Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс


ОТДЕЛ ТРЕТИ
Възпроизводство и обръщение
на целия обществен капитал

Глава деветнадесета35)
Предишни представи за предмета

I. ФИЗИОКРАТИ

 

Кене в „Tableau économique"*1 с няколко едри щрихи показва как определен по стойност годишен продукт на националното производство се разпределя чрез обръщението така, че при равни други условия да може да се извършва просто, възпроизводство на този продукт, т. е. възпроизводство в предишния мащаб. Изходен пункт на периода на производството по същността на нещата съставлява реколтата на последната година. „Безбройните индивидуални актове на обръщението веднага се обединяват в тяхното характерно обществено масово движение — в обръщението между големи, функционално определени икономически обществени класи. Тук ни интересува следното: Една част от целия продукт — подобно на всяка друга негова част тя като предмет за потребление представлява нов резултат на труда на изтеклата година — е в същото време само носителка на старата капиталова стойност, която отново се явява в предишната натурална форма. Тя не извършва обръщение, а остава в ръцете на нейните производители, на класата на фермерите, за да започне там отново своята служба като капитал. В тази част от годишния продукт, представляваща постоянен капитал, Кене включва и неотнасящи се тук елементи, но той е доловил главното благодарение на ограничеността на неговия кръгозор, за който земеделието е единствената сфера на прилагане на човешкия труд, произвеждаща принадена стойност, т. е. от капиталистическа гледна точка единствената действително производителна сфера. Икономическият процес на възпроизводство, какъвто и да е неговият специфичен обществен характер, винаги се преплита в тази област (в земеделието) с един природен възпроизводствен процес. Очевидните условия на този последния хвърлят светлина и върху условията на първия и не допускат заблуждения, предизвиквани от миражите на обръщението.

Етикетът на една система се отличава от етикетите на другите артикули между другото по това, че той измамва не само купувача, но често и продавача. Самият Кене и неговите най-близки ученици са вярвали в своята феодална фирма, тъй както нашите школни учени вярват в нея и досега. А в действителност системата на физиократите е първата системна концепция на капиталистическото производство. Представителят на промишления капитал — класата на фермерите — ръководи цялото икономическо движение. Земеделието се води капиталистически, т. е. като предприятие на капиталистическия фермер в голям мащаб, непосредственият обработвач на земята е наемен работник. Производството създава не само предметите за потребление, но и тяхната стойност; а движещ мотив на производството е получаването на принадена стойност, чието месторождение е сферата на производството, а не сферата на обръщението. Измежду трите класи, които фигурират като носители на обществения процес на възпроизводство, опосредстван от обръщението, непосредственият експлоататор на „производителния“ труд, производителят на принадената стойност, капиталистическият фермер, се отличава от онези, които просто я присвояват[71].

Капиталистическият характер на физиократичната система е предизвикал още през времето на нейния разцвет опозиция, от една страна, от Ленге и Мабли, от друга страна, от защитниците на свободното дребно земевладение.

***

А. Смит прави крачка назад36) в анализа на процеса на възпроизводството и това още повече се хвърля в очи, защото той в останалото не само разработва по-нататък верния анализ на Кене, като например обобщава неговите „avances primitives“*2 и „avances annuelles“*3 в „основен“ и „оборотен“ капитал37), но на места съвсем изпада във физиократически заблуждения. Например, за да докаже, че фермерът произвежда по-голяма стойност от всеки друг вид капиталисти, той казва:

„Никакъв равен по размер капитал не привежда в движение по-голямо количество производителен труд от капитала на фермера. Не само неговите ратаи, но и неговият работен добитък са производителни работници.“ {Приятен комплимент за ратаите!} „В селското стопанство наред с човека работи и природата; и макар нейната работа да не костува никакви разходи, нейният продукт притежава своя стойност, също както и продуктът на най-скъпо струващите работници. Най-важните селскостопански работи имат за цел не толкова да увеличат плодородността на природата — макар те да правят и това, — колкото до я направляват към производство на най-полезните за човека растения. Поле, обрасло с трънаци и храсталак, често дава толкова растения, колкото и най-добре обработеното лозе или житна нива. Засяването и обработката често не толкова пробуждат, колкото направляват активната плодородност на природата и след всички трудове на земеделеца значителна работа винаги остава за нея. Поради това работниците и работният добитък (!), заети в селското стопанство, възпроизвеждат не само стойност, равна на стойността на тяхното потребление или на стойността на капитала, който им дава работа, заедно с печалбата на капиталиста, както правят манифактурните работници, но много по-голяма стойност. Свръх капитала на фермера и цялата негова печалба те редовно възпроизвеждат рентата на собственика на земята. Рентата може да се разглежда като продукт на онези природни сили, чието ползване собственикът на земята предоставя на фермера. Тя е по-голяма или по-малка в зависимост от предполагаемата величина на тези сили или, с други думи, от предполагаемата естествено или изкуствено създадена плодородност на земята. Тя е дело на природата, което остава след приспадането или възстановяването на всичко онова, което може да се смята за произведение на човека. Тя рядко бива по-малко от една четвърт, а често превишава една трета от целия продукт. Същото количество производителен труд, приложен в манифактурата, никога няма да даде такова голямо възпроизводство. В манифактурите природата не прави нищо, всичко прави човекът и полученият продукт винаги трябва да бъде пропорционален на размерите на действащите сили, които го създават. Ето защо капиталът, влаган в земеделието, не само привежда в движение по-голямо количество производителен труд, отколкото толкова голям капитал, вложен в манифактурата, но и добавя в сравнение с количеството на прилагания от него производителен труд много по-голяма стойност към годишния продукт на земята и труда на страната, към действителното богатство и доход на нейните жители“ (книга II, гл. 5, стр. 242).

На друго място А. Смит казва:

„Цялата стойност на семената е също така в същинския смисъл основен капитал.“ (книга II, гл. I).

Следователно тук капитал = капиталова стойност; тя съществува в „основна“ форма.

„Макар семената и да се преместват през всичкото време от хамбара в полето и обратно, те никога не сменят собственика и следователно не извършват действително обръщение. Фермерът получава своята печалба не чрез тяхната продажба, а чрез техния прираст“ (пак там, стр. 186).

Ограничеността се проявява тук в това, че Смит не вижда, както това е видял още Кене, повторното появяване на стойността на постоянния капитал в обновена форма като важен момент на процеса на възпроизводството, а вижда само една илюстрация повече, при това още и неправилна, за разликата, която той прави между оборотен и основен капитал. — Като преминава от „avances primitives“ и „avances annuelles“ към „fixed capital“*4 и „circulating capital“*5, Смит прави крачка напред в употребата на думата „капитал“; това понятие се обобщава, става независимо от специалното внимание към „земеделската“ сфера на приложение, което е характерно за физиократите. Крачка назад е това, че различията между „основен“ и „оборотен“ капитал се приемат и запазват като решаващи разлики.

 

II. АДАМ СМИТ

1) Общи положения на Смит

 

А. Смит казва:

„Във всяко общество цената на всяка стока в края на краищата се свежда до една от тези три части (работна заплата, печалба и поземлена рента) или до всичките три, а във всяко развито общество всичките тези три съставни части в по-голяма или по-малка степен влизат като съставни части в цената на преобладаващата част от стоките38)“ (книга I, гл. VI, стр. 42).

„Работната заплата, печалбата и поземлената рента са трите първоначални източника на всеки доход, както и на всяка разменна стойност“ (стр. 63).

По-долу ние ще разгледаме по-подробно това учение на А. Смит относно „съставните части на цената на стоките“, или, съответно „на всяка разменна стойност“. По-нататък се казва:

 „Тъй като това важи за всяка единична стока, отделно взета, то трябва да се отнася и до цялата съвкупност от стоки, които съставляват годишния продукт на земята и на труда на всяка страна. Общата цена или разменна стойност на този годишен продукт трябва да се свежда до същите три части и да се разпределя 'между различните жители на страната във вид било на заплата за техния труд, било на печалба от техния капитал или рента за тяхната поземлена собственост“ (книга II, гл. 2, стр. 190).

След като по този начин А. Смит е свел и цената на всички стоки, взети поотделно, и „цялата цена или разменна стойност... на годишния продукт на земята и труда на всяка страна“ до три извора на доходи: за наемния работник, капиталиста и собственика на земята, до работна заплата, печалба и поземлена рента, той все пак е бил принуден да въведе по околен, контрабанден път четвърти елемент, именно елемента капитал. Това става чрез различаването на брутен от чист доход.

„Брутният доход на всички жители на една голяма страна се състои от целия годишен продукт на тяхната земя и техния труд; техният чист доход съставлява частта, която остава на тяхно разположение след приспадането на разходите по възстановяването, първо, на техния основен, второ, на техния оборотен капитал; или частта, която те могат, без да намаляват своя капитал, да включат в запаса, предназначен за непосредствено потребление, или да изразходват за своето изхранване, удобство или удоволствие. Тяхното действително богатство също така е пропорционално не на брутния им, а на чистия им доход“ (пак там, стр. 190).

По това ние ще забележим:

1) А. Смит разглежда тук изрично само простото възпроизводство, а не възпроизводството в разширен мащаб или натрупването.

Той говори само за разходите за „поддържане“ („maintaining“) на функциониращия капитал. „Чистият“ доход се равнява на онази част от годишния продукт — било на обществото или на индивидуалния капиталист, — която може да влезе в „потребителния фонд“, но размерите на този фонд не трябва да засягат функциониращия капитал („encroach upon capital“). Следователно една част от стойността както на индивидуалния, така и на обществения продукт не се свежда нито до работна заплата, нито до печалба или поземлена рента, а до капитал.

2) А. Смит избягва от собствената си теория посредством игра на думи, посредством различаване на „gross“ и „net revenue“ — на брутен и чист доход. Индивидуалният капиталист, както и цялата капиталистическа класа, или така наричаната нация, вместо употребения в производството капитал получава стоков продукт. Стойността на последния — тя може да бъде представена в пропорционални части от самия продукт, — от една страна, възстановява изразходваната капиталова стойност, следователно образува доход, буквално „revenue“ („revenu“ — причастие от „revenir“, „възвръщам се“), обаче, nota bene, образува „capital revenue“, или „доход от капитал“; от друга страна, съставни части, които „се разпределят между различните жители на страната във вид било на работна заплата за техния труд, било на печалба от техния капитал или рента от тяхната поземлена собственост“, съставляват това, което в обикновения живот се нарича доход. Поради това стойността на целия продукт съставлява нечий доход, било на индивидуалния капиталист, било на цялата страна; но той съставлява, от една страна, доход от капитала, а от друга страна —- различна от него форма „revenue“. По такъв начин онова, което беше отстранено при разлагането на стойността на стоката на нейните съставни части, отново се въвежда през задната врата чрез двусмисленото значение на думата „revenue“. Но само такива съставни части на стойността на продукта могат да се получават като доход, които вече съществуват в него. За да бъде получен капитал като доход във формата на „revenue“, предварително трябва да е бил изразходван капитал.

А. Смит казва по-нататък:

„Минималната обикновена норма на печалбата трябва да бъде винаги малко повече от това, което е достатъчно за покриване на случайни загуби, възможни при всяко влагане на капитал. Само този излишък представлява чиста, или нето-печалба.“

{А кой капиталист разбира под печалба необходими разходи на капитал?}

„Това, което наричат брутна печалба, включва често не само този излишък, но и сумата, която се удържа за покриване на казаните извънредни загуби“ (книга I, гл. IX, стр. 72).

Но това не значи нищо друго, освен че една част от принадената стойност, разглеждана като част от брутната печалба, трябва да образува застрахователен фонд за производството. Този застрахователен фонд се създава от една част от принадения труд, който дотолкова непосредствено произвежда капитал, т. е. фонд, предназначен за възпроизводството. Що се отнася до разхода за „поддържането“ на основния капитал и т. н. (виж цитираните по-горе места), заместването на потребения основен капитал с нов не съставлява ново изразходване на капитал, а е само възобновяване на старата капиталова стойност в нова форма. Що се отнася до разходите за ремонт на основния капитал, които А. Смит също отнася към разходите по издръжката, те влизат в цената на авансирания капитал. Това, че капиталистът не е принуден да влага наведнъж тази част от капитала, че той я влага през време на функционирането на капитала само постепенно, според нуждата, и може да използва за тази цел получена вече печалба — това обстоятелство никак не изменя източника на тази печалба. Съставната част от стойността, която е източник на тази печалба, показва само, че работникът доставя принаден труд както за застрахователния фонд, така и за фонда, предназначен за ремонт.

А. Смит ни разказва по-нататък, че от чистия доход, т. е. от дохода в специфичен смисъл, трябва да се изключи целият основен капитал, както и цялата част на оборотния капитал, която е необходима за поддържане и ремонт на основния капитал, а също и за неговото възобновяване, т. е. всъщност трябва да се изключи целият капитал, намиращ се не в такава натурална форма, в която той е предназначен за потребителен фонд.

„Всички разходи по поддържането на основния капитал очевидно трябва да се изключат от чистия доход на обществото. Никога не могат да влизат в него нито материалите, необходими за ремонт на неговите полезни машини и оръдия на труда,... нито продуктът на труда, необходим за привеждането на тези материали в надлежния вид. Цената на този труд може наистина да съставлява част от чистия доход, защото работниците, заети с него, могат да превръщат цялата стойност на своята работна заплата в свой запас, предназначен за непосредствено потребление. Но при другите видове труд както цената му“ (т. е. заплатата, плащана за този труд), така и „продуктът“ (в който този труд е въплътен) „се превръщат в запас за потребление: цената — в запас на работниците, продуктът — в запас на други хора, чието съществуване се подобрява, удобствата и удоволствията на които се увеличават благодарение на труда на тези работници“ (книга II, гл. 2, стр. 190, 191).

А. Смит се натъква тук на много важно различие между работниците, заети в производството на средства за производство, и тези, които са заети с непосредствено производство на средства за потребление. Стойността на стоковия продукт на първата категория работници съдържа в себе си съставна част, равна на сумата на работните заплати, т. е. на стойността на онази част от капитала, която е изразходвана за покупка на работна сила. Тази част от стойността съществува физически като известен дял от средствата за производство, произведени от тези работници. Парите, получени от тях като работна заплата, образуват за тях доход, но техният труд не е произвел нито за самите тях, нито за други пригодни за потребление продукти. Следователно самите техни продукти не образуват елемент от онази част на годишния продукт, която е предназначена да достави обществения потребителен фонд, в който само може да се реализира „чистият доход“. А. Смит забравя тук да добави, че казаното за работната заплата еднакво се отнася и към онази съставна част от стойността на средствата за производство, която като принадена стойност под формата на категориите печалба и рента образува дохода (преди всичко) на промишления капиталист. Тези съставни части на стойността също съществуват във формата на средства за производство, във формата на предмети, непригодни за потребление. Едва след превръщането си в пари те могат да вдигнат съответно на тяхната цена количество предмети за потребление, произведени от втората категория работници, и да го пренесат във фонда на индивидуалното потребление на притежателите на тези средства за производство. Но А. Смит толкова повече е трябвало да види, че частта от стойността на ежегодно произвежданите средства за производство, която е равна на стойността на средствата за производство, функциониращи в тази сфера на производството — на стойността на средствата за производство, с които се правят средства за производство, — следователно една част от стойността, равна на стойността на приложения тук постоянен капитал, абсолютно не може да служи като съставна част на стойността, която образува доход не само вследствие на натуралната форма, в която тази част съществува, но и вследствие на нейното функциониране като капитал.

По отношение на втората категория работници, т. е. на онези, които непосредствено произвеждат средства за потребление, определенията на А. Смит не са съвсем точни. Той казва именно, че в такива отрасли на труда във фонда на непосредственото потребление влизат (go to) и цената на труда, и продуктът:

„цената“ (т. е. парите, получени като работна заплата) — „в потребителния фонд на работниците, продуктът — в потребителния фонд на други лица (that of other people), съществуването на които се подобрява, удобствата и удоволствията на конто порастват благодарение на труда на тези работници“.

Но работникът не може да живее с „цената“ на своя труд, с парите, които му се дават като работна заплата; той реализира тези пари, като купува с тях средства за потребление; тези последните могат отчасти да се състоят от онези сортове стоки, които той самият е произвел. От друга страна, неговият собствен продукт може да бъде такъв, че той влиза само в потреблението на експлоататорите на труда.

След като по този начин е изключил напълно основния капитал от „netto revenue“*6 на страната, А. Смит продължава:

„При все че цялата сума на разходите, направени за поддържането на основния капитал, необходимо се изключва по такъв начин от чистия доход на обществото, не е такъв случаят с разходите за поддържането на оборотния капитал. От четирите части, от които се състои този капитал: пари, средства за живот, сурови материали и готови изделия, трите последни, както вече казахме, постоянно се изтеглят от него и се включват или в основния капитал на обществото, или в неговите запаси, предназначени за непосредствено потребление. Онази част от тези отиващи за потребление предмети, която не се употребява за възстановяване на първия“ {на основния капитал}, „постъпва изцяло в състава на последните“ {в запаса, предназначен за непосредствено потребление} „и съставлява част от чистия доход на обществото. Поддържането на тези три части на оборотния капитал не взема поради това от чистия доход на обществото никаква част от годишния продукт, с изключение на това, което е необходимо за попълване и възстановяване на основния капитал“ (книга II, гл. 2, стр. 192).

Да се каже, че частта от оборотния капитал, която не служи за производството на средства за производство, влиза в производството на средства за потребление, т. е. в частта от годишния продукт, предназначена за образуване на потребителния фонд на обществото, е просто тавтология. Но важно е онова, което следва веднага след това:

„Оборотният капитал на обществото в това отношение се отличава от оборотния капитал на отделното лице. Оборотният капитал на отделното лице е изцяло изключен от неговия чист доход и никога не може да съставлява част от последния: чистият доход на отделното лице може да се състои изключително от неговата печалба. Но макар оборотният капитал на всяко отделно лице и да съставлява част от оборотния капитал на обществото, към което то принадлежи, това не изключва за този капитал възможността да съставлява също така част от чистия доход на обществото. Макар всички стоки, които се намират в магазина на търговеца на дребно, никак да не могат да бъдат включени в неговите собствени запаси, предназначени за непосредствено потребление, те могат все пак да принадлежат към потребителните фондове на други хора, които посредством доход, получаван от други източници, редовно му възстановяват тяхната стойност заедно с печалбата, без да произлиза от това намаляване нито на неговия капитал, нито на техните капитали“ (пак там).

И така, ние узнаваме:

1) Както основният капитал и необходимият за неговото възпроизводство (функционирането той забравя) и поддържане оборотен капитал, така и функциониращият в производството на средства за потребление оборотен капитал на всеки индивидуален капиталист напълно се изключват от неговия чист доход, който може да се състои само от неговите печалби. Следователно частта от неговия стоков продукт, която възстановява неговия капитал, не е разложима на съставни стойностни части, образуващи доход за него.

2) Оборотният капитал на всеки индивидуален капиталист образува част от оборотния капитал на обществото точно както и всеки индивидуален основен капитал.

3) Оборотният капитал на обществото, макар да представлява само сумата от индивидуалните оборотни капитали, се различава по характер от оборотния капитал на всеки индивидуален капиталист. Последният капитал никога не може да образува част от дохода на индивидуалния капиталист; една част от първия (именно тази, която се състои от средства за потребление), напротив, може да съставлява в същото време и част от дохода на обществото или, както А. Смит каза по-рано, тази част от капитала не непременно намалява чистия доход на обществото с част от годишния продукт. В действителност това, което А. Смит нарича тук оборотен капитал, представлява ежегодно произвежданият стоков капитал, който капиталистите, произвеждащи средства за потребление, ежегодно хвърлят в обръщение. Целият този техен годишен стоков продукт се състои от предмети, годни за потребление, и образува поради това фонда, в който се реализират или за който се изразходват чистите доходи на обществото (включително и работната заплата). Вместо да взема като пример стоките, намиращи се в магазина на дребния търговец, А. Смит би трябвало да вземе масите от продукти, лежащи в складовете на промишлените капиталисти.

Ако А. Смит би събрал разпокъсаните мисли, които го владееха по-рано при разглеждането на възпроизводството на капитала, който той нарича основен, а сега при разглеждането на възпроизводството на капитала, който той нарича оборотен, той би дошъл до следния резултат:

I. Общественият годишен продукт се състои от две подразделения: първото обхваща средствата за производство, второто —  средствата за потребление. Всяко от тези подразделения трябва да се разглежда отделно.

II. Общата стойност на тази част от годишния продукт, която се състои от средства за производство, се разпределя по следния начин: една част от стойността представлява само стойността на средствата за производство, които са били потребени за изготвянето на тези средства за производство, следователно това е капиталова стойност, която се появява отново във възобновена форма. Друга част се равнява на стойността на капитала, изразходван за работна сила, или е равна на сумата на работните заплати, платени от капиталистите от тази сфера на производството. Най-после, трета част от стойността образува източника на печалбите — включително и поземлената рента — на промишлените капиталисти от тази категория.

Първата съставна част според А. Смит — възпроизведената основна капиталова част на всички, заети в това първо подразделение индивидуални капитали, „очевидно се изключва и никога не може да образува част от чистия доход“ било на индивидуалните капиталисти, било на обществото. Тя постоянно функционира като капитал и никога не функционира като доход. В това отношение „основният капитал“ на всеки индивидуален капиталист по нищо не се отличава от основния капитал на обществото. Обаче другите части от стойността на годишния продукт на обществото, който се състои от средства за производство — стойностни части, които следователно съществуват във вид на съответни части от цялата тази маса средства за производство, — наистина образуват в същото време доходи на всички агенти, участващи в това производство: работна заплата за работниците, печалба и рента за капиталистите. Но за обществото те образуват не доход, а капитал, макар годишният продукт на обществото да представлява просто сумата на продуктите на индивидуалните капиталисти, принадлежащи към това общество. В по-голямата си част те вече по самата си природа могат да функционират само като средства за производство, и дори онези от тях, които в случай на нужда биха могли да функционират като средства за потребление, са предназначени да служат като суров или спомагателен материал за ново производство. Те функционират като такъв — следователно като капитал, — но не в ръцете на своите производители, а в ръцете на онези, които ги прилагат, именно:

III. в ръцете на капиталистите от второто подразделение, на непосредствените производители на средства за потребление. Тези средства за производство им възстановяват капитала, употребен за производство на средства за потребление (доколкото този капитал не се превръща в работна сила, т. е. доколкото той не съставлява сумата на работните заплати на работниците от това подразделение). А този употребен капитал, който във формата на средства за потребление се намира сега в ръцете на капиталистите, които произвеждат такива, от своя страна — от обществена гледна точка —  образува потребителния фонд, в който капиталистите и работниците от първото подразделение реализират своите доходи.

Ако А. Смит беше продължил своя анализ дотук, той щеше почти да достигне до разрешаването на целия проблем. По същество той е бил вече съвсем близко до това, тъй като той вече е забелязал, че определени стойностни части от един вид (средства за производство) стоков капитал, от които се състои целият годишен продукт на обществото, образуват наистина доход на индивидуалните работници и капиталисти, заети с тяхното производство, но не образуват съставна част от дохода на обществото; докато част от стойността на другия вид (средства за потребление), макар и да образува капиталова стойност за индивидуалните собственици на тази част — за капиталистите, заети в тази сфера на приложение на капитала, — все пак образува само част от обществения доходно от казаното по-горе вече следва:

Първо: Макар общественият капитал да се равнява само на сумата на индивидуалните капитали, а поради това и годишният стоков продукт (или стоков капитал) на обществото да се равнява на сумата на стоковите продукти на тези индивидуални капитали; следователно макар разлагането на стоковата стойност на нейните съставни части, което важи за всеки индивидуален стоков капитал, трябва да важи и в последна сметка действително важи и за капитала на цялото общество, все пак формата на проявление, в която те се явяват в цялостния обществен възпроизводствен процес, е различна.

Второ: Дори на базата на простото възпроизводство се извършва не само производство на работна заплата (променлив капитал) и принадена стойност, но и пряко производство на нова постоянна капиталова стойност; макар работният ден да се състои само от две части: от една част, в течение на която работникът възстановява променливия капитал, в действителност произвежда еквивалент, необходим за покупката на неговата работна сила, и от втора част, в течение на която той произвежда принадена стойност (печалба, рента и т. н.). — Именно ежедневният труд, който се изразходва за възпроизводството на средствата за производство — и чиято стойност се разпада на работна заплата и принадена стойност, — се реализира в нови средства за производство, които възстановяват постоянната част на капитала, изразходвана за производството на средства за потребление.

Главните затруднения, по-голямата част от които е вече разрешена в предшестващото изложение, се срещат при разглеждането не на натрупването, а на простото възпроизводство. Ето защо, когато става дума за движението на годишния продукт на обществото и неговото възпроизводство, опосредствано от обръщението, А. Смит (кн. II), както преди и Кене („Tableau économique“) изхождат от простото възпроизводство.

 

2) Разлагането на разменната стойност у Смит на v + m

 

Според догмата на А. Смит цената или разменната стойност („exchangeable value“) на всяка отделна стока — следователно и на всички стоки заедно, от които се състои годишният продукт на обществото (той правилно предполага навсякъде капиталистическо производство) — се състои от трите съставни части („component parts“) или се разлага („resolves itself into“) на работна заплата, печалба и рента. Тази догма може да се сведе до това, че стоковата стойност= v+m, т. е. е равна на стойността на авансирания променлив капитал плюс принадената стойност. Такова свеждане на печалбата и рентата към това общо единство, което наричаме m, ние можем да извършим с изричното съгласие на А. Смит, както се вижда от следващите по-долу цитати, в които ние отначало изпускаме всички странични пунктове, т. е. всички действителни или привидни отклонения от догмата, според която стоковата стойност се състои изключително от елементите, които ние означаваме като v+m.

В промишлеността:

„Стойността, която работниците прибавят към стойността на материалите, се разпада... на две части, едната от които отива за заплащане на тяхната работна заплата, а другата — за заплащане на печалбата на техния предприемач върху целия капитал, който той е авансирал за материали и за работна заплата“ (кн. I, гл. 6, стр. 41).

— „Макар стопанинът да авансира на манифактуриста“ (промишления работник) „неговата работна заплата, тя в действителност не му коства нищо, тъй като стойността на тази работна заплата заедно с печалба обикновено му се запазва („reserved“) в увеличената стойност на предмета, върху който е приложен трудът на работника“ (кн. II, гл. 3, стр. 221).

Частта от капитала („stock“), изразходвана за

„...издръжката на производителния труд... след като е изпълнила своята функция на капитал за него“ (капиталиста), „образува доход за тях“ (работниците) (кн. II, гл. 3, стр. 223).

В току-що цитираната глава А. Смит изрично казва:

„Целият годишен продукт на земята и трудът на всяка страна... от само себе си (naturally) се разделя на две части. Една от тези части — и често най-голямата — е предназначена преди всичко за възстановяване на капитал, или за възобновяване на средствата за живот, суровите материали и готовите продукти, които са били взети из капитала; другата е предназначена да образува доход било на собственика на капитала като печалба от неговия капитал, или на някакво друго лице като рента от неговото земевладение“ (стр. 222).

Само една част от капитала, както чухме преди от А. Смит, образува в същото време доход за другиго, именно онази част, която е изразходвана за покупка на производителен труд. Тази част — променливият капитал — отначало „функционира като капитал“ в ръцете на наемателя на работната сила и в негова полза, а след това „образува доход“ за самите производителни работници. Капиталистът превръща част от своята капиталова стойност в работна сила и именно с това я превръща в променлив капитал; само чрез това превръщане не само тази част на капитала, но и целият негов капитал функционира като промишлен капитал. Работникът —  продавачът на работната сила — получава нейната стойност във формата на работна заплата. В неговите ръце работната сила е само продаваема стока, стока, от чиято продажба той живее и която поради това е единственият източник на неговия доход. Като променлив капитал работната сила функционира само в ръцете на нейния купувач, капиталиста, и самата нейна покупна цена капиталистът авансира само привидно, тъй като нейната стойност вече преди това му е доставена от работника.

След като А. Смит ни е показал по такъв начин, че стойността на промишления продукт= v+m (където m = печалбата на капиталиста), той ни казва, че в земеделието работниците освен

„...възпроизводството на стойност, равна на тяхното собствено потребление и на капитала, който им създава работа“ (променливия капитал), „наред с печалбата на капиталиста“ освен „капитала на фермера и цялата негова печалба редовно възпроизвеждат още и рентата на собственика на земята“ (кн. II, гл. 5, стр. 243)

Обстоятелството, че рентата отива в ръцете на собственика на земята, е съвсем безразлично по отношение на въпроса, който разглеждаме. Преди да попадне в неговите ръце, тя трябва да съществува в ръцете на фермера, т. е. в ръцете на произвеждащия капиталист. Преди да стане доход на някого, тя трябва да стане съставна част на стойността на продукта. Следователно рентата и печалбата са у самия А. Смит само съставни части на принадената стойност, които постоянно се възпроизвеждат от производителния работник едновременно с неговата собствена работна заплата, т. е. със стойността на променливия капитал. Следователно рентата и печалбата са части от принадената стойност m, по този начин у А. Смит цената на всички стоки се разлага на v+m.

Догмата, според която цената на всички стоки (следователно и цената на годишния стоков продукт) се разлага на работна заплата плюс печалба, плюс поземлена рента, даже в промъкващата се навсякъде езотерична част от работата на Смит приема такава форма, че стойността на всяка стока, а следователно и стойността на годишния стоков продукт на обществото= v+m = капиталовата стойност, изразходвана за работна сила и постоянно възпроизвеждана от работниците, плюс принадената стойност, присъединена от работниците чрез техния труд.

Този краен извод на А. Смит в същото време ни открива —  виж по-долу — източника на неговия едностранчив анализ на съставните части, на които може да бъде разложена стоковата стойност. Обаче обстоятелството, че тези съставни части образуват същевременно различни източници на доход за различните класи, функциониращи в производството, няма никакво отношение нито към определението на величината на всяка отделна измежду тези съставни части, нито към величината на сумата на техните стойности.

Когато Смит казва:

„Работната заплата, печалбата и поземлената рента са трите първоизточници на всеки доход, както и на всяка разменна стойност, всеки друг доход в края на краищата се получава от един или друг от тези източници“ (кн. I, гл. 6, стр. 48)

— тук са струпани всевъзможни quid pro quo.*7

1) Всички членове на обществото, които не участват, със или без труд, пряко във възпроизводството, могат да получат своя дял от годишния стоков продукт — своите средства за потребление — на първо място само от ръцете на онези класи, на които на първо място се пада продуктът: от ръцете на производителните работници, промишлените капиталисти и собствениците на земята. Дотолкова техните доходи materialiter*8 произхождат от работната заплата (на производителните работници), от печалбата и поземлената рента и поради това изглеждат производни доходи по отношение на тези първични доходи. От друга страна, тези производни в такъв смисъл доходи се придобиват от техните получатели посредством тяхната обществена функция като крал, поп, професор, проститутка, наемен войник и т. н.; следователно те могат да виждат в своите функции първични източници на своите доходи.

2) Тук именно забавната грешка на А. Смит достига своята кулминационна точка: след като е започнал с правилното определяне на съставните части на стойността на стоката и на сумата на новосъздадените стойности, които са въплътени в тези части, след като е посочил по-нататък как тези съставни части образуват също толкова различни източници на доход39), след като по този начин е извел доходите от стойността, той постъпва след това обратно —  и това става у него господстващо — и превръща доходите от „съставни части“ („component parts“) в „първоизточници на всяка разменна стойност“, с което той широко открива вратите на вулгарната политическа икономия. (Виж нашия Рошер.[73])

 

3) Постоянната част на капитала

 

Да видим сега чрез каква магия се опитва А. Смит да изгони от стоковата стойност постоянната част на капиталовата стойност.

„От цената на зърното например една част отива за заплащане на рентата на собственика на земята.“

Произходът на тази съставна част на стойността няма никакво отношение към обстоятелството, че тя се плаща на собственика на земята и във формата на рента образува негов доход; също както произходът на другите съставни части на стойността няма никакво отношение към това, че те, като печалба и работна заплата, също образуват източници на доход.

„Друга част отива за работната заплата или издръжката на работниците“ {и на работния добитък! — добавя той), „заети в неговото производство, а третата част отива за печалбата на фермата. Тези три части изглежда“ {seem — действително изглежда} „или непосредствено, или в крайна сметка съставляват цялата цена на зърното40).“

Цялата тази цена, т. е. определянето на нейната величина, никак не зависи от нейното разпределение между трите категории лица.

„Може да изглежда необходима още една, четвърта, част за възстановяване на капитала на фермера, т. е. за възстановяване на изхабяването на неговия работен добитък и други стопански оръдия. Но трябва да се има предвид, че цената на всяко стопанско оръдие, например на работния кон, на свой ред се състои от също такива три части: от рента на земята, на която е бил отгледан, от труда, изразходван за неговото гледане и хранене, и печалбата на фермера, който е авансирал рентата за земята и работната заплата за труда. И поради това, макар че в цената на зърнените храни трябва да влиза заплащането на цената и разходите за издръжка на коня, все пак цената, непосредствено или в крайна сметка, изцяло се разлага на същите три части: поземлена рента, труд“ (той разбира работна заплата) „и печалба“ (кн. I, гл. 6, стр. 42).

Ето буквално всичко, което А. Смит привежда за обосноваване на своята изумителна доктрина. Неговото доказателство се състои просто в повтарянето на едно и също твърдение. Той например признава, че цената на зърнените храни се състои не само от v+m, а и от цената на средствата за производство, потребени за производството на зърното, следователно от капиталова стойност, която фермерът е изразходвал не за работна сила. Обаче, казва той, цените на всички тези средства за производство на свой ред се разпадат, както и цената на зърното, на v+m. А. Смит забравя само да прибави: освен това на цената на средствата за производство, потребени за тяхното собствено производство. От един отрасъл на производство той препраща към друг, а от другия отново препраща към трети. Твърдението, че цялата цена на стоките „непосредствено“ или в „крайна сметка“ (ultimately) се разлага на v+m, не би било празно извъртане само ако би било доказано, че цената на стоковите продукти, която непосредствено се разлага на с (цената на потребените средства за производство) +v+m, в края на краищата се компенсира от стокови продукти, които възстановяват тези „потребени средства за производство" в целия им обем и които са произведени в противоположност на първите стокови продукти само посредством изразходване на променлив капитал, т. е. на капитал, изразходван изключително за работна сила. В такъв случай цената на последните стокови продукти непосредствено би била = v+m. Поради това и цената на първите стокови продукти, c+v+m, където с фигурира като постоянна част на капитала, в края на краищата би могла да се сведе до v+m. А. Смит сам не е мислил, че дава такъв род доказателство, като е привеждал примера със събирачите на „scotch pebbles“*9, които впрочем според неговото твърдение 1) не доставят никаква принадена стойност, а произвеждат само собствената си работна заплата; 2) не прилагат никакви средства за производство (все пак и те прилагат средства за производство във вид на кошници, чували и други приспособления за отнасяне на камъчетата).

Ние вече видяхме по-рано, че А. Смит сам по-късно събаря своята собствена теория, без да съзнава обаче своите противоречия. Но техният източник трябва да се търси именно в неговите научни изходни пунктове. Капиталът, разменен срещу труд, произвежда по-голяма стойност от неговата собствена стойност. Как? Вследствие на това, казва А. Смит, че работниците през време на производствения процес придават на предметите, обработвани от тях, стойност, която освен еквивалента на тяхната собствена покупна цена образува принадена стойност (печалба и рента), падаща се не на тях, а на онези, които прилагат техния труд. Но това е и всичкото, което те доставят и могат да доставят. Онова, което важи за промишления еднодневен труд, важи и за труда, който цялата капиталистическа класа привежда в движение през годината. Поради това общата маса на новосъздадената през годината обществена стойност може да бъде разложена само на v+m, на еквивалента, с който работниците възстановяват капиталовата стойност, изразходвана във вид на тяхната собствена покупна цена, и на допълнителна стойност, която те свръх това трябва да доставят на този, който ги наема. Но двата тези елемента на стойността на стоките в същото време образуват източници на доход на различните класи, които вземат участие във възпроизводството: първият — работната заплата, дохода на работниците; вторият — принадената стойност, от която промишленият капиталист задържа за себе си една част във формата на печалба, а друга отстъпва във вид на рента като доход на собственика на земята. Откъде би могла да се появи тогава още една съставна част на стойността, щом новосъздадената през годината стойност не съдържа никакви други елементи освен v+m? Ние стоим тук на почвата на простото възпроизводство. Ако цялата годишна сума на труда се разлага на труд, необходим за възпроизводството на капиталовата стойност, изразходвана за работна сила, и на труд, необходим за създаване на принадена стойност, откъде е могъл тогава да се вземе въобще трудът за произвеждането на капиталова стойност, изразходвана не за работна сила?

Работата се състои в следното:

1) А. Смит определя стойността на стоката с онова количество труд, което наемният работник присъединява („adds“) към предмета на труда. Той казва буквално: „към материалите“, тъй като у него става дума за манифактура, която сама преработва вече продукти на труда; но това никак не изменя нещата. Стойността, която работникът присъединява (това „adds“ е израз на Адам) към предмета, никак не зависи от обстоятелството дали преди този момент самият предмет, към който се присъединява стойност, е притежавал стойност, или не. Така че работникът създава нова стойност в стокова форма. Част от тази новосъздадена стойност според А. Смит е еквивалент на работната заплата на работника; следователно тази част се определя от размера на стойността на неговата работна заплата. За да произведе или възпроизведе стойност, равна на неговата работна заплата, той ще трябва да присъедини по-голямо или по-малко количество труд в зависимост от това, колко голяма е неговата работна заплата. Но, от друга страна, свръх определяната по този начин граница той присъединява още труд, който образува принадена стойност за капиталиста, който го наема. Остава ли тази принадена стойност изцяло в ръцете на капиталиста, или част от нея трябва да се отстъпи на трети лица — това не изменя абсолютно нищо нито в качествения (че тази стойност изобщо е принадена стойност), нито в количествения (в смисъл на величина) характер на принадената стойност, присъединена от наемния работник. Това е стойност, както и всяка друга част от стойността на продукта, но тя се отличава по това, че работникът не е получил за нея никакъв еквивалент и впоследствие няма да го получи; тази стойност, напротив, се присвоява от капиталиста без еквивалент. Общата стойност на стоката се определя от количеството труд, изразходван от работника за нейното производство. Част от тази обща стойност се определя от това, че тя е равна на стойността на работната заплата, т. е. представлява неин еквивалент. Поради това другата част, принадената стойност, по необходимост е също определена: тя е равна на общата стойност на продукта минус частта от стойността на последния, която представлява еквивалент на работната заплата; следователно тя е равна на излишъка от създадената при производството на стоката нова стойност, в сравнение с онази част от съдържащата се з продукта стойност, която е равна на еквивалента на работната заплата.

2) Онова, което важи за стоката, произведена в отделното промишлено предприятие от всеки отделен работник, важи и за годишния продукт на всички отрасли на производството в неговата цялост. Това, което важи за еднодневния труд на индивидуалния производителен работник, важи и за целия годишен труд, приведен в движение от цялата производителна работническа класа. Той „фиксира“ {израз на Смит) в годишния продукт обща стойност, определяна от количеството труд, изразходван през годината, и тази обща стойност се разпада на две части: едната част се определя от количеството на годишния труд, посредством който работническата класа създава еквивалент на своята годишна работна заплата, в действителност самата тази работна заплата; другата част се определя от допълнителния годишен труд, посредством който работникът създава придадена стойност за капиталистическата класа. Следователно съдържащата се в годишния продукт новосъздадена през годината стойност се състои само от два елемента: от еквивалента на годишната работна заплата, получена от работническата класа, и от годишната принадена стойност, доставена на капиталистическата класа. Но годишната работна заплата съставлява дохода на работническата класа, годишната сума на принадената стойност — дохода на капиталистическата класа. Така че двете части на стойността представляват (и тази гледна точка е правилна, когато става дума за просто възпроизводство) относителни дялове от годишния фонд на потреблението и се реализират в него. По този начин никъде не остава място за постоянната капиталова стойност, за възпроизводството на капитала, който функционира във формата на средства за производство. Но в увода на своето произведение А. Смит изрично казва, че всички части на стоковата стойност, които функционират като доход, съвпадат с годишния продукт на труда, предназначен за обществения потребителен фонд:

„Целта на тези първи четири тома е да изяснят в какво се е състоял доходът на народа или каква е била природата на фондовете, които... са доставяли (supplied) тяхното годишно потребление“ (стр. 12).

И още в първото изречение на увода се казва:

„Годишният труд на всяка нация е фондът, който първоначално я снабдява с всички средства за живот... които тя потребява в течение на годината и които винаги се състоят или от непосредствения продукт на този труд, или от предметите, купувани от други нации с този продукт“ (стр. 11).

Първата грешка на А. Смит се състои в това, че той отъждествява стойността на годишния продукт с новосъздадената през годината стойност. Последната е продукт само на труда на изтеклата година; първата съдържа в себе си освен това всички стойностни елементи, които са били потребени за производството, на годишния продукт, но са произведени през предидущата, а отчасти и през по-рано изтекли години: средства за производство, стойността на които само се появява наново и които, що се отнася до тяхната стойност, не са били нито произведени, нито възпроизведени от труда, изразходван в течение на последната година. Чрез това смесване на две различни неща А. Смит изманипулирва навън постоянната част на стойността на годишния продукт. Самото смесване почива на друга грешка в неговите основни възгледи: той не различава двоякия характер на самия труд: трудът, доколкото той, като изразходване на работна сила, създава стойност и доколкото като конкретен, полезен труд създава предмети за потребление (потребителна стойност). Общата сума на произведените през годината стоки, т. е. целият годишен продукт, е продукт на полезния труд, който е действал през последната година; всички тези стоки съществуват само вследствие на това, че обществено приложен труд е бил изразходван в многообразно разклонена система от различни видове полезен труд. Само поради това в тяхната обща стойност стойността на средствата за производство, потребени за тяхното производство, се е запазила, като се е появила отново в нова натурална форма. Следователно общият годишен продукт е резултат на полезния труд, изразходван в течение на годината. Но в течение на годината се създава само част от стойността на годишния продукт; тази част е новосъздадената през годината стойност, в която е въплътена сумата на труда, приведен в движение през дадената година.

Следователно, когато А. Смит казва в току-що цитираното място:

„Годишният труд на всяка нация е фондът, който първоначално я снабдява с всички средства за живот, потребявани от нея в течение на годината, и т. н.“,

той застава едностранчиво на гледището просто на полезния труд, който наистина е предал на всички тези средства за живот пригодната за тяхното потребление форма. Но той забравя при това, че това е било невъзможно без съдействието на средствата на труда и предметите на труда, дошли от предишните години, и че поради това „годишният труд“, доколкото той е създавал стойност, в никакъв случай не е създал цялата стойност на изготвения от него продукт; че новосъздадената стойност е по-малка от стойността на продукта.

Ако на А. Смит не може да се направи упрекът, че в този анализ той е стигнал само докъдето са стигнали всичките му последователи (макар опит за правилно решение на въпроса да има още у физиократите), по-нататък той, напротив, блуждае в хаос, и главно именно поради това, че неговото „езотерическо“ разбиране на стоковата стойност постоянно се кръстосва с екзотерическото, което в повечето случаи взема превес, макар научният инстинкт от време на време отново да го кара да даде израз на езотерическото гледище.

 

4) Капитал и доход у А. Смит

 

Частта от стойността на всяка стока (а поради това и на годишния продукт), която образува само еквивалент на работната заплата, се равнява на капитала, авансиран от капиталиста за работна заплата, т. е. равнява се на променливата съставна част на целия авансиран от него капитал. Тази съставна част на авансираната капиталова стойност капиталистът получава обратно чрез новопроизведената стойностна съставна част на стоката, доставена от наемните работници. Независимо от това, дали променливият капитал се авансира, в смисъл че капиталистът плаща в пари падащата се на работника част от неготовия още за продажба продукт или, макар и готов, но още непродаден от капиталиста, или той плаща на работника с пари, вече получени от продажбата на произведената от работника стока, или с помощта на кредита антиципира получаването на тези пари — във всички тези случаи капиталистът изразходва променлив капитал, който отива у работниците във вид на пари, но, от друга страна, във всички тези случаи той притежава еквивалента на тази капиталова стойност във вид на онази част от стойността на стоките, в която работникът е новопроизвел падащата се на него част от общата стойност, с други думи, в която той е произвел стойността на собствената си работна заплата. Вместо да даде на работника тази част от стойността в натуралната форма на произведения от самия работник продукт, капиталистът му я изплаща в пари. По този начин за капиталиста променливата съставна част на авансираната от него капиталова стойност съществува сега във формата на стоки, докато работникът е получил еквивалента за продадената от него работна сила във формата на пари.

Следователно, докато частта от авансирания от капиталиста капитал, която е превърната чрез покупката на работна сила в променлив капитал, функционира в самия производствен процес като действаща работна сила и чрез изразходването на тази сила променливата част от авансирания капитал отново се произвежда в стокова форма като нова стойност, т. е. се възпроизвежда — следователно става възпроизводство, т. е. ново производство на авансирана капиталова стойност! — работникът изразходва стойността, съответно —  цената на продадената от него работна сила за средства за живот, за средства за възпроизводство на своята работна сила. Парична сума, равна на променливия капитал, съставлява неговия приход, следователно неговия доход, постъпването на който продължава само докато работникът е в състояние да продава своята работна сила на капиталиста.

Стоката на наемния работник — самата негова работна сила —  функционира като стока само доколкото се включва в капитала на капиталиста; от друга страна, капиталът на капиталиста, изразходван във вид на паричен капитал за покупка на работна сила, функционира като доход в ръцете на продавача на работната сила, на наемния работник.

Тук се преплитат различни процеси на обръщението и производството, които А. Смит не разграничава.

Първо. Актове, отнасящи се до процеса на обръщението: работникът продава своята стока — работната сила — на капиталиста; парите, с които капиталистът я купува, представляват за него пари, прилагани с цел да се увеличи стойността, т. е. паричен капитал; този капитал не е изразходван, а авансиран. (В това се заключава истинският смисъл на „авансирането“ — avance на физиократите — съвсем независимо от това, откъде взема парите самият капиталист. За капиталиста е авансирана всяка стойност, която той плаща за нуждите на производствения процес, независимо дали това става преди или post festum*10. Тя се авансира на самия производствен процес.) Тук става само това, което става при всяка продажба на стоки: продавачът дава потребителна стойност (в дадения случай работна сила) и получава нейната стойност (реализира нейната цена) в пари; купувачът дава своите пари и получава в замяна на това самата стока — в дадения случай работната сила.

Второ. В процеса на производството купената работна сила образува сега част от функциониращия капитал, а самият работник функционира тук само като специфична натурална форма на този капитал, различна от онези негови елементи, които съществуват в натуралната форма на средства за производство. По време на процеса работникът чрез изразходването на своята работна сила присъединява към средствата за производство, които той превръща в продукт, стойност, равна на стойността на неговата работна сила  (принадената стойност оставяме настрана); следователно той възпроизвежда за капиталиста в стокова форма онази част от капитала, която му е авансирана или трябва да му бъде авансирана от капиталиста във вид на работна заплата; произвежда му еквивалент на последната. Следователно той възпроизвежда за капиталиста капитала, който капиталистът може отново да „авансира“ за покупка на работна сила.

Трето. При продажбата на стоката една част от продажната цена възстановява следователно на капиталиста авансирания от него променлив капитал и с това се създава възможност за капиталиста отново да купува работна сила, а за работника — отново да я продава.

При всички покупки и продажби на стоки — доколкото става дума само за самите тези сделки — е съвсем безразлично какво ще прави продавачът с получените срещу своята стока пари и какво ще прави купувачът с купените от него предмети за потребление. Следователно, доколкото става дума само за процеса на обръщението, съвсем безразлично е обстоятелството, че купената от капиталиста работна сила възпроизвежда за него капиталова стойност и че, от друга страна, парите, получени от продажбата на работната сила, са доход за работника. Величината на стойността на предмета, с който търгува работникът, на неговата работна сила, никак не зависи от това, че тя образува негов „доход“, както и от това, че употребата на търговския артикул на работника от страна на купувача възпроизвежда за купувача капиталова стойност.

Работната заплата става доход, с който работникът трябва да съществува, защото стойността на работната сила — т. е. адекватната цена, по която се продава тази стока — се определя от количеството труд, необходим за нейното възпроизводство, а самото това количество труд се определя тук от количеството, което е нужно за производството на необходимите средства за живот на работника, т. е. от количеството труд, необходим за поддържане на неговия живот.

Съвсем неправилно е следното твърдение на А. Смит:

„Частта от капитала, изразходвана за издръжката производителния труд, след като е изпълнила своята функция на капитал за него“ {капиталиста}, „образува доход за тях“ (работниците) (книга II, гл. Ill, стр. 223).

Парите, с които капиталистът плаща купената от него работна сила, „изпълняват функцията на капитал“, доколкото той чрез тези пари присъединява работна сила към вещните съставни части на своя капитал, а само това именно прави въобще възможно функционирането на неговия капитал като производителен капитал. Да разграничим: работната сила е за работника стока, а не капитал; тя обуслява за него доход, доколкото той може постоянно да повтаря нейната продажба; като капитал тя функционира след продажбата, в ръцете на капиталиста, през време на самия производствен процес. Работната сила е, която тук изпълнява двойна служба: за работника тя служи като стока, която се продава по нейната стойност; за капиталиста, който я е купил, тя служи като сила, която произвежда стойност и потребителна стойност. Но парите, които работникът получава от капиталиста, той получава едва след като е предоставил своята работна сила за използване от капиталиста, едва след като неговата работна сила е вече реализирана в стойността на продукта на труда. Капиталистът има в ръцете си тази стойност, преди да я плати. Следователно не парите функционират два пъти: първо като парична форма на променливия капитал, а после като работна заплата. Два пъти е функционирала работната сила; първо като стока при продажбата на работната сила (при определяне размера на работната заплата, която трябва да бъде платена, парите играят ролята просто на мисловна мярка на стойността, при което те може още да не се намират в ръцете на капиталиста); второ — в производствения процес, където работната сила функционира в ръцете на капиталиста като капитал, т. е. като елемент, който създава потребителна стойност и стойност. Тя вече е доставила в стокова форма еквивалента, който трябва да се плати на работника, преди капиталистът да го изплати на работника в парична форма. Така че работникът сам създава платежния фонд, от който капиталистът му заплаща. Но това не е всичко.

Парите, които работникът получава, той изразходва, за да издържа своята работна сила, следователно — ако се разглеждат капиталистическата класа и работническата класа в тяхната съвкупност — за да запазва за капиталиста оръдието, само с помощта на което той може да остава капиталист.

По този начин постоянната покупка и продажба на работната сила увековечава, от една страна, работната сила като елемент на капитала, вследствие на което последният изглежда като създател на стоки, на предмети за потребление, притежаващи стойност; вследствие на което освен това частта от капитала, която купува работната сила, постоянно се възстановява чрез собствения продукт на последната и следователно самият работник постоянно създава капиталовия фонд, от който му плащат. От друга страна, постоянната продажба на работната сила става постоянно възобновяващ се източник за поддържане на живота на работника и по този начин неговата работна сила изглежда като имущество, откъдето той получава дохода, от който живее. Доход в този случай не означава нищо друго освен присвояване на стойности чрез постоянно повтаряща се продажба на стока (работната сила), при което самите тези стойности служат само за постоянно възпроизводство на продаваната стока. И дотолкова А. Смит е прав, като казва, че източник на доход за работника става онази част от стойността на създадения от самия работник продукт, за която капиталистът му плаща еквивалент във формата на работна заплата. Но това нищо не изменя нито в природата, нито във величината на тази част от стойността на стоката, също както нищо не се изменя в стойността на средствата за производство от това, че те функционират като капиталови стойности, както не се изменят свойствата и величината на една права линия от това, че тя функционира като основа на триъгълник или като ос на елипса. Стойността на работната сила както преди се определя също така независимо от посоченото обстоятелство, както и стойността на средствата за производство. Тази част от стойността на стоката нито се състои от доход като един от образуващите я самостоятелни фактори, нито се свежда до доход. Макар тази постоянно възпроизвеждана от работника нова стойност да образува за него източник на доход, неговият доход, обратно, не образува вследствие на това съставна част от произвежданата от него нова стойност. Величината на заплащаната му част от създадената от него нова стойност определя размера на неговия доход по стойност, а не обратното. Обстоятелството, че тази част от новосъздадената стойност образува за него доход, показва само какво се прави с нея, характера на нейното приложение, но също така няма нищо общо с нейния произход, както с произхода на всяка друга стойност. Ако аз получавам седмично десет талера, фактът на получаването от мен на този седмичен доход нищо не изменя нито в природата на стойността на десетте талера, нито във величината на тяхната стойност. Като стойността на всяка друга стока, стойността на работната сила се определя от количеството труд, необходим за нейното възпроизводство; характерно за тази стока (работната сила) е обстоятелството, че това количество труд се определя от стойността на средствата за живот, необходими за работника, т. е. равнява се на труда, необходим за възпроизводството на самите условия на неговия живот. Но това обстоятелство не е по-характерно за стойността на работната сила, отколкото за стойността на работния добитък е характерно това, че тя се определя от стойността на средствата за съществуване, необходими за издръжката на този добитък, т. е. от масата човешки труд, необходима, за да се произведат тези средства за съществуване.

Но причина за всички беди, които постигат А. Смит по този въпрос, е категорията „revenue“. Различните видове доход образуват за Смит „component parts“, съставните части на ежегодно произвежданата, новосъздавана стокова стойност, докато всъщност, напротив —  двете части, на които се разпада тази стокова стойност за капиталиста, — еквивалентът на неговия променлив капитал, авансиран в парична форма при покупката на труда, и другата част на стойността, която също му принадлежи, макар да не му е струвала нищо, принадената стойност — образуват източници на доходи. Еквивалентът на променливия капитал отново се авансира за работна сила и дотолкова образува доход за работника във формата на неговата работна заплата. Другата част — принадената стойност —  не служи за възстановяване за капиталиста каквато и да било част на авансирания капитал и поради това той може да я изразходва за средства за потребление (необходими и за лукс), може да я потреби като доход, вместо да я превръща в някакъв вид капиталова стойност. Предпоставка за този доход е самата стокова стойност и нейните съставни части се различават за капиталиста само доколкото образуват или еквивалент за авансираната променлива капиталова стойност, или излишък над авансираната променлива капиталова стойност. И двете части не се състоят от нищо друго освен от изразходваната през време на произвеждането на стоката, приведената в действие в трудовия процес работна сила. Те се състоят от разход, не от „приход“, или „доход“ — от разход на труд.

В съответствие с това quid pro quo*11, при което доходът става източник на стоковата стойност, вместо стоковата стойност да е източник на доход, стоковата стойност се оказва „съставена“ от различен вид доходи. Те се определят независимо един от друг и общата стойност на стоката се определя чрез събиране на стойностните величини на тези доходи. Но пита се, как се определя стойността на всеки от тези доходи, от които трябва да възникне стоковата стойност? Що се отнася до работната заплата, тя може да бъде определена, защото тя представлява стойността на съответната стока, работната сила, а тази стойност се определя (както стойността на всяка друга стока) от труда, необходим за възпроизводството на тази стока. Но как може да се определи принадената стойност или според А. Смит двете нейни форми: печалбата и поземлената рента? Тук не получаваме нищо повече от празен брътвеж. А. Смит ту представя работната заплата и принадената стойност (съответно — работната заплата и печалбата) като съставни части, от които се съставя стоковата стойност, съответно цената, ту ги представя — и често на един дъх — като части, на които се „разлага“ (resolves itself) цената на стоката; а това означава, обратно, че стоковата стойност е нещо предварително дадено и че различните части на тази вече дадена стойност във форма на различни доходи се пада на различните лица, които участват в производствения процес. Това съвсем не е тъждествено със съставянето на стойността от тези три „съставни части“. Ако аз самостоятелно определя величината на три различни прави линии, а след това от тези три линии като „съставни части“ образувам четвърта права линия, равна по величина на сумата на трите линии, това съвсем не е същата процедура, както ако бих имал пред себе си дадена права линия и с една или друга цел бих започнал да я деля, така да се каже, да я „разлагам“ на три различни части. В първия случай величината на линията неизбежно се изменя с изменението на величината на трите линии, сумата на които тя образува; в последния случай величината на трите части на линията е предварително ограничена от това, че те съставляват части от линия с дадена величина.

Но в действителност, ако ние се придържаме към правилното, от това, което А. Смит ни представя, именно: че новосъздадената от годишния труд стойност, съдържаща се в годишния стоков продукт на обществото (както и в отделната стока или в еднодневния, седмичния и т. н. продукт), е равна на стойността на авансирания променлив капитал (т. е. на стойностната част, предназначена за ново купуване на работна сила) плюс принадената стойност, която капиталистът може да реализира — при просто възпроизводство и равни други условия — в средства за своето индивидуално потребление; ако помним, по-нататък, че А. Смит слага в един куп труда, доколкото той създава стойност, доколкото представлява разход на работна сила, и труда, доколкото той създава потребителна стойност, т. е. изразходва се в полезна, целесъобразна форма, в такъв случай цялата представа на А. Смит се свежда до следното: стойността на всяка стока е продукт на труда: следователно такъв е и стойността на продукта на годишния труд или стойността на годишния обществен стоков продукт. Но тъй като всеки труд се разлага на 1) необходимо работно време, в течение на което работникът само възпроизвежда еквивалента на капитала, авансиран за покупка на неговата работна сила, и 2) принаден труд, посредством който той доставя на капиталиста стойност, за която последният не плаща никакъв еквивалент, т. е. доставя на капиталиста принадена стойност; то всяка стокова стойност може да се разлага само на тези две различни съставни части, следователно и в края на краищата образува като работна заплата доход на работническата класа, а като принадена стойност — доход на капиталистическата класа. Що се отнася до постоянната капиталова стойност, т. е. до стойността на средствата за производство, потребени в производството на годишния продукт, то наистина не може да се каже (с изключение на фразата, че капиталистът я пресмята на купувача при продажбата на своята стока) как тази стойност влиза в стойността на новия продукт, обаче тъй като средствата за производство представляват продукт на труда, в края на краищата — ultimately — тази част от стойността пак може да се състои само от еквивалент на променливия капитал и от принадена стойност: от продукт на необходим труд и на принаден труд. Ако стойностите на тези средства за производство в ръцете на онези, които ги прилагат, функционират като капиталови стойности, това не пречи на обстоятелството, че „първоначално“, а ако се достигне до корена, в други ръце — макар и по-рано — те са се разпадали на същите две стойностни части, следователно на два различни източника на доход.

Правилно тук е това, че в движението на обществения капитал — т. е. на съвкупността от индивидуалните капитали — работата се представя по-иначе, отколкото за всеки индивидуален капитал, отделно взет, следователно от гледна точка на всеки отделен капиталист. За последния стоковата стойност се разлага на 1) постоянен елемент (четвърти, както казва А. Смит) и 2) на сумата от работна заплата и принадена стойност, или, съответно, от работна заплата, печалба и поземлена рента. От обществена гледна точка, напротив, четвъртият елемент на Смит, постоянната капиталова стойност, изчезва.

 

5) Изводи

 

Нелепата формула, според която трите вида доход: работна заплата, печалба и рента, образуват три „съставни части“ на стоковата стойност, произтича у А. Смит от по-правдоподобната формула, според която стоковата стойност „се разлага“ (résolves itself) на тези три съставни части. Това също е неправилно, дори ако се приеме, че стоковата стойност може да бъде разделена само на еквивалента на потребената работна сила и на създадената от последната принадена стойност. Но и това заблуждение почива тук на по-дълбока, правилна основа. Капиталистическото производство е основано на това, че производителният работник продава на капиталиста своята собствена работна сила като своя стока и че в ръцете на капиталиста тя функционира след това само като елемент на неговия производителен капитал. Тази сделка, отнасяща се до обръщението — продажба и покупка на работната сила, — не само въвежда в производствения процес, но и определя implicite*12 неговия специфичен характер. Производството на потребителна стойност и дори производството на стока (тъй като то може да се извършва и от независими производителни работници) тук е само средство за производство на абсолютна и относителна принадена стойност за капиталиста. Поради това при анализа на производствения процес ние видяхме как производството на абсолютна и относителна принадена стойност определя: 1) продължителността на ежедневния трудов процес, 2) целия обществен и технически строй на капиталистическия производствен процес. В него самия се осъществява разликата между простото запазване на стойността (на постоянната капиталова стойност), действителното възпроизводство на авансирана стойност (еквивалента на работната сила) и производството на принадена стойност, т. е. на стойност, за която капиталистът не е авансирал никакъв еквивалент и няма да авансира post festum*13.

Макар присвояването на принадена стойност — на стойност, която представлява излишък на еквивалента на авансираната от капиталиста стойност — да се подготвя от покупката и продажбата на работна сила, то е акт, който се извършва в самия производствен процес и образува съществен момент на последния.

Встъпителният акт, който представлява акт на обръщението: покупката и продажбата на работната сила, на свой ред се основава на разпределението на елементите на производството, което предшества разпределението на обществените продукти и е предпоставка на последното; именно основава се на отделянето на работната сила като стока на работника от средствата за производство като собственост на неработници.

Но в същото време това присвояване на принадена стойност, или това деление на производството на стойност на възпроизводство на авансирана стойност и производство на нова (принадена) стойност, на която не отговаря никакъв еквивалент, не изменя нищо нито в самата субстанция на стойността, нито в природата на нейното производство. Субстанцията на стойността винаги е само изразходвана работна сила — труд, независимо от специфичния полезен характер на този труд — и производството на стойност не е нищо друго освен процеса на това изразходване на работната сила. Така крепостният изразходва в продължение на шест дни своята работна сила, работи в продължение на шест дни, и по отношение на самия факт на това изразходване на работна сила е съвсем безразлично, че от тези работни дни крепостният работи например три дни за себе си на своето собствено поле, а други три дни за своя господар на неговото поле. Както доброволният труд за себе си, така и принудителният труд за господаря са еднакво труд. Ако разглеждаме шестдневния труд на крепостния по отношение на създадените от него стойности или по отношение на създадените от него полезни продукти, няма да има различия в неговия шестдневен труд. Разликата се отнася само до различните отношения, от които се предизвиква изразходването на неговата работна сила в продължение на двете половини на шестдневното работно време. Също така стои работата с необходимия и принадения труд на наемния работник.

Производственият процес угасва в стоката. Фактът, че за производството на стоката е изразходвана работна сила, се явява сега като вещно свойство на стоката, че притежава стойност; величината на тази стойност се измерва с величината на изразходвания труд; стоковата стойност не се свежда до нищо друго и не се състои от нищо друго. Ако аз съм прокарал права линия с определена големина, аз с помощта на чертането, което се извършва по известни независими от мен правила (закони), преди всичко съм „произвел“ една права линия (наистина само символично, което аз зная предварително). Ако аз разделя тази линия на три отрязъка (които пак могат да отговарят на определена задача), всеки от тези отрязъци остава, както е бил, права линия и цялата линия, части от която са те, вследствие на такова деление няма да се превърне в нещо различно от правата линия например в някаква крива. Също така аз не бих могъл да разделя линия с дадена големина по такъв начин, че сумата на тези части да е по-голяма от самата тази линия преди нейното разделяне; следователно големината на цялата линия също се определя от определените по какъвто и да е начин големини на нейните части. Напротив, относителните величини на тези последните от самото начало са ограничени от пределите на линията, части от която са те.

В това отношение стоката, произведена от капиталиста, по нищо не се отличава от стоките, произведени от някой самостоятелен работник, от общини на трудещи се [Arbeitengemeinden] или от роби. Обаче в нашия случай целият продукт на труда, както и цялата негова стойност, принадлежи на капиталиста. Както и всеки друг производител, той трябва първо чрез продажбата да превърне стоката в пари, за да може да манипулира с тях по-нататък; той трябва да превърне стоката във форма на всеобщ еквивалент. —

Да разгледаме стоковия продукт преди неговото превръщане в пари. Той изцяло принадлежи на капиталиста. От друга страна, като полезен продукт на труда — като потребителна стойност —  той изцяло е продукт на изтеклия трудов процес; не е така с неговата стойност. Една част от тази стойност е само отново появила се в нова форма стойност на средствата за производство, изразходвани в производството на стоката; тази стойност не е била произведена през време на производствения процес на тази стока; тъй като средствата за производство са притежавали тази стойност още преди производствения процес, независимо от него; те са влезли в този процес като носители на тази стойност; обновила се е и се е изменила само формата на нейното проявление. Тази част от стойността на стоката образува за капиталиста еквивалент на онази част от авансираната от него постоянна капиталова стойност, която е била потребена през време на производството на стоката. По-рано тя е съществувала във формата на средства за производство; сега тя съществува като съставна част от стойността на новопроизведената стока. Щом последната бъде превърната в пари, тази стойност, съществуваща сега във вид на пари, трябва да бъде превърната отново в средства за производство, в своята първоначална форма, определяна от производствения процес и от нейната функция в последния. В стойностния характер на стоката нищо не се изменя вследствие на функционирането на тази стойност като капитал. —

Втора част от стойността на стоката е стойността на работната сила, която наемният работник продава на капиталиста. Тя се определя, както и стойността на средствата за производство, независимо от производствения процес, в който трябва да влезе работната сила, и преди да влезе в него, тази стойност се фиксира в акт на обръщението, в покупката и продажбата на работната сила. Със своето функциониране — с изразходването на своята работна сила —  наемният работник произвежда стокова стойност, равна на стойността, която капиталистът трябва да му заплати за използването на неговата работна сила. Той дава на капиталиста тази стойност в стока, а последният му я плаща в пари. Обстоятелството, че тази част от стоковата стойност е за капиталиста само еквивалент на авансирания от него за работна заплата променлив капитал, абсолютно нищо не изменя във факта, че дадената стойност е новосъздадена през време на производствения процес, стокова стойност която не се състои от нищо друго освен от това, от което се състои и принадената стойност — именно от изтекло изразходване на работна сила. На този факт не оказва никакво влияние и обстоятелството, че стойността на работната сила, заплащана от капиталиста на работника във формата на работна заплата, приема за работника формата на доход и че чрез това постоянно се възпроизвежда не само работната сила, но и класата на наемните работници като такава, а заедно с това се възпроизвежда и основата на цялото капиталистическо производство.

Но сумата от тези две части на стойността още не съставлява цялата стойност на стоката. Остава излишък над двете части: принадената стойност. Тази последната, както и частта от стойността, която възстановява авансирания за работна заплата променлив капитал, представлява стойност, новосъздадена от работника през време на производствения процес, кристализиран труд. Само че тя не струва нищо на собственика на целия продукт, на капиталиста. Последното обстоятелство действително позволява на капиталиста да я потреби изцяло като доход, ако не е принуден да отделя част от нея за други съучастници — като например поземлена рента за земевладелците, в който случай тези части образуват дохода на такива трети лица Същото това обстоятелство е било подбудителният мотив, който изобщо кара нашия капиталист да се заеме с производството на стоки. Но нито неговото първоначално добро намерение да получи принадена стойност, нито последвалото изразходване на тази принадена стойност като доход от него и от други не оказват никакво влияние върху принадената стойност като такава. Всичко това нищо не изменя във факта, че тя е кристализиран, незаплатен труд, никак не изменя и нейната величина, която се определя от съвсем други условия.

Но щом веднъж А. Смит пожелае, както той и прави, още при изучаването на стоковата стойност да се заеме с изучаването на ролята на различните стойностни части в цялостния възпроизводствен процес, стана ясно, че ако отделни части от стойността функционират като доход, други също така постоянно функционират като капитал, а поради това според неговата логика би трябвало да бъдат наречени съставни части на стоковата стойност, или части, на които тя се разлага.

А. Смит отъждествява стоковото производство изобщо с капиталистическото стоково производство; средствата за производство от самото начало са „капитал“, трудът от самото начало е наемен труд и поради това:

„броят на полезните и производителни работници навсякъде... е пропорционален на величината на капитала, употребен, за да им се даде работа“ (to the quantity of capital stock which is employed in setting them to work“. Introduction, стр. 12).

C една дума, различните фактори на трудовия процес — както предметни, така и лични — от самото начало се явяват в маските, характерни за капиталистическия производствен период. Поради това анализът на стоковата стойност непосредствено съвпада с изясняването доколко тази стойност съставлява, от една страна, само еквивалент на вложения капитал и доколко, от друга страна, тя образува „свободна“ стойност, невъзстановяваща никаква авансирана капиталова стойност, т. е. принадена стойност. По този начин частите I на стоковата стойност, съпоставяни една с друга от тази гледна точка, незабелязано се превръщат в нейни самостоятелни „съставни части“ и накрая в „източници на всяка стойност“. По-нататъшен извод е това, че стоковата стойност е съставена от различен род доходи или че тя се „разлага“ на различен род доходи, така че не доходите се състоят от стокова стойност, а стоковата стойност от „доходи“. Но обстоятелството, че стоковата стойност по-късно функционира като доход на някого, толкова малко изменя природата на тази стойност, колкото малко се изменя природата на стоковата стойност като такава или на парите като такива, ако те функционират като капиталова стойност. Стоката, с която А. Смит има работа, още от самото начало е стоков капитал (който съдържа, освен потребената в производството на стоката капиталова стойност, още и принадена стойност), следователно капиталистически произведена стока, резултат на капиталистически производствен процес. Поради това би трябвало предварително да се анализира този последният, а заедно с това и влизащият в него процес на нарастване и образуване на стойността. Но тъй като предпоставка на капиталистическия производствен процес на свой ред е стоковото обръщение, за да го изобразим, необходим е независим от него и предварителен анализ на стоката. Даже доколкото А. Смит „езотерически“ попада временно на правилен път, той обръща внимание на производството на стойност винаги само по повод на анализа на стоката, т. е. на анализа на стоковия капитал.

 

III. ПО-КЪСНИ ИКОНОМИСТИ41)

 

Рикардо почти дословно възпроизвежда теорията на А. Смит:

„Трябва да сме съгласни по това, че всички продукти на една страна се потребяват, но има огромна разлика между това, дали те се потребяват от такива, които възпроизвеждат друга стойност, или от такива, които не правят това. Когато казваме, че доход се спестява и се прибавя към капитала, ние подразбираме, че прибавяната към капитала част от дохода се потребява от производителни работници вместо от непроизводителни“ („Principles“, стр. 163).

Действително Рикардо е приел напълно теорията на А. Смит относно разлагането на стоковата цена на работна заплата и принадена стойност (или на променлив капитал и принадена стойност). Това, по което той полемизира със Смит, е: 1) относно съставните части на принадената стойност: от необходимите нейни елементи той изключва поземлената рента; 2)Рикардо разлага цената на стоката на тези съставни части. Следователно величината на стойността е за него prius*14. Сумата на съставните части се предполага като дадена величина, изхожда се от нея в противоположност на А. Смит, който често, в разрез със собствения си по-дълбок възглед, извежда величината на стойността на стоката post festum*15 чрез събиране на съставните части.

Рамсей възразява на Рикардо:

„Рикардо забравя, че целият продукт се разделя не само на работна заплата и печалба, но че част от него е необходима за възстановяване на основния капитал“ „An Essay on the Distribution of Wealth“. Edinburgh, 1836, стр. 174).

Рамсей разбира под основен капитал същото, каквото аз разбирам под постоянен:

„Основният капитал съществува в такава форма, в която той, макар да способства за производството на намиращата се в работа стока, не съдейства за издръжката на работниците“ (стр. 59).

А. Смит въстава против необходимия извод от неговото разлагане на стоковата стойност, а следователно и на стойността на обществения годишен продукт, на работна заплата и принадена стойност, следователно само на доходи — против извода, че би могъл да бъде изконсумиран целият годишен продукт. Оригиналните мислители никога не правят абсурдни изводи. Те предоставят това на сейевци и маккълъковци.

Действително Сей доста леко гледа на тази работа. Това, което за единия е авансиране на капитал, за другия е доход, чист продукт или е било такъв. Разликата между брутен и чист продукт е чисто субективна и

„...по този начин общата стойност на всички продукти се е разпределила в обществото като доход“ (Say: „Traité d’Écon. Pol.“, 1817, II, стр. 64). „Общата стойност на всеки продукт се съставя от печалбите на земевладелците, капиталистите и занимаващите се с промишлен труд“ {работната заплата фигурира тук като profits des industrieux!}, „които са действали за неговото производство. Това е причина доходът на обществото да е равен на произведената брутна стойност, а не само на чистия продукт на земята, както е мислела сектата от икономисти“ {физиократите} (стр. 63).

Това откритие на Сей си е присвоил между другото и Прудон.

Щорх, който по принцип също приема доктрината на А. Смит, намира обаче, че приложението на това учение, направено от Сей, не издържа критика.

„Ако се приеме, че доходът на нацията е равен на брутния продукт, без да се приспада какъвто и да било капитал“ {би трябвало да се каже; постоянен капитал}, „следва да се признае също, че тази нация може непроизводително да потреби цялата стойност на своя годишен продукт, без да накърни ни най-малко своя бъдещ доход... Продуктите, които съставляват“ {постоянния} „капитал на нацията, не могат да бъдат потребявани“. (Storch : „Considérations sur la nature du revenu national“, Paris, 1824, стр. 147, 150).

Но Щорх е забравил да каже как се съгласува съществуването на тази постоянна част на капитала с анализа на цената, който той заимства от Смит и според който стоковата стойност съдържа само работна заплата и принадена стойност, но не съдържа никаква част постоянен капитал. Само във връзка със Сей му става ясно, че този анализ на цената довежда до абсурдни резултати, и неговата собствена заключителна дума по този въпрос гласи:

„Невъзможно е да се разложи необходимата цена на нейните най-прости елементи“ (Storch: „Cours d’Ècon. Pol.“ Petersbourg, 1815, II, стр. 141).

Сисмонди, който специално се е занимавал с отношението на капитала към дохода и в действителност е превърнал особеното схващане на това отношение в differentia specifica*16 на своите „Nouveaux Principes“, не е казал нито една научна дума, не е допринесъл нито атом за разрешаване на проблема.

Бартон, Рамсей и Шербюлие правят опити да се издигнат над разбирането на Смит, но те претърпяват неуспех, тъй като от самото начало поставят проблема едностранчиво, като не разграничават ясно разликата между постоянна и променлива капиталова стойност от разликата между основен и оборотен капитал.

И Джон Стюърт Мил с обикновената за него важност възпроизвежда доктрината, наследена от А. Смит и неговите последователи.

Резултат: Смитовата обърканост на понятията продължава да съществува досега и неговата догма представлява ортодоксално верую на политическата икономия.

 


БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 Икономическата таблица. Ред.

*2 - първоначални аванси. Ред.

*3 - годишни аванси. Ред.

*4 - основен капитал. Ред.

*5 - оборотен капитал. Ред.

*6 - „чистия доход“. Ред.

*7 - смесване на едно с друго. Ред.

*8 - материално. Ред.

*9 - шотландски камъчета; виж настоящия том, стр. 380, бележка 38. Ред.

*10 - тук: после. Ред.

*11 - заменяне на едно с друго. Ред.

*12 - вече с това. Ред.

*13 - със задна дата. Ред.

*14 - предшестващото, първоначалното. Ред

*15 - впоследствие. Ред

*16 - характерна разлика. Ред.

35) Тук започва ръкопис VIII.

36) „Капиталът“, т. I, 2-ро издание, стр. 612, забележка 32[72].

37) И тук са му разчистили пътя някои физиократи, преди всичко Тюрго. Този последният вече по-често от Кене и другите физиократи употребява думата „капитал“ вместо „avances“ [„аванси“] и още повече отъждествява „avances“ или „capitaux“ [„капитали“] на манифактуристите и фермерите. Например: „Подобно на тези последните (предприемачите-манифактуристи) „те“ (les fermiers, т. е. капиталистическите фермери) трябва да получат освен възвръщащите се обратно капитали“ и т. н. (Turgot. Oeuvres, id. Daire, Paris, 1844, Tome I, p. 40).

38) За да не се заблуждава читателят относно смисъла на фразата „цената на преобладаващата част от стоките“, ще приведем следната извадка, свидетелстваща за това, как А. Смит обяснява този израз: например в цената на морската риба рента не влиза, а влиза само работна заплата и печалба, в цената на scotch pebbles [шотландска баластра] влиза само работната заплата, а именно: „В някои части на Шотландия бедняците си създават поминък от събирането по морския бряг на пъстри камъчета, известни под названието шотландски кремъчета. Цената, която им плащат за тези камъчета каменорезачите, се състои само от работна заплата, тъй както поземлена рента, така и печалба не съставляват ни най-малка част от нея.“

39) Аз възпроизвеждам тук тази фраза дословно, както тя стои в ръкописа, макар в дадената връзка да изглежда като че ли тя противоречи както на предидущото, така и на непосредствено следващото. Това привидно противоречие се разрешава по-долу в точка 4: „Капитал и доход у А. Смит“. Ф. Е.

40) Ние оставяме тук съвсем настрана това, че Адам особено злополучно е избрал своя пример. Стойността на зърното се разлага на работна заплата, печалба и рента само защото фуражът, изяден от работния добитък, е представен като работна заплата на работния добитък, а работният добитък — като наемни рабoтници, а следователно и наемният работник — като работен добитък. (Добавка, взета от ръкопис II.)

41) Оттук до края на главата приложение от ръкопис II.

 


БЕЛЕЖКИ

[71] По-подробен анализ на „Икономическата таблица“ на Кене Маркс прави в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част I, стр. 304-341).

[72] Виж настоящото издание, том 23, стр. 599.

[73] W. Roscher. „System der Volkswirtschaft. Band I: Die Grundlagen der Nationalökonomie“. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage; Stuttgart und Augsburg, 1858.