Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбата

Глава шеста
Влияние на изменението на цените

I. КОЛЕБАНИЯ В ЦЕНИТЕ НА СУРОВИНИТЕ,
НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ИМ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ НОРМАТА НА ПЕЧАЛБАТА

Както досега, така и тук ние приемаме, че нормата на принадената стойност не претърпява никакво изменение. Тази предпоставка е необходима, за да се изследва даденият случай в неговия чист вид. Възможни са обаче случаи, когато при неизменна норма на принадената стойност даден капитал ангажира увеличаващ се или намаляващ се брой работници вследствие на съкращенията или разширенията, които произтичат от подлежащите тук на разглеждане колебания в цените на суровините. В този случай масата на принадената стойност би могла да се изменя при постоянна норма на принадената стойност. Обаче тук трябва да отстраним и този промеждутъчен случай. Ако усъвършенстването на машините и изменението на цената на суровините едновременно влияят върху количеството на заетите от даден капитал работници или върху размера на работната заплата, то достатъчно е да се съпоставят 1) влиянието, което измененията на постоянния капитал оказват върху нормата на печалбата, и 2) влиянието, което измененията на работната заплата оказват върху нормата на печалбата; резултатът се получава от само себе си.

Обаче тук, както и в предидущия случай, трябва общо да се има предвид следното. Станат ли изменения, било вследствие на икономия на постоянния капитал, било вследствие на колебание на цената на суровините, те винаги засягат нормата на печалбата, дори когато съвсем не изменят работната заплата, а следователно и нормата, и масата на принадената стойност. Във формулата m'(v/K) те изменят величината на K, а заедно с това и величината на цялата дроб. По такъв начин — за разлика от това, което видяхме при разглеждането на принадената стойност — е съвсем безразлично в кои сфери на производството стават тези изменения, дали засегнатите от тях отрасли на промишлеността произвеждат средства за живот за работниците и постоянен капитал, който служи за производство на средства за живот, или не. Развитото тук важи и когато измененията стават в производството на луксозни предмети, като под производство на луксозни предмети разбираме всяко производство, което не е необходимо за възпроизводството на работната сила.

Към суровините спадат тук и спомагателните материали като индиго, въглища, газ и т.н. Освен това, доколкото в тази рубрика влизат и машините, техният суров материал се състои от желязо, дърво, кожа и т.н. Затова тяхната цена изпитва влиянието на колебанията в цените на суровия материал, който влиза в тяхната конструкция. И доколкото тази цена се повишава вследствие колебанието на цените на суровия материал, от който те са направени, или на спомагателните материали, които се изразходват при тяхната експлоатация, понижава ce pro tanto*1 и нормата на печалбата. И обратно.

В по-нататъшното изследване що се ограничим с колебанията на цените само на ония суровини, от които се произвежда непосредствено стоката; така че ще оставим настрана суровините, доколкото те представляват суров материал при производството на машините, функциониращи като средства на труда, или спомагателен материал, който се използва при тяхната работа. Тук трябва да се отбележи още само едно: природното богатство откъм желязо, въглища, дървен материал и т.н. — главните елементи, необходими за производството и приложението на машините — изглежда тук като естествена плодородност на самия капитал и е елемент при определяне нормата на печалбата, независимо от високото или ниското равнище на работната заплата.

Тъй като нормата на печалбата е m/K, или = m(c+v) очевидно е, че всичко, което изменя величината на с, а следователно и на K, изменя в същото време и нормата на печалбата, дори когато mu v и тяхното взаимоотношение остават неизменни. Но суровините образуват една от главните съставни части на постоянния капитал. Дори и в ония отрасли на промишлеността, в които не се употребяват суровини в собствения смисъл на думата, суровините влизат като спомагателен материал или като съставна част на машините и т. н. и по този начин колебанията на техните цени влияят pro tanto върху нормата на печалбата. Ако цената на суровините спада със сума = d, то m/K, или m/(c+v), се превръща в m/(K-d), или m/[(c-d)+v]. Следователно нормата на печалбата се повишава. Обратно, ако цената на суровините се повишава, то m/K, или m/(c+v), се превръща в m/(K+d) или m/[(c+d)+v', т. е. нормата на печалбата се понижава. При равни други условия нормата на печалбата се повишава или понижава, както виждаме, в обратна посока в сравнение с движението на цената на суровините. Оттук се вижда между другото колко важни за промишлените страни са ниските цени на суровините, даже ако колебанията на цените на суровините не се съпровождат с изменения в сферата на пласмента на продукта, т. е. даже ако съвсем оставим настрана съотношението между търсенето и предлагането. Оттук следва по-нататък, че външната търговия влияе върху нормата на печалбата, дори независимо от всяко нейно въздействие върху работната заплата чрез поевтиняване на необходимите средства за живот. А именно тя влияе върху цените на суровините и спомагателните материали, които се употребяват в промишлеността или земеделието. На съществуващото досега съвсем недостатъчно разбиране на природата на нормата на печалбата и нa нейната специфична разлика от нормата на принадената стойност се дължи обстоятелството, че, от една страна, икономистите, които изтъкват установеното от практическия опит значително влияние на цените на суровините върху нормата на печалбата, съвсем неправилно обясняват това теоретически (Торънс[41]), докато, от друга страна, икономистите, които строго се придържат към общите принципи, като Рикардо[42], не разбират влиянието напр. на световната търговия върху нормата на печалбата.

Ето защо е лесно да се разбере колко голямо значение за промишлеността има премахването или намалението на митата върху суровините; затова и свободният по възможност внос на суровините беше основното положение на рационално изградената покровителствена система. Наред с премахването на житните мита[43] това беше централен въпрос за английските фрийтрейдъри, които особено се грижеха за премахването на митото и върху памука.

Като пример за важността на намаляването на цените не на суровините в собствения смисъл на думата, а на един спомагателен материал, който едновременно е и главен елемент на храната, може да послужи употребата на брашното в памучната промишленост. Според пресмятанията на Р. X. Грег13) още през 1837 г.  работещите тогава в памучната промишленост на Великобритания 100 000 механични и 250 000 ръчни тъкачни станове са употребявали годишно 41 милиона фунта брашно за скробване на основата. Към това трябва да се прибави още една трета от посоченото количество за избелване и други процеси. Общата стойност на изразходваното по такъв начин брашно той изчислява на 342 000 ф. ст. годишно за последните 10 години. Едно сравнение с цените на брашното на континента показало, че вследствие на митата върху храните фабрикантите са били принудени да надплащат само за брашно по 170 000 ф. ст. годишно. За 1837 г. Грег оценява този свръхразход най-малко на 200 000 ф. ст. и посочва една фирма, на която това надуване на цената на брашното е струвало годишно 1000 ф. ст. Вследствие на това

„едрите фабриканти, опитните и пресметливи хора на инициативата, твърдят, че 10-часов всекидневен труд би бил напълно достатъчен, ако се отменят митата върху храните“ („Reports of Insp. of Fact., October 1848“, p. 98).

Митата върху храните, както и митата върху памука и други суровини бяха отменени; но щом това бе постигнато, опозицията на фабрикантите против десетчасовия бил[44] стана по-енергична от когато и да било. И когато веднага след това десетчасовият работен ден във фабриките все пак стана закон, първото негово последствие беше опитът за общо намаление на работната заплата.

Стойността на суровините и на спомагателните материали влиза изцяло и наведнъж в стойността на продукта, за чието производство те се изразходват, докато стойността на елементите на основния капитал преминава върху продукта само според изхабяването, следователно само постепенно. Оттук следва, че цената на продукта се влияе в много по-голяма степен от цената на суровия материал, отколкото от цената на основния капитал, макар че нормата на печалбата се определя от общата сума на стойността на вложения капитал, независимо от това, каква част от него се изразходва за дадено време. Ясно е обаче, че разширяването или стесняването на пазара зависи от цената на отделната стока и е обратно пропорционално на повишаването или спадането на тази цена — впрочем ние споменаваме само пътьом за тази страна на въпроса, тъй като тук все още приемаме, че стоките се продават по тяхната стойност, и следователно съвсем се абстрахирахме от колебанието на цените, предизвикано от конкуренцията. Затова на практика се оказва, че при повишаване цената на суровините цената на фабриката се повишава не в същата пропорция и се понижава не в същата пропорция при намаляване цената на суровините. Така че в единия случай нормата на печалбата спада по-ниско, а в другия случай се покачва по-високо, отколкото при продажба на стоките по тяхната действителна стойност.

По-нататък: масата и стойността на прилаганите машини нараства с развитието на производителната сила на труда, но не в същата пропорция, в която расте самата производителна сила, т. е. в която се увеличава количеството на продукта, произвеждан с тези машини. По такъв начин в ония отрасли на промишлеността, където изобщо се преработват суровини — или, с други думи, където предметът на труда сам е вече продукт на предшестващ труд, — нарастването на производителната сила на труда се изразява точно в същата пропорция, в която се увеличава количеството на суровините, което поглъща дадено количество труд, т. е. в нарастващата маса на суровините, превръщана в продукт, преработвана в стока напр. за един час. И така, с развитието на производителната сила на труда стойността на суровините образува една постоянно нарастваща съставна част от стойността на стоковия продукт, и то не само защото тя изцяло влиза в тази последната, а защото във всяко количество от общия продукт двете части — както частта, която съответства на изхабяването на машините, така и частта, която се създава от нововложения труд — се намаляват. Вследствие на това движение към намаляване нараства относително другата част от стойността, която се образува от суровините, стига само това увеличение да не се унищожава от съответно намаление на стойността на суровините, което е резултат от растящата производителност на труда, употребяван за производството на самите тези суровини.

По-нататък: тъй като суровините и спомагателните материали — съвсем като работната заплата — образуват съставни части на оборотния капитал, следователно трябва постоянно да се възстановяват напълно от всяка отделна продажба на продукта, докато от машините се възстановява само изхабяването, и то отначало във формата на резервен фонд — при това практически съвсем не е толкова съществено дали всяка отделна продажба допринася своята част в резервния фонд, стига само от общото годишно постъпление да се прави съответното годишно отчисляване, — тук отново се разкрива как повишаването на цената на суровините може да съкрати или да спъне целия процес на възпроизводството с това, че цената, получена от продажбата на стоката, не е достатъчна за възстановяването на всичките елементи на стоката; или с това, че тази цена прави невъзможно продължаването на производствения процес в размерите, които отговарят на неговата техническа база, в резултат на което само част от машините работят или пък всички машини не могат да работят обикновеното пълно работно време.

Най-сетне, разходите, причинени от отпадъците, се изменят право пропорционално на колебанията на цената на суровините: покачват се, ако тя се покачва, спадат, ако тя спада. Но и тук има горница. Още през 1850 г. бяха написани следните редове:

„Един източник на значителни загуби поради покачването цената на суровия материал не би бил забелязан от човек, който не е предач-практик, а именно загубите от отпадъците. Съобщава ми се, че при повишаване цените на памука разходите на предача, особено при производството на по-долнокачествена прежда, растат по-силно, отколкото плащаната добавка към цената. Отпадъците при предене на груба прежда достигат повече от 15%; следователно, ако при една цена на памука от 3 1/2 пенса тази норма причинява загуба от 1/2 пени на 1 фунт, то при нарастване на цената на памука на 7 пенса за фунт загубата ще бъде вече 1 пени на фунт“ („Reports of lnsp. of Fact., April 1850“, p. 17).

Ho когато вследствие на американската гражданска война цената на памука достигна височина, незапомнена от почти цяло столетие, отчетът вече гласи съвсем различно:

„Цената, която се дава днес за памучните отпадъци, и вторичното преработване на тези отпадъци във фабриката като суров материал компенсират до известна степен разликата в загубата от отпадъците, която се получава при употребата на индийски памук вместо американски. Тази разлика възлиза приблизително на 12 1/2%. Загубата при обработката на индийския памук достига 25°/о, така че в действителност памукът струва на предача с 1/4 по-скъпо, отколкото той плаща за него. Загубата от отпадъците не играеше голяма роля, когато американският памук струваше 5 или 6 пенса за фунт, защото тя тогава не надминаваше 3/4 пени на фунт; но сега, когато един фунт памук струва 2 шилинга и следователно загубата от отпадъците достига 6 пенса за фунт, тя има голямо значение“14) („Reports of lnsp. of Fact., October 1863“, p. 106)

 

II. ПОВИШАВАНЕ И ПОНИЖАВАНЕ СТОЙНОСТТА НА КАПИТАЛА,
НЕГОВОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ И СВЪРЗВАНЕ

Явленията, които разглеждаме в тази глава, се нуждаят за своето пълно развитие от кредита и конкуренцията на световния пазар, който изобщо е базата и жизнената атмосфера на капиталистическия начин на производство. Обаче тези конкретни форми на капиталистическото производство могат да бъдат изследвани изчерпателно само след като бъде изяснена общата природа на капитала; освен това такова изследване не влиза в плана на нашия труд и се отнася до една тема, която би могла да бъде негово продължение. Въпреки това явленията, посочени в заглавието на този отдел, могат да бъдат разгледани тук в обща форма. Те са свързани, от една страна, помежду си, а, от друга страна, както с нормата, така и с масата на печалбата. Налага се те да бъдат разгледани тук накратко дори само защото създават илюзията, като че ли не само нормата, но и масата на печалбата — която в действителност е тъждествена с масата на принадената стойност — може да се намалява и увеличава независимо от движението било на масата или на нормата на принадената стойност.

Могат ли да се разглеждат освобождаването и свързването на капитала, от една страна, и повишаването и понижаването на неговата стойност, от друга, като различни явления?

Пита се преди всичко: какво разбираме под освобождаване и свързване на капитала? Повишаването и понижаването на стойността се разбират от само себе си. Те означават само, че вследствие на някакви общи икономически причини — защото тук не става дума за особената съдба на отделния капитал — стойността на вече съществуващия капитал се увеличава или намалява, следователно повишава се или се намалява стойността на капитала, авансиран за производството, независимо от нейното нарастване чрез принадения труд, който се прилага от капитала.

Под свързване на капитал разбираме, че определени дадени части от цялата стойност на продукта трябва отново да бъдат превърнати в елементи на постоянния или променливия капитал, за да може производството да продължава в предишните размери. Под освобождаване на капитал разбираме, че част от общата стойност на продукта, която досега трябваше да се превръща в постоянен или променлив капитал, става свободна и излишна, ако производството трябва да продължава в предишните размери. Това освобождаване и свързване на капитал се различава от освобождаването и свързването на доход. Ако напр. годишната принадена стойност за капитала K е = х, то поради поевтиняване на стоките, които влизат в консумацията на капиталиста, х — а може да се окаже достатъчно, за да задоволи същите потребности, както и по-рано. Следователно част от дохода = а се освобождава и може да служи или за разширяване на консумацията, или пък за обратно превръщане в капитал (за натрупване). Обратно, ако е нужно х+а за продължаване на досегашния начин на живот, то или този последният трябва да претърпи ограничение, или част от дохода, която е равна на а и по- рано се е натрупвала, трябва да бъде изразходвана сега като доход.

Повишаването и понижаването на стойността може да засегне или постоянния, или променливия капитал, или и двата едновременно, като по отношение на постоянния капитал то може да засегне или основната, или оборотната негова част, или и двете заедно. При постоянния капитал трябва да се разгледат: суровините и спомагателните материали, към които се отнасят и полуфабрикатите —  всичко това ние обединяваме под общото име суровини — машините и останалия основен капитал.

По-горе вече разгледахме измененията в цената, съответно в стойността на суровините, тяхното влияние върху нормата на печалбата и установихме общия закон, че при равни други условия нормата на печалбата е обратно пропорционална на величината на стойността на суровините. Това е безусловно правилно за нововложения капитал в едно предприятие, т. е. когато влагането на капитал, превръщането на пари в производителен капитал, се извършва за пръв път.

Но освен този капитал, който съставлява нови вложения, значителна част от вече функциониращия капитал се намира в сферата на обръщението, докато друга негова част остава в сферата на производството. Една част се намира на пазара във формата на стока и трябва да бъде превърната в пари; друга част съществува във вид на пари, независимо в каква форма, и трябва да бъде отново превърната в условия за производство; най-сетне, трета част се намира в сферата на производството, отчасти в първоначалната форма на средства за производство, суровини, спомагателни материали, закупени на пазара полуфабрикати, машини и друг основен капитал, отчасти във формата на продукт, който още се намира в процеса на изготвяне. Как ще влияе тук повишаването и понижаването на стойността, зависи много от количественото съотношение между тези съставни части. За опростяване на въпроса ще оставим засега настрана целия основен капитал и ще разглеждаме само оная част от постоянния капитал, която се състои от суровините и спомагателните материали, полуфабрикатите и стоките, които или са още в процес на изготвяне, или вече се намират на пазара в готов вид.

Ако се повишава цената на суровините, напр. на памука, повишава се и цената на памучните стоки — на полуфабрикатите, като преждата, и на готовите стоки, като тъканите, и т.н., — които са произведени от по-евтин памук; също така се повишава както стойността на още необработения, намиращият се на склад памук, така и стойността на памука, който тепърва се обработва. Последният, тъй като чрез обратно въздействие става израз на повече работно време, прибавя към продукта, в който той влиза като съставна част, по-голяма стойност от онази, която е притежавал първоначално и която капиталистът е заплатил за него.

По такъв начин, ако едно повишаване на цената на суровината се придружава от значителна маса налична готова стока на пазара — безразлично на каква степен на обработка, — то се повишава стойността на тази стока и заедно с това се повишава стойността на вече съществуващия капитал. Същото важи и за намиращите се в ръцете на производителите запаси от суровини и т. н. Това повишаване на стойността може да обезщети или да преобезщети отделните капиталисти или дори капиталистите от цял отрасъл на промишлеността за спадането на нормата на печалбата, обусловено от повишаването на цената на суровините. Без да влизаме тук в подробности относно влиянието на конкуренцията, можем обаче за пълнота да отбележим, че: 1) ако намиращите се в складовете запаси от суровини са значителни, те противодействат на повишаванeто на цените, което се появява в самото огнище на производството на суровините; 2) ако намиращите се на пазара полуфабрикати или готови стоки твърде много обременяват пазара, те пречат на цената на готовите стоки или полуфабрикати да расте съответно на цената на техните суровини.

Обратното става при спадането на цените на суровините, което при равни други условия повишава нормата на печалбата. Стоките, които се намират на пазара, артикулите, чиято обработка още не е довършена, запасите от суровини се обезценяват, като с това противодействат на едновременното повишаване на нормата на печалбата.

Колкото по-малки са запасите, намиращи се в сферата на производството и на пазара, напр. към края на операционната година, във времето, когато суровините отново се доставят в голямо количество — например за селскостопанските продукти след жътвата, —  толкова в по-чист вид се проявява влиянието на изменението на цената на суровините.

В цялото наше изследване изхождаме от предпоставката, че повишаването или понижаването на цените е израз на действителни колебания на стойността. Но тъй като тук се касае до влиянието, което колебанията на цените оказват върху нормата на печалбата, то източникът на самите тези колебания всъщност няма значение; развитите тук изводи остават правилни и за случая, когато цените се повишават или спадат не поради колебания на стойността, а поради въздействие на кредитната система, конкуренцията и др. т.

Тъй като нормата на печалбата е равна на отношението на излишъка на стойността на продукта към стойността на целия авансиран капитал, повишаването на нормата на печалбата, предизвикано от обезценяване на авансирания капитал, е свързано със загуба на капиталова стойност, точно както понижаването нормата на печалбата, предизвикано от повишаване стойността на авансирания капитал, може да е свързано с печалба.

Що се отнася до другата част на постоянния капитал, до машините и изобщо до основния капитал, то повишенията на стойността, които стават тук и се отнасят главно до постройките, земята и т.н., могат да бъдат изследвани само във връзка с учението за поземлената рента и затова не се разглеждат тук. А за обезценяването на тази част от капитала най-общо значение имат:

Постоянните усъвършенствания, вследствие на които наличните машини, фабрични здания и т. н. губят от своята потребителна стойност, а следователно и от своята стойност. Този процес действа с особена сила през първия период на въвеждането на нови машини, когато последните не са още достигнали достатъчна степен на зрелост и когато поради това непрекъснато се оказват остарели, преди да успеят да възпроизведат своята стойност. Това е една от причините за обичайното в такива периоди прекомерно удължаване на работното време, за непрекъснатата работа при редуващи се дневни и нощни смени, с която се цели да се възпроизведе в най-кратък период стойността на машините, без да се отчисляват много големи суми за тяхното изхабяване. Ако краткият период на дейността на машините (съкратеният срок на техния живот предвид на вероятните усъвършенствания) не се е компенсирал по такъв начин, то вследствие на моралното изхабяване на машините върху продукта би преминавала такава значителна част от тяхната стойност, че те не биха могли да конкурират дори с ръчния труд15).

Ако машините, типът на постройките, изобщо основният капитал, са достигнали известна зрелост, така че поне в своята основна конструкция остават неизменни за повече или по-малко продължителен период, подобно обезценяване настъпва вследствие подобряването на методите на възпроизводството на този основен капитал. Стойността на машините и пр. спада сега не защото те бързо се изместват и до известна степен се обезценяват от нови, по-производителни машини, а защото сега те могат да бъдат възпроизведени по-евтино. Това е една от причините, поради която едро предприятие често пъти процъфтява само във втори ръце, след като първият му притежател фалира, а вторият, след като го купи на евтина цена, още от самото начало започне производството с по-малки капиталовложения.

В земеделието прави особено впечатление, че същите причини, които повишават или понижават цената на продукта, повишават или понижават и стойността на капитала, тъй като последният в своята значителна част се състои от този продукт: зърно, добитък и др. т. (Рикардо[46]).

Предстои да се спомене още и за променливия капитал.

Доколкото стойността на работната сила нараства вследствие на повишаването на стойността на средствата за живот, необходими за нейното възпроизводство, или, обратно, спада вследствие на понижаването на стойността на тези средства за живот — а повишаването и понижаването на стойността на променливия капитал не изразява нищо друго освен тези два случая, — то при неизменна продължителност на работния ден на такова повишаване на стойността съответства спадане на принадената стойност, а на такова обезценяване — увеличение на принадената стойност. Но с това могат едновременно да бъдат свързани и други обстоятелства —  освобождаване и свързване на капитал, — които още не са изследвани и които трябва сега накратко да разгледаме.

Ако работната заплата се намалява вследствие понижаване стойността на работната сила (с което може да бъде свързано дори повишаване на реалната цена на труда), то се освобождава част от капитала, която досега се влагаше в работна заплата. Става освобождаване на променлив капитал. Това оказва само такова влияние на нововлагания капитал, че той работи с повишена норма на принадената стойност. По-малко в сравнение с предишното количество пари привежда в движение същото количество труд и по този начин незаплатената част от труда се увеличава за сметка на заплатената. Но за капитала, който е работил досега, не само се повишава нормата на принадената стойност, но освен това се освобождава част от капитала, който досега се е изразходвал за работна заплата. Досега тя беше свързана и съставяше неизменна част, която се отделяше при продажбата на продукта и трябваше да се влага в работна заплата, да функционира като променлив капитал, за да може предприятието да продължава да работи в предишния мащаб. Сега тази част от капитала става свободна и може следователно да бъде употребена като ново капиталовложение — или за разширяване на същото предприятие, или за да функционира в друга сфера на производството.

Да приемем напр., че първоначално се е изисквало 500 ф. ст, за да се използва седмично трудът на 500 работници, а сега за тази цел се изискват само 400 ф. ст. Ако масата на произведената стойност и в двата случая е = 1000 ф. ст., то масата на седмичната принадена стойност ще бъде в първия случай = 500 ф. ст., а нормата на принадената стойност 500/500 = 100%; но след намаляването на работната заплата масата на принадената стойност ще бъде 1000 ф. ст. — 400 ф. ст. = 600 ф. ст. и нейната норма 600/400 = 150%.

И това повишение на нормата на принадената стойност е единственият резултат за онзи, който с променлив капитал от 400 ф. ст. и със съответен постоянен капитал започва ново предприятие в същата сфера на производството. Обаче в едно вече функциониращо предприятие в такъв случай вследствие обезценяването на променливия капитал има не само повишаване на масата на принадената стойност от 500 на 600 ф. ст. и на нормата на принадената стойност — от 100 на 150%, но освен това се освобождават 100 ф. ст. от променливия капитал, които могат да бъдат отново употребени за експлоатация на труд. Следователно не само досегашното количество труд се експлоатира по-изгодно, но поради освобождаването на тези 100 ф. ст. досегашният променлив капитал от 500 ф. ст. дава възможност да се експлоатират при по-висока норма на експлоатацията повече работници, отколкото по-рано.

Сега да вземем обратния случай. Да приемем, че първоначалното разпределение на продукта се е извършвало при 500 работници в такова отношение: 400v + 600m = 1000, така че нормата на принадената стойност е била 150%. По такъв начин един работник получава седмично 4/5 ф. ст. = 16 шилинга. Ако сега вследствие повишаване стойността на променливия капитал 500 работници струват седмично 500 ф. ст., то седмичната заплата на всеки отделен работник ще бъде = 1 ф. ст., и 400 ф. ст. ще могат да приведат в движение само 400 работници. И ако се използват в работа същият брой работници, както и по-рано, ще получим 500v +500m = 1000; нормата на принадената стойност ще се понижи от 150% на 100%, т. е. с 1/3. За нововлагания капитал това понижаване на нормата на принадената стойност би било единственият резултат. При равни други условия би трябвало във връзка с това да се понижи и нормата на печалбата, макар и не в същата пропорция. Ако напр. с = 2000, то в първия случай имаме 2000с + 400v + 600m = 3000; m' = 150%, p' = 600/2400 = 25%. Във втория случай 2000с + 500v + 500m = 3000; m' = 100 %, p' = 500/2500 = 20%. Напротив, за вложения вече капитал резултатът би се оказал двояк. С помощта на 400 ф. ст. променлив капитал сега може да се използват за работа само 400 души работници, и то с норма на принадената стойност 100%. По такъв начин цялата принадена стойност от тях възлиза на 400 ф. ст. Тъй като, по-нататък, постоянният капитал на стойност 2000 ф. ст. изисква за своето функциониране 500 работника, то 400 работника могат да приведат в движение само постоянен капитал на стойност 1600 ф. ст. Следователно, за да може да продължава производството в предишния мащаб и за да не бездейства 1/5 от машините, променливият капитал трябва да се увеличи със 100 ф. ст., за да ангажира, както и по-рано, 500 работника; а това може да се постигне само по един начин: капиталът, който е бил досега свободен, се свързва, като онази част от натрупването, която трябваше да послужи за разширяване на производството, сега служи само за допълване, или пък частта, която беше предназначена да се изразходва като доход, се прибавя към предишния капитал. Тогава в резултат на увеличено със 100 ф. ст. вложение на променлив капитал се произвежда със 100 ф. ст. по-малко принадена стойност. За да се приведе в движение същият брой работници, се изисква повече капитал и в същото време се намалява принадената стойност, която се получава от всеки отделен работник.

Изгодите, които произтичат от освобождаването, и загубите, които произтичат от свързването на променливия капитал, съществуват само за капитала, който е вече вложен в работа и който следователно се възпроизвежда при дадени отношения. За нововложения капитал изгодите в единия случай и загубите в другия случай се свеждат до повишаване, съответно понижаване на нормата на принадената стойност и до съответно, макар и съвсем не пропорционално, изменение на нормата на печалбата.

***

Току-що изследваното освобождаване и свързване на променлив капитал е резултат на понижаване или повишаване стойността на елементите на променливия капитал, т. е. на разходите за възпроизводството на работната сила. Обаче променлив капитал може да се освобождава и когато вследствие развитието на производителната сила на труда при неизменна норма на работната заплата се изискват по-малко работници, за да се приведе в движение същата маса постоянен капитал. По същия начин може и, обратно, да стане свързване на добавъчен променлив капитал, ако поради понижаване на производителната сила на труда се изискват повече работници за същата маса постоянен капитал. Ако обаче част от капитала, който досега се е използвал като променлив, сега се използва във формата на постоянен капитал, т. е. ако става само по- друго разпределение между съставните части на един и същ капитал, то това, макар и да оказва влияние върху нормата на принадената стойност и печалбата, не се отнася до разглежданата тук рубрика на свързване и освобождаване на капитал.

Постоянен капитал може, както вече видяхме, също така да се свързва или освобождава вследствие повишаване на стойността или загубване на стойността на елементите, от които той се състои. Ако се абстрахираме от това, свързването на постоянния капитал (приемаме, че няма превръщане на част от променливия капитал в постоянен) е възможно само ако производителната сила на труда се увеличава, т. е. ако същата маса труд произвежда повече продукти и следователно привежда в движение повече постоянен капитал. Същото нещо може да се случи при известни условия, когато производителната сила се намалява, както напр. в земеделието, така че едно и също количество труд изисква за произвеждане на един и същ продукт повече средства за производство, напр. повече семена, торове, отводняване и т.н. Без да губи стойност, постоянният капитал може да се освобождава, ако усъвършенстванията, използването на природните сили и т.н. правят един постоянен капитал с по-малка стойност способен да изпълнява същата техническа роля, която по-рано се е изпълнявала от капитал с по-висока стойност.

В „Капиталът“, кн. II вече видяхме,[47] че след като стоките са превърнати в пари, след като са продадени, определена част от тези пари трябва отново да бъде превърната във веществените елементи на постоянния капитал, и то в пропорцията, каквато се изисква от определения технически характер на всеки даден отрасъл от производството. От тази гледна точка във всички отрасли на производството най-важен елемент са — ако оставим настрана работната заплата, т. е. променливия капитал — суровините, включително и спомагателните материали, които придобиват особена важност там, където няма суровини в строгия смисъл на думата, например в минното дело и изобщо в добивната промишленост. Частта от цената, която трябва да възстановява изхабяването на машините, се включва в сметката само повече или по-малко мислено, докато машините са изобщо способни да функционират; при това е сравнително безразлично дали тази част ще бъде заплатена и възстановена в пари днес или утре, или в който и да е друг момент от периода на оборота на капитала. Иначе стои въпросът със суровините. Ако цената на суровините се покачи, става невъзможно след приспадането на работната заплата същите да бъдат напълно възстановени от стойността на стоките. Затова силните колебания на цените предизвикват прекъсвания, големи сътресения и дори катастрофи в процеса на възпроизводството. Продуктите на земеделието в собствения смисъл на думата, суровините от органически произход са особено подложени на такива колебания на стойността вследствие на променливите реколти и т. н. — влиянието на кредитната система оставяме тук още съвсем настрана. Едно и също количество труд може тук, в зависимост от неподдаващите се на контрол природни условия, от благоприятното или неблагоприятното годишно време и т. н., да се изразява в съвсем различни количества потребителни стойности и затова определено количество от тези потребителни стойности може да има съвсем различна цена. Ако стойността х се въплъщава в 100 фунта от стоката с, то цената на един фунт от стоката а = x/100; ако същата стойност е представена в 1000 фунта а, то цената на един фунт а ще бъде = x/1000 и т. н. Такъв е следователно един от елементите на разглежданите от нас колебания на цената на суровините. Втори елемент, който споменаваме тук само за пълнота — тъй като конкуренцията и кредитната система лежат още вън от кръга на нашето разглеждане, — се състои в следното: количеството на растителните и животинските суровини, чиито растеж и производство са подчинени на определени органически закони и са свързани с известни естествени промеждутъци от време, не може по самото естество на нещата да бъде внезапно увеличено в такава степен както напр. количеството на машините и на другия основен капитал, на въглищата, рудите и т. н., чието увеличаване може при дадени природни условия да стане твърде бързо в една промишлено развита страна. Така че е възможно, а при развито капиталистическо производство дори неизбежно, производството и увеличаването на онази част от постоянния капитал, която се състои от основен капитал, машини и т. н, значително да изпреварва производството и увеличаването на оная негова част, която се състои от органически суровини, така че търсенето на такива суровини се увеличава по-бързо от тяхното предлагане и затова цената им се повишава. Това повишаване на цената води на практика към това, че: 1) тези суровини се докарват от по-отдалечени местности, тъй като повишената цена покрива увеличените транспортни разходи; 2) тяхното производство се разширява, при което обаче действителното увеличение на масата на продуктите поради естеството на работата може да стане може би едва след една година, и 3) се пускат в ход всевъзможни сурогати, които досега не са били използвани, и се отнасят по-икономично с отпадъците. Когато повишаването на цените започне твърде осезателно да влияе върху разширяването на производството и на предлагането, в повечето случаи вече е достигнат повратният пункт, когато вследствие на продължаващото поскъпване на суровините и на всички стоки, в които те влизат като елемент, търсенето се намалява, поради което настъпва и реакция в цените на суровините. Освен конвулсиите, които тази реакция предизвиква чрез обезценяване на капитала в неговите различни форми, настъпват още и редица други обстоятелства, които сега ще споменем.

Преди всичко от казаното досега е вече ясно следното: колкото е по-развито капиталистическото производство и колкото повече във връзка с това са средствата за бързо и продължително увеличаване на оная част от постоянния капитал, която се състои от машини и т.н., колкото по-бързо е натрупването (особено в периоди на разцвет), толкова по-голямо е относителното свръхпроизводство на машини и друг основен капитал и толкова по-често настъпва относително недопроизводство на растителни и животински суровини, толкова по-подчертано е описаното по-горе увеличаване на техните цени и съответстващата му реакция, толкова по-често стават следователно онези сътресения, които произтичат от това силно колебание на цената на един от главните елементи на възпроизводствения процес.

И ако настъпи катастрофално спадане на тези високи цени, защото тяхното покачване е предизвикало, от една страна, намаляване на търсенето, а от друга — разширяване на производството в дадено място и предлагане от страна на отдалечени, досега малко или съвсем неизползвани производствени области, в резултат на което пак се е получило повече предлагане на суровини над търсенето —  излишъкът е особено голям именно при старите високи цени, — то последствията от това трябва да бъдат разгледани от различни гледни точки. Внезапното катастрофално спадане на цената на суровия продукт затруднява неговото възпроизводство и по такъв начин се възстановява монополът на онези страни доставчици, които го произвеждат при най-благоприятни условия — той се възстановява може би с известни ограничения, но все пак се възстановява. Наистина възпроизводството на суровините продължава в разширен мащаб вследствие на веднъж дадения тласък, особено в страните, които в по-голяма или в по-малка степен имат монопол на това производство. Но базата, върху която вследствие на увеличението на количеството на машините и др. т. се извършва сега производството и която сега след известни колебания трябва да стане нова нормална база, нова изходна точка на развитието, се е разширила извънредно поради процесите, които са се извършили през време на последния цикъл на оборота. При това обаче в част от второстепенните източници на суровини едва-що разширилото се възпроизводство отново силно се затруднява. Така напр. от таблиците за износа може да се види как през последните 30 години (до 1865 г.) индийското производство на памук се е увеличавало, когато е настъпвало спадане в американското производство, и след това веднага отново е започвало повече или по-малко продължително съкращаване на производството. През време на поскъпването на суровините промишлените капиталисти се обединяват, образуват асоциации с цел да регулират производството. Така беше напр. в Манчестър след повишаването на цените на памука през 1848 г., същото беше и с производството на лен в Ирландия. Но щом непосредственият повод премине и отново се възцари общият принцип на конкуренцията „да се купува на най-евтиния пазар“ (вместо да се стремят, подобно на гореспоменатите асоциации, към повишаване на производителната способност на съответните страни, които доставят суровия продукт, независимо от цената, по която непосредствено в дадения момент тези страни могат да доставят продукта) — така че щом принципът на конкуренцията отново пълновластно господства, регулирането на предлагането отново се предоставя на „цената“. Всяка мисъл за съвместен решителен и далновиден контрол над производството на суровини — контрол, който изобщо е съвсем несъвместим със законите на капиталистическото производство и затова винаги си остава платоническо благопожелание или се ограничава с предприети по изключение съвместни действия на капиталистите в моменти на голяма непосредствена опасност и безпомощност —  отстъпва място на вярата, че предлагането и търсенето взаимно ще се регулират16). Суеверието на капиталистите в тази област е дотолкова грубо, че дори фабричните инспектори в своите отчети отново и отново се спират пред него с най-голямо учудване. Смяната на благоприятните и неблагоприятните години причинява, разбира се, също така поевтиняване на суровините. Освен непосредственото влияние, което това обстоятелство оказва върху разширяването на търсенето, тук се присъединява още като стимул и споменатото по- горе влияние върху нормата на печалбата. И посоченият по-горе процес, при който производството на суровини постепенно бива изпреварвано от производството на машини и т.н., се повтаря тогава в по-широк мащаб. Действителното подобряване на суровините, при което те биха се доставяли не само в надлежното количество, но и при надлежното качество, напр. получаването на памук от американско качество от Индия би изисквало продължително, редовно увеличаващо се и постоянно търсене от страна на Европа (ние се абстрахираме напълно от икономическите условия, при които е поставен индийският производител в своята родина). Но сферата на производството на суровини се изменя само чрез скокове: ту като внезапно се разширява, ту като силно се съкращава. Всичко това, както и духът на капиталистическото производство изобщо, може много удобно да се изучава на примера на памучния глад през 1861—1865 г.[48] — период, в течение на който се наблюдаваше и тази особеност, че понякога съвсем липсваше известен вид суровина като един от съществените елементи на възпроизводството. Собствено казано, цената може да се повишава и при достатъчно предлагане, ако това достатъчно предлагане се осъществява при сравнително тежки условия. Или пък може да има действителен недостиг на суровини. През време на памучната криза първоначално се наблюдаваше последното.

Ето защо, колкото повече се приближаваме в историята на производството до съвременния момент, толкова по-редовно срещаме, особено в решаващите клонове на промишлеността, постоянно повтарящата се смяна на периодите на относителното поскъпване и произтичащото оттук последващо обезценяване на суровините от органически произход. Илюстрации към казаното по-горе са дадени в приведените по-долу примери от отчетите на фабричните инспектори.

Поуката на историята, която може да се извлече и чрез разглеждане на земеделието от друга гледна точка, се състои в това, че капиталистическата система противоречи на рационалното земеделие, или че рационалното земеделие е несъвместимо с капиталистическата система (макар последната да способства за неговото техническо развитие) и изисква или ръката на дребния, живеещия от своя труд земеделец, или контрола на асоциираните производители.

Сега даваме място на току-що споменатите илюстрации от отчетите на английските фабрични инспектори.

„Положението на работите е по-задоволително; но цикълът от благоприятни и неблагоприятни периоди се съкращава с увеличаването на броя на машините и тъй като при това расте търсенето на суровини, то заедно с това стават по-чести колебанията в хода на работите... В сегашния момент не само е възстановено доверието след паниката през 1857 г., но и самата паника изглежда да е почти съвсем забравена. Дали това подобрение ще бъде продължително или не, зависи в твърде значителна степен от цената на суровините. И по мое мнение има признаци, че в някои случаи е вече достигнат оня максимум, след преминаването на който производството ще става все по-неизгодно, докато най-сетне съвсем престане да дава печалба. Ако вземем напр. доходните години във вълненото производство, 1849 и 1850, ще видим, че цената на английската влачена вълна достигаше 13 пенса, а на австралийската —  14—17 пенса за фунт и че средно за 10 години, от 1841 до 1850 г., цената на английската вълна никога не е препитавала 14 пенса, а цената на австралийската —  17 пенса за фунт. Но в началото на неблагополучната 1857 г. австралийската вълна се продаваше по 23 пенса; през декември, през най-тежкия период на паниката, нейната цена спадна на 18 пенса, но през 1858 г. тя пак се вдигна и достигна своето днешно ниво, 21 пенса. По съшия начин в началото на 1857 г. цената на английската вълна беше 20 пенса, през април и септември се повиши на 21 пенса, а през януари 1858 г. спадна на 14 пенса и след това се дигна на 17 пенса, така че сега тя стои с 3 пенса за фунт по-високо в сравнение със средната цена през споменатото по-горе десетилетие... По мое мнение това показва, че или са забравени фалитите от 1857 г., които бяха предизвикани от аналогични цени, или се произвежда точно толкова вълна, колкото могат да изпредат намиращите се в наличност вретена, или пък цените на тъканите имат трайно повишение... Но в своята практика от миналото имах възможност да се убедя, че, от една страна, не само броят на вретената и на тъкачните станове може да бъде увеличен в невероятно късо време, но и бързината на тяхната работа; че, от друга страна, нашият износ на вълна за Франция се е увеличил почти в същата степен, докато средната възраст на развъжданите овце както вътре в страната, така н в чужбина постоянно се намалява, тъй като населението бързо се увеличава и овцевъдите се стремят да превърнат колкото може по- скоро своя добитък в пари. Затова аз често съм изпитвал чувство на тревога при вида на хора, които, без да знаят това, са свързвали своята съдба и своя капитал с предприятия, успехът на които зависи от предлагането на един продукт, който е в състояние да се увеличава само в рамките на известни органически закони... Състоянието на търсенето и предлагането на всички сурови материали... обяснява, изглежда, много от колебанията в памучната промишленост, както и положението на английския вълнен пазар през есента на 1857 г. и обусловената от последния промишлена криза“17) (Р. Бейкър в „Reports of Insp. of Fact., October 1858“, p. 56—57, 61).

Времето на разцвета на камгарната промишленост на Вест-Райдинг в Йоркшир се отнася към 1849—1850 г. През 1838 г. там са били заети 29 246 лица, през 1843 г. 37 000, през 1845 г. 48 097, през 1850 г. 74 891. В същия окръг е имало през 1838 г. 2768 механични тъкачни станове, през 1841 г. 11 458, през 1843 г. 16 870, през 1845 г. 19121 и през 1850 г. 29 539 („Reports of Insp. of Fact., [October] 1850“, p. 60). Този разцвет на камгарната промишленост още през октомври 1850 г. започнал да става подозрителен. В априлския отчет за 1851 г. помощник-инспекторът Бейкър пише за Лидс и Бредфорд:

„Положението на работите е от известно време твърде незадоволително. Предачите на влачена вълна бързо губят печалбите от 1850 г., а и повечето тъкачи се намират в не по-добро положение. Струва ми се, че понастоящем във вълнената промишленост бездействат повече машини, отколкото когато и да било по-рано, а и предачите на лен също тъй разпускат работниците и спират машините. Циклите в текстилната промишленост са в сегашния момент действително твърде неопределени и аз мисля, че скоро ще дойдем до убеждението... че не се спазва никакво съответствие между производителната способност на вретената, количеството на суровия материал и растежа на населението“ (стр. 52).

Същото важи и за памучната промишленост. В току-що цитирания октомврийски отчет за 1858 г. се казва:

„Откакто се установи във фабриките определен работен ден, размерите на потреблението на суровини, размерите на производството и величината на работната заплата във всички отрасли на текстилната промишленост се установяват въз основа на простото тройно правило... Аз привеждам една извадка от неотдавнашния доклад на... г. Бейнс, сегашния кмет на Блякбърн, относно памучната промишленост, дето той извънредно грижливо е сумирал данните на промишлената статистика за своя окръг:

„Всяка действителна конска сила привежда в движение 450 механически вретена заедно със съответните подготвителни механизми, или 200 ватерни вретена, или 15 стана за 40-дюймово сукно заедно с машините за навиване на масури, за сноване и скробване. Всяка конска сила ангажира при предене 2 1/2 работници, при тъкане 10; тяхната средна работна заплата е повече от 10 1/2 шилинга на човек на седмица... Средните номера, които се изработват, са № 30—32 за основата и № 34—36 за вътъка; ако се приеме, че седмично произвежданата прежда възлиза на 13 унции на вретено, това ще даде 824 700 фунта прежда на седмица, за което трябва да се изразходват 970 000 фунта, или 2300 бали памук на сума 28 300 ф. ст. В нашия окръг (район около Блякбьрн с радиус 5 английски мили) седмичната употреба на памук е 1 530 003 фунта, или 3 650 бали на сума 44 625 ф. ст. Това прави 1/18 от цялата памукопредачна промишленост на Съединеното кралство и 1/16 от цялото механично тъкачество.“

По този начин според изчисленията на г. Бейнс общият рой на памукопредачните вретена в Кралството трябва да достига 28 800 000 и за да работят те в пълен ход, са нужни годишно 1 432 080 000 фунта памук. Но вносът на памук след спадането на износа през 1856 и 1857 г. беше само 1 022 576 832 фунта, следователно трябваше неизбежно да се окаже един дефицит от 409 503 168 фунта. Г-н Бейнс, който беше тъй любезен да ми даде разясненията си по този въпрос, мисли, че изчисляването на годишната употреба на памук въз основа на потреблението на блякбърнския окръг би се оказало преувеличено не само поради разликата в номерата, които се предат, но и поради по-голямото съвършенство на машините. Той оценява цялата годишна употреба на памук в Съединеното кралство на 1000 милиона фунта. Но дори да е прав, ако действително има излишък в предлагането от 22 1/2 милиона фунта, то, както изглежда, още сега търсенето и предлагането почти се уравновесяват; при това трябва да се вземат още под внимание добавъчните вретена и станове, които според г. Бейнс се въвеждат в неговия окръг и съдейки по това, вероятно и в другите окръзи“ (р. 59, 60, 61).

 

III. ОБЩА ИЛЮСТРАЦИЯ: ПАМУЧНАТА КРИЗА ПРЕЗ 1861—1865 г.

ПРЕДИСТОРИЯ 1846—1860 г.

1845 г. Разцвет на памучната промишленост. Твърде ниски цени на памука. Л. Хорнер пише относно този период:

„Предпоследните 8 години не съм наблюдавал нито един период на такова силно интензивно оживление на работите както през миналото лято и есента, особено в памукопредачеството. В течение на цялото полугодие получавах всяка седмица съобщения за нови капиталовложения във фабрики: ту се съобщаваше за новостроящи се фабрики, ту се намираха нови наематели за малкото бездействащи фабрики, ту, най-сетне, намиращите се в движение фабрики се разширяваха и снабдяваха с по-силни парни машини и с повече работни машини“ („Reports of Insp. of Fact., October 1845“, p. 13).

1846 г. Започват оплаквания:

„Вече в течение на доста продължително време слушам оплаквания от твърде много памучни фабриканти относно притесненото положение на техните работи... през последните 6 седмици различни фабрики започнаха да работят непълно време, обикновено 8 часа на ден вместо 12; това явление, както изглежда, се разширява... цените на памука силно се повишиха... не само че няма повишение на цените на фабрикатите, но... техните цени са по-ниски, отколкото преди поскъпването на памука. Голямото увеличение на броя на памучните фабрики през последните 4 години трябва да е имало за последствие, от една страна, силно нараснало търсене на суровини, а, от друга страна, силно нарастващо предлагане на фабрикати на пазара; тези две причини, взети заедно, трябваше да способстват за намаляване на печалбата, докато предлагането на суровини и търсенето на фабрикатите си оставаха неизменни; но тяхното действие се оказа толкова по-значително, че, от една страна, предлагането на памук през последно време беше недостатъчно, а, от друга страна, търсенето на фабрикатите на разните вътрешни и външни пазари се намали“ („Reports of Insp. of Fact., October 1846“, p. 10).

Растящото търсене на суровини и пресищането на пазара с фабрикати вървят естествено ръка за ръка. Между впрочем тогавашното разширяване на промишлеността и последвалият застой не се ограничаваха само в памучните окръзи. В бредфордския камгарнен окръг имаше през 1836 г. само 318 фабрики, а през 1846 г. 490. Тези цифри далеч не изразяват действителния растеж на производството, тъй като съществуващите фабрики бяха през това време значително разширени. Това се отнася особено до ленопредачните фабрики.

„В продължение на последните 10 години всички те в по-голяма или по-малка степен способстваха за пресищането на пазара, на което трябва главно да се припише сегашният застой на работите... Притесненото положение на работите е съвсем естествено последствие от това толкова бързо увеличаване на броя на фабриките и машините“ („Reports of Insp. of Fact., October 1846“, p. 30).

1847 г. През октомври — парична криза. Дисконт — 8%. По- рано вече беше станал провалът на железопътните спекулации и на машинациите с източноиндийските менителници. Обаче:

„Г-н Бейкър привежда много интересни подробности относно нарасналото през последните години търсене на памук, вълна и лен вследствие разширяването на съответните клонове на промишлеността. Увеличеното търсене на тези видове суровини, особено предвид на това, че то настъпи в период, когато тяхното предлагане беше спаднало далеч под средното, Бейкър счита за почти достатъчно, за да се обясни сегашното притеснено състояние на тези промишлени клонове, дори ако не се вземе под внимание разстройството на паричния пазар. Този възглед напълно се потвърждава от моите собствени наблюдения и от онова, което узнах от компетентни хора. Тези различни отрасли на промишлеността изпитваха вече твърде силно стеснение, когато лесно можеха да се шконтират полици с 5% и по-малко. Между това предлагането на сурова коприна беше изобилно, цените умерени и съответно на това работите вървяха оживено до... последните 2 или 3 седмици, когато паричната криза без съмнение засегна не само самите фабриканти на коприна, но — и то в още по-голяма степен — и техните главни клиенти, фабрикантите на модни стоки. Достатъчно е да хвърлим поглед върху обнародваните официални отчети, за да се убедим, че памучната промишленост е нараснала през последните три години почти с 27%. Вследствие на това цената на памука се повиши в кръгли цифри от 4 пенса на 6 пенса за фунт, докато цената на преждата благодарение на увеличеното предлагане се е повишила само малко над предишното си ниво. Вълнената промишленост започна да се разширява през 1836 г.; оттогава тя нарасна в Йоркшир с 40%, а в Шотландия още повече. Още по-значителен е растежът на камгарната промишленост18). Тук за същия период разширението се изчислява на повече от 74%. По тази причина потреблението на сурова вълна беше огромно. Ленената промишленост показва от 1839 г. насам прираст от приблизително 25% в Англия, 22% в Шотландия и почти 90% в Ирландия19); в резултат цената на суровия материал при едновременни лоши реколти на лена се покачи с 10 ф. ст. на тон, докато цената на преждата спадна с 6 пенса на чиле“ („Reports of Insp. of Fact., October 1847“, p.30—31).

1849 г. През последните месеци на 1848 г. работите наново се оживяват.

„Цената на лена, която беше толкова ниска, че една достатъчна печалба на фабрикантите на ленени изделия изглеждаше осигурена едва ли не при всякакви бъдещи условия, подбуди фабрикантите да развиват непрекъснато своето производство. Фабрикантите на вълнени изделия работеха в началото на годината твърде усилено... но аз се страхувам, че изпращането на вълнени стоки на консигнация често заема мястото на действителното търсене и че периодите на привидно процъфтяване, т. е. на пълна заангажираност, не винаги съвпадат с периодите на реално търсене. В течение на няколко месеца положението в камгарното производство беше особено добро... В началото на споменатия период цената на вълната беше особено ниска; предачите натрупаха запаси на изгодни цени и, разбира се, в значителни количества. Когато през време на пролетните продажби цената на вълната се покачи, предачите извлякоха изгода от това и я задържаха, тъй като търсенето на фабрикати беше значително и трайно“ („Reports of Insp. of Fact. [April] 1849“, p. 42).

„Ако разгледаме колебанията в положението на работите, които станаха във фабричните окръзи през последните 3 или 4 години, то трябва, струва ми се, да допуснем, че някъде има смущаваща причина... Дали гигантската производителна сила разрасналото се машинно производство не е добавила в това отношение нов елемент?“ („Reports of Insp. of Fact., April 1849“, p. 42, 43).

През ноември 1848 г., през май и през лятото на 1849 г. чак до октомври положението все повече се подобряваше.

„Това се отнася особено до групиращата се около Бредфорд и Халифакс фабрикация на платове от камгарна прежда; никога по-рано това производство не е достигало дори и приблизително сегашните си размери... Спекулата със суровините и неизвестността относно вероятното предлагане още отдавна предизвикват в памучната промишленост по-голямо възбуждение и по-чести колебания, отколкото в предприятията на който и да е друг отрасъл. Сега тук се наблюдава натрупване на запаси от по-груби сортове памучни стоки, което предизвиква безпокойство у дребните предачи и вече им причинява загуби, така че някои от тях работят непълно време“ („Reports of Insp. of Fact. October 1849“, p. 64—65).

1850 г. Април. Оживлението все още продължава. Изключение:

„Силно потиснато състояние в една част от памучната промишленост вследствие недостатъчното предлагане на суровини, и то точно за груби номера прежда и тежки тъкани... Има опасение, че подобна реакция ще бъде предизвикана и в камгарната промишленост, дето през последно време броят на машините беше увеличен. Според изчисленията на господин Бейкър само през 1849 г. продукцията на тъкачните станове в този отрасъл се е увеличила с 40%, а продукцията на вретената с 25—30%, и разширяването на предприятията все още продължава с предишния темп“ („Reports of Insp. of Fact., April 1850“, p. 54).

1850 г. Октомври.

„Цената на памука продължава... да създава значителна потиснатост в този отрасъл на промишлеността, особено за такива стоки, за които суровините съставляват значителна част от производствените разходи. Силното повишение на цените на суровата коприна предизвика в много случаи довеждане до влошаване на положението и в този отрасъл“ („Reports of Insp. of Fact., October 1850“, p. 14).

Според цитирания тук отчет на Комитета на кралското дружество за ленената култура в Ирландия високата цена на лена при ниските цени на другите селскостопански продукти осигурява значително разширяване на лененото производство през идната година (пак там, стр. 31, 33).

1853 г. Април. Интензивен разцвет.

„Нито веднъж през последните 17 години, в течение на които трябваше официално да се запознавам с положението на работите във фабричния окръг Ланкашир, аз не съм наблюдавал такова общо процъфтяване; оживлението във всички отрасли е необикновено“ — казва Леонард Хорнер („Reports of Insp. of Fact., April 1853“, p. 19).

1853 г. Октомври. Потиснато състояние в памучната промишленост. „Свръхпроизводство“ („Reports of Insp. of Fact., October 1853“, p. 15).

1854 г. Април.

„Макар че вълнената промишленост не беше много оживена, все пак даваше на всички фабрики работа в пълен размер; също и памучната промишленост. Камгарната промишленост работеше през цялото изтекло полугодие много често с прекъсвания... В ленопреработващата промишленост имаше нарушения поради това, че предлагането на лен и коноп от Русия се намали вследствие на Кримската война“ („Reports of Insp. of Fact., [April] 1854“, p. 37).

1859 г.

„В шотландската ленопреработваща промишленост положението е все още потиснато... тъй като суровият материал се намира рядко и е скъп; лошото качество на реколтата в прибалтийските провинции, откъдето става главният внос у нас, ще оказва вредно влияние върху производството в този окръг; при това ютата, която постепенно измества лена в производството на много груби артикули, не струва много скъпо и се намира в достатъчно количество... приблизително половината от машините в Денди предат понастоящем юта“ („Reports of Insp. of Fact., April 1859“, p. 19).— „Вследствие на високата цена на суровия материал ленопредачеството все още не е достатъчно изгодно и докато всички други фабрики работят непрекъснато, има редица случаи на спиране на машините, които преработват лен... Предачеството на юта... се намира в по-задоволително положение, тъй като през последно време цената на този материал стана по-умерена“ („Reports of Insp. of Fact., October 1859“, p. 20).

 

1861-1864 г. АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. ПАМУЧНИЯТ ГЛАД.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРИМЕР НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРОЦЕС
ПОРАДИ НЕДОСТИГ И ПОСКЪПВАНЕ НА СУРОВИНИ

1860 г. Април.

„Що се отнася до вървежа на работите, радвам се, че мога да ви съобщя, че въпреки високата цена на суровия материал, всички отрасли на текстилната промишленост работиха през последното полугодие твърде добре с изключение на копринената промишленост... В някои окръзи на памучната промишленост търсенето на работници ставаше чрез обявления и за там се отправяха работници от Норфолк и други земеделски графства... Изглежда, че във всички отрасли на промишлеността се чувства голям недостиг на суровини. Само... този недостиг ни задържа в известни граници. В памучната промишленост броят на новооснованите фабрики, разширяването на вече съществуващите и търсенето на работници не е достигало може би никога такива размери както в сегашния момент. Навред и навсякъде се търсят суровини“ („Reports of Insp. of Fact., April, I860“, p. 57).

1860 г. Октомври.

„Положението в окръзите на памучната, вълнената и ленопредачната промишленост беше добро; както казват, в Ирландия положението през последната година било дори много добро и би било още по-добро, ако не беше високата цена на суровините. Изглежда, че ленопредачите с по-голямо нетърпение, отколкото когато и да било, очакват от железниците откриването на допълнителни индийски източници за снабдяване и съответно развитие на индийското земеделие, за да може най- сетне... да се получи такова предлагане на лен, което да отговаря на техните потребности“ („Reports of Insp. of. Fact., October I860“, p. 37).

1861 г. Април.

„Положението на работите в настоящия момент е потиснато... някои от памучните фабрики работят непълно време, а много копринени фабрики са заети само отчасти. Суровините са скъпи. Почти във всички отрасли на текстилната промишленост тяхната цена е по-висока от цената, при която те могат да бъдат преработени за масата консуматори“ („Reports of Insp. of Fact., April 1861“, p. 33).

Сега се оказа, че през 1860 г. е имало свръхпроизводство в памучната промишленост; неговите последствия се чувстваха и през следващите години.

„Нужни бяха две до три години, за да може световният пазар да погълне свръхпроизводството от 1860 г.“ („Reports of Insp. of Fact., December 1863“, p. 127). „Потиснатото състояние на пазарите за памучни изделия в Източна Азия оказа в началото на 1860 г. съответно обратно въздействие върху състоянието на работите в Блякбърн, дето около 30 000 механически тъкачни станове са заети почти изключително с производството на тъкани за този пазар. Вследствие на това търсенето на работници беше тук ограничено още много месеци, преди да се почувства влиянието на памучната блокада... за щастие това спаси много фабриканти от разорение. Увеличи се стойността на запасите, докато бяха държани на склад, и по този начин се избягна онова ужасяващо обезценяване, което иначе би било неизбежно при такава криза“ („Reports of Insp. of Fact., October 1862“, p. 28, 29, 30).

1861 г. Октомври.

„От известно време насам положението на работите е много тежко... Твърде вероятно е, че през зимните месеци много фабрики ще намалят силно работното време. Впрочем това можеше да се предвиди... съвсем независимо от причините, които прекъснаха нашия обичаен внос на памук от Америка и нашия износ за там, съкращаването на работното време през настъпващата зима щеше да стане необходимо вследствие на силното увеличаване на производството през последните три години и вследствие на затрудненията на индийския и китайския пазар“ („Reports of Insp. of Fact. October 1861“, p. 19).

 

Памучните отпадъци. Източноиндийският памук (Surat). Влиянието му върху работната заплата на работниците. Усъвършенстване на машините. Заместването на памука с нишесте и минерали. Влиянието на това скробване с нишесте върху работниците. Предачите на тънки номера. Измамата на фабрикантите

„Един фабрикант ми пише следното: „Що се отнася до количеството на памука, който се изразходва на вретено, вие без съмнение недостатъчно вземате под внимание факта, че при поскъпване на памука всеки предачен фабрикант на обикновена прежда (да кажем до № 40, а главно от № 12—32) произвежда колкото може по-тънки номера, т. е. започва да преде № 16 вместо предишния № 12 или № 22 вместо № 16 и т.н., и тъкачният фабрикант, който преработва тази тънка прежда, ще доведе своята басма до обичайното тегло, като притаен към нея съответно по-голямо количество скроб. Този способ се прилага сега наистина в позорни размери. Аз съм слушал от сигурен източник, че съществува обикновен износен плат за ризи, който тежи 8 фунта парчето, от които 2 3/4 фунта за скроб. В други видове тъкани скробът често пъти съставя 50%; така че фабрикантът съвсем не лъже, когато се хвали, че забогатява, продавайки един фунт от своята материя по- евтино, отколкото е заплатил за преждата, употребена за нейното производство“ („Reports of Insp. of Fact., April 1864“, p. 27).

Съобщавали са ми също, че тъкачите приписват своите увеличаващи се заболявания на скроба, който се употребява за основата, изпредена от източноиндийски памук, и който не се състои, както по-преди, от чисто брашно. Но този заместител на брашното има, както казват, това голямо предимство, че значително увеличава теглото на тъканта, така че 15 фунта прежда дават 20 фунта тъкан“ („Reports of Insp. of Fact., October 1863“, p. 63. Този заместител представляваше смлян талк, така наречен „China clay“, или гипс, така наречен „French chale“).

„Доходът на тъкачите (тук се имат предвид тъкачите-работници) силно се намалява поради прилагането на заместители на брашно за скробване на основата. Този скроб прави преждата по-тежка, но същевременно твърда и чуплива. Всяка нишка от основата преминава в тъкачния стан през така наречената нищелка, чиито здрави нишки държат основата в правилно положение; силно скробваната основа постоянно причинява скъсвания на нишки в нищелката; всяко скъсване отнема на тъкача пет минути за поправка; на тъкача се налага сега да поправя такива повреди най-малко 10 пъти по-често, отколкото преди, и от само себе си се разбира, че станът в течение на работния ден произвежда съответно по-малко тъкан“ (пак там, стр. 42, 43).

„В Ештон, Стълибридж, Мосли, Олдхем и т. н. работното време е съкратено с цяла трета и с всяка нова седмица се съкращава още повече... Едновременно с това съкращаване на работния ден в много отрасли става и намаление на работната заплата“ („Reports of Insp. of Fact., April 1861“, p. 12, 13).

В началото на 1861 г. избухна стачка между механичните тъкачи в някои райони на Ланкашир. Някои фабриканти заявиха, че предстои намаление на работната заплата с 5—7 1/2%; работниците настояваха да се запази размерът на работната заплата, а работният ден да се намали. Работодателите не се съгласиха и стачката започна. След месец работниците трябваше да отстъпят. И те получиха сега и едното, и другото:

„Освен че беше намалена работната заплата, на което работниците в края на краищата се съгласиха, много фабрики работят сега при непълно време“ („Reports of Insp. of Fact., April 1861“, p. 23).

1862 г. Април.

„Бедствията на работниците значително се засилиха от времето на моя после ден отчет; но никога още в историята на промишлеността такива неочаквани и такива тежки страдания не са били понасяни с такава мълчалива покорност и с такова търпеливо самообладание“ („Reports of Insp. of Fact., April 1862“, p. 10). —  „Относителният брой на напълно безработните в настоящия момент изглежда, че превишава незначително броя на безработните през 1848 г., когато цареше обикновена паника, която обаче се оказа достатъчна, за да подбуди обезпокоените фабриканти да съберат статистически данни относно памучната промишленост, подобни на тези, които сега седмично се публикуват... През май 1848 г. бяха без работа 15% от всички работници в памучната промишленост на Манчестър, 12% работеха при непълно работно време, докато повече от 70% работеха при пълно работно време. На 28 май 1862 г. 15% от работниците бяха без работа, 35% работеха при непълно работно време, 49% — при пълно работно време... В съседните места, напр. в Стокпорт, процентът на работещите непълно работно време е по-висок, а процентът на работещите пълно работно време е по-нисък“, тъй като тук се предат по- груби номера, отколкото в Манчестър (стр. 16).

1862 г. Октомври.

„Според последните сведения на официалната статистика през 1861 г. в Съединеното кралство е имало всичко 2887 памучни фабрики: от тях 2109 в моя окръг“ (Ланкашир и Чешир). „Аз, разбира се, знаех, че твърде значителна част от тези 2109 фабрики в моя окръг са дребни предприятия с малко работници. Обаче аз бях учуден, когато разбрах колко голям е броят на тези последните. В 392, или 19%, двигателната сила — парна или водна — е по-малко от 10 конски сили; в 345, или 16% — от 10 до 20 конски сили; в 1372 — 20 конски сили и повече... Твърде значителна част от тези дребни фабриканти — повече от една трета от общия им брой — са били сами не твърде отдавна работници; това са хора, които не разполагат с капитали... Центърът на тежестта пада следователно върху останалите 2/3“ („Reports of Insp. of Fact., October 1862“, p. 18, 19).

Според данните на същия отчет в памучната промишленост на Ланкашир и Чешир по онова време са работили пълно работно време 40 146 работници, или 11,3%; непълно работно време — 134 767, или 38%; безработни 179 721, или 50,7%. Ако се извадят оттук данните за Манчестър и Болтон, дето се предат главно тънки номера — отрасъл, който сравнително малко е пострадал от липса на памук, — то положението на работите ще се представи в още по- неблагоприятен вид, а именно: заети при пълно работно време — 8,5%, при непълно работно време — 38%, безработни 53,5% (стр. 19, 20).

„За работника представлява голяма разлика дали той преработва добър или лош памук. През първите месеци на годината, когато всички фабриканти се стараеха да поддържат редовното функциониране на своите фабрики, употребявайки всякакъв памук, какъвто изобщо можеше да се купи на евтини цени, попадна много лош памук във фабриките, дето по-рано се употребяваше обикновено добър; разликата в работната заплата на работниците се оказа толкова голяма, че избухнаха много стачки, тъй като работниците при старата заплата на парче не можеха сега да си докарат сносна надница... В някои случаи разликата вследствие употребата на лош памук достигаше половината от цялата надница дори при пълно работно време“ (стр. 27).

1863 г. Април.

„През тази година ще могат да работят пълно работно време само незначително повече от половината от всички работници в памучната промишленост“ („Reports of Insp. of Fact., April 1863“, p. 14).

„Твърде сериозен недостатък при употребата на източноиндийски памук, какъвто фабриките са принудени сега да преработват, е този, че скоростта на машините при него трябва силно да се намалява. В течение на последните години бяха пуснати в ход всички средства, за да се увеличи тази скорост, и по този начин да се заставят същите машини да дават повече работа. Намалената скорост засяга интересите на работника в същата степен, както и интересите на фабриканта, защото повечето от работниците получават заплата на парче: предачът — толкова и толкова за фунт изпредена прежда, тъкачът — толкова и толкова за парче изготвена от него тъкан; но дори и за работниците, които се заплащат седмично, работната заплата трябва да се понижи вследствие намалението на производството. По мои сведения... и съгласно представените ми данни относно заплатата на работниците от памучната промишленост в течение на тази година... се получава намаление на работната заплата с 20%, в някои случаи с 50% в сравнение с 1861 г.“ (стр. 13). — „Сумата на заплатата зависи от... това, какво е качеството на преработвания материал... Положението на работниците, що се отнася до получаваната от тях работна заплата, е в настоящия момент (октомври 1863 г.) много по-добро, отколкото през същото време на миналата година. Машините са усъвършенствани, постигнато е по-добро опознаване на суровините и работниците по-лесно се справят с трудностите, с които трябваше да се борят отначало. През миналата пролет аз бях в Престон в едно шивашко училище (благотворително заведение за безработни); две млади девойки, които малко преди това били изпратени в една тъкачна работилница, дето според уверенията на фабриканта биха могли да получават по 4 шилинга на седмица, молеха да бъдат приети обратно в училището и се оплакваха, че не били в състояние да получат и 1 шилинг на седмица. Аз разполагах със сведения относно предачите при селфакторите... Мъжете, които работят на два селфактора, бяха получили за 14 дни при пълно работно време 8 шилинга и 11 пенса, от които им беше спаднат наемът за помещението, при което фабрикантът“ (о, великодушие!) „им върнал като подарък половината от този наем. Работниците занесли в къщи по 6 шилинга и 11 пенса. На много места предачите на селфакторите получаваха през последните месеци на 1862 г. по 5—9 шилинга на седмица, тъкачите по 2 — 6 шилинга на седмица... Сега положението на работите е много по-нормално, макар че заплатата в повечето окръзи е все още твърде понижена... Наред с късото влакно на индийския памук и неговата замърсеност и други причини способстваха за намалението на заплатата. Така напр. сега стана обичай да се примесват изобилно памучни отпадъци към индийския памук и това, разбира се, още повече увеличава трудностите при преденето. При късото влакно нишките по-лесно се късат при излизане от машината и намотване на преждата, при което става невъзможно редовно да се поддържа машината в ход... Също така поради това, че трябва да се отделя особено много внимание на нишките, една тъкачка често пъти може да управлява само един стан и твърде малко са онези, които могат да управляват повече от два стана... В много случаи заплатата на работниците се намали с 5, 7 1/2 и 10%... в повечето случаи на работника се предоставя сам да реши как да се справи със суровия материал и да изкара обичайния размер на заплатата... Друго затруднение, с което работникът понякога трябва да се бори, е това, че го заставят да прави добра тъкан от лош материал и го наказват с удръжки от работната заплата, ако работата не дава желаните резултати“ („Reports of Insp. of Fact., October 1863,“ p. 41—43).

Работната заплата беше мизерна дори и там, гдето се работеше при пълно работно време. Работниците от памучната промишленост охотно се залавяха за всякаква обществена работа, на каквато биха ги приели: дренаж, прокарване на пътища, чукане на чакъл, павиране на улици, за да получат помощ от местните власти (което беше всъщност помощ за фабрикантите, виж „Капиталът“, кн. I, 536, и сл.[49]). Цялата буржоазия зорко следеше работниците. Ако на един работник се предлагаше най-мизерната надница и той се отказваше от нея, помощният комитет незабавно го заличаваше от списъка на лицата, които получават помощ. Това беше златно време за господа фабрикантите, тъй като работниците трябваше или да умират от глад, или да работят срещу каква да е заплата при най-изгодни за капиталистите условия, при това помощните комитети действаха като верни стражеви песове на последните. В същото време фабрикантите в таен съюз с правителството ограничаваха, доколкото беше възможно, емиграцията, отчасти за да държат в пълна готовност капитала, въплътен в плътта и кръвта на работниците, отчасти за да си осигурят изцеждания от работниците жилищен наем...

„Помощните комитети действаха в този случай с най-голяма строгост. Щом се предлагаше работа, работниците, на които тя се предлагаше, веднага се заличаваха от списъците и по този начин се принуждаваха да я приемат. Ако работниците се отказваха от предлаганата им работа... то причината беше тая, че заплатата им би била само номинална, а трудът — извънредно тежък“ („Reports of lnsp. of Fact., October 1863“. p. 97).

Работниците бяха готови да приемат всяка работа, която беше определяна за тях съгласно закона за обществените работи.

„Принципите, въз основа на които бяха организирани промишлените работи, далеч не бяха еднакви в различните градове. Но дори и в онези места, дето работата под открито небе не беше изключително пробна работа (labour test), трудът се заплащаше или в размера на обикновената редовна помощ, или пък само малко повече и по този начин фактически носеше характер на пробна работа“ (стр. 69). „Законът за обществените работи от 1863 г. трябваше да отстрани това зло и да даде на работника възможност да припечелва своята надница като независим надничар. Целта на този закон беше трояка: 1) да упълномощи местните власти да заемат пари от комисарите по държавните заеми (с позволението на председателя на държавното централно управление за подпомагане на бедните); 2) да способства за благоустройството на градовете в окръзите на памучната промишленост; 3) да даде на безработните работа и достатъчно възнаграждение (remunerative wages).“ До края на октомври 1863 г. бяха сключени съгласно този закон заеми на сума 883 700 ф. ст. (стр. 70).

Предприетите работи се състояха главно в строеж на канализация, прокарване на пътища, павиране на улици, строежи на баражи за водни двигатели и др.

Г-н Хендерсън, председател на блякбърнския комитет, пише по този повод на фабричния инспектор Редгрейв:

„От всичко, което трябваше да наблюдавам в течение на преживявания от нас период на страдания и мизерия, нищо не ме е поразявало и не ме е радвало в такава степен, както онази бодра готовност, с която безработните от този окръг се залавят за работа, която им се предлага от градския съвет на Блякбърн въз основа на закона за обществените работи. Човек трудно може да си представи по-рязък контраст от този, който съществува между памукопредача, който по-рано работеше като квалифициран работник във фабриката, и същия този памукопредач, който сега работи като надничар в някой сточен канал на дълбочина 14 или 18 фута.“

(Работниците получаваха при това според големината на семейството от 4 до 12 шилинга седмично; тази огромна сума трябваше често да стига за издръжката на едно семейство от 8 души. Господа еснафите получаваха от това двойна изгода: първо, те получаваха за подобряване на своите опушени и занемарени градове пари при изключително ниски лихви; второ, те заплащаха на работниците несравнено по-малко от обичайната работна заплата.)

„Работникът, който беше свикнал с почти тропическа температура, с труд, при който сръчността и точността в манипулацията бяха за него безкрайно по-важни от мускулната сила, който беше свикнал да получава двойна, а понякога и тройна заплата в сравнение с това, което днес може да получи — такъв работник, съгласявайки се на предлаганите условия, проявява такава самоотверженост и благоразумие, които му правят най-висока чест. В Блякбърн безработните бяха изпробвани едва ли не във всички възможни работи на открито: те копаеха лепкава, тежка глинеста земя на значителна дълбочина, провеждаха изсушителни работи, чукаха чакъл, прокарваха пътища, копаеха улични канали на дълбочина 14, 16 и понякога 20 фута. При това често пъти трябваше да стоят в 10—12 дюйма дълбоки нечистотии и вода и да се подлагат на действието на климат, с който по влага и студ едва ли може да се сравни климатът на който и да е друг окръг на Англия, ако изобщо някъде се среща такъв климат“ (стр. 91, 92). — „Работниците се държаха почти безукоризнено... тяхната готовност да приемат работата на открито и да преживяват от нея“ (стр. 69).

1864 г. Април

„От време на време в различните окръзи се чуват оплаквания от недостиг на работници, особено в някои отрасли, напр. в тъкачеството... но тези оплаквания са резултат както на нищожната заплата, която могат да изкарат сега работниците поради употребата на лоши сортове прежда, така и на известен действителен недостиг на работници в този специален отрасъл. През миналия месец станаха многобройни стълкновения между известни фабриканти и техните работници заради работната заплата. Аз съжалявам, че започнаха твърде често да избухват стачки... Действието на закона за обществените работи се схваща от фабрикантите като конкуренция; и местният комитет в Бейкап преустанови своята дейност, тъй като се чувства вече недостиг на работници, макар че още не всички фабрики работят“ („Reports of lnsp, ot Fact., April 1864“, p. 9.)

И действително крайно време беше за господа фабрикантите да поумнеят. Благодарение на закона за обществените работи търсенето се увеличи дотам, че в каменните кариери на Бейкап някои фабрични работници получаваха 4—5 шилинга на ден. И затова постепенно бяха преустановени обществените работи — това ново издание на националните работилници от 1848 г.,[50] създадени обаче този път в интерес на буржоазията.

 

Експерименти in corpore vili*2

„Макар че аз съобщих каква е силно понижената работна заплата“ (на работниците, които работят при пълно работно време), „която съставлява действителната заплата на работниците от различните фабрики, оттук съвсем още не следва, че работниците всяка седмица получават една и съща сума. Тук стават силни колебания вследствие на това, че фабрикантите извършват в едни и съши фабрики постоянни експерименти с различните сортове памук и с различни комбинации от памук и отпадъци; тези „смеси“, както ги наричат, се менят често и заплатата на работника се повишава или намалява в зависимост от качеството на памучната смес. В някои случаи заплатата съставлява само 15% от предишния размер и за някакви една-две седмици спадаме 50 или 60%.“

Инспекторът Редгрейв, когото тук цитираме, привежда данни взети от практиката, относно работната заплата, от които тук ще бъде достатъчно да посочим следните примери:

А, тъкач, семейство от 6 души, зает 4 дни в седмицата, 6 шилинга 8 1/2 пенса; В, пресуквач, 4 1/2 дни в седмицата, 6 шилинга; С, тъкач, семейство от 4 души, 5 дни в седмицата, 5 шилинга 1 пенс; D, флайерист, семейство от 6 души, 4 дни в седмицата, 7 шилинга 10 пенса; Е, тъкач, семейство от 7 души, 3 дни в седмицата, 5 шилинга и т. н. Редгрейв продължава:

„Тези данни заслужават внимание, тъй като показват, че за някои семейства работата би се превърнала в нещастие, защото тя би понижила заплатата до такива размери, при които би могла да се задоволи само най-нищожна част от абсолютно необходимите потребности, ако не се даваше допълнителна помощ в онези случаи, когато доходът на семейството не достига сумата, която то би получавало като помощ, ако беше съвсем без работа“ („Reports of lnsp. of Fact., October 1863“, p. 50—53).

„От 5 юни 1863 г. насам не е имало нито една седмица, в продължение на която средното работно време на всички работници да е продължавало повече от два дни 7 часа и няколко минути“ (пак там, стр. 121).

От началото на кризата до 25 март 1863 г. са били раздадени почти три милиона фунта стерлинги от ведомствата за подпомагане на бедните, от централния помощен комитет и от лондонския общински комитет (пак там, стр. 13).

„В един окръг, дето се преде прежда от най-тънките номера... предачите бяха подложени на косвено намаление на работната заплата с 15% поради преминаването от сорта слайлънд към египетски памук... В един обширен окръг, дето памучните отпадъци масово се използват за смесване с индийски памук, предачите получиха намаление на работната заплата с 5% и освен това загубиха още 20—30% вследствие преработката на сурат и отпадъци. Тъкачите, които по-рано работеха на четири стана, слязоха сега на два. През 1860 г. те изработваха на всеки стан по 5 шилинга 7 пенса, а в 1863 г. само 3 шилинга 4 пенса... Паричните глоби, които по-рано, при употребата на американския памук, варираха от 3 до 6 пенса (за предача), сега достигат 1 шилинг — 3 шилинга 6 пенса.“

В един окръг, дето се употребяваше египетски памук, смесван с източноиндийски,

„средната работна заплата на един предач на мюлмашината беше през 1860 г. 18-25 шилинга, а сега от 10 до 18 шилинга. Причината за това не се състои изключително във влошаването на памука, но и в намалената скорост на мюлмашината с цел да се добие по-силно усукване на преждата, за което в нормално време се заплаща, според условието, добавъчно възнаграждение“ (стр. 43, 44). „Макар че преработката на източноиндийския памук е донесла може би в един или друг случай изгода на фабрикантите, но затова пък виждаме (виж тарифната таблица, стр. 53) колко трябваше да пострадат от това работниците в сравнение с 1861 г. Ако се затвърди употребата на сурат, работниците ще поискат същата надница както през 1861 г.; но това би засегнало сериозно печалбата на фабрикантите, ако не бъде компенсирано чрез цената на памука или на фабрикатите“ (стр. 105).

 

Наем за жилище

„Наемът, който се заплаща от работниците в случаите, когато те живеят в котедж и, принадлежащи на фабриканта, той често приспада от заплатата, макар и да се е работило непълно работно време. Въпреки това стойността на тези постройки е спаднала и къщичките се отдават сега с 25—50% по-евтино, отколкото преди: един котедж, който струваше 3 шил. 6 пенса за седмица, може да се наеме сега за 2 шилинга 4 пенса, а понякога и още по-евтино“ (стр. 57).

 

Емиграцията. Фабрикантите бяха, разбира се, против емигрирането на работниците, тъй като, от една страна,

„в очакване на по-добри времена за памучната промишленост те се стремяха да задържат на свое разположение средствата, за да ръководят работите на своите фабрики по най-изгоден начин“. Освен това „много фабриканти са собственици на къщите, в които живеят заетите от тях работници, и поне някои от тях безусловно разчитат да получат по-късно, макар и само част от наема за жилището, с който са им задлъжнели работниците“ (стр. 96).

Г-н Бърнъл Осбърн в една от речите си към своите избиратели в парламента на 22 октомври 1864 г. каза, че работниците от Ланкашир се държали като античните философи (стоиците). А не ли като овце.

 

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — съответно. Ред.

*2 — върху нямащо стойност тяло. Ред.

13) „The Factory Question and the Ten Hours Bill“. By R. H. Greg. London, 1837, p. 115.

14) В заключителната фраза на отчета е допусната грешка. Вместо 6 пенса трябва да стоят 3 пенса загуба от отпадъци. Тази загуба достига 25% при обработката на индийския памук, но тя е само 12%—15% при обработката на американския памук, за който става тук дума. При това по-горе, по отношение на цената от 5—6 пенса, този процент е правилно изчислен. Впрочем и при употребата на американския памук, който се внасяше в Европа през последните години на гражданската война, процентът на отпадъците често пъти биваше значително по-висок, отколкото преди. — Ф. Е.

15) Примери за това виж между другото у Бебидж[45]. Обичайното средство —  намаляването на работната заплата — се прилага и в дадения случай и по този начин това постоянно обезценяване довежда до съвсем други последствия от ония, които си представлява хармоничната глава на г. Кери.

16) След написването на тези редове (1865 г.) конкуренцията на световния пазар значително се засили поради бързото развитие на промишлеността във всички културни страни, особено в Америка и Германия. Фактът, че бързо и мощно увеличаващите се производителни сили с всеки нов ден все по-силно надрастват законите на капиталистическата стокова размяна, в рамките на които те трябва да се движат —  този факт прониква в днешно време все повече и повече в съзнанието дори на самите капиталисти. Това се проявява особено в два симптома. Първо, в новата всеобща мания на покровителствените мита, която се отличава от старата покровителствена система особено по това, че най-много се стреми да защити тъкмо ония продукти, които могат да се изнасят. Второ, в картелите (тръстовете) на фабрикантите от цели големи производствени сфери, имащи за цел да регулират производството, а следователно и цените и печалбата. От само себе си се разбира, че тези експерименти са осъществими само при сравнително благоприятна икономическа атмосфера. Още първата буря ще ги разруши и ще докаже, че макар производството и да се нуждае от регулиране, безспорно е, че не капиталистическата класа е призвана да осъществи това на дело. Засега тези картели имат за задача да се грижат само за това, дребните капиталисти да бъдат по-бързо изядени от едрите, отколкото досега. — Ф. Е.

17) От само себе си се разбира, че сме далеч от мисълта да обясняваме заедно с г. Бейкър вълнената криза в 1857 година с несъответствието между цените на суровия материал и фабриката. Самото това несъответствие беше само един симптом, а кризата беше всеобща. — Ф. Е.

18) В Англия се прави строга разлика между Woollen Manufacture [вълнена промишленост], т. е. предачество и тъкачество от къса вълна, която дава щрайхгарн (главен център Лидс), и Worsted Manufacture [камгарна промишленост], т. е. предачество и тъкачество от дълга вълна, която дава камгарна прежда (главен център Бредфорд в Йоркшир). — Ф. Е.

19) Това бързо разширяване на машинното производство на ленена прежда в Ирландия нанесе тогава смъртен удар върху износа на германското (силезийското, лаузицкото, вестфалското) платно, изтъкано от прежда, приготвяна по ръчен начин. — Ф. Е.

БЕЛЕЖКИ

[41] Виж R. Torrens. „An Essay on the Production of Wealth“. London, 1821, p. 28 and sqq. (сравни K. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част 111, стр. 87—105).

[42] Виж D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy, and Taxation“. Third edition, London, 1821, p. 131—138.

[43] Житни мита се събирали в Англия въз основа на така наречените житни закони (1815, 1822 и 1828 г.), с които се целело да се ограничи или забрани вносът на жито в интерес на едрите поземлени собственици. Борбата между промишлената буржоазия и поземлената аристокрация във връзка с житните закони завършила с отменянето им през 1846 г. Отменянето на житните закони било удар върху поземлената аристокрация и съдействало за ускоряване развитието на капитализма в Англия.

[44] Законопроектът за десетчасовия работен ден, който бил валиден само за юношите и жените-работннчки, бил приет от английския парламент на 8 юни 1847 г. и влязъл в сила на 1 май 1848 г. На практика обаче много фабриканти не го спазвали. По-подробно за това виж настоящото издание, т. 23, стр. 293 — 296.

[45] Ch. Babbage. „On the Economy of Machinery and Manufactures“. London, 1832, p. 280—281.

[46] D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy, and Taxation“. Third edition, London, 1821, chapter II.

[47] Виж настоящото издание, том 24, отдел III „Възпроизводство и обръщение на целия обществен капитал“.

[48] Памучният глад или памучната криза през 1861—1865 г. — така се наричал извънредно големият недостиг на памук в памучната промишленост в Англия и някои други страни, предизвикан от прекратяването на доставките на памук от Америка поради блокирането на южните робовладелски щати от флота на северните щати през време на Гражданската война; памучният глад възникнал в навечерието на кризата на свръхпроизводство и се преплел с нея. По-голямата част от памучната промишленост в Европа била парализирана, което се отразило тежко върху положението на работниците. През 1862 г. в Англия спрели да работят три пети от всички предилни вретена и тъкачни станове, над 75% от работниците в памучната промишленост две-три години били напълно или частично безработни. Бедственото положение на работниците се засилило поради лошите реколти в Европа в началото на 60-те години.

[49] Виж настоящото издание, том 23, стр. 582 и сл.

[50] Национални работилници от 1848 г. — форма на организиране обществени работи, главно изкопчийски, за безработните във Франция, възникнала след Февруарската революция от 1848 г. по силата на един декрет на френското временно правителство. С нея се целело да бъдат дискредитирани популярните по онова време сред работниците идеи на дребнобуржоазния социалист Луи Блан за организация на труда и, от друга страна, да бъдат използвани организираните по военному работници от националните работилници в борбата против революционния пролетариат. Тъй като провокационният план за разединяване на работническата класа не успял и заетите в националните работилници все повече се прониквали от революционните настроения, буржоазното правителство взело редица мерки за закриване на работилниците. Това предизвикало силно недоволство сред парижкия пролетариат и било един от поводите за започване на юнското въстание в Париж. След смазването му правителството на Кавеняк приело на 3 юли 1848 г. декрет за закриване на националните работилници.

Към съдържанието
<< | >>
Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти