или пък това изменение на величината на капитала (както напр. при производство в разширен мащаб, при въвеждане на нови машини и пр.) е причина за изменение на относителната величина на двете негови органически съставни части. Затова във всички тези случаи при равни други услови изменението на величината на прилагания капитал трябва да се съпровожда от едновременно изменение на нормата на печалбата.

Увеличението на нормата на печалбата винаги произтича от това, че принадената стойност се увеличава относително или абсолютно в сравнение с разходите за нейното производство, т. е. с целия авансиран капитал, или че се намалява разликата между нормата на печалбата и нормата на принадената стойност.

Колебания на нормата на печалбата, независими от измененията на органическите съставни части на капитала или от неговата абсолютна величина, са възможни поради това, че стойността на авансирания капитал, безразлично дали е във формата на основен или оборотен капитал, се повишава или понижава вследствие на независещо от съществуващия вече капитал увеличение или намаление на работното време, необходимо за неговото възпроизводство. Стойността на всяка стока — а следователно и на стоките, от които се състои капиталът — е обусловена не от онова необходимо работно време, което се съдържа в самата нея, а от работното време, обществено необходимо за нейното възпроизводство. Това възпроизводство може да става при подобряващи се или влошаващи се условия, различни от условията на първоначалното производство. Ако при променилите се условия се изисква, общо взето, двойно повече или, обратно, половината работно време, за да се възпроизведе един и същ по своето вещно съдържание капитал, тогава при неизменна стойност на парите капиталът, който е струвал по- рано 100 ф. ст., ще струва сега 200 ф. ст., или съответно 50 ф. ст. Ако това повишаване или, обратно, спадане на стойността засегне в еднаква степен всички части на капитала, то и печалбата би се изразила съответно в двойна или в наполовина по-малка сума пари. Но ако то включва изменение на органическия състав на капитала, ако повишава или понижава отношението на променливата част на капитала към постоянната, то при равни други условия нормата на печалбата ще расте при относително нарастване и ще пада при относително намаляване на променливия капитал. Ако пък се повишава или понижава само паричната стойност на авансирания капитал (вследствие изменение на стойността на парите), то и паричният израз на принадената стойност се повишава или понижава в същата пропорция. Нормата на печалбата остава неизменна.

БЕЛЕЖКИ

[51] Виж Rodbertus. „Sociale Briefe an von Kirchmann. Dritter Brief: Wiederlegung der Ricardo’ sehen Lehre von der Grundrente und Begründung einer neuèn Rententheorie“. Berlin, 1851, S. 125. Подробен критически анализ на теорията за нормата на печалбата на Родбертус Маркс прави в „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 65—86.