Фридрих Енгелс. „Диалектика на природата“
Ролята на труда
при превръщането на маймуната в човек[357]
Трудът е източникът на всяко богатство, казват политикономистите. Той действително е такъв наред с природата, доставяща му материала, който той превръща в богатство. Но той е безкрайно повече от това. Той е първото основно условие на целия човешки живот, и то в такава степен, че в известен смисъл трябва да кажем: трудът е създал самия човек.
Преди много стотици хилядолетия, през един откъс от онзи период на земята, който геолозите наричат терциерен и който не може още точно да се определи, навярно в края му, е живяла някъде в горещия пояс - вероятно на някой голям, сега потънал на дъното на Индийския океан континент - една особено високоразвита порода човекоподобни маймуни. Дарвин ни е дал приблизително описание на тия наши прадеди. Те са били целите обрасли с косми, имали са бради и заострени уши и са живеели на стада по дърветата[358].
Вероятно принудени отначало от своя начин на живот, който при катеренето отрежда на ръцете функции, различни от функциите на краката, тези маймуни започнали да отвикват от помощта на ръцете при ходенето по земята и да усвояват все повече и повече изправения вървеж. С това е била направена решителната крачка за прехода от маймуната към човека.
Всички човекоподобни маймуни, които живеят и досега, могат да стоят изправени и да се движат само на двата си крака, но само при крайна нужда и много безпомощно. Естественият им вървеж е в полуизправено положение и включва употребата на ръцете. Повечето от тях при ходене опират на земята кокалчетата на свитата в юмрук ръка и със свити крака изхвърлят тялото между дългите ръце, както куц човек, който ходи с патерици. Изобщо ние и сега още можем да наблюдаваме при маймуните всички преходни стадии от ходенето на четири до вървежа на два крака. Но при никоя от тях последният не е станал нещо повече от средство, използвано при крайна нужда.
Ако изправеният вървеж станал при нашите космати прадеди отначало правило, а след време необходимост, предпоставката за това е било, че междувременно на ръцете все повече и повече са се падали други дейности. И при маймуните има вече известно разделение в използването на ръцете и краката. Ръката, както споменахме, се използва при катерене по-различно от крака. Тя служи предимно за късане и задържане на храната, както е с предните лапи при по-низшите бозайници. С нея някои маймуни си строят гнезда по дърветата или дори, както шимпанзето, стрехи между клоните за защита при лошо време. С нея те хващат сопи за защита от врагове или замерват последните с плодове и камъни. С нея, когато са уловени, те извършват редица прости операции, които са видели от хората. Но тъкмо тук се вижда колко голяма е разликата между неразвитата ръка дори на най- висшите човекоподобни маймуни и усъвършенстваната чрез труда през стотици хиляди години човешка ръка. Броят и общото разположение на костите и мускулите са еднакви и при двете, но все пак ръката и на най-първобитния дивак може да извърши стотици операции, които никаква маймунска ръка не може да повтори. Никоя маймунска ръка не е изработвала когато и да било дори и най-грубия каменен нож.
Затова операциите, към които нашите прадеди при прехода от маймуната към човека в течение на много хилядолетия постепенно са се научили да приспособяват своята ръка, са могли да бъдат в началото само много прости. Най-низшите диваци - дори ония, при които трябва да се предположи възвръщане към едно повече животноподобно състояние с едновременно физическо израждане - стоят все пак много по-високо от тия преходни създания. Докато първият кремък е бил преработен от човешката ръка в нож, може би са изминали такива периоди от време, в сравнение с които известният ни исторически период изглежда незначителен. Но решителната крачка била направена: ръката станала свободна и могла вече да придобива все по-нови сръчности, а придобитата с това по-голяма гъвкавост се предавала по наследство и нараствала от поколение на поколение.
Така че ръката е не само орган на труда, тя е и негов продукт. Само чрез труда, чрез приспособяване към все по-нови операции, чрез наследяване на придобитото по този начин особено развитие на мускулите, сухожилията, а през по-голям период от време и на костите и чрез все по-ново приложение на това наследено усъвършенстване към нови, все по-сложни операции човешката ръка е придобила онова високо съвършенство, при което са могли да бъдат създадени като по вълшебство картините на Рафаел, статуите на Торвалдсен, музиката на Паганини.
Но ръката не е нещо самостоятелно. Тя е само един от членовете на целия, крайно сложен организъм. И това, което било от полза за ръката, било от полза и за цялото тяло, на което тя служела - и то по двояк начин.
Преди всичко по силата на закона за съотношението на растежа, както го нарекъл Дарвин. Според тоя закон определени форми на отделни части на едно органическо същество са винаги свързани с известни форми на други части, които привидно нямат никаква връзка с първите. Така например всички животни без изключение, които имат червени кръвни телца без клетъчно ядро и чиято тилна кост е свързана с първия прешлен на гръбнака чрез две ставни образувания, имат и млечни жлези за кърмене на малките. Така при бозайниците раздвоените копита обикновено са свързани със сложен стомах за преживяне. Измененията на известни форми водят до изменения във формата на други части на тялото, без да можем да обясним връзката между тях. Чисто бели котки със сини очи винаги или почти винаги са глухи. Постепенното усъвършенстване на човешката ръка и вървящото паралелно с него развитие и приспособяване на крака към изправения вървеж без съмнение оказало, по силата на закона за съотношението, обратно влияние върху други части на организма. Но този род въздействие е още много слабо изследвано и ние можем само общо да го констатираме.
Много по-важно е прякото, доказуемо обратно въздействие на развитието на ръката върху останалия организъм. Както вече казахме, нашите маймунски прадеди са били обществени животни; и очевидно невъзможно е човекът, най-общественото от всички животни, да бъде изведен от някой необществен близък прадядо. Господството над природата, което започва с развитието на ръката, с труда, разширявало с всеки нов напредък кръгозора на човека. В природните предмети той постоянно откривал нови, непознати дотогава свойства. От друга страна, развитието на труда по необходимост допринасяло за по-тясното сближаване на членовете на обществото, тъй като умножавало случаите на взаимна подкрепа, на съвместно действие и се изяснявало съзнанието за ползата от това съвместно действие за всеки отделен член.
Накратко, формиращите се хора стигнали дотам, че се появила нуждата да си кажат нещо един на друг. Нуждата си създала свой орган: неразвитото гърло на маймуната бавно, но сигурно се изменяло чрез модулация за все по-развита модулация, а органите на устата се научавали постепенно да произнасят един членоразделен звук след друг.
Че това обяснение на възникването на езика от труда и заедно с него е единствено вярното, доказва сравнението с животните. Малкото, което последните, дори най-развитите от тях, имат да си съобщават едно на друго, може да бъде съобщено и без членоразделна реч. В естествено състояние никое животно не чувства като недостатък това, че не може да говори или да разбира човешката реч. Съвсем друго е, когато то е опитомено от човека. Кучето и конят са развили при общуването си с хора толкова добро ухо за членоразделната реч, че лесно се научават да разбират всеки език в рамките на техния кръг от представи. Освен това те са придобили способността за такива чувства, като чувството на привързаност към човека, на благодарност и т. н., които по-рано им са били чужди. Всеки, който е имал много работа с такива животни, едва ли може да не приеме убеждението, че има доста случаи, когато те сега чувстват неспособността да говорят като недостатък, срещу който за съжаление не може да им се помогне при техните толкова специализирани в определена насока гласни органи. Но там, където такъв орган е налице, тази неспособност отпада в известни граници. Органите на устата на птиците са, разбира се, коренно различни от тези на човека. И при все това единствените животни, които могат да се научат да говорят, са птици и птицата с най-отвратителния глас, папагалът, говори най-добре. Не казвайте, че папагалът не разбира това, което говори. Наистина, той с часове, бърборейки, ще повтаря цялото си словесно богатство само заради удоволствието от говоренето и общуването с хора. Но в рамките на своя кръг от представи той може и да се научи да разбира това, което говори. Научете един папагал на мръсни думи, така че да получи представа за тяхното значение (едно от главните развлечения на завръщащите се от топлите страни моряци), раздразнете го и вие скоро ще откриете, че той също така правилно знае да използва своите мръсни думи като берлинска зарзаватчийка. Същото е при изпросването на лакомства.
Най-напред трудът, а след него, и по-късно заедно с него, езикът - това са двата най-съществени стимула, под влиянието на които мозъкът на маймуната постепенно се превърнал в човешки мозък, който въпреки всичкото си сходство с първия далеч го превъзхожда по големина и съвършенство. А успоредно с по-нататъшното развитие на мозъка се развиват по-нататък и неговите най-близки оръдия - сетивните органи. Както езикът при своето постепенно развитие неизбежно се съпровожда от съответно усъвършенстване на слуховия орган, така и развитието на мозъка изобщо се съпровожда от усъвършенстването на всички сетива. Орелът вижда много по-далеч от човека, но човешкото око забелязва в предметите много повече неща, отколкото окото на орела. Кучето има много по-тънко обоняние от човека, но то не различава и една стотна част от миризмите, които за човека са определени признаци на различни неща. И осезанието, което маймуната притежава едва в най-груба начална форма, също се е развило пак заедно с развитието на самата човешка ръка, чрез труда.
Развитието на мозъка и на подчинените му сетива, на все повече и повече изясняващото се съзнание, на способността към абстракция и умозаключение оказвало обратно въздействие върху труда и езика, като им давало все нови и нови подтици за по-нататъшно развитие. Това по-нататъшно развитие съвсем не приключило, щом човекът окончателно се отделил от маймуната, а общо взето направило огромен напредък, различен по степен и посока при различните народи и в различни времена, прекъсван даже на места от местно и временно връщане назад; от една страна, мощно подтиквано напред, от друга - направлявано в по-определена посока от един нов елемент, който се прибавя заедно с появата на завършения човек - обществото.
Изминали са вероятно стотици хиляди години - които в историята на земята имат не по-голямо значение, отколкото една секунда в живота на човека*1, - преди от стадото катерещи се по дърветата маймуни да е произлязло човешкото общество. Но все пак най-сетне то се появило. И в какво пак намираме характерната разлика между маймунското стадо и човешкото общество? В труда. Маймунското стадо се е задоволявало да изяжда храната в своя район, чиито размери се определяли от географското положение или от съпротивата на съседните стада. То започвало да странства и да води борби, за да завоюва нови райони с храна, но било неспособно да получи от района повече, отколкото той предлагал по природа, с изключение на това, че го наторявало несъзнателно със своите екскременти. Щом всички даващи храна области били заети, увеличаването на маймунското население станало невъзможно; броят на животните могъл най-многото да остане същият. Но при всички животни имаме огромно прахосване на храна и покрай това унищожаване на хранителния прираст в зародиш. Вълкът не щади, както ловецът, сърната, която трябва да му даде на другата година сърненца; козите в Гърция, които изпасват младите шубраци, преди да пораснат, са оголили всички планини в страната. Това „хищническо стопанство“ на животните играе важна роля в процеса на постепенното изменение на видовете, тъй като ги принуждава да се приспособяват към друга, непривична за тях храна, поради което кръвта им добива друг химически състав и цялата телесна конструкция постепенно се изменя, докато установените вече видове измират. Няма никакво съмнение, че това хищническо стопанство е допринесло извънредно много за превръщането на нашите прадеди в хора. При една маймунска порода, която по интелигентност и способност за приспособяване далеч надминала всички други, то е трябвало да доведе дотам, че броят на хранителните растения все повече и повече се увеличавал, че все повече и повече части от хранителните растения били употребявани като храна, с една дума - дотам, че храната ставала все по-разнообразна, вследствие на което в организма прониквали все по-разнообразни вещества, създаващи химическите условия за превръщането на тази маймуна в човек. Но всичко това още не е било истински труд. Трудът започва с изработването на оръдия. А какви са най-старите оръдия, които намираме? Най-стари, както може да се съди по намерените предмети, оставени ни в наследство от предисторическите хора, и по начина на живот на най-ранните исторически народи, както и на най-примитивните сегашни диваци? Това са оръдия за лов и за риболовство - първите са същевременно и оръжия. Но ловът и риболовството предполагат преминаването от употребата изключително на растителна храна към употребата и на месо, а това е нова важна крачка към превръщането в човек. Месната храна съдържала в почти готов вид най-съществените вещества, от които организмът се нуждае за своята обмяна на веществата; тя съкратила храносмилателния процес, а заедно с него и продължителността на останалите вегетативни (съответстващи на живота на растенията) процеси в организма и спечелила с това повече време, повече вещество и повече желание за проявата на истински животинския живот. И колкото повече формиращият се човек се отдалечавал от растението, толкова повече той се издигал и над животното. Както привикването на дивите котки и кучета към растителна храна наред с месната ги направило служители на човека, така и привикването към месната храна наред с растителната допринесло съществено за увеличаване на физическата сила и самостоятелността на формиращия се човек. Но най-съществено било въздействието на месната храна върху мозъка, към който необходимите за неговото изхранване и развитие вещества сега прииждали много по-обилно, отколкото по-рано и който поради това е могъл по-бързо и по-всестранно да се усъвършенства от поколение на поколение. С позволение на господа вегетарианците, човекът не е могъл да се формира без месна храна и макар месната храна да е довела при всички известни на нас народи в една или друга епоха дори до човекоядство (прадедите на берлинчани, велетабите или вилците, чак до X в. са изяждали своите родители)[359], това за нас днес вече не може да има значение.
Употребата на месна храна е довела до две нови постижения от решаващо значение: до използването на огъня и до опитомяването на животни. Първото още повече съкратило храносмилателния процес, тъй като предавало храната, така да се каже, полусмляна на устата; второто обогатило запасите от месна храна, тъй като наред с лова открило нов редовен източник на такава храна и освен това с млякото и неговите продукти доставило ново хранително средство, по състав поне равностойно на месото. Така тия две постижения вече непосредствено станали за човека нови средства за еманципация. Бихме отишли много далеч, ако се впуснем тук подробно да разглеждаме техните косвени въздействия, колкото и важни да са били те за развитието на човека и обществото.
Както човек се научил да яде всичко, което може да се яде, така той се научил и да живее при всеки климат. Той се разпространил върху цялата обитаема земя, той, единственото животно, което било в състояние да направи това самостоятелно. Другите животни, които са привикнали към всички климати, са се научили на това не самостоятелно, а следвайки човека: домашните животни и паразитите. И преминаването от равномерно горещия климат на прародината в по-студени области, където годината се дели на зима и лято, създало нови потребности, потребности от жилище и облекло за защита от студ и влага, създало по такъв начин нови отрасли на труда, а с това и нови дейности, които все повече отдалечавали човека от животното.
Чрез съвместното действие на ръката, органите на говора и мозъка - не само при отделния индивид, но и в обществото - хората станали способни да извършват все по-сложни операции, да си поставят и постигат все по-високи цели. Самият труд от поколение на поколение ставал по-разнообразен, по-съвършен, по-многостранен. Към лова и животновъдството се прибавило земеделието, към последното - преденето и тъкането, обработката на металите, грънчарството, корабоплаването. Наред с търговията и занаятите се появили най-после изкуството и науката; от племената се развили нации и държави. Развили се правото и политиката, а заедно с тях и фантастичното отражение на човешкото битие в човешката глава: религията. Пред всички тия творения, които са представлявали преди всичко продукт на главата и които като че ли господствали над човешките общества, по-скромните произведения на работещата ръка отстъпили на заден план, още повече че главата, която планирала работата, още в доста ранен стадий от развитието на обществото (например още в простото семейство) имала възможност да застави чужди ръце да извършват планираната от нея работа. На главата, на развитието и дейността на мозъка, се приписвала цялата заслуга за бързото развитие на цивилизацията. Хората свикнали да обясняват действията си със своето мислене вместо със своите потребности (които при това наистина се отразяват в главата, стигат до съзнанието) - и така с течение на времето възникнал онзи идеалистически мироглед, който завладял умовете, особено след залеза на античния свят. Той и досега господства толкова, че дори най-материалистическите природоизследователи от Дарвиновата школа още не могат да си съставят ясна представа за произхода на човека, защото поради споменатото идеологическо влияние не виждат ролята, която е играл при това трудът.
Както вече споменахме бегло, животните изменят чрез своята дейност външната природа също така - макар и не в такава степен, - както човекът, и тия извършвани от тях изменения на заобикалящата ги среда оказват, както видяхме, обратно въздействие върху виновниците за тия изменения. Защото в природата нищо не става изолирано. Всяко явление действа върху друго и обратно; и най-често забраняването на това всестранно движение и взаимодействие е, което пречи на нашите природоизследователи да видят ясно и най-простите неща. Ние видяхме как козите пречат за възстановяването на горите в Гърция; на Св. Елена пренесените от първите преселници кози и свине почти напълно унищожили старата растителност на острова и така подготвили почвата, върху която могли да се разпространят пренесените от по-късни мореплаватели и колонисти растения. Но когато животните оказват трайно въздействие върху заобикалящата ги среда, това става непреднамерено и за самите тия животни е нещо случайно. Но колкото повече хората се отдалечават от животното, толкова повече тяхното въздействие върху природата взема характер на преднамерено, планомерно действие, преследващо определени, предварително набелязани цели. Животното унищожава растителността на някоя местност, без да знае какво прави. А човекът я унищожава, за да посее на разчистената почва житни растения или да посади дървета и лози, за които знае, че ще му върнат многократно посятото. Той пренася полезни растения и домашни животни от една страна в друга и така изменя флората и фауната на цели континенти. Нещо повече. Чрез изкуствено отглеждане растения и животни така се изменят под ръката на човека, че стават неузнаваеми. Дивите растения, от които произхождат нашите житни растения, още не са намерени. От кое диво животно произхождат нашите кучета, които дори и помежду си са толкова различни, или нашите също тъй многобройни конски породи, е все още спорно.
Впрочем от само себе си се разбира, че ние и не мислим да отричаме способността на животните за планомерен, преднамерен начин на действие. Напротив, планомерен начин на действие в зародиш има навсякъде, където съществува и реагира - т. е. извършва определени, макар и много прости движения като последица от определени раздразнения отвън - протоплазма, жив белтък. Такава реакция има дори и там, където още няма никаква клетка, да не говорим за нервна клетка. Начинът, по който насекомоядните растения хващат своята плячка, е в известно отношение също така планомерен, макар и напълно несъзнателен. При животните способността за съзнателно, планомерно действие се развива съответно с развитието на нервната система и при бозайниците вече достига доста висока степен. При английския лов на лисици с кучета и коне човек може всеки ден да наблюдава колко точно лисицата умее да използва отличното си познаване на местността, за да се скрие от своите преследвачи, и колко добре познава и използва всички предимства на почвата, които прекъсват следата. При нашите - по-високо развити поради общуването им с хора - домашни животни човек може всеки ден да наблюдава прояви на хитрост, които стоят на съвсем същото равнище с тези на децата. Защото както историята на развитието на човешкия зародиш в майчината утроба е само съкратено повторение на милионногодишната история на телесното развитие на нашите животински прадеди, като се почне от червея, така и духовното развитие на детето е само още по-съкратено повторение на интелектуалното развитие на същите прадеди, поне на по-късните. Но всички планомерни действия на всички животни не са успели да сложат отпечатъка на тяхната воля върху земята. За това е бил нужен човекът.
Накратко, животното само използва външната природа и внася в нея изменения просто със своето присъствие; човекът със своите изменения я заставя да служи на неговите цели, той господства над нея. И това е последната съществена отлика на човека от останалите животни и пак на труда човек дължи тази отлика.*2
Но да не се ласкаем твърде много с нашите човешки победи над природата. За всяка такава победа тя ни отмъщава. Наистина, всяка победа има на първо място ония последици, на които сме разчитали, но на второ и трето място тя има съвсем други, непредвидени последици, които много често унищожават първите. Хората, които в Месопотамия, Гърция, Мала Азия и другаде са изкоренили горите, за да се сдобият с обработваема земя, не са и помисляли, че с това са поставили основа на сегашното запустяване на тези страни, като заедно с горите са отнели центровете за събиране и запазване на влагата.[360] Когато алпийските италианци на южния склон на планината напълно изсекли иглолистните гори, толкова грижливо пазени на северния склон, те не са предполагали, че с това са подкопавали корените на животновъдството в своята област; те още по-малко са предполагали, че с това са отнели водата на своите планински извори за по-голямата част от годината, за да заливат последните в дъждовния период равнината с бесни пороища. Разпространителите на картофите в Европа не са знаели, че заедно със скорбелните клубени те разпространяват едновременно и скрофулозата. И така, на всяка крачка ни се напомня, че съвсем не господстваме над природата така както господства завоевател над чужд народ, както някой, който стои извън природата - а че с плът, кръв и мозък ѝ принадлежим и се намираме сред нея и че цялото ни господство над нея се състои в това, че имаме предимството пред всички други създания да познаваме и правилно да прилагаме нейните закони.
И действително с всеки изминат ден ние се научаваме да разбираме по-правилно нейните закони и да познаваме по-близките и по-далечните последици от нашата активна намеса в нейния естествен ход. Особено след огромния напредък на природознанието в нашия век ние все повече сме в състояние да познаваме и по-далечните естествени последици поне от нашите най- обикновени производствени действия и с това да господстваме над тези последици. Но колкото повече става това, толкова повече хората отново не само ще чувстват, но и ще съзнават своето единство с природата и толкова по-невъзможна ще става оная безсмислена и противоестествена представа за някаква противоположност между дух и материя, човек и природа, душа и тяло, която се е появила в Европа след упадъка на класическата древност и е получила най-високото си развитие в християнството.
Но ако е бил необходим труд в продължение на хилядолетия, докато се научим до известна степен да предвиждаме по- далечните естествени последици от нашите производствени действия, толкова по-трудно е било това за по-далечните обществени последици от тия действия. Ние споменахме за картофите и съпровождащото ги разпространение на скрофулите. Но какво са скрофулите в сравнение с онези последици, които е имало върху жизненото положение на народните маси на цели страни свеждането на храната на работническото население единствено до картофите, в сравнение с глада, който сполетя Ирландия в 1847 г. като последица от болестта по картофите и който прати в гроба един милион ирландци, хранещи се изключително или почти изключително с картофи, и два милиона отвъд океана? Когато арабите се научили да дестилират алкохол, те не са и сънували, че с това са създали едно от главните оръдия, с което е трябвало да бъдат изтребени коренните жители на Америка, която тогава още изобщо не е била открита. И когато по-късно Колумб открил тая Америка, той не е знаел, че с това е събудил за нов живот отдавна изживяното в Европа робство и че е положил основата на търговията с негри. Хората, които през XVII и XVIII век са работили над създаването на парната машина, не са подозирали, че създават оръдие, което повече от всяко друго ще революционизира обществените отношения в целия свят и което, особено в Европа, чрез концентрацията на богатството в ръцете на малцинството и пролетаризирането на огромното мнозинство най- напред ще даде на буржоазията социалното и политическото господство, а след това ще предизвика класова борба между буржоазията и пролетариата, която може да завърши само със събарянето на буржоазията и премахването на всички класови противоположности. - Но и в тая област ние чрез дълъг, често пъти жесток опит и чрез съпоставяне и изследване на историческия материал постепенно се научаваме да си изясняваме косвените, по-отдалечените обществени последици от нашата производствена дейност и с това получаваме възможността да овладеем и да регулираме и тия последици.
Но за да се осъществи това регулиране, потребно е нещо повече от простото познание. За това е потребен пълен преврат в досегашния ни начин на производство и заедно с него и преврат в целия ни сегашен обществен строй.
Всички досегашни начини на производство са имали предвид само постигането на най-близкия, най-непосредствения полезен ефект на труда. По-нататъшните последици, които настъпват едва по-късно и оказват въздействие чрез постепенно повторение и натрупване, оставали съвсем пренебрегнати. Първоначалната обща собственост върху земята отговаряла, от една страна, на такова равнище на развитието на хората, което изобщо ограничавало техния кръгозор за най-близкото, а, от друга страна, предполагало известен излишък от свободни земи, който е давал известен простор за отслабване на възможните лоши последици от това примитивно стопанство. Когато този излишък от свободни земи бил изчерпан, общата собственост западнала. А всички по-високи форми на производство са довеждали до разделяне на населението на различни класи и с това до противоположността между господстващи и потиснати класи. В резултат на това интересът на господстващата класа станал движещ фактор на производството, доколкото последното не се ограничавало с най-оскъдното поддържане на живота на потиснатите. Най-пълно това е проведено в господстващия сега в Западна Европа капиталистически начин на производство. Отделните капиталисти, които господстват над производството и размяната, могат да се грижат само за най-непосредствения полезен ефект на своите действия. Този полезен ефект - що се отнася до ползата от произведения или разменения продукт - отстъпва дори съвсем на заден план; печалбата, която ще се получи при продажбата, става единственият стимул.
Обществената наука на буржоазията, класическата политическа икономия, се занимава предимно само с онези обществени последици, които се преследват непосредствено от насочените към производство и размяна човешки действия. Това напълно съответства на онзи обществен строй, чийто теоретически израз е тя. Където отделните капиталисти се занимават с производство и размяна заради непосредствената печалба, там те могат да вземат под внимание преди всичко само най-близките, най-непосредствените резултати. Стига само отделният фабрикант или търговец да продава произведената или купена стока с обичайната печалба, той е доволен и не се интересува какво ще стане след това със стоката и нейния купувач. Същото е и с естествените последици от същите тия действия. Испанските плантатори в Куба изгорили горите по склоновете и в пепелта намерили достатъчно тор за едно поколение високо рентабилни кафеени дървета - какво ги е интересувало, че след това тропическите дъждове са измивали беззащитния вече горен слой на почвата, оставяйки само голи скали! Както по отношение на природата, така и по отношение на обществото при днешния начин на производство се взема под внимание предимно само първият, най- осезаемият резултат. И още се учудват, че по-далечните последици от насочените към постигането на този резултат действия са съвсем други, най-често съвсем противоположни; че хармонията между търсенето и предлагането се превръща в своята полярна противоположност - както показва това ходът на всеки десетгодишен индустриален цикъл и както и Германия през време на „краха“[361] преживя една малка увертюра към това; че основаната на собствен труд частна собственост при по-нататъшното си развитие по необходимост се превръща в липса на собственост у трудещите се, докато цялото богатство все повече и повече се концентрира в ръцете на нетрудещите се; че [...].*3
БЕЛЕЖКИ
*1 Един от най-големите авторитети в тази област, сър В. Томсън, е изчислил, че са изминали малко повече от сто милиона години, откакто земята е била толкова изстинала, че на нея са могли да живеят растения и животни.
*2 Бележка на полето: „Облагородяване“. Ред.
*3 - ръкописът прекъсва тук.
[357] Така Енгелс е озаглавил тази статия в съдържанието на втория свитък на материалите на «Диалектика на природата». Статията била замислена първоначално като увод към едно по-голямо съчинение, озаглавено «Трите основни форми на робството». («Die drei Grundformen der Knechtschaft»). След това Енгелс изменил това заглавие на «Поробването на работника. Увод» («Die Knechtung des Arbeiters. Einleitung»). Но тъй като това съчинение останало незавършено, в края на краищата Енгелс сложил на написаната от него уводна част заглавието «Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек», което отговаря на съдържанието на основната част от ръкописа. Статията е написана по всяка вероятност през юни 1876 г. В полза на това предположение говори писмото на В. Либкнехт до Енгелс от 10 юни 1876 г., в което Либкнехт пише, че с нетърпение очаква обещаната от Енгелс за вестник «Volksstaat» статия «За трите основни форми на робството». Статията била публикувана за пръв път в 1896 г. в списание «Neue Zeit» (Jahrgang XIV, Bd. 2, S. 545-554).
[358] Виж Ч. Дарвин. «Произход на човека и половия подбор», гл. VI: За родството и генеалогията на човека (Ch. Darwin. «The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex». Vol. I, London, 1871).
[359] Енгелс има предвид свидетелството на германския монах Лабео Ноткер (ок. 952-1022), цитирано в книгата: J. Grimm. «Deutsche Rechtsalterthümer». Göttingen 1828, S. 488 (Я. Грим. «Древности на германското право». Гьотинген 1828, стр. 488). Това свидетелство на Ноткер Енгелс цитира в своето незавършено съчинение «История на Ирландия» (виж настоящото издание, т. 16, стр. 519).
[360] По въпроса за влиянието на човешката дейност върху изменението на растителността и климата Енгелс е използвал книгата: С. Fraas. «Klima und Pflanzenwelt in der Zeit». Landshut, 1847). (K. Фрас. «Климат и растителен свят във времето». Ландсхут, 1847). Маркс обърнал внимание на Енгелс върху тази книга в писмото си от 25 март 1868 г.
[361] Има се предвид световната икономическа криза от 1873 г. В Германия кризата започнала с «грандиозен крах» през май 1873 г., който бил прелюдия към дългата криза, която продължила до края на 70-те години.