Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбатаГлава пета
Икономия в прилагането на постоянния капиталI. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Увеличаването на абсолютната принадена стойност, или удължаването на принадения труд, а следователно и на работния ден, при неизменна величина на променливия капитал, т. е. при еднакъв брой работници, получаващи номинално една и съща заплата — при което е безразлично дали извънредното време се заплаща или не се заплаща, — относително понижава стойността на постоянния капитал в сравнение със стойността на целия капитал и на променливия капитал и по този начин повишава нормата на печалбата също така независимо от нарастването на масата на принадената стойност и от възможното повишаване нормата на принадената стойност. Размерът на основната част на постоянния капитал — фабричните здания, машините и др. т. — си остава неизменен независимо от това, дали с него се работи 16 или 12 часа. Удължаването на работния ден не се нуждае от нови разходи за тази най-скъпо струваща част от постоянния капитал. Освен това по този начин стойността на основния капитал се възпроизвежда в течение на по-малък брой периоди на оборота, следователно съкращава се времето, за което тя трябва да бъде авансирана, за да се получи определена печалба. Затова удължаването на работния ден повишава печалбата дори когато извънредното време се заплаща и, в известни граници, дори когато то се заплаща по-високо, отколкото нормалните работни часове. Ето защо постоянно растящата при съвременната промишлена система необходимост да се увеличава основният капитал беше главният стимул, който подбуждаше алчните за печалба капиталисти да удължават работния ден11).
Други са условията при постоянен работен ден. При такъв случай, за да се увеличи масата на експлоатирания труд (тук не вземаме под внимание удръжките от работната заплата или намалението на работната заплата под нормалното равнище), необходимо е да се увеличи броят на работниците, а заедно с това в известно отношение и масата на основния капитал, зданията, машините и т. н. Или пък ако се увеличава интензивността на труда или съответно се повишава производителността на труда и изобщо се произвежда повече относителна принадена стойност, то в онези клонове на производството, които употребяват суровини, расте масата на оборотната част от постоянния капитал, тъй като в даден промеждутък от време се преработват повече суровини и др., и, второ, расте броят на машините, които се привеждат в движение от един и същ брой работници, а следователно и съответната част от постоянния капитал. Нарастването на принадената стойност се съпровожда по този начин от нарастване на постоянния капитал, нарастващата експлоатация на труда се съпровожда от поскъпване на онези условия на производството, с помощта на които се експлоатира трудът, т. е. съпровожда се от нарастване на капиталовложенията. По този начин нормата на печалбата вследствие на това от едната страна се намалява, когато от другата се повишава.
Цяла редица текущи разходи си остават почти еднакви или съвсем еднакви както при по-дългия, така и при по-късия работен ден. Разходите по надзора са по-малки при 500 души работници и при 18-часов работен ден, отколкото при 750 души работници и при 12-часов работен ден.
„Разходите по ръководене работите във фабриката при десетчасов труд са почти също толкова високи, колкото и при дванадесетчасов.“ („Reports of Insp. of Fact. October 1848“, p. 37).
Държавните и общинските данъци, застраховката срещу пожар, заплатите на различните постоянни служещи, обезценяването на машините и различните други разходи на фабриката си остават неизменни и при дълъг, и при къс работен ден. Пропорционално на съкращаването на производството те нарастват по отношение на печалбата („Reports of Insp. of Fact., October 1862“, p. 19).
Продължителността на времето, в течение на което се възпроизвежда стойността на машините и другите съставни части на основния капитал, практически се определя не от времето, в течение на което те просто съществуват, а от общата продължителност на процеса на труда, в течение на който те функционират и се използват. Ако работниците трябва да се трудят 18 часа вместо 12, това прави три дни повече в седмицата, седмицата се превръща в седмица и половина, двете години — в три. Ако извънредното време не се заплаща, работниците освен нормалното принадено време дават безплатно още по една седмица на всеки две седмици, по една година на всеки две години труд. По този начин възпроизводство на стойността на машините се ускорява с 50% и заема само ⅔ от времето, което би било необходимо при други условия.
В това изследване, както и в изследването върху колебанията на цената на суровия материал (глава VI), ние, за да избегнем безполезни усложнения, изхождаме от предпоставката, че масата и нормата на принадената стойност са дадени.
Както вече се изтъкна при анализа на кооперацията, разделението на труда и ролята на машините,[29] икономията в условията на производството, която характеризира производството в едър мащаб, произлиза главно от това, че тези условия функционират като условия на обществения, на обществено-комбинирания труд, следователно като обществени условия на труда. Те се използват в процеса на производството задружно, от съвкупния работник, а не в раздробена форма от маса несвързани помежду си работници или, в най-добрия случай, от работници, които само съвсем слабо са свързани непосредствено чрез отношенията на кооперацията. В голяма фабрика с един или два централни двигателя разходите за тези двигатели не нарастват право пропорционално на техните конски сили, а следователно и възможния обсег на тяхното действие; разходите за предавателните механизми не растат право пропорционално на масата на работните машини, на които те предават движението; самото тяло на работната машина не поскъпва право пропорционално на броя на инструментите, с които тя работи като със свои органи, и т.н. Освен това концентрацията на средствата за производство спестява всевъзможни постройки не само за същинските работилници, но и складови помещения и др. т. Същото става и по отношение на разходите за отопление, осветление и т.н. Другите условия на производството си остават същите независимо от това, дали много или малко хора ги използват.
Но цялата тази икономия, която се дължи на концентрацията на средствата за производство и на тяхното масово използване, предполага като свое съществено условие съсредоточаването и съвместното действие на значителен брой работници, т. е. обществено комбиниране на труда. Следователно тя произлиза от обществения характер на труда също както принадената стойност произлиза от принадения труд на всеки отделен работник, разглеждан изолирано. Дори постоянните усъвършенствания, които тук са възможни и необходими, възникват всецяло и изключително от обществените опит и наблюдения, които стават възможни и се извършват благодарение на производството на съвкупния, комбиниран в голям мащаб работник.
Същото важи и за друга обширна област на икономия в условията на производството. Имаме предвид обратното превръщане на екскрементите на производството, на така наречените отпадъци, в нови елементи на производството на същия или друг клон на промишлеността — процеси, с помощта на които тези така наречени екскременти отново влизат в кръгооборота на производството, а следователно и на потреблението — производително или индивидуално. И тази област на спестяванията, която впоследствие ще засегнем по-отблизо, е резултат на обществения труд в голям мащаб. Само при такъв мащаб отпадъците се получават в такива значителни маси, че стават отново предмет на търговията, а следователно и нови елементи на производството. Само като отпадъци на колективното производство, а следователно и на производството в голям мащаб, те получават това значение за производствения процес, продължават да бъдат носители на разменна стойност. Тези отпадъци, независимо от ролята, която изпълняват като нови елементи на производството, поевтиняват в размера, в който могат да бъдат наново продадени, разходите за суровини, тъй като в тези разходи винаги се прибавя и нормалният отпадъчен материал, т. е. онова негово количество, което средно трябва да бъде изгубено при обработката. Намаляването на разходите за тази част от постоянния капитал повишава pro tanto*1 нормата на печалбата при дадена величина на променливия капитал и дадена норма на принадената стойност.
Щом принадената стойност е дадена, нормата на печалбата може да бъде увеличена само чрез намаляване стойността на постоянния капитал, необходим за производството на стоката. Доколкото постоянният капитал влиза в производството на стоките, от значение е не неговата разменна стойност, а изключително неговата потребителна стойност. Колко труд може да погълне ленът в една предачна фабрика, зависи не от неговата стойност, а от неговото количество, щом е дадено равнището на производителността на труда, т. е. равнището на техническото развитие. По същия начин и помощта, която една машина оказва напр. на трима работници, зависи не от нейната стойност, а от нейната потребителна стойност като машина. При едно стъпало на техническото развитие лошата машина може да бъде скъпа, а при друго — добрата машина може да бъде евтина.
Нарасналата печалба, която капиталистът получава поради това например, че памукът или предачните машини са станали по-евтини, е резултат на нарасналата производителност на труда, наистина не в предачното производство, а в производството на машини и памук. За да се овеществи дадено количество труд и следователно да се присвои дадено количество принаден труд, са необходими сега по-малки разходи за условията на труда. Намаляват се разходите, които са необходими, за да се присвои това определено количество принаден труд.
Ние вече говорихме за икономията, която се получава в процеса на производството поради съвместното използване на средствата за производство от съвкупния работник, от обществено-комбинирания работник. Друга икономия в разходите за постоянен капитал, която произтича от съкращаване на времето на обръщението (при което развитието на съобщителните средства е същественият материален момент), ще разгледаме по-долу. Но още тук трябва да се спомене за икономията, която се получава чрез непрекъснатото усъвършенстване на машините, а именно: 1) чрез подобрение на техния материал, напр. дърво вместо желязо; 2) чрез поевтиняване на машините вследствие подобрение на фабрикацията на машини изобщо; при това, макар че стойността на основната част на постоянния капитал непрекъснато нараства с развитието на труда в широк мащаб, все пак тя далеч не нараства в същата степен12); 3) чрез специалните усъвършенствания, които позволяват на наличните машини да работят по-евтино и по-резултатно, като напр. усъвършенстване на парните котли и др. т., за което ще се дадат по-долу някои подробности; 4) чрез намаляване количеството на отпадъците при усъвършенстваните машини.
Всичко, което намалява изхабяването на машините и изобщо на основния капитал в течение на даден период на производството, не само поевтинява отделната стока, тъй като всяка отделна стока възпроизвежда в своята цена припадащата й се част от изхабяването, но и същевременно съкращава съответните капиталовложения за същия период. Ремонтните работи и т. н., доколкото са необходими, биват прибавяни към първоначалните разходи за машините. Тяхното намаление вследствие на по-голямата издръжливост на машините намалява pro tanto цената на последните.
За всяка икономия от подобен род важи в повечето случаи пак, че тя е възможна само за комбинирания работник и често пъти може да бъде осъществена само при работи в още по-широк мащаб; че следователно тя изисква още по-значително комбиниране на работници непосредствено в производствения процес.
Но, от друга страна, развитието на производителната сила на труда в един отрасъл на производството, напр. в производството на желязо, въглища, машини, в строителното дело и т. н., което от своя страна може отчасти да зависи от успехите в областта на интелектуалното производство, а именно на природните науки и тяхното приложение, се явява тук като условие за намаляване на стойността, а следователно и на разходите за средства за производство в други отрасли на производството, напр. в текстилната промишленост или в земеделието. Това се разбира от само себе си, защото стоката, която излиза като продукт от един отрасъл на промишлеността, отново влиза като средство за производство в друг отрасъл на промишлеността. Дали тя ще бъде повече или по-малко евтина, зависи от производителността на труда в оня отрасъл на производството, от който тя излиза като продукт; а в същото време тя е не само условие за поевтиняването на ония стоки, в производството на които тя влиза като средство за производство, но и условие за намаляване стойността на постоянния капитал, тъй като тази стока става тук негов елемент, а следователно и условие за повишаване нормата на печалбата.
Характерното на такъв род икономия на постоянния капитал, която произтича от прогресивното развитие на промишлеността, се състои в това, че тук нарастването на нормата на печалбата в един отрасъл на промишлеността се дължи на развитието на производителната сила на труда в друг отрасъл. Онова, което тук печели капиталистът, е пак изгода, която е продукт на обществения труд, макар и да не е продукт на непосредствено експлоатиран от самия него работник. Изтъкнатото развитие на производителната сила в последна сметка винаги се свежда към обществения характер на приведения в дейност труд, към разделението на труда вътре в обществото, към развитието на интелектуалния труд, особено на природните науки. Капиталистът използва тук облагите от цялата система на общественото разделение на труда. Развитието на производителната сила на труда в едно подразделение, което лежи вън от дадения отрасъл на промишлеността, в подразделението, което доставя средства за производство на този последния — ето кое в разглеждания случай относително понижава стойността на използвания от капиталиста постоянен капитал, а следователно и повишава нормата на печалбата.
Друго повишаване на нормата на печалбата не произтича от икономията на труда, който произвежда постоянния капитал, а от икономия в използването на самия постоянен капитал. Чрез концентрацията на работниците и тяхното коопериране в широк мащаб се пести между другото и постоянен капитал. Едни и същи постройки, приспособления за отопление, осветление и т.н. струват относително по-евтино при производството в голям, отколкото в малък мащаб. Същото трябва да се каже и за двигателите и работните машини. Тяхната стойност, макар и абсолютно да нараства, се намалява относително в сравнение с растящото разширение на производството и на величината на променливия капитал или на масата на работната сила, приведена в движение. Икономията, която даден капитал постига в своя собствен производствен клон, се състои преди всичко и непосредствено в икономия на труд, т. е. в съкращаване на заплащания труд на своите собствени работници; споменатата по-горе икономия се свежда, напротив, към това, да се осъществява това възможно по-голямо присвояване на чужд незаплатен труд по един възможно по-икономичен начин, т. е. с възможно по-малки за дадения мащаб на производството разходи. Доколкото тази икономия не почива на споменатата вече експлоатация на производителността на обществения труд, употребяван за производството на постоянния капитал, а има за основа икономията в използването на самия постоянен капитал, тя се създава или непосредствено от кооперацията и от обществената форма на труда в самия даден отрасъл на производството, или от производството на машините и т. н. в такъв мащаб, при който тяхната стойност не нараства в същата степен, както тяхната потребителна стойност.
Тук трябва да се обърне внимание на две обстоятелства. Ако стойността на с = 0, то р' би било = m', следователно нормата на печалбата би достигнала своя максимум. Обаче, второ: За непосредствената експлоатация на самия труд съвсем не е важна стойността на използваните средства за експлоатация, били те основен капитал или суровини и спомагателни материали. Доколкото те служат като всмукатели на труд, като средства, в които и с помощта на които се осъществява трудът, а следователно и принаденият труд, разменната стойност на машините, зданията, суровините и т. н. няма никакво значение. Единственото нещо, за което тук може да става дума, е, от една страна, тяхната маса, която е технически необходима за свързването с определено количество жив труд, от друга страна, тяхната целесъобразност, т. е. доброто качество не само на машините, но и на суровините и спомагателните материали. От качеството на суровините зависи отчасти нормата на печалбата. Добрият материал дава по-малко количество отпадъци; следователно за поглъщането на същото количество труд се изисква по-малка маса суровини. Освен това намалява се съпротивлението, което среща работната машина. Отчасти това влияе дори на принадената стойност и нормата на принадената стойност. При лош суров материал работникът губи повече време за преработката на едно и също количество; при неизменна работна заплата това довежда до намаляване на принадения труд. Това оказва освен това значително влияние върху възпроизводството и натрупването на капитала, което, както беше посочено в „Капиталът“, кн. I, стр. 568[31], повече зависи от производителността, отколкото от масата на прилагания труд.
Затова понятен е фанатичният стремеж на капиталистите да икономисват от средствата за производство. Целта е нищо да не се разхищава и да не пропада напразно, средствата за производство да се потребяват само доколкото се изисква от самото производство. Това се постига отчасти чрез дресировка и обучение на работниците, отчасти чрез дисциплината, на която капиталистът подлага комбинираните работници и която става излишна при такъв обществен строй, където работниците се трудят за своя собствена сметка, както е станала още сега почти съвсем излишна при заплащането на парче. Същият фанатизъм се проявява, от друга страна, и във фалшификацията на елементите на производството, което представлява главно средство да се понижи стойността на постоянния капитал в сравнение с променливия и по този начин да се повиши нормата на печалбата; като съществен елемент на измамничеството се прибавя тук и продажбата на тези елементи на производството над тяхната стойност, доколкото тази стойност отново се появява в продукта. Този момент играе решаваща роля особено в германската промишленост, основният принцип на която е следният: най-добрият начин да се угоди на хората е да им се изпратят отначало добри мостри, а след това лоши стоки. Впрочем тези явления, които се отнасят до областта на конкуренцията, тук не ни занимават.
Трябва да се отбележи, че това повишаване нормата на печалбата, което се дължи на намаление на стойността, а следователно и на поскъпването на постоянния капитал, съвсем не зависи от това, дали промишленият клон, в който то се извършва, произвежда луксозни предмети или средства за живот, които се консумират от работниците, или изобщо средства за производство. Последното обстоятелство може да има значение само доколкото се касае до нормата на принадената стойност, която съществено зависи от стойността на работната сила, т. е. от стойността на обичайните средства за живот на работниците. Но в разглеждания случай принадената стойност и нормата на принадената стойност се приемат за дадени. При тези условия отношението на принадената стойност към целия капитал — а то определя нормата на печалбата — зависи изключително от стойността на постоянния капитал, а съвсем не от потребителната стойност на елементите, от които той се състои.
Относителното поевтиняване на средствата за производство не изключва, разбира се, нарастването на абсолютната сума на тяхната стойност, тъй като абсолютното количество на употребяваните средства за производство извънредно много се увеличава заедно с развитието на производителната сила на труда и съпровождащия го растеж на размерите на производството. От която и страна да я разглеждаме, икономията в прилагането на постоянния капитал е отчасти резултат изключително на факта, че средствата за производство функционират и се използват като общи средства за производство на комбинирания работник, така че самата тази икономия се оказва продукт на обществения характер на непосредствено производителния труд; но тя е отчасти и резултат на развитието на производителността на труда в сферите, които доставят на капитала неговите средства за производство; така че ако противопоставяме целия труд на целия капитал, а не само работниците, наети от капиталиста X, по отношение на този капиталист X, то тази икономия пак ще се окаже продукт на развитието на производителните сили на обществения труд и цялата разлика ще се сведе до това, че капиталистът X извлича изгода от производителността не само на труда в своята работилница, но и в чужди работилници. Въпреки това в очите на капиталиста икономията на постоянния капитал се представя като условие, което е съвсем чуждо и странично за работника, като условие, което никак не засяга работника; при това за капиталиста винаги е напълно ясно, че за работника съвсем не е безразлично дали капиталистът за едни и същи пари купува много или малко труд (защото именно така се представя в неговото съзнание сделката между капиталиста и работника). Тази икономия в използването на средствата за производство, този метод за постигане на, определен резултат при най-минимални разходи се представя в още по-голяма степен, отколкото другите присъщи на труда сили, като сила, която е присъща на капитализма, като метод, който е свойствен на капиталистическия начин на производство и който го характеризира.
Този начин на представяне нещата изглежда още по-малко странен, тъй като му съответства привидността на фактите и тъй като капиталистическото отношение в действителност скрива вътрешната връзка зад пълното безразличие, обособеността и отчуждеността, в които то поставя работника по отношение на условията за осъществяването на неговия собствен труд.
Първо: Средствата за производство, от които се състои постоянният капитал, представляват само парите на капиталиста (както тялото на римския длъжник е представлявало, според Ленге, парите на неговия заемодател[32]) и се намират в известно отношение само спрямо него, докато работникът, доколкото той влиза в съприкосновение с тях в действителния процес на производството, работи с тях само като с потребителни стойности на производството, като със средства на труда и материал на труда. Затова намаляването или увеличаването на тази стойност също така малко засяга отношението на работника към капиталиста, както напр. обстоятелството дали той работи над мед или над желязо. Впрочем капиталистът предпочита, както ще посочим по-късно, да разглежда работата другояче в случаите, когато има нарастване на стойността на средствата за производство и поради това намалява нормата на печалбата.
Второ: Доколкото тези средства за производство са в процеса на капиталистическото производство едновременно и средства за експлоатация на труда, за работника е толкова безразлично дали тези средства за експлоатация са сравнително евтини или скъпи, колкото е безразлично за коня дали го управляват със скъпи или евтини поводи и юзди.
Най-сетне, работникът, както видяхме по-рано[33], се отнася в действителност към обществения характер на своя труд, към комбинирането му с труда на другите за една обща цел, както към някаква чужда нему сила; условията за осъществяването на това комбиниране са за него чужда собственост, чието разхищаване би му било съвсем безразлично, ако не го принуждаваха да я пести. Съвсем другояче стои работата във фабриките, принадлежащи на самите работници, напр. в Рочдейл.[34]
Следователно едва ли е нужно да се споменава, че доколкото производителността на труда в един отрасъл на производството се явява като поевтиняване и подобряване на средствата за производство в друг и с това повишава нормата на печалбата, тази обща взаимозависимост на обществения труд се явява като нещо съвсем чуждо за работниците, засягащо фактически само капиталиста, доколкото той сам купува и си присвоява тези средства за производство. Фактът, че той купува продукта на работниците от чужд отрасъл на производството срещу продукта на работниците от своя собствен отрасъл на производството и следователно разполага с продукта на чуждите работници само доколкото си е присвоил безвъзмездно продукта на своите собствени — този факт представлява връзка, която благополучно се маскира от процеса на обръщението и т. н.
Тук се прибавя и следното обстоятелство. Тъй като производството в голям мащаб се развива за пръв път в капиталистическата форма, то и жаждата за печалба, от една страна, а, от друга страна, конкуренцията, която принуждава да се произвеждат колкото може по-евтино стоките, придават на тази икономия в прилагането на постоянния капитал привидността, като че ли тя е специфична особеност на капиталистическия начин на производство и следователно функция на капиталиста.
Капиталистическият начин на производство усилва, от една страна, развитието на производителните сили на обществения труд, и, от друга страна, икономията в прилагането на постоянния капитал.
Обаче работата не се ограничава само с отчуждеността и безразличието между работника, носителя на живия труд тук, и икономичното, т. е. рационалното и пестеливо използване на условията на неговия труд. По силата на своята противоречива, антагонистична природа капиталистическият начин на производство довежда дотам, че и самото разхищаване на живота и здравето на работника, понижаването на условията на неговото съществуване се причислява към икономията в прилагането на постоянния капитал и следователно към средствата за повишаване нормата на печалбата.
Тъй като работникът прекарва по-голямата част от своя живот в процеса на производството, то условията на процеса на производството са в значителна степен и условия на неговия активен жизнен процес, негови условия на живот, а икономията на тези условия на живот е един от методите за повишаване нормата на печалбата, точно както и прекомерната работа, превръщането на работника в добитък, е, както видяхме по-рано[35], метод за ускоряване самонарастването на стойността на капитала, т. е. производството на принадена стойност. Тази икономия води към препълване на тесни и нездравословни помещения с работници, което на капиталистически език се нарича пестене на постройките; тя изисква, по-нататък, натрупването на опасни машини в едно и също помещение и е причина за липсата на предпазителни средства срещу опасностите; за липсата на предпазителни мерки в производствените процеси, които по своята природа са вредни за здравето или са свързани с опасност като напр. в мините и т.н. Да не говорим за липсата на каквито и да било приспособления, които биха направили производствения процес по-човешки, приятен или поне сносен за работника. От капиталистическо гледище това би било съвсем безцелно и безсмислено разточителство. Изобщо капиталистическото производство, въпреки своето скъперничество, е съвсем разточително по отношение на човешкия материал, точно както, от друга страна, то благодарение на начина на разпределяне на своите продукти с помощта на търговията и на свойствените му похвати на конкуренцията се оказва също така твърде разточително в изразходването на материалните средства, при което обществото губи онова, което печелят отделните капиталисти.
Както на капитала е присъща тенденцията да свежда живия труд при неговото непосредствено използване в необходим труд и чрез експлоатацията на обществените производителни сили на труда да съкращава постоянно необходимия за изготвянето на продукта труд, а следователно и всячески да икономисва непосредствено прилагания жив труд, така му е присъща и тенденцията да прилага този сведен до необходимата степен труд при възможно по-икономични условия, т. е. да свежда стойността на прилагания постоянен капитал до възможния минимум. Ако стойността на стоките се определя от съдържащото се в тях необходимо работно време, а не от работното време, съдържащо се изобщо в тях, то това определение се реализира само от капитала, който едновременно с това непрекъснато съкращава работното време, обществено необходимо за производството на една или друга стока. Цената на стоката се свежда до минимум поради това, че се свежда до минимум всяка част от труда, необходим за нейното производство.
Разглеждайки икономията в прилагането на постоянния капитал, трябва да се има предвид следната разлика. Ако расте масата, а заедно с това и сумата на стойността на прилагания капитал, това означава преди всичко концентрация на повече капитал в едни ръце. Но тъкмо тази по-голяма прилагана от един собственик маса на капитала — на която в повечето случаи съответства и едно абсолютно по-голямо, но относително по-малко количество прилаган труд — позволява икономисване на постоянния капитал. За отделния капиталист растат размерите на необходимите капиталовложения, по-специално на основен капитал; но по отношение на масата на преработвания материал и на експлоатирания труд стойността на тези вложения относително се намалява.
Ще илюстрираме това накратко с отделни примери. Ще започнем от края — от икономията на условията на производството, доколкото същите са едновременно и условия за съществуване и за живота на работника.
II. ИКОНОМИЯ ОТ УСЛОВИЯТА НА ТРУДА ЗА СМЕТКА НА РАБОТНИКА
ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА НАЙ-НЕОБХОДИМИТЕ РАЗХОДИКаменовъглени мини
„При конкуренцията, която цари между собствениците на каменовъглените мини... не се правят никакви други разходи освен такива, които са необходими за преодоляване на най-очевидните физически трудности; а при конкуренцията между работниците-миньори, които обикновено се намират в излишък, тези работници охотно се подлагат на значителни опасности и на най-вредни влияния за една надница, която само малко превишава тази на съседните надничари, тъй като работата в шахтите позволява освен това с изгода да използват и своите деца. Тази двойна конкуренция е напълно достатъчна... за да се дойде дотам, че повечето мини да работят при най-несъвършено изсушаване и вентилация, често пъти в лошо изградени шахти, с лоши подпори, неподготвени машинисти, с лошо прокарани и лошо изградени галерии и извозни пътища; рушене на живота и здравето, осакатяване на работниците — такива са резултатите, една статистика на които би представлявала ужасяваща картина.“ („First Report on Children's Employment in Mines and Collieries etc.“ 21 April 1841, p. 102).
Около 1860 г. в английските каменовъглени мини са загивали седмично средно 15 души. Според данните на отчета „Coal Mines Accidents“ (6 февруари 1862 г.) за 10 години, от 1852 до 1861 г., са били убити общо 8466 души. Обаче тази цифра е много по-малка от действителната, както посочва и сам отчетът, тъй като през първите години, когато институтът на фабричните инспектори току- що е бил учреден, а подлежащите на техния надзор окръзи са били твърде обширни, за много нещастни и смъртни случаи съвсем не се е съобщавало. Естествената тенденция на капиталистическата експлоатация най-добре се вижда именно в това, че въпреки недостатъчния брой и незначителната власт на фабричните инспектори, броят на нещастните случаи значително се е намалил след учредяването на инспекцията, макар че и в днешно време изтребването на работниците става още в твърде големи размери. Тези човешки жертви се дължат в повечето случаи на отвратителното скъперничество на собствениците на мини, които напр. често пъти изкопават само една шахта, вследствие на което не само не е възможна никаква действителна вентилация, но е невъзможно и да се излезе навън, щом този единствен изход бъде затрупан.
Капиталистическото производство, ако го разглеждаме обособено, като се абстрахираме от процеса на обръщението и от опустошенията на конкуренцията, се отнася крайно пестеливо към осъществения и овеществен в стоките труд. Напротив, то в несравнено много по-голяма степен, отколкото всеки друг начин на производство, разточителства с хората, с живия труд, разточителства не само с мускули и кръв, но и с нерви и мозък. В действителност само с цената на колосалното разточителство на силите на индивидуалното развитие се осигурява и осъществява развитието на човечеството през тази историческа епоха, която непосредствено предшества съзнателното преустройство на човешкото общество. Тъй като цялата икономия, за която тук става дума, произтича от обществения характер на труда, то фактически именно този непосредствено обществен характер на труда предизвиква това разточителство с живота и здравето на работника. Характерен в това отношение е въпросът, поставен още от фабричния инспектор Р. Бейкър:
„Целият въпрос, който заслужава сериозно обмисляне, се състои в това, как най-добре може да се избегне това жертване на детски живот, обусловено от съвместния труд?“ („Reports of lnsp. of Fact., October 1863“, p. 157).
Фабрики
Тук е мястото да се отбележи липсата на всякакви предпазителни мерки, осигуряващи безопасността, удобството и здравето на работниците и в същинските фабрики. Голяма част от боевите бюлетини, които изброяват ранените и убитите на промишлената армия (виж годишните фабрични отчети), се дължи именно на тази липса. Също така и на недостига на място, въздух и т.н.
Още през октомври 1855 г. Леонард Хорнер се оплаква от съпротивата на значителен брой фабриканти срещу постановленията на закона относно предпазителните приспособления към хоризонталните оси, въпреки опасността, която постоянно се доказва от все нови нещастни, често пъти смъртни случаи, и въпреки факта, че тези приспособления не струват скъпо и никак не пречат на производството. („Reports of lnsp. of Fact., October 1855“, p. 6). В своята съпротива срещу това и други постановления на закона фабрикантите намериха приятелска подкрепа от страна на неплатените мирови съдии, които в повечето случаи самите са фабриканти или приятели на фабрикантите и трябваше да решават съдебните дела от подобен род. Какви са били присъдите на тези господа, се вижда от думите на върховния съдия Кемпбел, казани по повод на една такава присъда, представена му за разглеждане по апелационна жалба:
„Това не е тълкуване на парламентарния закон, а простор отменяване на същия.“ (пак там, стр. 11).
В същия отчет Хорнер разказва, че в много фабрики машините се пущат в движение, без да бъдат предварително предупредени за това работниците. Тъй като и на спряната машина винаги ще се намери нещо за работене, при което ръцете и пръстите неизбежно идват в съприкосновение с машината, то при такъв случай, поради простото недаване на сигнал, постоянно стават нещастни случаи (пак там, стр. 44). С цел да противодействат на фабричното законодателство манчестърските фабриканти образували по онова време съюз на работодателите, така наречената национална асоциация за изменение на фабричните закони, който през март 1855 г. чрез вноски по 2 шилинга на конска сила беше събрал повече от 50000 ф. ст., предназначени за заплащане на съдебните разноски на своите членове при завеждане на дела от фабричните инспектори и за водене на процесите за сметка на съюза. Целта беше да се докаже, че когато се касае за печалба, „killing no murder“[36]. Шотландският инспектор сър Джон Кинкейд разказва, че една глазгоузка фирма снабдила с предпазителни приспособления от старо желязо всичките свои машини във фабриката, което й струвало 9 ф. ст. и 1 шилинг. Ако се беше присъединила към гореспоменатия съюз, тя би трябвало да заплати за своите 110 конски сили 11 ф. ст., т. е. повече, отколкото са й стрували всичките предпазителни приспособления. Обаче Националната асоциация е била основана през 1854 г. с изричната цел да се бори срещу закона, който предписваше подобни предпазителни приспособления. През цялото време от 1844 до 1854 г. фабрикантите не са обръщали ни най-малко внимание на закона. По нареждане на Палмерстън фабричните инспектори заявили на фабрикантите, че отсега нататък законът ще се прилага с пълна строгост. Фабрикантите веднага основали своята асоциация, много от видните членове на която са били сами мирови съдии и в качеството си на такива е трябвало сами да прилагат закона. През април 1855 г. новият министър на вътрешните работи сър Джордж Грей се обърнал към фабрикантите с компромисно предложение, съгласно което правителството обещало да се задоволи с едно почти само номинално спазване на закона за предпазителните приспособления; обаче асоциацията с негодувание отхвърля и това предложение. Известният инженер Томас Ферберн поставил на карта своята репутация, явявайки се в различни процеси като експерт-защитник на икономията и на нарушената свобода на капитала. Шефът на фабричната инспекция Леонард Хорнер е бил подложен на всевъзможни преследвания и неприятности от страна на фабрикантите.
Фабрикантите не се успокоили, докато не издействали едно решение на съда на кралската скамейка[37], според чието тълкуване законът от 1844 г. не бил задължавал да се поставят предпазителни приспособления за хоризонтални оси, които се намират на височина повече от 7 фута над пода. През 1856 г. те успяват най-сетне с помощта на лицемера Уилсън Патън — един от онези благочестиви хора, чиято престорена набожност винаги е готова да върши престъпления в угода на рицарите на златната торба — да прокарат в парламента един закон, който за момента е могъл да ги задоволи. Този закон фактически лишава работниците от всякаква специална защита, предоставяйки им при нещастни случаи, причинени от машините, да търсят обезщетение чрез обикновените съдилища (явна гавра при високите английски съдебни разноски); от друга страна, той с помощта на майсторски нагласени предписания по провеждането на експертизата направил почти невъзможно за фабрикантите да загубят процеса. В резултат броят на нещастните случаи бързо нараства. През полугодието май—октомври 1858 г. инспекторът Бейкър отбеляза увеличение на броя на нещастните случаи с 21% в сравнение само с предшестващото полугодие. 36,7% от всички нещастни случаи са можели според него да бъдат предотвратени. От друга страна, в сравнение с 1845 и 1846 година броят на нещастните случаи през 1858 и 1859 година се е значително намалил, а именно с 29%, въпреки обстоятелството, че броят на работниците, подлежащи на надзора на фабричната инспекция, се увеличава с 20%. На какво се дължи това? Доколкото този спорен пункт е разрешен до днес (1865 г.), той е разрешен главно чрез въвеждането на нови машини, които от самото начало се правят с готови предпазителни приспособления и с които фабрикантът се примирява, тъй като те не му създават допълнителни разходи. Освен това отделни работници успяват да получат по съдебен ред високо обезщетение за своите изгубени ръце чрез успешно водене на делата до най-висшата инстанция („Reports of Insp. of Fact., 30 April 1861“, p. 31; също April 1862, p. 17).
C това приключваме въпроса за икономията от средствата за предпазване живота на работниците (между които има и много деца) от опасност и на органите на работниците от осакатявания, дължащи се непосредствено на работата им при машините.
Работа в затворени помещения изобщо.
Известно е в каква голяма степен икономията на пространство, а следователно на постройки, способства за струпването на работниците в тесни помещения. Към това се прибавя и икономията от вентилационни инсталации. Във връзка с продължителността на работното време тези две причини предизвикват голямо увеличение на болестите на дихателните органи и по този начин увеличават смъртността. Следващите по-долу илюстрации са взети от отчета за Public Health 1863, 6th Report; отчетът е съставен от д-р Джон Саймън, добре известен на читателя от книга I на настоящия труд.
Комбинирането на работниците и тяхното коопериране е условие, което допуска приложение на машините в широк мащаб, концентрация на средствата за производство и икономия в тяхното прилагане; също така тази масова съвместна работа в закрити помещения и в такива условия, при които решаващо е не здравето на работниците, а по-успешното изготвяне на продукта — това масово съсредоточаване на работници в една и съща работилница е, от една страна, източник на растяща печалба за капиталистите, а от друга страна — причина за разхищаване живота и здравето на работниците, щом неговите последствия не се компенсират чрез съкратяване на работното време и въвеждане на специални предпазителни мерки.
Д-р Саймън установява следното общо правило, което доказва с помощта на масови статистически данни:
„Смъртността от белодробни заболявания в даден окръг расте, при равни други условия, право пропорционално на степента, в която населението на този окръг е принудено да прибягва към съвместна работа в затворени помещения.“ (стр. 23)
Причината за това е лошата вентилация. „И вероятно в цяла Англия няма изключение от общото правило, че във всеки окръг, в който се намира значителна промишленост, съсредоточена в затворени помещения, увеличената смъртност на работниците от тази промишленост е достатъчна, за да даде преобладание на белодробните болести в цялата статистика за смъртността в дадения окръг“ (стр. 23).
Статистиката за смъртността в онези отрасли на промишлеността, в които се работи в затворени помещения и които през 1860 и 1861 година са били подложени на обследване от страна на санитарния надзор, дава следните резултати. На същия брой мъже от 15—55-годишна възраст, на който в земеделските окръзи на Англия се падат 100 смъртни случая от туберкулоза и други белодробни заболявания, се падат: в Ковънтри — 163 смъртни случая от туберкулоза, в Блекбърн и Скиптон — 167, в Конглетон и Бредфорд — 168, в Лейстер — 171, в Лик — 182, в Майклсфилд — 184, в Болтън — 190, в Нотингам — 192, в Рочдел — 193, в Дерби — 198, в Селфорд и Ештон андер Лайн — 203, в Лидс — 218, в Престои — 220 и в Манчестър — 263 (стр. 24). Следващата по-долу таблица дава още по-поразителен пример. Тя дава смъртните случаи от белодробни болести отделно за двата пола на възраст от 15—25 години, изчислени за всеки 100000 жители. Избрани са такива окръзи, в които само жените са заети с промишлен труд, съсредоточен в затворени помещения, а мъжете са заети в най-разнообразни клонове на труда.
Окръзи Главна промишленост Брой на смъртните случаи
от белодробни заболявания
между 15 и 25-год. възраст
на всеки 100 000 жителиМъже Жени Беркемстид Плетачество от слама, работят жени 219 578 Лейтън Базард Плетачество от слама, работят жени 309 554 Нюпорт-Пегнел Плетене на дантели от жени 301 617 Тоучестер Плетене на дантели от жени 239 577 Йовил Производство на ръкавици, работят главно жени 280 409 Лик Копринена промишленост, преобладават жени 437 856 Конглетон Копринена промишленост, преобладават жени 566 790 Майклсфилд Копринена промишленост, преобладават жени 593 890 Северни окръзи Земеделие 331 333 В окръзите с копринена промишленост, където участието на мъжете във фабричния труд е по-значително, и смъртността между тях е по-висока. Нормата на смъртността от туберкулоза и др. т. разкрива тук, както гласи отчетът,
„онези възмутителни (atrocious) санитарни условия, в които работи значителна част от нашата копринена промишленост“.
И това е тъкмо онази копринена промишленост, при която фабрикантите, изтъквайки изключително благоприятните санитарни условия на своето производство, искаха и отчасти получиха изключително дълго работно време за децата под 13-годишна възраст (виж „Капиталът“, кн. I, гл. VIII, стр. 256[38]).
„Без съмнение нито един от изследваните досега клонове на промишлеността не дава по-печална картина от шивашкото производство, описано от тази страна от д-р Смит... „Работилниците“, казва той, „са твърде различни в санитарно отношение, но почти всички те са препълнени, проветряват се лошо и са крайно нехигиенични... Такива стаи са и без това неизбежно задушни, а когато се запали газът, както това става денем при мъгливо време или през зимните вечери, температурата достига до 80 и дори 90 градуса (по Фаренхайт = 27—33° по Целзий), вследствие на което работниците се обливат в пот, стъклата на прозорците се запотяват, водата постоянно тече на струи и капе от тавана и работниците са принудени да държат отворени няколко прозореца, макар че по този начин неизбежно се простудяват.“ — За състоянието на 16 от най-значителните работилници в лондонския Вестенд той дава следното описание: „най-голямата кубатура за един работник в тези лошо проветрени помещения е 270 куб. фута, най-малката — 106 фута, средно 156 фута па човек. В една работилница, заобиколена от всички страни с галерии и получаваща светлина само отгоре, работят от 92 до 100 души; горят значителен брой газови пламъчета; отходните места се намират до самата работилница; на човек се падат не повече от 150 фута кубатура. В друга работилница, прилична на кучешка колиба, която се помещава в дъното на един осветлен само отгоре двор и се проветрява само от един малък прозорец на покрива, работят 5 или 6 души, като на всеки един се падат само по 112 куб. фута.“ И „в тези ужасни (atrocious) работилници, описани от д-р Смит, шивачите работят обикновено по 12—13 часа на ден, а понякога работата продължава цели 15—16 часа“ (стр. 25, 26, 28).
Брой на заетите лица Отрасли на производството и области Норма на смъртността
на 100 000 души на възраст от:25-35 35-45 45-55 958 265 Земеделие, в Англия и Уелс 743 805 1145 22 301 мъже
и 12 377 жениШивачи, Лондон 958 1262 2093 13 803 Словослагатели, Лондон 894 1747 2367 Необходимо е да се отбележи — и това действително е отбелязано от Джон Саймън, съставител на отчета и завеждащ медицинския отдел, — че за възрастта 25—35 години са посочени по-ниски от действителните цифри на смъртността за шивачите, словослагателите и печатарите в Лондон, тъй като и в двата тези отрасъла на промишлеността лондонските майстори получават от селата значителен брой млади хора (вероятно под 30-годишна възраст), които работят като чираци и „improvers“, т. е. усъвършенстващи се в занаята. Те увеличават броя на заетите в промишлеността лица, въз основа на който са изчислени нормите на смъртността за промишленото население на Лондон; но броят на смъртните случаи е при тях по-малък, отколкото при другите работници, понеже тяхното пребиваване в града е само временно; ако се разболеят през това време, те се връщат у дома си на село, където се и регистрира тяхната смърт, когато болестта завърши със смърт. Това в още по-голяма степен се отнася за групите от по-ранната възраст и затова лондонските цифри относно смъртността на лицата от тези групи нямат никакво значение като показател на вредното влияние на промишлеността върху здравето (стр. 30).
Приблизително така, както с шивачите, стои въпросът и със словослагателите, у които към липсата на вентилация, към отровения въздух и т.н. се прибавя още и нощният труд. Тяхното обичайно работно време продължава 12—13, а понякога 15—16 часа.
„Страшни са горещината и задухът, когато се запали газът ... Нерядко се случва, че изпаренията от букволеярната или смрадта от машините и помийните ями се издигат от долния етаж нагоре и още повече влошават недостатъците на горното помещение. Нажеженият въздух на долните помещения повишава температурата в горните и с нагряването на пода и ако помещенията са ниски, а се употребява много газ — тогава е истинско бедствие. Още по-лошо е положението там, където парните котли се помещават в лошото помещение и изпълват цялото здание с непоносима горещина... Изобщо може да се каже, че вентилацията е съвсем незадоволителна и съвсем недостатъчна, за да може след залез слънце да ограничи жегата и да изхвърли навън продуктите от изгарянето на газа, и че в много работилници, особено такива, които по-рано са били жилищни помещения, санитарните условия са крайно плачевни.“
В някои работилници, особено за седмични вестници, където също са заангажирани момчета от 12 до 16 г., се работи почти непрекъснато в течение на два дни и една нощ; докато в други наборни работилници, които изпълняват срочни работи, работниците нямат почивка дори в неделните дни и тяхната работна седмица се състои от 7 дни вместо от 6 (стр. 26, 28).
За шапкарките и шивачките (milliners and dressmakers) говорихме вече в „Капиталът“, кн. I, гл. VIII, 3, стр. 215—217[39],когато ставаше дума за прекомерния труд. Техните работни помещения се описват в приведения от нас отчет на д-р Орд. Дори когато те през деня са донякъде по-добри, през часовете, когато е запален газът, в тях става прекомерно горещо, въздухът става развален и нездрав. В 34 от по-добре благоустроените работилници д-р Орд е намерил, че, средно взето, кубатурата за една работничка е била
„В 4 случая — повече от 500 фута; в 4 други — от 400 до 500 фута;... в 5 — от 200 до 250; в 4 — от 150 до 200, и най-сетне, в 9 случая — само от 100 до 150 куб. фута. Дори в най-благоприятния от тези случаи количеството на въздуха едва стига при продължителна работа и в помещение с несъвършена вентилация. Дори и при добра вентилация вечерно време в работилниците става много горещо и задушно поради това, че са необходими значителен брой горящи газови пламъчета.“
А ето и забележката на д-р Орд по отношение на една от посетените от него работилници от по-долна класа, където се работи за сметка на един посредник (middleman):
„Стая с обем 1 280 куб._фута; в нея се намират 14 души; на всеки един се падат по 91,5 куб. фута. Работничките изглеждаха тук преуморени и измъчени. Работната заплата се определя седмично от 7—15 шилинга, освен това получават чай... Работят от 8 сутринта до 8 вечерта. Малката стая, в която са струпани тези 14 души, се лошо проветрява. Има два отварящи се прозореца и една камина, която впрочем беше запушена; няма никакви специални приспособления за вентилация“ (стр. 27).
В същия отчет за прекомерния труд на модистките се казва следното:
„Прекомерният труд на младите жени в елегантните модни ателиета трае само около 4 месеца, но в такава чудовищна степен, че в много случаи е предизвиквал изумление и недоволство у публиката; в течение на тези месеци в ателието се работи по правило 14 пълни часа, а при натрупване на спешни поръчки дори по 17—18 часа всекидневно. През останалото време на годината работата продължава вероятно по 10—14 часа; онези, които работят в къщи, са заети обикновено по 12 или 13 часа. В производството за дамски горни дрехи, яки, ризи и др. работата в общото ателие, в това число и шиенето на шевна машина, не продължава толкова дълго, обикновено не повече от 10—12 часа“; обаче, прибавя д-р Орд, „в някои заведения редовното работно време се удължава през известни периоди чрез извънредна работа, заплащана отделно, а в други след свършването на редовното работно време работата се носи в къщи, за да се довърши там. Ще прибавим, че и при едната, и при другата форма извънредният труд често пъти е принудителен“ (стр. 28).
Джон Саймън прави към тази страница следната забележка:
„Г-н Редклиф, секретар на епидемиологическото дружество, който имаше особено много случаи да изследва здравето на работничките в заведенията от първия тип, е намерил, че от всеки 20 девойки, които според собствените им думи се чувствали „съвсем здрави“, в действителност е била здрава само една; при останалите е констатирал в различна степен изтощение на силите, нервно изтощение и многобройни, свързани с това, функционални разстройства. Като причини за това той смята: на първо място продължителността на работния ден, която той определя дори за мъртвия сезон на годината на минимум 12 часа всекидневно; второ, претъпкаността и лошата вентилация на ателиетата, разваления от светилния газ въздух, недостатъчното или лошото хранене, недостатъчните грижи за удобства в помещенията.“
Д-р Саймън идва в края на краищата до заключението,
„че за работниците е практически невъзможно да настоят за изпълнението на нещо, което теоретически е най-елементарното тяхно право на здраве, правото, когато работодателят ги назначава на каквато и да било работа, да отстрани за своя сметка, доколкото зависи от него, всички причини, които, без да е нужно, правят извършването на тази съвместна работа вредно за здравето; обаче работниците фактически не са в състояние да извоюват със собствени сили тази санитарна справедливост и въпреки намерението на законодателя също тъй малко могат да разчитат на някаква действителна подкрепа от страна на чиновниците, на които е поверено провеждането в живота на законите за предотвратяване на нещастни случаи“ (стр. 29). — „Без съмнение, определянето на точните граници, в които работодателите трябва да бъдат подложени на регулиране, представлява някои дребни технически затруднения. Но... по принцип исканията, целещи запазването на здравето, имат универсален характер. И в интерес на милионите работници и работнички, животът на които сега без всяка нужда се трови и съкращава от безчислени физически страдания, създавани изключително от характера на тяхната работа, аз се осмелявам да изкажа надеждата, че и санитарните условия на труда ще бъдат навсякъде поставени под надлежната закрила на законите; необходимо е да се гарантира поне въвеждането на задоволителна вентилация във всички затворени работнически помещения и във всеки отрасъл на труда, който по самата си природа е вреден за здравето, да се ограничат, доколкото е възможно, влиянията, особено вредни за здравето“ (стр. 31).
III. ИКОНОМИЯ В ДОБИВАНЕТО НА ДВИГАТЕЛНА СИЛА,
В ПРЕДАВАНЕ НА СИЛАТА И В ПОСТРОЙКИТЕВ своя октомврийски отчет за 1852 г. Л. Хорнер цитира едно писмо на изобретателя на парния чук, известния инженер Джеймс Насмит от Пътрикрофт; в това писмо между другото се казва:
„Публиката съвсем малко е запозната с това, какво колосално нарастване на двигателната сила се получава в резултат на такива изменения на системата и усъвършенствания“ (в парните машини), „като тия, за които говоря. Силата на машините в нашия окръг“ (Ланкашир) „се намираше в течение на почти 40 години под гнета на страхливата и пълна с предразсъдъци рутина, от която за щастие сега се освободихме. В течение на последните 15 години, а особено през последните 4 години“ (значи след 1848 г.) „станаха твърде важни изменения в начина на използване на кондензационните парни машини... В резултат... същите машини дават много повече полезна работа при значително намаление на консумацията на въглища... В продължение на доста много години след въвеждането на парната сила във фабриките на този окръг се смяташе, че скоростта на кондензационните машини трябва да бъде приблизително 220 фута ход на буталото в минута, т. е. че една машина с 5-футов ход на буталото се считаше за предварително ограничена на 22 оборота на коленчатата ос в минута. Считаше се за нецелесъобразно да се пуска машината по-бързо; и тъй като всички механизми бяха приспособени към тази 220-футова скорост на движение на буталото, тази малка и безсмислена скорост господстваше в цялата промишленост в течение на дълги години. Най-сетне, било поради щастливо непознаване на установената норма или пък благодарение на съзнателната инициатива на някой смел новатор, бива изпробвана по-голяма скорост и тъй като резултатът се оказва крайно благоприятен, примерът си намира подражатели; отпуснаха, както се казваше тогава, юздите на машината, като измениха главните колела на предавателния механизъм по такъв начин, че парната машина можеше да получи скорост до 300 и повече фута в минута, докато механизмите запазваха предишната си скорост... Тази увеличена скорост на парната машина влезе сега почти във всеобщо употребление, тъй като опитът показа, че по този начин не само същата тази машина дава повече полезна сила, но и самото движение става много по-гладко вследствие увеличената инерция на маховика. При неизменно налягане на парата и неизменен вакуум в кондензатора се получава по-голяма сила вследствие простото ускоряване движението на буталото. Ако напр. се успееше да се преустрои чрез съответни изменения една парна машина, която при 200 фута скорост в минута дава 40 конски сили, така че да прави 400 фута в минута при същото налягане на парата и същия вакуум, би се получило точно двойна сила; а тъй като налягането на парата и вакуумът и в двата случая са еднакви, то напрежението на отделните части на машината, а следователно и опасността от нещастни случаи при увеличение на скоростта не се увеличава значително. Цялата разлика се свежда до това, че сега количеството на консумираната пара се увеличава приблизително в същото отношение, в което нараства скоростта на движението на буталото и освен това лагерите, т. е. частите на машината, които са подложени на триене, се изхабяват малко по-бързо, но това едва ли заслужава да бъде споменато... Но за да се получи от същата машина повече сила чрез ускореното движение на буталото, необходимо е да се изгорят повече въглища под същия парен котел или да се използва котел с по-голям парен капацитет, с една дума, да се получи повече пара. Това бе постигнато и котлите с по-голям капацитет на производство на пара бяха приспособени към старите „ускорени“ машини: така последните в много случаи даваха 100% повече работа. Около 1842 г. започна да привлича внимание извънредно евтиното добиване на енергия от парните машини в мините Корнуол; конкуренцията в памукопредачната промишленост принуждаваше фабрикантите да търсят главния източник на своята печалба в икономиите; значителната разлика в консумацията на въглища, пресметната на един час и една конска сила, между корнуолските и другите машини, както и необикновената икономия, постигана чрез въвеждането на вулфовите машини с двойни цилиндри, станаха причина и в нашата област да се издигне на пръв план въпросът за пестене на горивния материал. Корнуолските машини и машините с двойни цилиндри даваха 1 конска сила на час при консумация на З½ до 4 фунта въглища, докато машините в памукопредачните окръзи консумираха обикновено 8—12 фунта въглища на конска сила и час. Тази тъй значителна разлика накара фабрикантите и машиностроителите от нашия окръг да се стремят да постигнат от своя страна същата необичайна икономия с помощта на средства, подобни на ония, които бяха вече въведени в Корнуол и във Франция, където високите цени на въглищата заставяха фабрикантите да съкращават колкото могат повече разходите по този скъп параграф в своите предприятия. Това доведе до твърде важни резултати. Първо, много котли, половината от повърхността на които в доброто старо време на високи печалби беше изложена на действието на външния студен въздух, сега бяха покрити с дебел слой филц или с тухли и мазилка, или с други материали, благодарение на което се затрудни излъчването на получената толкова скъпо топлина. По същия начин започнаха да предпазват парните тръби и да обвиват цилиндрите с филц или дърво. Второ, започват да прилагат високото налягане. По-рано предпазителната клапа беше така нагласена, че се отваряше още при парно налягане от 4, 6 или 8 фунта на квадратен дюим; сега бе открито, че повишаването на налягането до 14 или 20 фунта... води към твърде значително пестене на въглища; с други думи, работата на фабриката започва да се върши при значително по-малка консумация на въглища... Ония, които притежаваха достатъчно средства и достатъчно предприемчивост, започнаха да прилагат системата на увеличеното налягане и разширение в нейната пълна широта и въведоха в употреба съответно построени парни котли, развиващи налягане до 30, 40, 60 и 70 фунта на квадратен дюим — налягане, което би накарало инженерите от старата школа да припаднат от ужас. Но тъй като икономическият резултат от това повишено налягане на парата... твърде скоро се прояви в съвсем недвусмислената форма на фунтове, шилинги и пенси, парните котли с високо налягане при кондензационните машини получиха почти общо разпространение. Ония, които са прокарали радикално реформата, започват да прилагат вулфовите машини; това стана по отношение на повечето неотдавна построени машини; започнаха да се употребяват особено вулфовите машини с 2 цилиндра, в един от които парата от котела развива сила вследствие превеса на своето налягане над атмосферното и след това, вместо да излезе на свобода след всяко движение на буталото, както е ставало по-рано, тя влиза в един цилиндър за ниско налягане, който е приблизително четири пъти по-голям по обем и след като извърши там ново разширение, се превежда в кондензатора. Икономията, постигната от въвеждането на тези машини, се изразява в това, че тук работата на една конска сила в течение на един час се създава с помощта на 3½ до 4 фунта въглища, докато за машините от старата система бяха необходими за същата цел от 12 до 14 фунта. С помощта на остроумни приспособления вулфовата система на двойни цилиндри или на комбинирана машина с високо и ниско налягане можа да се приложи към съществуващите машини от по-стар тип и по този начин да се повиши техният капацитет, понижавайки същевременно консумацията на въглища. Същият резултат се постигна в течение на последните 8—10 години чрез съединяването на машината за високо налягане с кондензационната машина по такъв начин, че използваната пара от първата преминава във втората и я привежда в движение. Тази система се оказа в много случаи полезна.“
„Би било трудно да се установи точно в каква степен се е увеличил работният капацитет на старите машини, към които са били приложени някои от посочените по-горе нови подобрения или всички подобрения, взети заедно. Обаче аз съм уверен, че при еднакво тегло на парната машина сега получаваме средно най-малко 50% повече работа и че в много случаи същата парна машина, която в периода на ограничената скорост от 220 фута на минута даваше 50 конски сили, сега дава повече от 100. Извънредно важните в икономичен смисъл резултати от прилагането на високото налягане при кондензационната машина, както и много по-големите изисквания, които се поставят на старите парни машини във връзка с разширяването на предприятията, доведоха през последните три години до въвеждането на тръбните котли, благодарение на които отново се намалиха силно разходите за добиване на пара“ („Reports of Insp. of Fact., October 1852“, 23—27).
Казаното за двигателите се отнася и за предавателните механизми и работните машини.
„Бързината, с която се развиваха усъвършенстванията на машините в течение на няколкото последни години, даде на фабрикантите възможност да разширят производството без допълнителна двигателна сила. По-икономичното използване на труда стана необходимо поради намаляването на работния ден и в повечето добре ръководени фабрики постоянно се преценява как да се разшири производството при едновременно намаляване на разходите. Благодарение на любезността на един твърде интелигентен фабрикант от моя окръг аз разполагам с данни относно броя и възрастта на работниците, заети в неговата фабрика, относно използваните там машини и работната заплата, изплатена през периода от 1840 г. до днес. През октомври 1840 г. неговата фирма е имала 600 работници, от които 200 под 13 години; през октомври 1852 г. — само 350 работници, от които само 60 под 13 години. През двете тези години са работили едни и същи машини, със съвсем нищожни изключения, и е била изплатена еднаква сума за работна заплата“ (отчет на Редгрейв в „Reports of lnsp. of Fact., October 1852“, p. 58, 59).
Резултатите от тези усъвършенствания на машините се виждат напълно едва когато те са монтирани в нови, целесъобразно устроени фабрични здания.
„Що се отнася до усъвършенстванията на машините, трябва да отбележа, че са постигнати големи успехи преди всичко в строежа на фабрики, които са приспособени за инсталиране на тези нови машини... В долния етаж се пресуква всичката прежда и само там са съсредоточени всичките 29 000 пресукални вретена. Само в това помещение и в пристройката аз постигам най-малко 10% икономия в труд, и то не толкова поради подобренията в системата на самото пресукване, колкото поради събирането на машините под едно управление; същия брой вретена аз мога да приведа в движение с помощта на една двигателна ос, вследствие на което в сравнение с другите фирми получавам изгода от предавателния механизъм от 60 до 80%. Освен това по този начин се пести много машинно масло, грес и т. н. С една дума, при усъвършенствано устройство на фабриката и при подобрени машини аз, при най-скромна сметка, съм спестил 10% труд и освен това съм спестил големи количества енергия, въглища, масло, лой, двигателни оси, ремъци и т. н.“ (показания на един памукопредачен фабрикант, „Report of Insp. of Fact., October 1863“, p. 109, 110)
IV. ИЗПОЛЗВАНЕ ЕКСКРЕМЕНТИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
С капиталистическия начин на производство се разширява и използването на екскрементите на производството и потреблението. Под първите разбираме отпадъците на промишлеността и на селското стопанство, под последните — отчасти екскрементите, които произхождат от естествената обмяна на веществата у човека, отчасти формата, която приемат предметите за потребление, след като процесът на тяхното потребление е завършен. Екскременти на производството са следователно страничните продукти в химическата промишленост, които при малък мащаб на производството се губят; железните стърготини, които остават при фабрикацията на машини и отново влизат като суров материал в железодобивното производство, и т. н. Екскрементите на потреблението са естествените вещества, отделяни от човешкия организъм, остатъците от дрехи във формата на парцали и др. т. Екскрементите на потреблението са от голямо значение за селското стопанство. По отношение на тяхното използване капиталистическото стопанство се отличава с колосално разточителство; напр. в Лондон то не намира за изпражненията на 4½ милиона хора по-добро използване, освен с цената на огромни разходи да заразява с тях Темза.
Поскъпването на суровините служи естествено като стимул за използване на отпадъците.
Общо взето, условията за това вторично използване са следните: натрупване на значителни маси екскременти, което е възможно само при работа в едър мащаб; усъвършенстване на машините, благодарение на което веществата, които по-рано не можеха да се използват в своята дадена форма, получават вид, пригоден за използване в новото производство; успехите на науката, особено на химията, която открива полезните свойства на тези отпадъци. Няма съмнение, че и при дребната градинарска земеделска култура, като напр. в Ломбардия, Южен Китай и Япония, също се постига голяма икономия от този род. Обаче, общо взето, производителността на земеделието се изкупва при тази система с голямо разточителство на човешка работна сила, която се отнема от другите сфери на производството.
Така наречените отпадъци играят значителна роля почти във всеки отрасъл на промишлеността. Така напр. в декемврийския фабричен отчет за 1863 г. се сочи следното обстоятелство като една от главните причини, поради които фермерите в Англия и в много части на Ирландия само неохотно и рядко се занимават с ленена култура:
„Значителните отпадъци... които се получават при обработката на лена в малките даракчийници за лен, движени с вода (scutch mills)... Отпадъците при памука са сравнително малки, но при лена са твърде значителни. Грижливият подход при накисването и механическото влачене може значително да ограничи тази загуба... В Ирландия влаченето на лена се върши често съвсем незадоволително, така че се губят 28—30% от продукта“ („Reports of Insp. of Fact., October 1863“, p. 139, 142).
Всичко това би могло да бъде отстранено при използване на по-съвършени машини. Дребът, който се получава, е в такова голямо количество, че фабричният инспектор казва:
„От няколко даракчийници за лен в Ирландия ми се съобщава, че работниците често носят в къщи отпадъците и ги употребяват като гориво за печките си, а това е много ценен материал“ (пак там, стр. 140).
Относно памучните отпадъци ще говорим по-долу, когато ще стане дума за колебанията в цените на суровините.
Вълнената промишленост беше по-благоразумна, отколкото промишлеността по обработката на лена.
„По-рано се считаше за позорно да се събират отпадъците от вълна и вълнени парцали за нова преработва, но този предразсъдък съвсем изчезна във връзка с shoddy trade (производството на изкуствена вълна), което стана важен отрасъл от вълнената промишленост в йоркширския окръг; няма съмнение, че и предприятията, които преработват памучните отпадъци, скоро ще заемат същото място като отрасъл от производството, отговарящ на една общопризната потребност. Преди 30 години вълнените изрезки, т. е. парчетата от чист вълнен плат, се оценяваха средно по 4 ф. ст. и 4 шилинга за тон; през последните няколко години те поскъпнаха до 44 ф. ст. за тон. При това търсенето дотолкова нарасна, че се използват дори смесени тъкани от вълна и памук, тъй като се намери начин да се разлага памукът, без да се поврежда вълната; и днес хиляди работници са заети във фабрикацията на shoddy, от което потребителят има полза, тъй като той сега може да си купи плат от добро средно качество на твърде умерена цена“ („Reports of lnsp. of Fact., October 1863“, p. 107).
Възстановяваната по такъв начин изкуствена вълна възлизаше още в края на 1862 г. на една трета от общата консумация на вълна в английската промишленост („Reports of Insp. of. Fact., October 1862“, p. 81). „Голямата изгода“ за „потребителя“ се състои в това, че неговите вълнени дрехи сега се износват три пъти по-бързо, отколкото преди, и че започват да се разнищват шест пъти по-бързо.
Английската копринена промишленост се движеше по същата наклонена плоскост. От 1839 до 1862 г. консумацията на естествена сурова коприна се беше малко намалила, докато консумацията на копринени отпадъци се удвои. Усъвършенстваните машини дадоха възможност да се фабрикуват от този, при други условия доста малоценен, материал копринени тъкани за различни цели.
Най-ярък пример за използване на отпадъците дава химическата промишленост. Тя използва не само своите собствени отпадъци, но и отпадъците от най-разнообразни други отрасли на промишлеността и превръща напр. неизползвания по-рано почти за нищо каменовъглен катран в анилинови бои, в ализарин, а в последно време и в медикаменти.
От тази икономия на отпадъците на производството по пътя на вторичното използване трябва да различаваме икономията при получаването на самите отпадъци, т. е. свеждането на екскрементите на производството до техния минимум и непосредственото максимално използване на суровините и спомагателните материали, които влизат в производството.
Икономията на отпадъците е отчасти обусловена от доброто качество на машините, които се използват. Масло, сапун и пр. се пестят по-добре, когато отделните части на машините са по-точно изработени и по-добре полирани. Това се отнася до спомагателните материали. А отчасти — и това е най-важното — зависи от качеството на употребяваните машини и инструменти дали по-голяма или по-малка част от суровините в процеса на производството се превръща в отпадъци. Най-сетне, това зависи и от качеството на самите суровини. Последното от своя страна зависи отчасти от развитието на добивната промишленост и земеделието, които произвеждат суровини (от успеха на културата в собствения смисъл на думата), отчасти от степента на развитие на процесите, на които се подлага суровият материал до неговото постъпване в обработващата промишленост.
„Пармантие доказа, че за един сравнително не много дълъг период, напр. от времето на Людовик XIV, изкуството да се мели зърното се е значително усъвършенствало във Франция, така че съвременните мелници в сравнение с по-раншните дават почти с ½ повече хляб от едно и също количество зърно. И действително годишната консумация на парижанина, която по-рано се изчисляваше на 4 сетне зърно, по-късно на 3, най-сетне на 2, възлиза в днешно време на 1⅓ сетне, или приблизително на 342 фунта на глава... В Перш, гдето съм живял дълго време, грубо построените мелници с мелнични камъни от гранит и базалтит са в повечето случаи преустроени според изискванията на механиката, която направи такива крупни успехи през последните 30 години. Снабдиха ги с добри мелнични камъни от Ла Ферте, започнаха да мелят зърното два пъти, направиха ситото да се движи в кръг и в резултат на същото количество зърно се получава с 1/6 повече брашно. По този начин аз лесно си обяснявам грамадната разлика между дневната консумация на зърно у римляните и у нас; причината лежи изключително в недостатъчното съвършенство на начините на мелене на зърното и приготвяне на хляба. В това виждам и обяснението на забележителния факт, който привежда Плиний, XVIII, гл. 20,2... Брашното се е продавало в Рим според качеството по 40, 48 или 96 аса за модий. Тези цени, които са извънредно високи в сравнение с цените на зърното по същото време, се обясняват с детински-несъвършеното състояние на мелничната техника и произтичащите от това значителни разходи по меленето“ (Dureau de la Malle. „Economie Politique des Romains“, t. 1, Paris, 1840, p. 280—281).
V. ИКОНОМИЯ ЧРЕЗ ИЗОБРЕТЕНИЯ
Тези икономии в използването на основния капитал са, както вече казахме, резултат на това, че условията на труда се прилагат в едър мащаб, накратко казано, че те служат като условия на непосредствения обществен, на обобществения труд, или на непосредствената кооперация в производствения процес. От една страна, само при това условие механическите и химическите изобретения могат да бъдат приложени, без да се повиши цената на стоката, а последното обстоятелство е всякога conditio sine qua non*2. От друга страна, само при производство, организирано в едър мащаб, стават възможни икономиите, които произтичат от съвместното производително потребление. Най-сетне, само опитът на комбинирания работник открива и показва къде и как трябва да се икономисва, как най-лесно да се използват направените вече открития, какви практически затруднения трябва да се преодоляват при прилагането на теорията в производствения процес и т. н.
Ще отбележим между другото, че трябва да се прави разлика между всеобщ труд и съвместен труд. И единият, и другият играят своя роля в процеса на производството, всеки от тях преминава в другия, но между тях има и разлика. Всеобщ труд е всеки научен труд, всяко откритие, всяко изобретение. Той се обуславя отчасти от кооперация със съвременници, отчасти от използването труда на предшественици. Съвместният труд предполага непосредствената кооперация на индивидите.
Казаното по-горе получава ново потвърждение в следните често наблюдавани обстоятелства:
1) В голямата разлика между разходите за първоначалното създаване на една нова машина и разходите за нейното възпроизвеждане; по този въпрос виж Юър и Бебидж.[40]
2) В това, че разходите, необходими за работата наедно предприятие, което прилага нови изобретения, са винаги значително по-големи от разходите на следващите предприятия, възникнали върху неговите развалини, ex suis ossibus*3. Това е до такава степен вярно, че обикновено предприемачите-новатори банкрутират и едва техните наследници, в чиито ръце попадат на по-евтини цени постройките, машините и пр., процъфтяват. Именно по тази причина най-нищожните и жалки представители на паричния капитал извличат в повечето случаи най-голяма полза от всеки прогрес на всеобщия труд на човешкия ум и от общественото използване на този прогрес чрез комбинирания труд.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 — Съответно. Ред.
*2 — задължително условие. Ред.
*3 — от неговите кости. Ред.
11) „Тъй като във всички фабрики твърде значителна част от основния капитал е вложена в постройки и машини, то печалбата ще бъде толкова по-голяма, колкото е по-голям броят на часовете, в продължение на които тези машини ще се намират в работа“. („Reports of Insp. of. Fact., 31st October 1858“, p. 8).
12) Виж Юър относно прогреса в строежа на фабрики.[30]
БЕЛЕЖКИ
[29] Виж настоящото издание, том 23, стр. 335—336.
[30] Маркс има пред вид следната книга: A. Ure. „The Philosophy of Manufactures: or, An Exposition of the Scientific, Moral, and Commercial Economy of the Factory System of Great Britain“. Second edition, London, 1835.
[31] Виж настоящото издание, том 23, стр. 612.
[32] Френският историк Ленге изказва тази хипотеза в книгата си: „Théorie des loix civiles, ou Principes fondamentaux de la société“. Tome II, Londres, 1767, livre V, chapitre XX.
[33] Виж настоящото издание, том 23, стр. 336—337.
[34] Има се пред вид подсказаната от идеите на социалистите утописти инициатива на работниците от град Рочдейл (Манчестърски промишлен окръг), основали през 1844 г. потребителско кооперативно дружество, наречено Дружество на справедливите пионери, което станало зародиш на работническото кооперативно движение в Англия и другите страни.
[35] Виж настоящото издание, том 23, глава VIII, стр. 243—312.
[36] „Killing no murder“ („да убиеш, още не значи, че си убиец“) — разпространен английски израз, който е взет от заглавието на издадения в средата на XVII в., през периода на английската буржоазна революция, памфлет „Killing no murder“. Неговият автор, левелерът Сексби, призовавал да бъде убит лорд-протекторът на Англия, Шотландия и Ирландия Оливер Кромуел като жесток тиранин и оправдавал това убийство.
[37] Съд на кралската скамейка — едно от върховните съдилища в Англия. Разглеждал наказателни и граждански дела и имал правото да ревизира решенията на редица по-низши съдилища.
[38] Виж настоящото издание, том 23, стр. 302—303.
[39] Виж настоящото издание, том 23, стр. 265—266.
[40] Имат се предвид следните книги: A. Ure. „The Philosophy of Manufactures: or, An Exposition of the Scientific, Moral, and Commercial Economy of the Factory System of Great Britain“. Second edition, London, 1835 ; Ch. Babbage. „On the Economy of Machinery and Manufactures“. London, 1832, p. 280—281.